Шрӣмад Бха̄гаватам 5.1.12

В Бр̣хад-а̄ран̣яка Упаниш̣ад (3.8.9) Я̄гявалкя казва на Га̄ргӣ, дъщерята на Гарга Муни: етася ва̄ акш̣арася праша̄сане га̄ргӣ сӯря̄-чандрамасау видхр̣тау тиш̣т̣хатах̣ – „Скъпа Га̄ргӣ, всичко е във властта на Върховната Божествена Личност. На Бога са подчинени дори слънцето, луната и всякакви владетели или полубогове като Брахма̄ и цар Индра“. Обикновеният човек или животно, въплътени в материални тела, не могат да престъпят властта на Върховната Божествена Личност. Материалното тяло е изградено от сетива. Но сетивните дейности на така наречените учени, които опитват да се освободят от законите на Бога, тоест от природните закони, са напълно безполезни. Бхагавад-гӣта̄ (7.14) утвърждава това. Мама ма̄я̄ дуратяя̄ – невъзможно е да се преодолее властта на материалната природа, защото зад нея стои Върховният Бог. Понякога сме горди със своите отречения, аскетичен живот или мистични сили, но тук изрично е казано, че никой не може да превъзмогне законите и властта на Върховната Божествена Личност нито с мистично могъщество, нито с научни постижения, нито със строги въздържания. Това е невъзможно.

Думата манӣш̣ая̄ („с интелект“) заслужава особено внимание. Прияврата би могъл да отхвърли молбата на Брахма̄ да стане семеен и да поеме отговорността за цяло царство, понеже На̄рада Муни вече го е посъветвал да не се жени и да не се въвлича в материални дейности. Трудно би решил кого да послуша, тъй като и Брахма̄, и На̄рада Муни са авторитетни личности. При тези обстоятелства думата манӣш̣ая̄ е много подходяща; тя показва, че Прияврата не би трябвало да пренебрегва нито На̄рада Муни, нито Брахма̄, защото те са упълномощени да учат другите, а интелигентно да изпълни съветите и на двамата. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ е дал много точно определение за интелигентност; то може да се използва за разрешаването на подобни дилеми. Той казва:

Виш̣ая̄н, материалните дела, трябва да се приемат без привързаност и всичко да се съгласува със служенето на Бога. Това е истинска интелигентност. Няма нищо лошо да създадеш семейство или да станеш цар в материалния свят, стига да използваш всичко в служене на Кр̣ш̣н̣а. За това е необходима чиста интелигентност. Философите ма̄я̄ва̄дӣ казват: брахма сатям̇ джаган митхя̄ – този материален свят е илюзорен, единствено Абсолютната Истина е реална. Но интелигентният предан, следващ примера на Брахма̄ и великия мъдрец На̄рада – тоест, принадлежащ на Брахма-сампрада̄я – не намира материалния свят за илюзорен. Сътвореното от Върховната Божествена Личност не може да бъде илюзорно, илюзия е да го използваме за наслаждение. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (5.29), всичко е създадено за наслаждение на Върховната Божествена Личност. Бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м̇ сарва-лока-махешварам – Бог, Върховната Личност, е върховният собственик и наслаждаващ се и всичко трябва да се използва в негово служене и за негово удоволствие. Независимо дали обстоятелствата са благоприятни, или не, човек трябва да използва всичко в служба на Бога. Това е съвършеното приложение на интелекта.