ГЛАВА ПЪРВА
Деянията на Маха̄ра̄джа Прияврата
В тази глава се описва как цар Прияврата се наслаждавал на богатства и власт и как отново възвърнал съвършеното си знание. Отначало на царя му бил чужд светският разкош, после се привързал към царството си, ала накрая отново се откъснал от материалното наслаждение и постигнал освобождение. Когато чул неговата история, цар Парӣкш̣ит се изпълнил с истинско възхищение, но недоумявал как може предан без влечение към материалното наслаждение в един момент да се привърже към него. Удивен, той попитал Шукадева Госва̄мӣ за това.
В отговор на въпросите на царя Шукадева Госва̄мӣ обяснил, че преданото служене е трансцендентално, отвъд всякакви материални въздействия. Прияврата получил трансцендентално знание от На̄рада и затова не искал да живее сред царско материално наслаждение. Но по молба на Брахма̄ и небесния цар Индра – висшестоящи полубогове – трябвало да поеме царството.
Всичко е подчинено на Върховния Бог, Върховния Повелител, и всеки трябва да се съобразява с това. Както волът е управляван с въже, промушено през ноздрите му, така обусловените души са принудени да действат под диктата на природните гун̣и. Ето защо цивилизованият човек постъпва според нормите на системата варн̣а̄шрама. Но дори в материалния живот никой няма свобода на действие. Всеки е принуден да приеме определен вид тяло, предоставено от Върховния заедно с определеното му щастие и нещастие. Така че, ако някой прибързано напусне дома си и се оттегли в гората, той отново ще се привърже към материалното съществуване. Семейният живот е като крепост за овладяване на сетивата. А когато сетивата са овладени, няма значение дали човек живее вкъщи, или в гората.
Щом Маха̄ра̄джа Прияврата изпълнил повелята на Брахма̄ и се възкачил на престола, баща му Ману се оттеглил като отшелник в гората. Скоро след това Прияврата се оженил за Бархиш̣матӣ, дъщеря на Вишвакарма̄. Той заченал с нея десет сина – А̄гнӣдхра, Идхмаджихва, Ягяба̄ху, Маха̄вӣра, Хиран̣ярета̄, Гхр̣тапр̣ш̣т̣ха, Савана, Медха̄титхи, Вӣтихотра и Кави. Те имали и една дъщеря, наречена Ӯрджасватӣ. Маха̄ра̄джа Прияврата живял със семейството си десетки хиляди години. Коловозите, оставяни от колесницата на царя, образували седем океана и седем острова. Трима от синовете му – Кави, Маха̄вӣра и Савана – приели духовния сан сання̄са, а останалите седем станали владетели на седемте острова. Маха̄ра̄джа Прияврата имал още една съпруга, която му родила други трима сина: Уттама, Раивата и Та̄маса. И тримата се издигнали до поста на Ману. Така Шукадева Госва̄мӣ описва как Маха̄ра̄джа Прияврата постигнал освобождение.
ТЕКСТ 1: Цар Парӣкш̣ит запитал Шукадева Госва̄мӣ: О, велики мъдрецо, защо цар Прияврата – велик предан, постигнал себепознание, не напусна семейния живот, който е основната причина за робството на карма (плодоносните дейности) и проваля мисията на човешкото съществуване?
ТЕКСТ 2: Преданите несъмнено са освободени личности и затова, о, най-велики сред бра̄хман̣ите, те никога не биват погълнати от семейни дела.
ТЕКСТ 3: Извисените маха̄тми, приели подслон в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, са напълно удовлетворени от сянката им. Тяхното съзнание не може да се привърже към семейството.
ТЕКСТ 4: Царят продължи: О, велики бра̄хман̣е, това е моето голямо съмнение. Как е възможно личност като цар Прияврата, толкова привързан към своята съпруга, деца и дом, да постигне висшето непреходно съвършенство в Кр̣ш̣н̣а съзнание?
ТЕКСТ 5: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ отговори: Казаното от теб е вярно. Великите предани и освободените души са щастливи от величието на Върховния Бог, когото извисените личности като Брахма̄ възхваляват с изящни, трансцендентални стихове. Този, който е привързан към нектарния мед от лотосовите нозе на Бога и сърцето му е изпълнено с неговото величие, може понякога да среща препятствия, но никога не напуска възвишената си позиция.
ТЕКСТ 6: Шукадева Госва̄мӣ продължи: Скъпи царю, принц Прияврата бе велик предан, защото се стремеше към лотосовите нозе на На̄рада, духовния си учител; така постигна висше съвършенство в трансценденталното знание. Със задълбочените си познания той постоянно обсъждаше духовни теми и не се разсейваше с нищо друго. Тогава баща му го помоли да поеме управлението на света. Той се опита да убеди Прияврата, че според свещените писания това е негов дълг. Но принцът следваше бхакти йога, винаги помнеше Върховната Божествена Личност и така използваше сетивата си в служене на Бога. Затова не се зарадва на повелята на своя баща, макар че не можеше да я отхвърли. И добросъвестно го попита дали няма да се отклони от преданото служене, като приеме поста на световен владетел.
