Шрӣмад Бха̄гаватам 5.1.30
Деванагари
यावदवभासयति सुरगिरिमनुपरिक्रामन् भगवानादित्यो वसुधातलमर्धेनैव प्रतपत्यर्धेनावच्छादयति तदा हि भगवदुपासनोपचितातिपुरुषप्रभावस्तदनभिनन्दन् समजवेन रथेन ज्योतिर्मयेन रजनीमपि दिनं करिष्यामीति सप्तकृत्वस्तरणिमनुपर्यक्रामद् द्वितीय इव पतङ्ग: ॥ ३० ॥
Стих
я̄вад авабха̄саяти сура-гирим анупарикра̄ман бхагава̄н а̄дитьо васудха̄-талам ардхенаива пратапатй ардхена̄ваччха̄даяти тада̄ хи бхагавад-упа̄санопачита̄ти-пуруш̣а-прабха̄вас тад анабхинандан самаджавена ратхена джьотирмайена раджанӣм апи динам̇ кариш̣я̄мӣти сапта-кр̣твас таран̣им анупарякра̄мад двитӣя ива патан̇гах̣.
Дума по дума
я̄ват — докато; авабха̄саяти — осветява; сура-гирим — планината Сумеру; анупарикра̄ман — обикаляйки; бхагава̄н — най-могъщият; а̄дитях̣ — бог на Слънцето; васудха̄-талам — нисшата планетарна система; ардхена — половина; ева — несъмнено; пратапати — огрява; ардхена — половината; аваччха̄даяти — покрива с мрак; тада̄ — в това време; хи — несъмнено; бхагават-упа̄сана̄ — чрез обожание на Върховната Божествена Личност; упачита — като го удовлетвори напълно; ати-пуруш̣а — свръхчовешко; прабха̄вах̣ — могъщество; тат — това; анабхинандан — неоценяващ; самаджавена — с равно могъщество; ратхена — на колесница; джьотих̣-майена — сияйна; раджанӣм — нощ; апи — също; динам — ден; кариш̣я̄ми — ще направя; ити — така; сапта-кр̣твах — седем пъти; таран̣им — следвайки неотклонно орбитата на Слънцето; анупарякра̄мат — обиколи; двитӣях̣ — второ; ива — като; патан̇гах̣ — Слънце.
Превод
Докато управляваше умело вселената, веднъж цар Прияврата остана недоволен от обиколката на могъщия бог на Слънцето. Обикаляйки планината Сумеру с колесницата си, богът на Слънцето осветява околните планетарни системи. Но когато Слънцето е в северната част на планината, южната не получава достатъчно светлина, а когато е на юг, северът не е осветен. Цар Прияврата не одобряваше това положение и реши да разпръсне дневна светлина в тази част на вселената, покрита от нощта. И следвайки орбитата на Слънцето със сияйна колесница, изпълни желанието си. Той можеше да върши такива чудеса благодарение на могъществото, получено чрез обожание на Върховната Божествена Личност.
Пояснение
Според една бенгалска поговорка, ако си наистина могъщ, ще можеш да превърнеш нощта в ден и деня в нощ. Тази поговорка е възникнала заради мощта на Прияврата. Неговите дела показват каква сила е придобил чрез обожание на Върховната Божествена Личност. Едно от имената на Бог Кр̣ш̣н̣а е Йогешвара, господарят на всички мистични сили. В Бхагавад-гӣта̄ (18.78) се казва, че там, където е господарят на мистичните сили (ятра йогешварах̣ кр̣ш̣н̣ах̣), там са победата, богатството и всички други съвършенства. Такава е силата на преданото служене. Преданият постига желаната цел не благодарение на своята мистична сила, а по милостта на господаря на мистичната сила, Бог Кр̣ш̣н̣а. С негова помощ преданият може да върши чудеса, които са извън представите и на най-могъщия учен.
От предложеното тук описание става ясно, че Слънцето се движи. Според съвременните астрономи Слънцето стои на едно място, заобиколено от Слънчевата система, но тук откриваме, че то не е неподвижно, а следва определена орбита. Този факт намира потвърждение в Брахма̄ сам̇хита̄ (5.52). Яся̄гяя̄ бхрамати сам̇бхр̣та-ка̄ла-чакрах̣: Слънцето се движи по орбита, определена от Върховната Божествена Личност. Според Джьотир Веда, произведение, в което е изложена ведическата астрономия, Слънцето пътува шест месеца в северната част на планината Сумеру и шест месеца в южната ѝ част. От опит знаем, че когато в северната част на нашата планета е лято, в южната е зима и обратното. Съвременните материалистични учени си въобразяват, че познават изцяло строежа на Слънцето, но не могат да създадат второ Слънце, както направил Маха̄ра̄джа Прияврата.
Той създал могъща колесница, сияеща като слънце, но нямал желание да съперничи на бога на Слънцето; един ваиш̣н̣ава не се стреми да заеме мястото на друг ваиш̣н̣ава. Целта му била да предостави изобилни блага в материалното съществуване. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура отбелязва, че през месеците април и май лъчите на яркото слънце на Маха̄ра̄джа Прияврата били меки като лунни лъчи, а през октомври и ноември, сутрин и вечер, неговото слънце давало повече топлина от истинското слънце. Накратко, Маха̄ра̄джа Прияврата бил изключително могъщ и неговите деяния разпрострели властта му във всички краища на творението.