Шрӣмад Бха̄гаватам 5.2.7
Деванагари
का त्वं चिकीर्षसि च किं मुनिवर्य शैले
मायासि कापि भगवत्परदेवताया: । विज्ये बिभर्षि धनुषी सुहृदात्मनोऽर्थेकिं वा मृगान्मृगयसे विपिने प्रमत्तान् ॥ ७ ॥
मायासि कापि भगवत्परदेवताया: । विज्ये बिभर्षि धनुषी सुहृदात्मनोऽर्थेकिं वा मृगान्मृगयसे विपिने प्रमत्तान् ॥ ७ ॥
Стих
ка̄ твам̇ чикӣрш̣аси ча ким̇ муни-варя шаиле
ма̄я̄си ка̄пи бхагават-пара-девата̄я̄х̣
виджйе бибхарш̣и дхануш̣ӣ сухр̣д-а̄тмано 'ртхе
ким̇ ва̄ мр̣га̄н мр̣гаясе випине праматта̄н
ма̄я̄си ка̄пи бхагават-пара-девата̄я̄х̣
виджйе бибхарш̣и дхануш̣ӣ сухр̣д-а̄тмано 'ртхе
ким̇ ва̄ мр̣га̄н мр̣гаясе випине праматта̄н
Дума по дума
ка̄ — коя; твам — си ти; чикӣрш̣аси — опитваш се да направиш; ча — също; ким — какво; муни-варя — о, най-велик сред муните; шаиле — в тази планина; ма̄я̄ — илюзорна енергия; аси — си ти; ка̄пи — някои; бхагават — Върховната Божествена Личност; пара-девата̄я̄х̣ — на трансценденталния Бог; виджйе — без тетива; бибхарш̣и — носиш; дхануш̣ӣ — два лъка; сухр̣т — на приятел; а̄тманах̣ — на себе си; артхе — заради; ким ва̄ — или; мр̣га̄н — горски животни; мр̣гаясе — опитваш ли се да ловиш; випине — в гората; праматта̄н — обезумели от материята.
Превод
В объркването си принцът се обърна към Апсара̄та със следните думи: О, святи мъдрецо, кой си ти? Защо си дошъл в тази планина и какво възнамеряваш да правиш? Може би си една от илюзорните енергии на Върховната Божествена Личност? Виждам, че носиш два лъка без тетива. Защо си ги взел със себе си? Заради теб самия или заради някой близък? Вероятно с тях ще убиваш побеснелите животни в гората.
Пояснение
Докато се подлагал на суров аскетизъм в гората, А̄гнӣдхра бил запленен от грациозните движения на Пӯрвачитти – девойката, изпратена от Брахма̄. В Бхагавад-гӣта̄ се казва: ка̄маис таис таир хр̣та-гя̄на̄х̣ – когато стане похотлив, човек губи интелигентността си. Затова лишеният от интелигентност А̄гнӣдхра не могъл да разбере дали Пӯрвачитти е момче, или момиче. Той я помислил за муни-путра, син на някой мъдрец от гората, и я нарекъл муни-варя. Но заради необикновената ѝ красота не можел да повярва, че тя е момче, и започнал внимателно да я разглежда. Най-напред видял веждите ѝ, които били толкова изразителни, че той се зачудил дали това момче или момиче не е ма̄я̄, енергията на Върховната Божествена Личност. Думите, употребени тук, са бхагават-пара-девата̄я̄х̣. Девата̄х̣, полубоговете, принадлежат на материалния свят за разлика от Бхагава̄н, Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, който е вечно отвъд материалния свят и е наричан пара-девата̄. Материалният свят несъмнено е творение на ма̄я̄, но е сътворен по волята на пара-девата̄, Върховната Божествена Личност. Както утвърждава Бхагавад-гӣта̄ (мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам), ма̄я̄ не е върховното основание за сътворението на този материален свят. Ма̄я̄ действа от името на Кр̣ш̣н̣а.
Веждите на Пӯрвачитти били така изящни, че А̄гнӣдхра ги сравнил с лъкове без тетива. И я попитал дали ги използва за себе си, или за някой друг. Веждите ѝ приличали на лъкове за лов на горски животни. Материалният свят е като гъста гора, а обитателите ѝ – като елени и тигри, които ловците преследват. Ловците са веждите на красивите жени. Запленени от красотата на нежния пол, мъжете по света падат покосени от тези лъкове без тетива и не разбират как ма̄я̄ ги убива. Но няма съмнение, че са убити (бхӯтва̄ бхӯтва̄ пралӣяте). Благодарение на своята тапася А̄гнӣдхра успял да разбере как ма̄я̄ действа по волята на Върховната Божествена Личност.
Думата праматта̄н също е важна. Праматта е този, който не може да владее сетивата си. Целият материален свят е експлоатиран от хора, които са праматта и вимӯд̣ха. Затова Прахла̄да Маха̄ра̄джа е казал:
шоче тато вимукха-четаса индрия̄ртха-
ма̄я̄-сукха̄я бхарам удвахато вимӯд̣ха̄н
ма̄я̄-сукха̄я бхарам удвахато вимӯд̣ха̄н
„Те гният насред материалните си дейности за мимолетно материално удоволствие и провалят своя живот с изнурителен труд за едничкото сетивно наслаждение без следа от любов към Бога. Аз мога само да скърбя за тях и всячески да се опитвам да ги измъкна от ноктите на ма̄я̄“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.9.43). Навсякъде в ша̄стрите кармӣте, работещи усърдно за сетивно наслаждение, са назовавани праматта, вимукха и вимӯд̣ха. Те стават жертви на ма̄я̄. Но този, който е апраматта, разумна и спокойна личност, дхӣра, знае много добре, че основният дълг на човешкото същество е да служи на Върховната Личност. Ма̄я̄ постоянно дебне с невидимите си лъкове и стрели да убие всеки праматта. А̄гнӣдхра разпитвал Пӯрвачитти за всичко това.