ГЛАВА ВТОРА
Деянията на Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра
В тази глава е представена личността на Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра. Когато Маха̄ра̄джа Прияврата напуснал царството си, за да се посвети на духовно осъзнаване, по негова воля синът му А̄гнӣдхра станал владетел на Джамбӯдвӣпа и се грижел за поданиците си с обичта на баща към своите синове. Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра пожелал да има син и се оттеглил в една пещера в планината Мандара, за да се подложи на сурови въздържания. Щом разбрал неговото желание, Брахма̄ изпратил в отшелническата му обител Пӯрвачитти, девойка от райските планети. Красивите ѝ дрехи и женствени движения веднага привлекли царя. Очарован от жестовете ѝ, изразителното ѝ лице, усмивката, нежните думи и движенията на очите ѝ, той я пленил с красноречието си и тя с радост се съгласила да стане негова съпруга. Много години двамата се наслаждавали на царско блаженство, а после тя се завърнала на райските планети. А̄гнӣдхра заченал с нея девет сина: На̄бхи, Ким̇пуруш̣а, Хариварш̣а, Ила̄вр̣та, Рамяка, Хиран̣мая, Куру, Бхадра̄ш̣ва и Кетума̄ла. Той им дал девет острова, носещи техните имена. Но А̄гнӣдхра се чувствал неудовлетворен и постоянно мислел за небесната си съпруга. Затова в следващия си живот се родил на нейната райска планета. След смъртта на А̄гнӣдхра деветте му сина се оженили за деветте дъщери на Меру, които се казвали Мерудевӣ, Пратирӯпа̄, Уградам̇ш̣т̣рӣ, Лата̄, Рамя̄, Шя̄ма̄, На̄рӣ, Бхадра̄ и Девавӣти.
ТЕКСТ 1: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ продължи разказа си: След като Маха̄ра̄джа Прияврата пое пътя на духовния живот с аскетизъм и отречения, неговият син, цар А̄гнӣдхра, изпълни повелята му. Той се придържаше строго към религиозните принципи и закриляше жителите на Джамбӯдвӣпа като свои родни синове.
ТЕКСТ 2: Желаейки съвършен син и издигане до Питр̣лока, Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра веднъж обожава Брахма̄ – най-могъщия сред владетелите на материалното творение. Той отиде в долината на планината Мандара, където жените от райските планети слизат на разходка. Там набра градински цветя, приготви необходимите предмети и се зае със суров аскетизъм и обожание.
ТЕКСТ 3: Предусетил желанието на цар А̄гнӣдхра, Брахма̄, първото и най-могъщо създание във вселената, избра Пӯрвачитти, най-добрата танцьорка от свитата си, и я изпрати при царя.
ТЕКСТ 4: Апсара̄та, изпратена от Брахма̄, се разхождаше бавно из красивата градина близо до мястото за медитация на царя. Там растяха дървета с гъсти зелени корони и златни лиани, а между тях се виждаха двойки пауни и най-различни птици. В езерото със сладостни звуци плуваха патици и лебеди. Пищната зеленина, кристалната вода, лотосите и нежните песни на птиците придаваха на градината необикновена прелест.
ТЕКСТ 5: Пӯрвачитти вървеше по пътя с грациозната си походка и осанка, а изящните накити на глезените ѝ нежно подрънкваха при всяка нейна крачка. Въпреки че беше овладял сетивата си в йога поза с полузатворени очи, принц А̄гнӣдхра я зърна и щом чу звъна на гривните ѝ, отвори още малко лотосовите си очи и я видя пред себе си.
ТЕКСТ 6: Като пчела Апсара̄та вдишваше аромата на цветята. Тя обсебваше очите и умовете на хора и полубогове с игривите си движения, със свенливостта и скромността си, със закачливите погледи, с нежните звуци, леещи се от устата ѝ, и с изящните си форми. Чарът ѝ проправяше път за бога на любовта и стрелите му от цветя, към слуха и сърцата на мъжете. Когато заговореше, сякаш нектар се лееше от устните ѝ. Опиянени от уханието на дъха ѝ, пчелите кръжаха около красивото ѝ лотосово лице. За да ги прогони, апсара̄та се затича, но от движението косата ѝ се разпиля, коланът около ханша ѝ се разхлаби, изящните ѝ гърди се раздвижиха и тя стана още по-привлекателна. Наистина, тя сякаш широко отваряше врати пред могъщия бог на любовта. Покорен от външността ѝ, принцът я заговори.
ТЕКСТ 7: В объркването си принцът се обърна към Апсара̄та със следните думи: О, святи мъдрецо, кой си ти? Защо си дошъл в тази планина и какво възнамеряваш да правиш? Може би си една от илюзорните енергии на Върховната Божествена Личност? Виждам, че носиш два лъка без тетива. Защо си ги взел със себе си? Заради теб самия или заради някой близък? Вероятно с тях ще убиваш побеснелите животни в гората.
ТЕКСТ 8: След това А̄гнӣдхра погледна в закачливите очи на Пӯрвачитти и каза: Скъпи приятелю, ти имаш две могъщи стрели – твоите игриви очи. Перата им са като листенца на лотос. Те нямат пръчки, но са изключително красиви, с тънки и остри върхове. Изглеждат спокойни, като че ли няма да пронижат никого. Струва ми се, че се разхождаш из гората, за да пуснеш стрелите си по някого, но не разбирам кой е той. Разумът ми е замъглен и не мога да се боря с теб. В действителност никой не може да се мери с твоето могъщество и аз се моля то да е за мое добро.
