Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра изпълнил наставленията на баща си Маха̄ра̄джа Прияврата и управлявал Джамбӯдвӣпа според религиозните принципи. Тези принципи са напълно противоположни на съвременните безбожни принципи. Тук ясно се казва, че царят се грижел за поданиците си като баща за родните си деца. Описано е и как управлявал: дхарма̄векш̣ама̄н̣ах̣ – според религиозните принципи. Дълг на държавния глава е да следи гражданите да следват неизменно предписанията на религията. Ведическите религиозни предписания започват с варн̣а̄шрама дхарма, задълженията на четирите варн̣и и а̄шрами. Дхарма се отнася до принципите, предоставени от Върховната Божествена Личност. Първият принцип на дхарма, на религията, е да се спазват определените задължения на четирите класи. В зависимост от качествата и дейностите на хората обществото би трябвало да се раздели на бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри, както и на брахмача̄рӣ, гр̣хастхи, ва̄напрастхи и сання̄сӣ. Това са религиозни принципи и грижата те да се спазват стриктно, е дълг на държавния глава. Той не бива просто да извършва официалните си дейности; би трябвало да бъде като баща, желаещ доброто на децата си. Такъв баща строго следи дали те изпълняват своите задължения и понякога ги наказва.

Обратно на изложените принципи в епохата на Кали президентите и държавните ръководители само събират данъци, без да ги е грижа дали хората следват религиозните предписания. Нещо повече, те насърчават какви ли не греховни дейности, особено безразборен секс, приемане на алкохол и опиати, избиване на животни и хазарт. Тези греховни дейности са широко разпространени в днешна Индия. Само преди сто години въпросните четири принципа на греховен живот бяха строго забранени, а днес са част от живота на всяко индийско семейство; така че хората не са в състояние да следват религиозни принципи. За разлика от царете на древността съвременната държава набляга на необходимостта от данъчно облагане и не се чувства отговорна за духовното благосъстояние на гражданите. Държавата е напълно безразлична към религията. Шрӣмад Бха̄гаватам предсказва, че в Кали юга правителството ще се занимава с дасю-дхарма – основното занимание на крадците и мошениците. Съвременните политици са мошеници и крадци; те ограбват гражданите, вместо да им осигуряват закрила. За грабителите не важат никакви закони, а в епохата на Кали, както се казва в Шрӣмад Бха̄гаватам, самите законодатели грабят обществото. Следващото, почти сбъднало се предсказание, е, че заради греховете на хора и правителства валежите от дъжд силно ще намалеят. Постепенно ще настъпи суша и пълна липса на зърнени храни. Обществото ще яде месо и семена, а мнозина добри хора с духовна нагласа ще изоставят домовете си, прогонени от мъчителната суша, високите данъци и глада. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е единствената надежда за спасение на света от това опустошение. То е най-автентичното и авторитетно движение, което може да донесе истинско благо на човечеството.

Царят станал питр̣лока-ка̄ма, т.е. развил желание след смъртта си да се издигне на планетата Питр̣лока. Питр̣лока е спомената в Бхагавад-гӣта̄ (я̄нти дева-врата̄ дева̄н питР̣̄н я̄нти питр̣-врата̄х̣). За да отиде на тази планета, човек трябва да има добри синове, които да извършват жертвоприношения за Бог Виш̣н̣у и да предлагат остатъците на предците си. Целта на церемонията шра̄ддха е да се удовлетвори Бог Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност. След неговото удовлетворение праса̄да се предлага на прадедите и това ги прави щастливи. Обикновено обитателите на Питр̣лока са хора от карма-ка̄н̣д̣ӣя, категорията на плодоносните дейности, издигнали се заради своите благочестиви дела. Те могат да останат там, докато потомците им предлагат виш̣н̣у праса̄да. Но всеки от райските планети като Питр̣лока ще трябва да се върне на Земята, след като се изчерпят резултатите от благочестивите му дейности. Бхагавад-гӣта̄ (9.21) утвърждава: кш̣ӣн̣е пун̣йе мартя-локам̇ вишанти – с благочестиви дела хората се издигат на по-висши планети, но когато изчерпят натрупаните резултати, отново слизат на Земята.

