Шрӣмад бха̄гаватам 5.1.5

Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ приел и двете твърдения на царя – напредналият в Кр̣ш̣н̣а съзнание не би се върнал отново към материалния живот, а пристрастеният към материалното не би поел по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание на никой етап от съществуването си. Но макар да приел думите му, Шукадева Госва̄мӣ пояснил, че човек, чийто ум е погълнат от величието на Бога, може да се сблъска с препятствия, но няма да изостави възвишената си позиция в преданото служене.

Според Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура има два вида препятствия по пътя на преданото служене. Първият вид е оскърблението към лотосовите нозе на ваиш̣н̣ава. Това се нарича ваиш̣н̣ава апара̄дха. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху предупредил своите предани да не допускат това оскърбление и го сравнил с побеснял слон. Когато такъв слон влезе в красива градина, той я опустошава напълно и я превръща в гола поляна. Силата на ваиш̣н̣ава апара̄дха е също толкова голяма; дори напредналият предан загубва почти напълно духовните си постижения, извършвайки такова оскърбление. Кр̣ш̣н̣а съзнание е вечно и не може да бъде унищожено, но духовното развитие може да спре за определено време. Ваиш̣н̣ава апара̄дха е единият вид препятствие по пътя на преданото служене. Понякога обаче преданото служене е възпрепятствано по желание на Върховния Бог или негов предан. Така например Хиран̣якашипу и Хиран̣я̄кш̣а някога били Джая и Виджая, пазачи при портите на Ваикун̣т̣ха, но по волята на Бога станали негови врагове за три живота. Тоест желанието на Бога е друг вид препятствие. Но и в двата случая чистият предан, веднъж издигнат в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не може да пропадне. Прияврата се подчинил на волята на по-старшите от него (Сва̄ямбхува и Брахма̄), но не загубил позицията си в преданото служене. Кр̣ш̣н̣а съзнание е съвършено и вечно, то не може да бъде загубено при никакви обстоятелства. Материалният свят е изпълнен с препятствия за напредъка в Кр̣ш̣н̣а съзнание и може да ни се струва, че трудностите са прекалено много, но Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, заявява в Бхагавад-гӣта̄ (9.31): каунтея пратиджа̄нӣхи на ме бхактах̣ пран̣ашяти – този, който веднъж се е приютил в лотосовите нозе на Бога, не може да бъде погубен.

Тук думата шиватама̄м заслужава особено внимание. Шиватама̄м значи „най-благотворният“. Пътят на преданото служене е толкова благотворен, че преданият не се проваля при никакви обстоятелства. Самият Бог посочва това в Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄. Па̄ртха наивеха на̄мутра вина̄шас тася видяте – „Скъпи Арджуна, преданият не може да бъде погубен нито в този живот, нито в следващия“ (Бхагавад-гӣта̄, 6.40). А в стих 6.43 Той нагледно обяснява как става това.

По волята на Бога съвършеният предан понякога се появява в материалния свят като обикновен човек. Благодарение на заниманията си в миналото той развива естествено влечение към преданото служене, на пръв поглед без никаква причина. Въпреки трудностите, предизвикани от заобикалящата го среда, спонтанно и с постоянство, той продължава преданото си служене и постепенно отново постига съвършенството. Билваман̇гала Т̣ха̄кура бил извисен предан в миналия си живот, а в настоящия пропаднал и се влюбил в една проститутка. Но в един момент той коренно променил поведението си под влияние на същата тази проститутка и станал велик предан. Множество подобни примери в живота на възвишените предани доказват, че който веднъж е намерил подслон в лотосовите нозе на Бога, няма да бъде погубен (каунтея пратиджа̄нӣхи на ме бхактах̣ пран̣ашяти).

Все пак не бива да забравяме, че човек става предан едва когато се освободи напълно от последиците на греховните си дейности. Както казва Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄ (7.28):

„Личностите, вършили благочестиви дела в този и в предишни животи, напълно прекратили греховните дейности, се освобождават от двойственостите на илюзията и с решителност се заемат да ми служат“. От друга страна, Прахла̄да Маха̄ра̄джа е казал:

Силно привързаният към материален живот – към дом, семейство, съпруга, деца и пр. – не може да развие Кр̣ш̣н̣а съзнание.

По милостта на Върховния Бог тези видими противоречия намират разрешение в живота на предания и той никога не губи позицията си по пътя към освобождението, описан в този стих като шиватама̄м̇ падавӣм.