ТЕКСТ 7: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ продължи: Брахма̄ е първото сътворено същество, най-могъщият полубог във вселената и отговаря за хода на вселенските дела. Роден от самия Върховен Бог, той е посветил и посвещава дейностите си на благото на цялата вселена, защото знае с каква цел е създадено творението. Всемогъщият Брахма̄, съпроводен от свитата си и олицетворените Веди, напусна своята обител във висшата планетарна система и се отправи към мястото, където медитираше принц Прияврата.
ТЕКСТ 8: Докато Брахма̄ се спускаше, носен от големия си лебед, обитателите на планетите Сиддхалока, Гандхарвалока, Са̄дхялока, Ча̄ран̣алока и великите мъдреци и полубогове, които летяха с въздушните си кораби, се събраха в небето, за да го посрещнат и поздравят. Сияен като кръглата луна, заобиколена от бляскави звезди, Брахма̄ прие почтителните им приветствия. След това големият му лебед отлетя до полите на планината Гандхама̄дана и кацна близо до седналия там принц Прияврата.
ТЕКСТ 9: Брахма̄, бащата на На̄рада Муни, е върховното същество в тази вселена. Щом видя големия лебед, На̄рада разбра, че Брахма̄ е пристигнал. Той веднага се изправи заедно със Сва̄ямбхува Ману и сина му Прияврата, когото обучаваше. С молитвено допрени длани те изразиха дълбоката си почит към Брахма̄.
ТЕКСТ 10: Скъпи царю Парӣкш̣ит, понеже Брахма̄ лично бе дошъл на Бхӯлока от Сатялока, На̄рада Муни, принц Прияврата и Сва̄ямбхува Ману се приближиха към него, за да му поднесат дарове в знак на уважение и по ведически обичай да го възхвалят с изящни слова. Тогава Брахма̄, изначалната личност във вселената, бе обзет от състрадание към Прияврата и като го погледна с усмивка, каза следното.
ТЕКСТ 11: Брахма̄, повелителят на вселената, каза: Скъпи Прияврата, моля те, чуй ме внимателно. Недей да завиждаш на Върховния Бог, който е отвъд сетивното ни познание. Всички ние, дори Шива, баща ти и великият мъдрец Маха̄рш̣и На̄рада трябва да изпълняваме повелята на Върховния. Не можем да се отклоняваме от нея.
ТЕКСТ 12: Човек не може да избегне волята на Върховната Божествена Личност нито със сурови въздържания, нито с познания върху Ведите, нито с мистично могъщество, физическа сила или интелектуални дейности. Той не може да използва религиозни обреди, материално богатство или каквото и да било друго средство, за да пренебрегне сам или с чужда помощ заповедите на Върховния Бог. Това не е възможно за нито едно живо същество, като се започне от Брахма̄ и се стигне до мравката.
ТЕКСТ 13: Скъпи Прияврата, по волята на Върховната Божествена Личност всички живи същества приемат различни тела, в които се раждат, умират, действат, скърбят, изпадат в заблуда, боят се от бъдещи опасности и изпитват щастие и нещастие.
ТЕКСТ 14: Скъпо момче, всички ние сме обвързани от ведическите предписания за подразделенията на варн̣а̄шрама според нашите качества и дейности. Тези подразделения са научнообосновани и не могат да се избегнат. Затова трябва да изпълняваме задълженията си към варн̣а̄шрама дхарма като волове, които вървят накъдето ги подкара коларят с въжето, промушено през ноздрите им.
ТЕКСТ 15: Скъпи Прияврата, в зависимост от връзката ни с проявленията на материалната природа Върховната Божествена Личност ни дава определени тела заедно със заслуженото щастие и нещастие. Затова човек трябва да остане в положението, в което се намира, и да се остави да го води Върховната Божествена Личност така, както слепецът върви след зрящия.
ТЕКСТ 16: Дори освободеният приема отреденото според миналата му карма тяло. Но се отнася без всякаква заблуда към наслаждението и страданието, заслужени с тази карма – така, както събуденият се отнася към съня, който току-що е сънувал. Той остава непоколебим и не прави нищо, за да си осигури друго материално тяло под влияние на трите гун̣и на природата.
ТЕКСТ 17: Дори ако тръгне да броди из горите, този, който не е овладял себе си, е обречен на материално робство, защото живее с шест съпруги: ума и петте сетива за придобиване на знание. От друга страна, дори семейният живот не може да навреди на вътрешно удовлетворената, образована личност, победила сетивата си.
