Шрӣмад Бха̄гаватам 5.1.11

श्रीभगवानुवाच
निबोध तातेदमृतं ब्रवीमि
मासूयितुं देवमर्हस्यप्रमेयम् ।
वयं भवस्ते तत एष महर्षि-
र्वहाम सर्वे विवशा यस्य दिष्टम् ॥ ११ ॥
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
нибодха та̄тедам р̣там̇ бравӣми
ма̄сӯйитум̇ девам архасй апрамеям
ваям̇ бхавас те тата еш̣а махарш̣ир
ваха̄ма сарве виваша̄ яся диш̣т̣ам

Дума по дума

шрӣ-бхагава̄н ува̄чанай-висшата личност Брахма̄ каза; нибодхамоля те, чуй ме внимателно; та̄таскъпи сине; идамтова; р̣тамвярно; бравӣмиговоря; ма̄не; асӯйитумзавиждаш на; девамВърховната Божествена Личност; архасити трябва; апрамеямкойто е отвъд нашето сетивно знание; ваямние; бхавах̣Шива; тетвой; татах̣баща; еш̣ах̣това; маха̄-р̣ш̣их̣На̄рада; ваха̄мах̣изпълни; сарвевсички; виваша̄х̣не можеш да се отклоняваш; ясячиято; диш̣т̣амповеля.

Превод

Брахма̄, повелителят на вселената, каза: Скъпи Прияврата, моля те, чуй ме внимателно. Недей да завиждаш на Върховния Бог, който е отвъд сетивното ни познание. Всички ние, дори Шива, баща ти и великият мъдрец Маха̄рш̣и На̄рада трябва да изпълняваме повелята на Върховния. Не можем да се отклоняваме от нея.

Пояснение

Пред Прияврата се намирали четирима от дванайсетте велики авторитети в преданото служене – Брахма̄, синът му На̄рада, Сва̄ямбхува Ману и Шива. Съпровождали ги и множество влиятелни мъдреци. Брахма̄ искал най-напред да внуши на Прияврата, че макар да са водачи, тези велики личности не могат да пренебрегнат волята на Бога, Върховната Личност, наречен тук дева, „вечно славен“. Могъществото, величието и енергиите на Върховната Божествена Личност никога не намаляват. В Ӣшопаниш̣ад Бог е наречен апа̄па-виддха; това посочва, че Той е недокоснат от материални грехове. А Шрӣмад Бха̄гаватам, описвайки неговото изключително могъщество, утвърждава, че нищо отвратително и отблъскващо в нашите очи не е в състояние да му въздейства. Понякога Върховният е сравняван със слънцето, което изпарява урина от земната повърхност, но винаги остава чисто. Бог никога не може да бъде обвинен в грях.
Когато отишъл да убеждава Прияврата да поеме управлението на вселената, Брахма̄ не направил това своеволно, а изпълнил повелята на Върховния Бог. Брахма̄ и другите истински авторитети никога не правят нищо без негово разрешение. Върховният се намира във всяко сърце. В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам е казано: тене брахма хр̣да̄ я а̄ди-кавайе – Бог вложил ведическото знание в сърцето на Брахма̄. Колкото повече живото същество се пречиства в преданото служене, толкова повече се приближава до Върховната Божествена Личност. И Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄ потвърждава:
теш̣а̄м̇ сатата-юкта̄на̄м̇
бхаджата̄м̇ прӣти-пӯрвакам
дада̄ми буддхи-йогам̇ там̇
йена ма̄м упая̄нти те
„На тези, които постоянно ми служат с любов, Аз давам разбирането, чрез което да дойдат при мен“ (Бхагавад-гӣта̄, 10.10). Така че Брахма̄ не бил дошъл при Прияврата по своя собствена приумица. Той получил тази задача от Бог, Върховната Личност, чиито дейности са неразбираеми с материални сетива и затова е наречен апрамея. Ето защо Брахма̄ най-напред посъветвал Прияврата да изслуша думите му внимателно и без завист.
Тук откриваме какво принуждава човека да извършва определени дейности, противно на желанието му да действа другояче. Той не може да отхвърли заповедите на Върховния Бог, дори да е могъщ като Шива, Брахма̄, Ману или великия мъдрец На̄рада. Въпреки могъществото си те нямат право да пренебрегнат волята на Върховната Божествена Личност. След като дошъл при Прияврата по желание на Върховния Бог, Брахма̄ искал да предотврати и най-малкото съмнение, че идва като негов враг. Брахма̄ изпълнява заръката на Бога и най-доброто за Прияврата е да приеме волята му, защото такова е Божието желание.