Маха̄ра̄джа Прияврата бил велик предан; как е могъл да зачене син, който иска да отиде на Питр̣лока? Бог Кр̣ш̣н̣а казва питР̣̄н я̄нти питр̣-врата̄х̣: хората, които искат да се издигнат на Питр̣лока, отиват там. И я̄нти мад-я̄джино 'пи ма̄м: а тези, които искат да се издигнат на духовните планети, Ваикун̣т̣халока, също могат да отидат там. Като син на ваиш̣н̣ава, Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра би трябвало да се стреми към духовния свят, Ваикун̣т̣халока. Защо му е да се издига на Питр̣лока? Госва̄мӣ Гиридхара, автор на коментар върху Бха̄гаватам, отбелязва, че Маха̄ра̄джа Прияврата заченал А̄гнӣдхра, обладан от похотливи желания. Можем да приемем това твърдение за факт, защото децата се раждат с различна нагласа, която се определя от момента на зачатие. Според ведическата култура, преди да заченат дете, родителите трябва да извършат гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра. Тази церемония въздейства върху ума на бащата и когато той вложи семето си в утробата на майката, съзнанието на детето ще бъде проникнато с преданост. Но днес никой не изпълнява гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра и обикновено хората са изпълнени с похот, когато зачеват деца. В епохата на Кали няма гарбха̄дха̄на церемонии; всеки се радва на секса с жена си като животно. Затова по мнението на ша̄стрите почти всички хора от тази епоха са от категорията на шӯдрите. Естествено не бива да мислим, че Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра имал съзнание на шӯдра, защото искал да достигне Питр̣лока; той бил кш̣атрия.

Царят трябвало да се ожени, защото всеки, желаещ да се издигне на Питр̣лока, се нуждае от добър син, наследник, който да му предлага всяка година пин̣д̣а, т.е. праса̄да от Бог Виш̣н̣у. За да създаде такъв син, Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра искал жена от расата на полубоговете. Той отишъл в планината Мандара, където се събират жените от райските планети и обожават Брахма̄. В Бхагавад-гӣта̄ (4.12) се казва: ка̄н̇кш̣антах̣ карман̣а̄м̇ сиддхим̇ яджанта иха девата̄х̣ – материалистите, желаещи бързи резултати в материалния свят, почитат полубоговете. Шрӣмад Бха̄гаватам потвърждава това. Шрӣ-аишваря-праджепсавах̣: тези, които искат красиви жени, голямо богатство и много синове, обожават полубоговете, но интелигентният предан не става пленник на материалното щастие под формата на богатство, красива жена и деца, а иска незабавно да се върне вкъщи, при Бога. Затова той обожава Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у.

В този стих заслужават внимание думите бхагава̄н а̄ди-пуруш̣ах̣. Бхагава̄н а̄ди-пуруш̣ах̣ е Бог Кр̣ш̣н̣а. Говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми. Бог Кр̣ш̣н̣а е изначалната личност. В Бхагавад-гӣта̄ Арджуна също го нарича пуруш̣ам а̄дям, изначален и Бхагава̄н. Но тук откриваме, че Брахма̄ е описан с думите бхагава̄н а̄ди-пуруш̣ах̣. Той е назован бхагава̄н, защото напълно представя Върховната Божествена Личност и е първото живо същество във вселената. Брахма̄ предусетил желанието на Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра, защото е могъщ като Бог Виш̣н̣у. Виш̣н̣у във формата си на Парама̄тма̄ разбира желанията на живото същество; с неговото посредничество Брахма̄ също ги узнава. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.1.1) се казва: тене брахма хр̣да̄ я а̄ди-кавайе – Бог Виш̣н̣у предава всичко на Брахма̄ отвътре, от собственото му сърце. Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра обожавал Брахма̄, спечелил неговото благоразположение и той му изпратил апсара̄та Пӯрвачитти, която да го удовлетвори.

