Шрӣмад Бха̄гаватам 5.1.22

Сва̄ямбхува Ману почти бил загубил надежда, след като великият На̄рада наставлявал сина му Прияврата да не става семеен. Но сега се зарадвал, че намесата на Брахма̄ заставила Прияврата да поеме управлението на вселената. От Бхагавад-гӣта̄ научаваме за Вайвасвата Ману, син на бога на Слънцето, и неговия син Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку, цар на Земята. Но явно Сва̄ямбхува Ману, като владетел на цялата вселена, поверил на сина си Маха̄ра̄джа Прияврата поддържането и защитата на всички планети. Дхара̄-ман̣д̣ала значи „планета“. Например Земята се нарича дхара̄-ман̣д̣ала. Акхила означава „всичко“ или „вселенски“. Трудно е да определим каква точно била позицията на Маха̄ра̄джа Прияврата, но от писанията става ясно, че с поста си той превъзхождал Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку, защото отговарял за всички планетарни системи във вселената.

Друг важен момент е това, че Сва̄ямбхува Ману с голяма радост се отказал от властта над вселената. Съвременните политици се стремят с всички сили да направят кариера и техните хора обикалят от врата на врата за гласовете на населението, с които ще станат президенти или ще спечелят друг подобен висок пост. А тук откриваме как Брахма̄ трябвало да увещава цар Прияврата да приеме трона на император на вселената. И баща му Сва̄ямбхува Ману изпитал облекчение, щом му поверил вселенското управление. Очевидно във ведически времена царете и държавниците не приемали длъжности за свое наслаждение. Святите царе, ра̄джарш̣ите, управлявали, поддържали и защитавали царството единствено за благото на поданиците си. Историята на Прияврата и Сва̄ямбхува Ману илюстрира как примерните и отговорни монарси са изпълнявали задълженията си безкористно, отвъд замърсяванията с материални привързаности.

Материалните дейности тук са сравнени с океан от отрова. В една от песните си Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура прави подобно сравнение:

„Сърцето ми непрестанно гори в огъня на материалното съществуване и аз дори не се опитвам да се освободя от него“.

„Единственото спасение е хари-на̄ма сан̇кӣртана, повтарянето на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, донесена от духовния свят, от Голока Вр̣нда̄вана. О, колко злочест съм аз, защото нямам влечение към нея.“ Ману търсел убежище в лотосовите нозе на Бога и когато синът му Прияврата поел управлението, той изпитал голямо облекчение. Такъв е редът във ведическата цивилизация. В края на живота си човек трябва да се освободи от светските дела и напълно да се посвети в служба на Бога.

Думата сурарш̣и-вара-ануматена също заслужава внимание. Ману възложил управлението на своя син с позволението на великия мъдрец На̄рада. Това е изрично упоменато. Макар да искал Прияврата да се освободи от материалните дела, когато той станал владетел на вселената по молба на Брахма̄ и Ману, На̄рада също много се зарадвал.