Шрӣмад Бха̄гаватам 5.1.16
Деванагари
मुक्तोऽपि तावद्बिभृयात्स्वदेह-
मारब्धमश्नन्नभिमानशून्य: ।
यथानुभूतं प्रतियातनिद्र:
किं त्वन्यदेहाय गुणान्न वृङ्क्ते ॥ १६ ॥
मारब्धमश्नन्नभिमानशून्य: ।
यथानुभूतं प्रतियातनिद्र:
किं त्वन्यदेहाय गुणान्न वृङ्क्ते ॥ १६ ॥
Стих
мукто 'пи та̄вад бибхр̣я̄т сва-дехам
а̄рабдхам ашнанн абхима̄на-шӯнях̣
ятха̄нубхӯтам̇ пратия̄та-нидрах̣
ким̇ тв аня-деха̄я гун̣а̄н на вр̣н̇кте
а̄рабдхам ашнанн абхима̄на-шӯнях̣
ятха̄нубхӯтам̇ пратия̄та-нидрах̣
ким̇ тв аня-деха̄я гун̣а̄н на вр̣н̇кте
Дума по дума
муктах̣ — освободена личност; апи — дори; та̄ват — докато; бибхр̣я̄т — трябва да поддържа; сва-дехам — собственото си тяло; а̄рабдхам — получено заради минали дейности; ашнан — приемащ; абхима̄на-шӯнях̣ — без погрешни схващания; ятха̄ — като; анубхӯтам — каквото е възприемано; пратия̄та-нидрах̣ — събудилият се от сън; ким ту — но; аня-деха̄я — за друго материално тяло; гун̣а̄н — материалните проявления; на — никога; вр̣н̇кте — се наслаждава.
Превод
Дори освободеният приема отреденото според миналата му карма тяло. Но се отнася без всякаква заблуда към наслаждението и страданието, заслужени с тази карма – така, както събуденият се отнася към съня, който току-що е сънувал. Той остава непоколебим и не прави нищо, за да си осигури друго материално тяло под влияние на трите гун̣и на природата.
Пояснение
Разликата между обусловената и освободената душа е в това, че едната е приела телесната жизнена концепция, а другата знае, че е различна от тялото. Вероятно Прияврата си мислел, че обусловените души са естествено принудени да действат според природните закони, но защо той, така напреднал духовно, трябва да приема същото робство и препятствия за духовно развитие? В отговор на съмненията му Брахма̄ обяснил как дори освободените безропотно приемат последиците от миналите си дейности. Докато спи, човек сънува какви ли не нереални сънища, но когато се събуди, ги пренебрегва и се заема с действителния си живот. По същия начин освободената личност – този, който е разбрал, че не е тялото, а душата – не обръща внимание на миналите си дейности, извършени в невежество, и действа така, че делата му да не предизвикат никакви последици. Това е описано в Бхагавад-гӣта̄ (3.9). Ягя̄ртха̄т карман̣о 'нятра локо 'ям̇ карма-бандханах̣ – ако някой се стреми да удовлетвори Върховната Личност, ягя-пуруш̣а, действията му не носят последици, докато кармӣте, работещи за себе си, се обвързват с резултата от своята работа. Затова освободената личност не се занимава с миналите си невежествени дейности; вместо това действа с мисълта как да не получи ново тяло по силата на нови плодоносни дейности. В Бхагавад-гӣта̄ ясно е казано:
ма̄м ча йо 'вябхича̄рен̣а
бхакти-йогена севате
са гун̣а̄н саматӣтяита̄н
брахма-бхӯя̄я калпате
бхакти-йогена севате
са гун̣а̄н саматӣтяита̄н
брахма-бхӯя̄я калпате
„Този, който е изцяло зает с предано служене, устойчив при всякакви обстоятелства, веднага се издига над гун̣ите на материалната природа и достига нивото на Брахман“ (Бхагавад-гӣта̄, 14.26). Каквото и да сме правили в миналите си животи, ако се посветим на чисто предано служене в този живот, винаги ще се намираме в брахма-бхӯта, освободено състояние – свободни от кармичните последици и необходимостта да се раждаме отново в материално тяло. Тяктва̄ дехам̇ пунар джанма наити ма̄м ети со 'рджуна (Бхагавад-гӣта̄, 4.9). Когато напусне тялото си, този, който е действал по такъв начин, няма да приеме ново материално тяло, а ще се върне у дома, при Бога.