Казва се, че йогӣте постоянно носят Върховната Божествена Личност в сърцата си. Дхя̄на̄вастхита-тад-гатена манаса̄ пашянти ям̇ йогинах̣ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 12.13.1). Йогӣте, обуздали отровните сетива, постоянно виждат Върховната Божествена Личност. Бхагавад-гӣта̄ препоръчва сампрекш̣я на̄сика̄грам, медитация с полузатворени очи. Ако човек затвори напълно очите си, сънят ще го обори. Понякога разни псевдойогӣ рекламират модерна форма на йога със затворени очи, но ние сме виждали как те всъщност спят дълбоко и дори хъркат по време на медитация. Това не е йога. Истинската йога практика предполага медитация с полузатворени очи и поглед съсредоточен във върха на носа.

А̄гнӣдхра, синът на Прияврата, се занимавал с мистична йога и се опитвал да овладее сетивата си, но звънтящият звук от гривните на Пӯрвачитти нарушил концентрацията му. Йога индрия-сам̇ямах̣: истинската йога е овладяване на сетивата. Мистичната йога е необходима за усмиряване на сетивата, но сетивният контрол на предания, изцяло посветен на Бога (хр̣ш̣ӣкен̣а хр̣ш̣икеша-севанам) с нищо не може да се наруши. Затова Шрӣла Прабодха̄нанда Сарасватӣ е казал: дурда̄нтендрия-ка̄ла-сарпа-пат̣алӣ проткха̄та-дам̇ш̣т̣ра-яте (Чайтаня чандра̄мр̣та, 5). Безспорно йога практиката е нещо хубаво; с нейна помощ човек побеждава сетивата си, които са като отровни змии. Но с предано служене и използване на сетивата само в служба на Бога отровата им напълно се унищожава. Змията буди страх с отровните си зъби; но ако ѝ извадят зъбите, въпреки страшния си вид тя не представлява никаква опасност. Хиляди красиви жени с пленителни движения и жестове не могат да съблазнят преданите. А обикновените йогӣ съгрешават заради такива жени. Дори възвишеният йогӣ Вишва̄митра прекъснал мистичната си медитация заради Менака̄ и заченал с нея Шакунтала̄. Така че мистичната йога не е достатъчно силна в борбата със сетивата. Друг пример е принц А̄гнӣдхра – вниманието му било привлечено от движенията на апсара̄та Пӯрвачитти само защото чул звъна от гривните ѝ. Както Вишва̄митра Муни бил съблазнен от гривните на Менака̄, принц А̄гнӣдхра чул звънчетата по глезените на красивата Пӯрвачитти и веднага отворил очи, за да наблюдава изящната ѝ походка. Принцът също бил много красив; очите му били като пъпки на лотос. И щом отворил лотосовите си очи, той видял апсара̄та до себе си.

Тук имаме прекрасно описание на това как красивата жена със своите движения и жестове, коси, гърди, бедра и всичките си форми, покорява сърцата не само на хората, но и на полубоговете. Думите дивиджа и мануджа подчертават силата на женското очарование в материалния свят както на тази планета, така и на висшите планетарни системи. Известно е, че жизненото равнище на висшите планети е хиляди пъти по-високо от това на Земята. Следователно красивите телесни форми на жените там са също хиляди пъти по-привлекателни от тези на земните жени. Творецът е създал жените по такъв начин, че нежните им гласове и движения, красивите им бедра и гърди привличат представителите на противоположния пол и на Земята, и на другите планети и пробуждат похотливите им желания. Поробен от бога на любовта, тоест от женската красота, мъжът е слисан и вцепенен. Завладян от изящните женски форми, той пожелава да остане в този материален свят. Така издигането му към духовния свят е прекратено само от гледката на красивите женски тела и движения. Затова Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху предупреждава всички предани да се пазят от влечението към красивите жени и материалистичната цивилизация. Той дори отказал да се срещне с изключително богатия Прата̄парудра Маха̄ра̄джа. По този повод Бог Чайтаня казал: ниш̣кин̃чанася бхагавад-бхаджанонмукхася – преданите, които служат на Бога и искрено желаят да се върнат у дома, в духовния свят, не бива да съзерцават красивите движения на жените и трябва да избягват общуването с много богати хора.

