Шрӣмад Бха̄гаватам 5.2.8
Деванагари
बाणाविमौ भगवत: शतपत्रपत्रौशान्तावपुङ्खरुचिरावतितिग्मदन्तौ । कस्मै युयुङ्क्षसि वने विचरन्न विद्म:क्षेमाय नो जडधियां तव विक्रमोऽस्तु ॥ ८ ॥
Стих
ба̄н̣а̄в имау бхагаватах̣ шата-патра-патрау
ша̄нта̄в апун̇кха-ручира̄в ати-тигма-дантау
касмаи ююн̇кш̣аси ване вичаран на видмах̣
кш̣ема̄я но джад̣а-дхия̄м̇ тава викрамо 'сту
ша̄нта̄в апун̇кха-ручира̄в ати-тигма-дантау
касмаи ююн̇кш̣аси ване вичаран на видмах̣
кш̣ема̄я но джад̣а-дхия̄м̇ тава викрамо 'сту
Дума по дума
ба̄н̣ау — две стрели; имау — тези; бхагаватах̣ — на теб, най-могъщия; шата-патра-патрау — с пера като листата на лотосов цвят; ша̄нтау — спокойни; апун̇кха — без пръчки; ручирау — много красиви; ати-тигма-дантау — с много остри върхове; касмаи — кого; ююн̇кш̣аси — искаш да пронижеш; ване — в гората; вичаран — разхождайки се; на видмах̣ — не можем да разберем; кш̣ема̄я — за добро; нах̣ — на нас; джад̣а-дхия̄м — с объркан ум; тава — твое; викрамах̣ — могъщество; асту — може да бъде.
Превод
След това А̄гнӣдхра погледна в закачливите очи на Пӯрвачитти и каза: Скъпи приятелю, ти имаш две могъщи стрели – твоите игриви очи. Перата им са като листенца на лотос. Те нямат пръчки, но са изключително красиви, с тънки и остри върхове. Изглеждат спокойни, като че ли няма да пронижат никого. Струва ми се, че се разхождаш из гората, за да пуснеш стрелите си по някого, но не разбирам кой е той. Разумът ми е замъглен и не мога да се боря с теб. В действителност никой не може да се мери с твоето могъщество и аз се моля то да е за мое добро.
Пояснение
Така А̄гнӣдхра описал неотразимия поглед на Пӯрвачитти. Той сравнил игривите ѝ очи с остри стрели. Макар и с красотата на лотоси, очите ѝ били като две стрели без пръчки и принцът се изплашил от тях. Но се надявал погледът ѝ да е благотворен за него, защото вече бил запленен и колкото повече влечението се усилвало, толкова по-трудно му ставало да живее без нея. А̄гнӣдхра моли Пӯрвачитти да го благослови с поглед, а не да го разочарова. С други думи, той я моли да стане негова жена.