ТЕКСТ 9: Щом забеляза пчелите, жужащи около Пӯрвачитти, Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра каза: Господарю мой, пчелите около тялото ти са като свита ученици, заобиколили великия си учител. С мантрите на Са̄ма Веда и Упаниш̣адите те изразяват почитта си към теб. Както великите мъдреци потъват в дълбините на ведическите произведения, така пчелите се къпят в дъжда от цветя, посипани от косите ти.
ТЕКСТ 10: О, бра̄хман̣е, чувам звънчетата на глезените ти. Сякаш в тях чуруликат птици титтири. Не мога да ги видя, но ясно долавям трелите им. Забелязвам разкошните ти закръглени бедра с приказния цвят на цветята кадамба, а кръстът ти е обрамчен с колан от живи въглени. Изглежда си забравил да се облечеш.
ТЕКСТ 11: После А̄гнӣдхра започнал да превъзнася високите гърди на Пӯрвачитти. Той казал: Скъпи бра̄хман̣е, кръстът ти е тънък и с усилие внимателно носиш два заоблени рога, от които не мога да отместя поглед. Какво има в тях? Поръсил си ги с ароматен червен прах, искрящ като изгряващото слънце. О, честити момко, би ли ми казал откъде имаш този прах, изпълнил жилището ми с благоухание?
ТЕКСТ 12: О, добри ми приятелю, би ли ми показал откъде идваш? Не мога да си обясня как обитателите на това място са получили такива смайващи телесни форми като твоите заоблени гърди; те покоряват сърцето и погледа на всекиго. Съдейки по сладките слова и мили усмивки на тези обитатели, устите им сигурно са пълни с нектар.
ТЕКСТ 13: Скъпи приятелю, с какво се храниш, за да поддържаш тялото си? От устата ти се носи аромат на бетел. Изглежда ядеш само остатъци от храната, предложена на Виш̣н̣у. Може би ти самият си създаден от тялото на Бог Виш̣н̣у. Лицето ти е ведро като спокойно езеро. Скъпоценните ти обици приличат на две блестящи акули с немигащи очи като обиците на Виш̣н̣у, а твоите очи напомнят две игриви рибки. Така в езерото на лицето ти плуват две акули и две палави рибки. Белите ти зъби са ято прекрасни лебеди във водата, а разпилените коси са рояци пчели, омаяни от хубостта на лицето ти.
ТЕКСТ 14: Умът ми вече е развълнуван, а като гледам как си играеш с топка и я подхвърляш с лотосовата си длан, очите ми стават неспокойни. Къдравата ти черна коса е разпиляна, но ти не си правиш труда да я събереш. Няма ли да го направиш? Като мъж, привързан към жените, коварният вятър се опитва да смъкне дрехата ти. Нима не забелязваш това?
ТЕКСТ 15: О, най-велика сред аскетите, откъде имаш тази необикновена хубост, която разрушава аскетизма на другите? Къде си научила това изкуство? Какви отречения си извършвала, за да станеш толкова красива, приятелко моя? Бих искал да изпълнявам отречения заедно с теб, защото ми се струва, че създателят на вселената, Брахма̄, удовлетворен от мен, те е изпратил да станеш моя съпруга.
ТЕКСТ 16: Брахма̄, почитаният от бра̄хман̣ите, милостиво те е изпратил при мен и това е причината за нашата среща. Аз не искам да те напускам – умът и очите ми не могат да се откъснат от теб. О, девойко с красиви заоблени гърди, аз съм твой слуга. Отведи ме където пожелаеш; нека дойдат и приятелите ти.
ТЕКСТ 17: Шукадева Госва̄мӣ продължи: Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра със своята интелигентност на полубог владееше изкуството да ласкае жените, за да ги спечели. Той се хареса на небесната девица с прелъстителните си слова и извоюва благоразположението ѝ.
ТЕКСТ 18: А̄гнӣдхра, царят на Джамбӯдвӣпа и господар на всички герои, спечели Пӯрвачитти със своята интелигентност, познания, младост, красота, поведение, богатства и благородство. Те живяха заедно хиляди години и се наслаждаваха в разкош на земно и райско блаженство.
ТЕКСТ 19: Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра, най-достойният сред царете, зачена с Пӯрвачитти девет сина, които се казваха На̄бхи, Ким̇пуруш̣а, Хариварш̣а, Ила̄вр̣та, Рамяка, Хиран̣мая, Куру, Бхадра̄шва и Кетума̄ла.
ТЕКСТ 20: Всяка година Пӯрвачитти раждаше по един син, но когато деветимата пораснаха, тя ги остави вкъщи и се завърна при Брахма̄, за да му служи.
ТЕКСТ 21: Откърмени с майчино мляко, деветте сина на А̄гнӣдхра имаха силни, добре сложени тела. Те получиха от баща си девет царства в различни области на Джамбӯдвӣпа. Царствата носеха техните имена. Така синовете на А̄гнӣдхра управляваха земите, наследени от баща им.
ТЕКСТ 22: Когато Пӯрвачитти си замина, похотливите желания на цар А̄гнӣдхра съвсем не бяха утолени и той постоянно мислеше за нея. И естествено, както повеляват Ведите, след смъртта си царят отиде на същата планета, където бе небесната му съпруга. Тази планета се нарича Питр̣лока и на нея щастливо живеят питите, прадедите.
ТЕКСТ 23: След смъртта на баща си деветимата братя се ожениха за деветте дъщери на Меру, които се казваха Мерудевӣ, Пратирӯпа̄, Уградам̇ш̣т̣рӣ, Лата̄, Рамя̄, Шя̄ма̄, На̄рӣ, Бхадра̄ и Девавӣти.