„Уви, за човека, истински желаещ да прекоси материалния океан и да се посвети на трансцендентално любовно служене на Бога без никакви материални подбуди, общуването с материалист, погълнат от сетивно наслаждение, или жена с подобни наклонности, е по-ужасно от доброволното приемане на отрова“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя, 11.8). Преданият, твърдо решил да се върне у дома, при Бога, не трябва да съзерцава красивите женски форми и да копнее за съкровищата на богатите. Това ще спре духовния му напредък. Но щом стане устойчив в Кр̣ш̣н̣а съзнание, подобни съблазни няма да го смущават.

Докато се подлагал на суров аскетизъм в гората, А̄гнӣдхра бил запленен от грациозните движения на Пӯрвачитти – девойката, изпратена от Брахма̄. В Бхагавад-гӣта̄ се казва: ка̄маис таис таир хр̣та-гя̄на̄х̣ – когато стане похотлив, човек губи интелигентността си. Затова лишеният от интелигентност А̄гнӣдхра не могъл да разбере дали Пӯрвачитти е момче, или момиче. Той я помислил за муни-путра, син на някой мъдрец от гората, и я нарекъл муни-варя. Но заради необикновената ѝ красота не можел да повярва, че тя е момче, и започнал внимателно да я разглежда. Най-напред видял веждите ѝ, които били толкова изразителни, че той се зачудил дали това момче или момиче не е ма̄я̄, енергията на Върховната Божествена Личност. Думите, употребени тук, са бхагават-пара-девата̄я̄х̣. Девата̄х̣, полубоговете, принадлежат на материалния свят за разлика от Бхагава̄н, Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, който е вечно отвъд материалния свят и е наричан пара-девата̄. Материалният свят несъмнено е творение на ма̄я̄, но е сътворен по волята на пара-девата̄, Върховната Божествена Личност. Както утвърждава Бхагавад-гӣта̄ (мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам), ма̄я̄ не е върховното основание за сътворението на този материален свят. Ма̄я̄ действа от името на Кр̣ш̣н̣а.

Веждите на Пӯрвачитти били така изящни, че А̄гнӣдхра ги сравнил с лъкове без тетива. И я попитал дали ги използва за себе си, или за някой друг. Веждите ѝ приличали на лъкове за лов на горски животни. Материалният свят е като гъста гора, а обитателите ѝ – като елени и тигри, които ловците преследват. Ловците са веждите на красивите жени. Запленени от красотата на нежния пол, мъжете по света падат покосени от тези лъкове без тетива и не разбират как ма̄я̄ ги убива. Но няма съмнение, че са убити (бхӯтва̄ бхӯтва̄ пралӣяте). Благодарение на своята тапася А̄гнӣдхра успял да разбере как ма̄я̄ действа по волята на Върховната Божествена Личност.

Думата праматта̄н също е важна. Праматта е този, който не може да владее сетивата си. Целият материален свят е експлоатиран от хора, които са праматта и вимӯд̣ха. Затова Прахла̄да Маха̄ра̄джа е казал:

„Те гният насред материалните си дейности за мимолетно материално удоволствие и провалят своя живот с изнурителен труд за едничкото сетивно наслаждение без следа от любов към Бога. Аз мога само да скърбя за тях и всячески да се опитвам да ги измъкна от ноктите на ма̄я̄“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.9.43). Навсякъде в ша̄стрите кармӣте, работещи усърдно за сетивно наслаждение, са назовавани праматта, вимукха и вимӯд̣ха. Те стават жертви на ма̄я̄. Но този, който е апраматта, разумна и спокойна личност, дхӣра, знае много добре, че основният дълг на човешкото същество е да служи на Върховната Личност. Ма̄я̄ постоянно дебне с невидимите си лъкове и стрели да убие всеки праматта. А̄гнӣдхра разпитвал Пӯрвачитти за всичко това.

Така А̄гнӣдхра описал неотразимия поглед на Пӯрвачитти. Той сравнил игривите ѝ очи с остри стрели. Макар и с красотата на лотоси, очите ѝ били като две стрели без пръчки и принцът се изплашил от тях. Но се надявал погледът ѝ да е благотворен за него, защото вече бил запленен и колкото повече влечението се усилвало, толкова по-трудно му ставало да живее без нея. А̄гнӣдхра моли Пӯрвачитти да го благослови с поглед, а не да го разочарова. С други думи, той я моли да стане негова жена.

