Шрӣмад бха̄гаватам 5.1.15
Текст
дух̣кхам̇ сукхам̇ ва̄ гун̣а-карма-сан̇га̄т
а̄стха̄я тат тад яд аюн̇кта на̄тхаш
чакш̣уш̣мата̄ндха̄ ива нӣяма̄на̄х̣
Дума по дума
ӣша-абхиср̣ш̣т̣ам – създадени или дадени от Бога; хи – несъмнено; аварундхмахе – трябва да приемем; ан̇га – скъпи Прияврата; дух̣кхам – нещастие; сукхам – щастие; ва̄ – или; гун̣а-карма – с качества и работа; сан̇га̄т – от връзката; а̄стха̄я – установени в; тат тат – това състояние; ят – което тяло; аюн̇кта – Той даде; на̄тхах̣ – Върховният Бог; чакш̣уш̣мата̄ – от човек, който има очи; андха̄х̣ – слепец; ива – като; нӣяма̄на̄х̣ – воден.
Превод
Скъпи Прияврата, в зависимост от връзката ни с проявленията на материалната природа Върховната Божествена Личност ни дава определени тела заедно със заслуженото щастие и нещастие. Затова човек трябва да остане в положението, в което се намира, и да се остави да го води Върховната Божествена Личност така, както слепецът върви след зрящия.
Пояснение
Не е възможно с материални средства да се избегнат щастието и нещастието, съпътстващи тялото. Съществуват 8 400 000 телесни форми и всяка е обречена да страда или да се наслаждава в точно определена степен. Не можем да променим това, защото щастието и нещастието са предоставени от Бога, Върховната Личност, и по негово решение сме получили телата си. Щом не можем да избегнем Божията воля, би трябвало с готовност да го следваме така, както слепецът следва зрящия. При всички обстоятелства, ако останем в отреденото ни от Върховния положение и следваме неговите наставления, ще станем съвършени. Главната цел на живота е да изпълним повелята на Върховната Божествена Личност. Тази повеля представлява истинската религия и дълг на всекиго.
Затова в Бхагавад-гӣта̄ (18.66) Бог Кр̣ш̣н̣а казва: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа – „Остави всички други занимания. Отдай ми се и ме следвай“. Процесът на отдаване и следване на Върховната Божествена Личност не е предназначен за хора от определена каста или вероизповедание. Както един бра̄хман̣а може да се отдаде, така може и един кш̣атрия, вайшя или шӯдра. Всеки може да следва този процес. Тук е казано: чакш̣уш̣мата̄ндха̄ ива нӣяма̄на̄х̣ – човек трябва да следва Бога така, както слепецът следва зрящия. Ако следваме Върховния и изпълняваме указанията му, изложени във Ведите и в Бхагавад-гӣта̄, ще постигнем съвършенство. Затова Той казва:
мад-я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру
ма̄м еваиш̣яси сатям̇ те
пратиджа̄не прийо 'си ме
„Винаги мисли за мен, стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитта си. По този начин непременно ще дойдеш при мен. Аз ти обещавам това, защото си мой много скъп приятел“ (Бхагавад-гӣта̄, 18.65). Това наставление е предназначено за всички – бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри. Ако хората от различните класи се отдадат на Върховната Личност и следват наставленията на Бога, животът им ще бъде съвършен.
Предишният стих предложи аналогията с воловете, които вървят в посоката, определена от коларя. Те са напълно зависими от него – стоят там, където ги остави, и ядат това, което им дава. Ние също, отдадени напълно на Върховната Божествена Личност, не бива да се стремим към щастие, нито да оплакваме нещастието си; трябва да сме доволни от отреденото ни положение. Нека просто следваме пътя на преданото служене без неудовлетворение от щастието или нещастието, които Бог ни е дал. Обикновено хората в материалните гун̣и на страстта и невежеството не разбират замисъла на Върховния, създал 8 400 000 форми на живот. Но човешката форма предоставя на живото същество уникалната възможност да разбере този замисъл, да служи предано и да се издигне до висше съвършенство, следвайки наставленията на Бога. Целият свят действа под влияние на материалните проявления, особено на невежеството и страстта, но ако хората слушат и възпяват величието на Върховния Бог, животът им ще се осмисли и те ще постигнат крайната цел. В Бр̣хан-на̄радӣя Пура̄н̣а е казано:
харер на̄маива кевалам
калау на̄стй ева на̄стй ева
на̄стй ева гатир анятха̄
„В епохата на Кали няма друг път, няма друг път, няма друг път към духовно съвършенство освен святото име, святото име, святото име на Бога“. Всеки трябва да получи възможност да слуша святите имена на Върховната Божествена Личност, постепенно да разбере истинското си положение и да се издигне на трансцендентално равнище, отвъд гун̣ата на доброто. По този начин ще изчезнат и всички препятствия по пътя му. В заключение можем да кажем: нека да сме удовлетворени от положението, в което ни е поставил Върховният Бог, и да се опитаме да му служим. Тогава животът ни ще бъде пълноценен.