Шрӣмад Бха̄гаватам 5.1.6
Деванагари
यर्हि वाव ह राजन् स राजपुत्र: प्रियव्रत: परमभागवतो नारदस्य चरणोपसेवयाञ्जसावगतपरमार्थसतत्त्वो ब्रह्मसत्रेण दीक्षिष्यमाण: अवनितलपरिपालनायाम्नातप्रवरगुणगणैकान्तभाजनतया स्वपित्रोपामन्त्रितो भगवति वासुदेव एवाव्यवधानसमाधियोगेन समावेशित-सकलकारकक्रियाकलापो नैवाभ्यनन्दद्यद्यपि तदप्रत्याम्नातव्यं तदधिकरण आत्मनोऽन्यस्माद सतोऽपि पराभवमन्वीक्षमाण: ॥ ६ ॥
Стих
ярхи ва̄ва ха ра̄джан са ра̄джа-путрах̣ приявратах̣ парама-бха̄гавато на̄радася чаран̣опасевая̄н̃джаса̄вагата-парама̄ртха-сататтво брахма-сатрен̣а дӣкш̣иш̣яма̄н̣о 'вани-тала-парипа̄лана̄я̄мна̄та-правара-гун̣а-ган̣аика̄нта-бха̄джанатая̄ сва-питропа̄мантрито бхагавати ва̄судева ева̄вявадха̄на-сама̄дхи-йогена сама̄вешита-сакала-ка̄рака-крия̄-кала̄по наива̄бхянандад ядяпи тад апратя̄мна̄тавям̇ тад-адхикаран̣а а̄тмано 'нясма̄д асато 'пи пара̄бхавам анвӣкш̣ама̄н̣ах̣.
Дума по дума
ярхи — защото; ва̄ва ха — наистина; ра̄джан — о, царю; сах̣ — той; ра̄джа-путрах̣ — принцът; приявратах̣ — Прияврата; парама — върховен; бха̄гаватах̣ — предан; на̄радася — на На̄рада; чаран̣а — лотосовите нозе; упасевая̄ — служейки; ан̃джаса̄ — бързо; авагата — осъзна; парама-артха — трансцендентални теми; са-таттвах̣ — с всички познания; брахма-сатрен̣а — продължителни беседи върху Върховния; дӣкш̣иш̣яма̄н̣ах̣ — желаейки напълно да се посвети; авани-тала — земната повърхност; парипа̄лана̄я — да управлява; а̄мна̄та — казано в свещените писания; правара — най-висши; гун̣а — качества; ган̣а — съвкупност; ека̄нта — без отклонение; бха̄джанатая̄ — понеже притежаваше; сва-питра̄ — от баща си; упа̄мантритах̣ — попитан; бхагавати — във Върховната Божествена Личност; ва̄судеве — всепроникващият Бог; ева — несъмнено; авявадха̄на — непрекъснато; сама̄дхи-йогена — съсредоточен в йога; сама̄вешита — напълно отдаден; сакала — всички; ка̄рака — сетива; крия̄-кала̄пах̣ — чиито дейности; на — не; ева — така; абхянандат — приветства; ядяпи — въпреки; тат — това; апратя̄мна̄тавям — не може да бъде отхвърлена на никакво основание; тат-адхикаран̣е — заемайки тази длъжност; а̄тманах̣ — на себе си; анясма̄т — с други дейности; асатах̣ — материални; апи — несъмнено; пара̄бхавам — поквара; анвӣкш̣ама̄н̣ах̣ — предвиждайки.
Превод
Шукадева Госва̄мӣ продължи: Скъпи царю, принц Прияврата бе велик предан, защото се стремеше към лотосовите нозе на На̄рада, духовния си учител; така постигна висше съвършенство в трансценденталното знание. Със задълбочените си познания той постоянно обсъждаше духовни теми и не се разсейваше с нищо друго. Тогава баща му го помоли да поеме управлението на света. Той се опита да убеди Прияврата, че според свещените писания това е негов дълг. Но принцът следваше бхакти йога, винаги помнеше Върховната Божествена Личност и така използваше сетивата си в служене на Бога. Затова не се зарадва на повелята на своя баща, макар че не можеше да я отхвърли. И добросъвестно го попита дали няма да се отклони от преданото служене, като приеме поста на световен владетел.
Пояснение
Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура казва: чха̄д̣ия̄ ваиш̣н̣ава-сева̄ ниста̄ра па̄йечхе кеба̄ – „Никой никога няма да постигне окончателно освобождение от материалното робство, ако не служи в лотосовите нозе на чист ваиш̣н̣ава или духовен учител“. Принц Прияврата неотклонно служел в лотосовите нозе на На̄рада и затова успял да проникне в трансценденталното знание (са-таттвах̣). Думата са-таттвах̣ значи, че Прияврата знаел всичко за душата, за Върховната Божествена Личност и за взаимоотношенията между тях. Освен това той познавал материалния свят и връзката на душата и Върховния в този свят. Затова принцът решил да се посвети единствено на служене на Бога.
Когато Сва̄ямбхува Ману, бащата на Прияврата, го помолил да поеме управлението на света, принцът не се зарадвал на предложението му. Това е характерно за освободения велик предан. Дори да е потънал в светски занимания, той не намира удоволствие в тях, а остава съсредоточен в служенето на Бога. И светските дела не му въздействат. Например без да е прекомерно привързан към децата си, той се грижи за тях и ги възпитава като предани. Говори на съпругата си с нежни думи, но не е привлечен от нея. Със своето служене преданият придобива добродетелите на Върховния Бог. Бог Кр̣ш̣н̣а имал шестнайсет хиляди съпруги, всички те необикновено красиви. Той бил нежен и любящ съпруг, но не бил увлечен по никоя от тях. Така и преданият може да се ожени и да бъде много мил с жена си и децата си, но да не е привързан към семейния живот.
В този стих се казва, че като служел в лотосовите нозе на духовния си учител, принц Прияврата много бързо постигнал съвършенството на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е единственият начин за напредък в духовния живот. Както твърдят Ведите:
яся деве пара̄ бхактир
ятха̄ деве татха̄ гурау
тасяите катхита̄ хй артха̄х̣
прака̄шанте маха̄тманах̣
ятха̄ деве татха̄ гурау
тасяите катхита̄ хй артха̄х̣
прака̄шанте маха̄тманах̣
„На този, който има непоколебима вяра във Върховния Бог и в духовния си учител, се разкрива същината на цялото ведическо знание“ (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 6.23). Преданият постоянно мисли за Бога. Когато повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, думите Кр̣ш̣н̣а и Харе веднага му напомнят за деянията на Бога. Той е посветил целия си живот в служене на Бога и не може да го забрави нито за миг. Обикновеният човек непрекъснато мисли за материални дейности, а мислите на предания са насочени към духовни дейности. Това се нарича брахма-сатра, постоянна медитация върху Върховния Бог. Принц Прияврата изучил до съвършенство тази медитация от Шрӣ На̄рада.