Обладан от страст, А̄гнӣдхра загледал съблазнителните бедра на Пӯрвачитти и тънкия ѝ кръст. Когато един мъж погледне жена с похотливо желание, той търси лицето ѝ, гърдите, талията. Защото жената го привлича най-напред с това – с красивото си лице, заоблените гърди и тънката талия. Пӯрвачитти била облечена в ефирна жълта коприна и бедрата ѝ приличали на цветята кадамба. Коланът на талията ѝ се увивал като наниз от живи въглени. Тя била напълно облечена, но заслепен от похотта си, А̄гнӣдхра я попитал защо е дошла гола.

А̄гнӣдхра бил възхитен от гърдите на Пӯрвачитти. След като ги видял, той почти изгубил ума си. Въпреки това не успял да разбере дали Пӯрвачитти е момче, или момиче, защото благодарение на отреченията си не различавал половете. Затова се обърнал към нея с думата двиджа, „о, бра̄хман̣е“. Но защо един двиджа, млад бра̄хман̣а, ще носи два рога на гърдите си? Момчето има тънък кръст, помислил си А̄гнӣдхра, и роговете много му тежат, значи са пълни с нещо ценно. Иначе защо ще ги крепи с толкова мъка? Жената с тънка талия и заоблени гърди е много привлекателна. А̄гнӣдхра не можел да откъсне поглед от тежкия бюст и стройната снага на девойката и се чудел как гърбът ѝ поддържа гърдите. Те му приличали на два рога, които тя е покрила с плат, за да не види никой ценностите вътре. Но А̄гнӣдхра изгарял от желание да ги види и я помолил: „Моля те, открий ги, за да видя какво носиш в тях. Уверявам те, че няма да ги взема. Ако се срамуваш да ги откриеш, аз ще ти помогна. Сам ще го направя, за да видя съкровищата на тези два рога“. Освен това той бил изненадан, че гърдите ѝ са покрити с червена благоуханна кун̇кума. Но тъй като още мислел, че Пӯрвачитти е момче, А̄гнӣдхра я нарекъл субхага, честит муни. Несъмнено момчето било благословено: иначе как самото му присъствие ще изпълва а̄шрама на принца с приятно ухание?

Все още объркан, А̄гнӣдхра поискал да види мястото, откъдето идвал младият бра̄хман̣а и където хората имат такива закръглени гърди. Той допуснал, че техните прелести се дължат на суровите им отречения. А̄гнӣдхра нарекъл девойката сухр̣ттама, свой най-добър приятел, за да не му откаже да го заведе там. Не само нейните гърди, но и нежните слова, леещи се като меден нектар от устата ѝ, дълбоко го удивлявали.

Преданите на Бог Виш̣н̣у са и негови еманации, тоест създадени от тялото му. Те се наричат вибхинна̄м̇ша. На Бог Виш̣н̣у се предлагат различни жертвени храни; понеже преданите ядат единствено праса̄да, остатъците от предложената храна или от храната на други предани, ароматът на жертвените ястия се излъчва не само от Виш̣н̣у, но и от тях самите. А̄гнӣдхра помислил, че Пӯрвачитти е проявление на Бог Виш̣н̣у заради приятния мирис на нейното тяло. А заради скъпоценните ѝ обици с формата на акули, разпуснатата ѝ коса, която приличала на рояк пчели, опиянени от уханието на тялото ѝ, заради белите ѝ като лебеди зъби, А̄гнӣдхра сравнил лицето ѝ с красиво езеро, с лотоси, рибки, лебеди и пчели.

Пӯрвачитти си играела с топка, която приличала на лотосов цвят в лотосовата ѝ длан. От буйните движения косата ѝ се разпуснала, а коланът, придържащ дрехата ѝ, се разхлабил, сякаш коварният вятър се опитвал да я разсъблече. Но тя не им обръщала внимание и не ги оправила. А̄гнӣдхра жадувал да види голата красота на девойката и следял всяко нейно движение с широко отворени очи.

