Шрӣмад Бха̄гаватам 5.1.21
Деванагари
भगवानपि मनुना यथावदुपकल्पितापचिति: प्रियव्रतनारदयोरविषममभिसमीक्षमाणयोरात्मसमवस्थानमवाङ्मनसं क्षयमव्यवहृतं प्रवर्तयन्नगमत् ॥ २१ ॥
Стих
бхагава̄н апи мануна̄ ятха̄вад упакалпита̄пачитих̣ прияврата-на̄радайор авиш̣амам абхисамӣкш̣ама̄н̣айор а̄тмасам авастха̄нам ава̄н̇-манасам̇ кш̣аям авявахр̣там̇ правартаянн агамат.
Дума по дума
бхагава̄н — най-могъщият, Брахма̄; апи — също; мануна̄ — от Ману; ятха̄ват — както заслужаваше; упакалпита-апачитих̣ — обожаван; прияврата-на̄радайох̣ — в присъствието на Прияврата и На̄рада; авиш̣амам — без негодувание; абхисамӣкш̣ама̄н̣айох̣ — наблюдаващи; а̄тмасам — съответстващ на положението му; авастха̄нам — в обителта си; ава̄к-манасам — отвъд възможностите на ума и словото; кш̣аям — планетата; авявахр̣там — с необикновено разположение; правартаян — заминаващ; агамат — се завърна.
Превод
След това Ману, желаейки да удовлетвори Брахма̄, го обожава с подобаваща почит. Прияврата и На̄рада също гледаха Брахма̄ без следа от негодувание. Щом успя да убеди Прияврата да приеме молбата на своя баща, Брахма̄ се завърна в обителта си Сатялока, която материалният ум и слово са безсилни да опишат.
Пояснение
Несъмнено Ману останал много доволен, че Брахма̄ убедил сина му Прияврата да поеме управлението на света. Прияврата и На̄рада също били доволни. Въпреки че Брахма̄ принудил Прияврата да се заеме със светски дела, като с това нарушил обета му да остане брахмача̄рӣ, На̄рада и Прияврата не били недоволни. На̄рада не съжалявал, че не направил Прияврата свой ученик. Като възвишени личности, те знаели как да почетат Брахма̄. Затова вместо да изпитват неприязън, сърдечно му се поклонили. Тогава Брахма̄ се завърнал в небесната си обител, наречена Сатялока, спомената тук като съвършена и неописуема.
В този стих се казва, че Брахма̄ се завърнал в обителта си, която е не по-малко значима от собствената му личност. Брахма̄ е създателят на вселената, най-великата личност в нея. За продължителността на неговия живот се говори в Бхагавад-гӣта̄ (8.17). Сахасра-юга-парянтам ахар яд брахман̣о видух̣. Общото времетраене на четирите юги е 4 300 000 години и когато това число се умножи по хиляда, получаваме дванайсет часа от един ден на Брахма̄. Трудно е да си представим дори тези дванайсет часа от деня на Брахма̄, какво да говорим за стоте години на живота му. И как бихме разбрали неговата обител? Според ведическите писания на Сатялока няма раждане, смърт, старост и болести. След като Сатялока се намира непосредствено до Брахмалока, до сиянието Брахман, тя е почти равностойна на Ваикун̣т̣халока. В сегашното ни положение е практически невъзможно да си представим обителта на Брахма̄. Затова тук тя е наречена ава̄н̇-манаса-гочара, т.е. това, което не можем да опишем с думи, отвъд въображението ни. Шрӣмад Бха̄гаватам (2.2.26 – 27) представя по следния начин тази обител: яд дваи пара̄рдхям̇ тад у па̄рамеш̣т̣хям̇ / на ятра шоко на джара̄ на мр̣тюр на̄ртир на чодвегах̣ – „На Сатялока, където продължителността на живота е милиони и милиарди години, няма скръб, старост, смърт и грижи, нито заплаха от неприятели“.