Шрӣмад Бха̄гаватам 5.1.26
Деванагари
एतेषां कविर्महावीर: सवन इति त्रय आसन्नूर्ध्वरेतसस्त आत्मविद्यायामर्भभावादारभ्य कृतपरिचया: पारमहंस्यमेवाश्रममभजन् ॥ २६ ॥
Стих
етеш̣а̄м̇ кавир маха̄вӣрах̣ савана ити трая а̄санн ӯрдхва-ретасас та а̄тма-видя̄я̄м арбха-бха̄ва̄д а̄рабхя кр̣та-паричая̄х̣ па̄рамахам̇сям ева̄шрамам абхаджан.
Дума по дума
етеш̣а̄м — от тях; кавих̣ — Кави; маха̄вӣрах̣ — Маха̄вӣра; саванах̣ — Савана; ити — така; траях̣ — трима; а̄сан — бяха; ӯрдхва-ретасах̣ — в пълно целомъдрие; те — те; а̄тма-видя̄я̄м — в трансценденталното знание; арбха-бха̄ва̄т — от детство; а̄рабхя — начало; кр̣та-паричая̄х̣ — много добре овладели; па̄рамахам̇сям — на висшето духовно съвършенство в живота; ева — несъмнено; а̄шрамам — степента; абхаджан — изпълняваха.
Превод
Трима от десетте му сина – Кави, Маха̄вӣра и Савана – живееха в целомъдрие. Обучени като брахмача̄рӣ от ранно детство, те бяха овладели висшето съвършенство, наречено парамахам̇са-а̄шрама.
Пояснение
В стиха думата ӯрдхва-ретасах̣ заслужава внимание. Ӯрдхва-ретах̣ се отнася за този, който контролира сексуалните инстинкти и вместо да изхвърля семето си, използва това изключително важно вещество, натрупвано в тялото, за обогатяване на мозъка. Човекът, овладял сексуалното желание, развива удивителни умствени способности, особено паметта. В древността учениците просто слушали обясненията на учителите върху Ведите и ги запомняли дословно. Те не се нуждаели от книги, които затова и не съществували в онези времена.
Важна е и думата арбха-бха̄ва̄т, която означава „от ранно детство“. Другото ѝ значение е „от обич към децата“. Животът на парамахам̇сите е посветен на благосъстоянието на другите. Както бащата прави много жертви от обич към сина си, така и великите светци жертват личните си удобства за благото на човечеството. Във връзка с това можем да цитираме един стих, посветен на шестимата Госва̄мӣ:
тяктва̄ тӯрн̣ам ашеш̣а-ман̣д̣ала-пати-шрен̣ӣм̇ сада̄ туччхават
бхӯтва̄ дӣна-ган̣ешакау карун̣ая̄ каупӣна-кантха̄шритау
бхӯтва̄ дӣна-ган̣ешакау карун̣ая̄ каупӣна-кантха̄шритау
От състрадание към бедните паднали души шестимата Госва̄мӣ напуснали високите си министерски постове и приели обета на странстващи отшелници. Свели телесните си нужди до минимум, те носели само набедреници и канчета, с които просели. Така живеели във Вр̣нда̄вана, изпълнявайки повелята на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху да съставят и публикуват редица ваиш̣н̣авски произведения.