Шрӣмад Бха̄гаватам 5.2.22
Деванагари
आग्नीध्रो राजातृप्त: कामानामप्सरसमेवानुदिनमधिमन्यमानस्तस्या: सलोकतां श्रुतिभिरवारुन्ध यत्र पितरो मादयन्ते ॥ २२ ॥
Стих
а̄гнӣдхро ра̄джа̄тр̣птах̣ ка̄ма̄на̄м апсарасам ева̄нудинам адхи-маняма̄нас тася̄х̣ салоката̄м̇ шрутибхир ава̄рундха ятра питаро ма̄даянте.
Дума по дума
а̄гнӣдхрах̣ — А̄гнӣдхра; ра̄джа̄ — царят; атр̣птах̣ — незадоволен; ка̄ма̄на̄м — със сетивно наслаждение; апсарасам — небесната жена (Пӯрвачитти); ева — несъмнено; анудинам — ден след ден; адхи — все повече; маняма̄нах̣ — мислейки; тася̄х̣ — за нея; са-локата̄м — издигане на същата планета; шрутибхих̣ — от Ведите; ава̄рундха — получи; ятра — където; питарах̣ — прадедите; ма̄даянте — се наслаждават.
Превод
Когато Пӯрвачитти си замина, похотливите желания на цар А̄гнӣдхра съвсем не бяха утолени и той постоянно мислеше за нея. И естествено, както повеляват Ведите, след смъртта си царят отиде на същата планета, където бе небесната му съпруга. Тази планета се нарича Питр̣лока и на нея щастливо живеят питите, прадедите.
Пояснение
Ако човек постоянно мисли за нещо, след смъртта си ще получи тяло, свързано с обекта на мислите му. Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра постоянно мислел за Питр̣лока, планетата, на която се прибрала жена му. И след смъртта си достигнал същата планета, за да живее отново с нея. В Бхагавад-гӣта̄ се казва:
ям̇ ям̇ ва̄пи смаран бха̄вам̇
тяджатй анте калеварам
там̇ там еваити каунтея
сада̄ тад-бха̄ва-бха̄витах̣
тяджатй анте калеварам
там̇ там еваити каунтея
сада̄ тад-бха̄ва-бха̄витах̣
„Каквото състояние на съществуване помни човек, когато напуска тялото си, такова състояние ще постигне“ (Бхагавад-гӣта̄, 8.6). Можем да направим естественото заключение, че ако постоянно мислим за Кр̣ш̣н̣а и постигнем пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, ще се издигнем на планетата Голока Вр̣нда̄вана, вечната обител на Кр̣ш̣н̣а.