ТЕКСТ 18: Този, който живее семейно и постепенно овладява ума и петте си сетивни органа, е като цар в своята крепост, победил могъщите си врагове. След като премине през школата на семейния живот и похотливите му желания отслабнат, той може да отиде навсякъде, без да се бои от нищо.
ТЕКСТ 19: Брахма̄ продължи: Скъпи Прияврата, потърси подслон в разцъфналия лотос на нозете на Бога, чийто пъп също прилича на лотос. Победи шестте сетивни органа (ума и сетивата за придобиване на знание). Приеми материалното наслаждение, защото това е необикновената повеля на Бога. Така ще се освободиш от материално общуване и в естественото си състояние ще изпълниш неговите наставления.
ТЕКСТ 20: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ продължи: След като изслуша изчерпателните наставления на Брахма̄, духовния учител на трите свята, Прияврата, бидейки по-нискостоящ, му се поклони, подчини се на волята му и я изпълни с голямо уважение.
ТЕКСТ 21: След това Ману, желаейки да удовлетвори Брахма̄, го обожава с подобаваща почит. Прияврата и На̄рада също гледаха Брахма̄ без следа от негодувание. Щом успя да убеди Прияврата да приеме молбата на своя баща, Брахма̄ се завърна в обителта си Сатялока, която материалният ум и слово са безсилни да опишат.
ТЕКСТ 22: Така с помощта на Брахма̄ Сва̄ямбхува Ману изпълни своето желание и с позволението на великия мъдрец На̄рада предаде на сина си отговорността за поддържане и защита на всички планети във вселената. По този начин той се освободи от опасния отровен океан на материалните желания.
ТЕКСТ 23: По нареждане на Върховната Божествена Личност Маха̄ра̄джа Прияврата се зае със световните дела, но винаги мислеше за лотосовите нозе на Бога – единственото спасение от материалните привързаности. Въпреки че бе напълно свободен от материални замърсявания, царят управляваше света само за да уважи волята на по-старшите от него.
ТЕКСТ 24: След това Маха̄ра̄джа Прияврата се ожени за Бархиш̣матӣ, дъщерята на праджа̄пати Вишвакарма̄. Тя му роди десет сина, които не му отстъпваха по красота, достойнство, великодушие и други качества. А последното им дете бе момиче на име Ӯрджасватӣ.
ТЕКСТ 25: Десетте сина на Маха̄ра̄джа Прияврата се казваха А̄гнӣдхра, Идхмаджихва, Ягяба̄ху, Маха̄вӣра, Хиран̣ярета̄, Гхр̣тапр̣ш̣т̣ха, Савана, Медха̄титхи, Вӣтихотра и Кави. Това са също имена на Агни, бога на огъня.
ТЕКСТ 26: Трима от десетте му сина – Кави, Маха̄вӣра и Савана – живееха в целомъдрие. Обучени като брахмача̄рӣ от ранно детство, те бяха овладели висшето съвършенство, наречено парамахам̇са-а̄шрама.
ТЕКСТ 27: От раждането си тримата водеха живот в отречение и напълно владееха сетивата си; така станаха велики светци. Съзнанието им бе съсредоточено върху лотосовите нозе на Бога, Върховната Личност, вместилището на живите същества, наричан Ва̄судева. Бог Ва̄судева е единственият подслон за онези, които се страхуват от материалното съществуване. Като постоянно мислеха за лотосовите му нозе, тримата сина на Маха̄ра̄джа Прияврата достигнаха висоти в чистото предано служене. Благодарение на служенето си, те видяха непосредствено Върховния Бог, намиращ се в сърцето на всекиго като Свръхдуша, и осъзнаха качественото си единство с него.
ТЕКСТ 28: Другата съпруга на Маха̄ра̄джа Прияврата му роди трима сина – Уттама, Та̄маса и Раивата. С времето всеки от тях управлява света за периода на манвантара.
ТЕКСТ 29: След като Кави, Маха̄вӣра и Савана завършиха обучението си на жизненото ниво парамахам̇са, Маха̄ра̄джа Прияврата управлява вселената още единайсет арбуди. Понякога със силните си ръце той поставяше стрела в лъка си, опъваше тетивата и тогава противниците на религиозните принципи се разбягваха в ужас пред несравнимото могъщество, с което той властваше във вселената. Царят много обичаше съпругата си Бархиш̣матӣ и ден след ден съпружеската им любов нарастваше. Със своята женственост, с красивите си дрехи, грациозна походка и движения, с усмивката, смеха и погледите си, царицата вливаше у него нов прилив на сили. И въпреки величието си Прияврата бе покорен от женското ѝ очарование. Той се държеше с нея като обикновен човек, но в действителност бе възвишена душа.