А̄гнӣдхра се възхищавал на необикновеното очарование на Пӯрвачитти. Той бил удивен от рядката ѝ красота, вероятно плод на отречения и въздържания в миналите ѝ животи. И я попитал дали не е получила красотата си само за да проваля аскетизма на другите. А̄гнӣдхра си помислил, че Брахма̄, създателят на вселената, изглежда е доволен от него и му я изпраща за съпруга. Той помолил Пӯрвачитти да стане негова жена, за да изпълняват отречения заедно. Казано другояче, добрата съпруга помага на мъжа си да изпълнява отречения в семейния живот, ако и двамата стоят на едно равнище в духовното знание. Без духовно знание мъжът и жената не са равнопоставени. Брахма̄, създателят на вселената, иска хората да имат добро потомство. Затова човек може да получи подходяща съпруга само като го удовлетвори. При сватбените церемонии задължително се отдава почит на Брахма̄. В Индия дори днес сватбените покани се печатат с лика на Брахма̄.

А̄гнӣдхра откровено признава слабостта си. Влюбен в Пӯрвачитти, той изразил горещото си желание да бъде с нея, преди тя евентуално да възкликне: „Нямам работа с теб“. Той бил толкова увлечен, че с готовност би отишъл с нея навсякъде в ада или в рая. Обладан от похот и сексуално желание, мъжът пада в краката на жената без никаква съпротива. В тази връзка Шрӣла Мадхва̄ча̄ря отбелязва, че докато се шегува или говори като умопомрачен, човек може да каже всичко, но думите му нямат никакъв смисъл.

Цар А̄гнӣдхра бил предан и всъщност нямал желание за материално наслаждение, но понеже искал да се ожени и да има деца, а Брахма̄ му изпратил Пӯрвачитти, той я спечелил с ласкателствата си. Жените обичат мъжките комплименти. Човекът, който владее това изкуство, се нарича видагдха.

По милостта на Брахма̄ цар А̄гнӣдхра и небесната девойка Пӯрвачитти си подхождали много добре. Те се наслаждавали на земни и на райски удоволствия в продължение на хиляди години.

Има много случаи, в които апсарите, небесните обитателки, идват на Земята по волята на висш полубог като Брахма̄ или Индра, за да се омъжат за някой човек и да родят деца, а след това се завръщат в райските си домове. Например красавицата Менака̄ дошла на Земята, за да съблазни Вишва̄митра Муни и след като родила Шакунтала̄, изоставила детето и съпруга си и се върнала на райските планети. Пӯрвачитти не останала завинаги при Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра. Щом изпълнила своя дълг в семейството, тя напуснала царя и деветте си сина и се върнала при Брахма̄, за да му служи.

А̄ча̄риите специално отбелязват, че в този стих думите ма̄тух̣ ануграха̄т („по милостта на майката“) се отнасят до майчиното мляко. В Индия е разпространено вярването, че ако майката кърми бебето си поне шест месеца, тялото му ще стане много силно. Освен това тук се казва, че всички синове на А̄гнӣдхра наследили качествата на майка си. И Бхагавад-гӣта̄ (1.40) утвърждава: стрӣш̣у душ̣т̣а̄су ва̄рш̣н̣ея джа̄яте варн̣а-сан̇карах̣ – когато жените са покварени, се ражда варн̣а-сан̇кара, покварено потомство, а когато варн̣а-сан̇кара потомството се увеличи, целият свят се превръща в ад. Ето защо според Ману сам̇хита̄ всяка жена се нуждае от грижи и защита, за да остане чиста и целомъдрена. Тогава родените от нея деца ще донесат благо на човечеството.

Ако човек постоянно мисли за нещо, след смъртта си ще получи тяло, свързано с обекта на мислите му. Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра постоянно мислел за Питр̣лока, планетата, на която се прибрала жена му. И след смъртта си достигнал същата планета, за да живее отново с нея. В Бхагавад-гӣта̄ се казва:

„Каквото състояние на съществуване помни човек, когато напуска тялото си, такова състояние ще постигне“ (Бхагавад-гӣта̄, 8.6). Можем да направим естественото заключение, че ако постоянно мислим за Кр̣ш̣н̣а и постигнем пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, ще се издигнем на планетата Голока Вр̣нда̄вана, вечната обител на Кр̣ш̣н̣а.