Шрӣмад Бха̄гаватам 5.1.29
Деванагари
एवमुपशमायनेषु स्वतनयेष्वथ जगतीपतिर्जगतीमर्बुदान्येकादश परिवत्सराणामव्याहताखिलपुरुषकारसारसम्भृतदोर्दण्डयुगलापीडितमौर्वीगुणस्तनितविरमितधर्मप्रतिपक्षो बर्हिष्मत्याश्चानुदिनमेधमानप्रमोदप्रसरणयौषिण्यव्रीडाप्रमुषितहासावलोकरुचिरक्ष्वेल्यादिभि: पराभूयमानविवेक इवानवबुध्यमान इव महामना बुभुजे ॥ २९ ॥
Стих
евам упашама̄янеш̣у сва-танайеш̣в атха джагатӣ-патир джагатӣм арбуда̄нй ека̄даша париватсара̄н̣а̄м авя̄хата̄кхила-пуруш̣а-ка̄ра-са̄ра-самбхр̣та-дор-дан̣д̣а-югала̄пӣд̣ита-маурвӣ-гун̣а-станита-вирамита-дхарма-пратипакш̣о бархиш̣матя̄ш ча̄нудинам едхама̄на-прамода-прасаран̣а-яуш̣ин̣я-врӣд̣а̄-прамуш̣ита-ха̄са̄валока-ручира-кш̣велй-а̄дибхих̣ пара̄бхӯяма̄на-вивека ива̄навабудхяма̄на ива маха̄мана̄ бубхудже.
Дума по дума
евам — така; упашама-аянеш̣у — напълно достойни; сва-танайеш̣у — собствените му синове; атха — след това; джагатӣ-патих̣ — господарят на вселената; джагатӣм — вселената; арбуда̄ни — арбуди (една арбуда продължава 100 000 000 г.); ека̄даша — единайсет; париватсара̄н̣а̄м — години; авя̄хата — непрекъснато; акхила — всеобщо; пуруш̣а-ка̄ра — могъщество; са̄ра — сила; самбхр̣та — надарен с; дох̣-дан̣д̣ах̣ — на силните ръце; югала — от двете; а̄пӣд̣ита — опъната; маурвӣ-гун̣а — тетивата; станита — от силния звук; вирамита — победени; дхарма — религиозните принципи; пратипакш̣ах̣ — които са против; бархиш̣матя̄х̣ — на съпругата си Бархиш̣матӣ; ча — и; анудинам — всеки ден; едхама̄на — нарастващо; прамода — приятно общуване; прасаран̣а — обичливост; яуш̣ин̣я — женственост; врӣд̣а̄ — свян; прамуш̣ита — сдържан; ха̄са — смях; авалока — погледи; ручира — чаровни; кш̣вели-а̄дибхих̣ — любовни отношения; пара̄бхӯяма̄на — покорен; вивеках̣ — истинското му знание; ива — като; анавабудхяма̄нах̣ — нискоинтелигентен; ива — като; маха̄-мана̄х̣ — великата душа; бубхудже — управляваше.
Превод
След като Кави, Маха̄вӣра и Савана завършиха обучението си на жизненото ниво парамахам̇са, Маха̄ра̄джа Прияврата управлява вселената още единайсет арбуди. Понякога със силните си ръце той поставяше стрела в лъка си, опъваше тетивата и тогава противниците на религиозните принципи се разбягваха в ужас пред несравнимото могъщество, с което той властваше във вселената. Царят много обичаше съпругата си Бархиш̣матӣ и ден след ден съпружеската им любов нарастваше. Със своята женственост, с красивите си дрехи, грациозна походка и движения, с усмивката, смеха и погледите си, царицата вливаше у него нов прилив на сили. И въпреки величието си Прияврата бе покорен от женското ѝ очарование. Той се държеше с нея като обикновен човек, но в действителност бе възвишена душа.
Пояснение
В този стих думата дхарма-пратипакш̣ах̣ („противници на религиозните принципи“) не се отнася до определено вероизповедание, а до варн̣а̄шрама-дхарма, т.е. до социалното и духовно разделяне на обществото на четири варн̣и (бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра) и четири а̄шрама (брахмачаря, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са). Принципите на варн̣а̄шрама са необходими, за да се поддържа общественият ред и хората постепенно да напредват към целта на живота – духовното знание. От стиха научаваме как Маха̄ра̄джа Прияврата толкова строго се придържал към варн̣а̄шрама-дхарма, че всички, които я пренебрегвали, веднага се разбягвали, щом той ги заплашвал със сила или с по-леко наказание. Дори нямало нужда от употреба на сила: поради неговата решителност те не смеели да нарушават предписанията на варн̣а̄шрама-дхарма. Ако не е структурирано според варн̣а̄шрама-дхарма, човешкото общество е животинско общество. Затова Маха̄ра̄джа Прияврата защитавал варн̣а̄шрама-дхарма с цялото си необикновено, несравнимо могъщество.
За да се справи с такава тежка отговорност, мъжът има нужда от помощта на съпругата си. В системата варн̣а̄шрама-дхарма някои класи, например бра̄хман̣ите и сання̄сӣте, не се нуждаят от поощрението на противоположния пол. Но кш̣атриите и гр̣хастхите наистина имат нужда от съпругите си при изпълнението на своите задължения; иначе едва ли биха се справили. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху лично е казал, че гр̣хастхите трябва да живеят със съпруги. На кш̣атриите дори е позволено да имат много жени, които да ги насърчават в управленските дела. Общуването с добра съпруга е необходимо за онзи, чийто живот е подчинен на карма и политика. В изпълнение на задълженията си и Маха̄ра̄джа Прияврата се осланял на добрата си жена Бархиш̣матӣ. Тя винаги успявала да удовлетвори своя велик съпруг, като се обличала красиво, усмихвала се и разкривала женските си прелести. Царицата поощрявала и вдъхновявала Маха̄ра̄джа Прияврата съвестно да изпълнява дълга си. В стиха думата ива, използвана два пъти, ни показва, че Маха̄ра̄джа Прияврата постъпвал като подчинен на жена си съпруг и сякаш бил изгубил чувството си за отговорност. В действителност той напълно съзнавал духовната си същност, макар външно да се държал като послушен кармӣ съпруг. Така Маха̄ра̄джа Прияврата управлявал вселената в продължение на единайсет арбуди, а една арбуда се състои от 100 000 000 години.