ТЕКСТ 30: Докато управляваше умело вселената, веднъж цар Прияврата остана недоволен от обиколката на могъщия бог на Слънцето. Обикаляйки планината Сумеру с колесницата си, богът на Слънцето осветява околните планетарни системи. Но когато Слънцето е в северната част на планината, южната не получава достатъчно светлина, а когато е на юг, северът не е осветен. Цар Прияврата не одобряваше това положение и реши да разпръсне дневна светлина в тази част на вселената, покрита от нощта. И следвайки орбитата на Слънцето със сияйна колесница, изпълни желанието си. Той можеше да върши такива чудеса благодарение на могъществото, получено чрез обожание на Върховната Божествена Личност.
ТЕКСТ 31: Докато Прияврата караше колесницата си зад Слънцето, колелата ѝ оставяха дълбоки коловози, от които по-късно се появиха седем океана, разделящи планетарната система Бхӯ-ман̣д̣ала на седем острова.
ТЕКСТ 32: Имената на седемте острова са Джамбӯ, Плакш̣а, Ша̄лмали, Куша, Краун̃ча, Ша̄ка и Пуш̣кара. Всеки остров, два пъти по-голям от предишния, е заобиколен от течна субстанция, която го отделя от следващия остров.
ТЕКСТ 33: Седемте океана съдържат съответно солена вода, сок от захарна тръстика, алкохол, пречистено масло, мляко, разбито кисело мляко и сладка питейна вода. Островите са заобиколени от тези океани и всеки океан е широк колкото острова, който заобикаля. Маха̄ра̄джа Прияврата, съпругът на царица Бархиш̣матӣ, даде на синовете си Агнӣдхра, Идхмаджихва, Ягяба̄ху, Хиран̣ярета̄, Гхр̣тапр̣ш̣т̣ха, Медха̄титхи и Вӣтихотра властта над седемте острова. Така, по волята на баща си, те станаха царе.
ТЕКСТ 34: След това цар Прияврата даде ръката на дъщеря си Ӯрджасватӣ на Шукра̄ча̄ря и тя му роди дъщеря, наречена Девая̄нӣ.
ТЕКСТ 35: Скъпи царю, преданият, приел подслон в праха от лотосовите нозе на Бога, преодолява влиянието на шестте бича на материалното съществуване – глад, жажда, скръб, илюзия, старост и смърт – и побеждава ума и петте сетива. Но това не е толкова удивително за чистия предан, защото дори човек извън четирите касти – с други думи, недокосваемият – веднага се освобождава от робството на материалното съществуване, ако макар и веднъж произнесе святото име на Бога.
ТЕКСТ 36: Както се наслаждаваше на материалните си богатства сред несравнима сила и влияние, Маха̄ра̄джа Прияврата започна да си дава сметка, че макар да се бе отдал на великия светец На̄рада и да бе поел пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, някак си отново се е заплел в мрежата на материалните дейности. Умът му стана неспокоен и той заговори в дух на отречение.
ТЕКСТ 37: Царят започна да се обвинява със следните думи: Уви, колко дълбоко пропаднах заради сетивното си наслаждение! Сега съм затънал в материални удоволствия, които са като тъмен кладенец. Омръзна ми всичко това! Повече няма да се наслаждавам. Заприличал съм на танцуваща маймуна в ръцете на жена си. Какъв позор!
ТЕКСТ 38: По милостта на Върховната Божествена Личност Маха̄ра̄джа Прияврата сякаш се събуди от сън. Раздели земните си богатства между своите покорни синове. Изостави всичко – голямото царство, богатствата и съпругата си, с която бе изпитал толкова много сетивни наслади, – и така сложи край на всяка привързаност. Пречистеното му сърце се превърна в място за забавленията на Върховната Божествена Личност. Така той успя да се завърне на пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, на духовния живот, и да възобнови позицията си, постигната с благословията на великия светец На̄рада.
ТЕКСТ 39: Ето някои прочути стихове, възпяващи делата на Маха̄ра̄джа Прияврата: „Никой друг освен Върховната Божествена Личност не би могъл да направи това, което направи Маха̄ра̄джа Прияврата. Той прогони нощния мрак и с колелата на огромната си колесница издълба седем океана“.
ТЕКСТ 40: „За да спре раздора между хората от различни народности, Маха̄ра̄джа Прияврата набеляза граници по протежение на реките и в подножието на планини и гори. Така че никой да не прекрачва в чужди владения.“
ТЕКСТ 41: „Като велик последовател и предан на мъдреца На̄рада, Маха̄ра̄джа Прияврата смяташе за дошли от ада богатствата, получени от плодоносните му дейности и мистични сили; за него нисшите планети, райските селения и човешкото общество бяха едно и също.“