Шрӣмад Бха̄гаватам 5.1.35

नैवंविध: पुरुषकार उरुक्रमस्यपुंसां तदङ्‌घ्रिरजसा जितषड्‌गुणानाम् । चित्रं विदूरविगत: सकृदाददीतयन्नामधेयमधुना स जहाति बन्धम् ॥ ३५ ॥
наивам̇-видхах̣ пуруш̣а-ка̄ра урукрамася
пум̇са̄м̇ тад-ан̇гхри-раджаса̄ джита-ш̣ад̣-гун̣а̄на̄м
читрам̇ видӯра-вигатах̣ сакр̣д а̄дадӣта
ян-на̄мадхеям адхуна̄ са джаха̄ти бандхам

Дума по дума

нане; евам-видхах̣така; пуруш̣а-ка̄рах̣лично влияние; уру-крамасяна Върховната Божествена Личност; пум̇са̄мна преданите; тат-ан̇гхрина лотосовите му нозе; раджаса̄от праха; джита-ш̣ат̣-гун̣а̄на̄мкоито са победили влиянието на шестте материални бича; читрамудивително; видӯра-вигатах̣петокласният човек, или недокосваемият; сакр̣тсамо веднъж; а̄дадӣтаако произнесе; ятчието; на̄мадхеямсвято име; адхуна̄веднага; сах̣той; джаха̄тинапуска; бандхамматериалното робство.

Превод

Скъпи царю, преданият, приел подслон в праха от лотосовите нозе на Бога, преодолява влиянието на шестте бича на материалното съществуване – глад, жажда, скръб, илюзия, старост и смърт – и побеждава ума и петте сетива. Но това не е толкова удивително за чистия предан, защото дори човек извън четирите касти – с други думи, недокосваемият – веднага се освобождава от робството на материалното съществуване, ако макар и веднъж произнесе святото име на Бога.

Пояснение

Шукадева Госва̄мӣ разказвал на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит за делата на цар Прияврата и за да разсее евентуалните му съмнения в чудните, невероятни подвизи на Маха̄ра̄джа Прияврата, обяснил: „Скъпи царю, не се съмнявай в необикновените деяния на Прияврата. За предания на Върховната Божествена Личност няма нищо невъзможно, защото Върховният е наричан Урукрама“. Урукрама е име на Бог Ва̄манадева, който извършил чудо, като прекрачил трите свята с три стъпки. Той помолил Маха̄ра̄джа Бали да му даде три стъпки земя и когато царят се съгласил, Ва̄манадева прекосил целия свят с две крачки, а с третата стъпил на главата на Бали. Шрӣ Джаядева Госва̄мӣ пише:
чхалаяси викраман̣е балим адбхута-ва̄мана
пада-накха-нӣра-джанита-джана-па̄вана
кешава дхр̣та-вама̄на-рӯпа джая джагадӣша харе
„Слава на Бог Кешава, приел образа на джудже! О, владетелю на вселената, Ти премахваш всичко неблагоприятно за преданите! О, прекрасни Ва̄манадева! Ти измами великия демон Бали Маха̄ра̄джа с крачките си. Водата, докоснала ноктите на лотосовите ти нозе, с които проби покривалото на вселената, пречиства всички живи същества под формата на река Ганг“.
Тъй като Върховният Бог е всемогъщ, Той може да прави чудеса, изглеждащи невероятни в очите на обикновения човек. Преданият, подслонен в лотосовите нозе на Бога, също може да извършва удивителни неща, невъобразими за обикновените хора, по милостта на праха от Божиите лотосови нозе. Затова Чайтаня Маха̄прабху ни съветва да се подслоним в лотосовите нозе на Бога:
айи нанда-танӯджа кин̇карам̇
патитам̇ ма̄м̇ виш̣аме бхава̄м̇будхау
кр̣пая̄ тава па̄да-пан̇каджа-
стхита-дхӯлӣ-садр̣шам̇ вичинтая
„О, сине на Нанда Маха̄ра̄джа, аз съм твой вечен слуга, но по някакъв начин съм паднал в океана на раждането и смъртта. Моля те, спаси ме от този океан и ме постави като една прашинка в лотосовите ти нозе“. Бог Чайтаня ни учи как да се докоснем до праха от лотосовите нозе на Бога, защото само така ще постигнем пълен успех.
Заради материалното си тяло всяко живо същество страда от ш̣ад̣-гун̣а, шестте бича на материалното битие – глад, жажда, скръб, илюзия, немощ и смърт. Други ш̣ад̣-гун̣а са умът и петте сетива. Не само чистият предан, дори чан̣д̣а̄ла, извънкастовият недокосваем, незабавно бива освободен от материалното робство, ако дори само веднъж произнесе святото име на Бога. Понякога кастовите бра̄хман̣и твърдят, че докато не смени тялото си, човек не може да бъде признат за бра̄хман̣а; защото, след като сегашното тяло е получено в резултат на минали действия, този, който в миналия си живот е действал като бра̄хман̣а, се ражда в брахминско семейство. Затова те смятат, че без брахминско тяло не можеш да бъдеш бра̄хман̣а. Но тук се обяснява как дори един видӯра-вигата, един чан̣д̣а̄ла – недокосваем от петата класа – се освобождава, ако произнесе веднъж святото име на Бога. Освобождение означава, че той сменя тялото си. Сана̄тана Госва̄мӣ потвърждава това:
ятха̄ ка̄н̃чаната̄м̇ я̄ти
ка̄м̇сям̇ раса-видха̄натах̣
татха̄ дӣкш̣а̄-видха̄нена
двиджатвам̇ джа̄яте нр̣н̣а̄м
Ако някой, бил той и чан̣д̣а̄ла, получи от чист предан посвещение във възпяване на святото име на Бога и следва наставленията на духовния си учител, тялото му се променя. Въпреки че не сме в състояние да установим тази промяна, би трябвало да се доверим на авторитетното твърдение на ша̄стрите и да го приемем без възражения. Стихът ясно казва: са джаха̄ти бандхам – „Той прекратява материалното си робство“. Тялото е символ на материално робство според личната карма. В повечето случаи не можем да видим как се променя грубото тяло, но възпяването на святото име преобразява финото тяло и така живото същество незабавно се освобождава от материалното робство. В крайна сметка промените на грубото тяло са предизвикани от финото. След смъртта на грубото тяло финото тяло отвежда живото същество в ново тяло. Господар на финото тяло е умът и ако човек постоянно помни дейностите на Бога или лотосовите му нозе, той вече е променил своето сегашно тяло и се е пречистил. Следователно безспорен факт е, че един чан̣д̣а̄ла, или пропаднал човек с низко потекло, може да стане бра̄хман̣а чрез автентичния процес на посвещението.