Skip to main content

ГЛАВА ТРЕТА

Появата на Р̣ш̣абхадева от утробата на Мерудевӣ, съпругата на цар На̄бхи

Тази глава описва светлата личност на цар На̄бхи, най-големия син на цар А̄гнӣдхра. Маха̄ра̄джа На̄бхи се подложил на сурови въздържания, за да създаде добри синове. Заедно със съпругата си той извършил много жертвоприношения и обожавал Бог Виш̣н̣у, господаря на всички жертвоприношения. Бог, Върховната Личност, изключително милостив към своите предани, бил много доволен от отреченията на Маха̄ра̄джа На̄бхи. Той лично се появил пред царя в четириръката си форма и жреците на жертвоприношенията отправили молитвите си към него. Те молели за син като Бога и Виш̣н̣у се съгласил да се появи от утробата на Мерудевӣ, съпругата на цар На̄бхи, и да се въплъти като цар Р̣ш̣абхадева.

Текст

шрӣ-шука ува̄ча
на̄бхир апатя-ка̄мо 'праджая̄ мерудевя̄ бхагавантам̇ ягя-пуруш̣ам авахита̄тма̄яджата.

Дума по дума

шрӣ-шуках̣ ува̄ча – Шукадева Госва̄мӣ каза; на̄бхих̣ – синът на Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра; апатя-ка̄мах̣ – желаещ да има синове; апраджая̄ – която не бе раждала; мерудевя̄ – с Мерудевӣ; бхагавантам – Върховната Божествена Личност; ягя-пуруш̣ам – Бог Виш̣н̣у, господарят и наслаждаващият се на всички жертвоприношения; авахита-а̄тма̄ – с голямо внимание; аяджата – отдаваше молитви и извършваше богослужение.

Превод

Шукадева Госва̄мӣ продължи разказа си: Маха̄ра̄джа На̄бхи, синът на А̄гнӣдхра, искаше да има синове, затова посвети цялото си внимание на молитви и обожание на Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у, господаря и наслаждаващия се на всички жертвоприношения. Съпругата на Маха̄ра̄джа На̄бхи, Мерудевӣ, която още не бе раждала, също обожаваше Бог Виш̣н̣у заедно със съпруга си.

Текст

тася ха ва̄ва шраддхая̄ вишуддха-бха̄вена яджатах̣ праваргйеш̣у прачаратсу дравя-деша-ка̄ла-мантрартвиг-дакш̣ин̣а̄-видха̄на-йогопапаття̄ дурадхигамо 'пи бхагава̄н бха̄гавата-ва̄тсалятая̄ супратӣка а̄тма̄нам апара̄джитам̇ ниджа-джана̄бхипрета̄ртха-видхитсая̄ гр̣хӣта-хр̣дайо хр̣даян̇гамам̇ мано-наяна̄нандана̄ваява̄бхира̄мам а̄вишчака̄ра.

Дума по дума

тася – когато той (На̄бхи); ха ва̄ва – несъмнено; шраддхая̄ – с голяма вяра и преданост; вишуддха-бха̄вена – с чист, освободен от замърсявания ум; яджатах̣ – обожаваше; праваргйеш̣у – плодоносните дейности, наречени праваргя; прачаратсу – се извършваха; дравя – съставки; деша – място; ка̄ла – време; мантра – химни; р̣твик – жреци, изпълняващи церемонията; дакш̣ин̣а̄ – възнаграждение за жреците; видха̄на – правила и предписания; йога – и на средствата; упапаття̄ – от изпълняването; дурадхигамах̣ – не е постижим; апи – въпреки; бхагава̄н – Върховната Божествена Личност; бха̄гавата-ва̄тсалятая̄ – от обич към предания; су-пратӣках̣ – с много красиво тяло; а̄тма̄нам – Той; апара̄джитам – непобедим за всички; ниджа-джана – на неговия предан; абхипрета-артха – желанието; видхитсая̄ – да изпълни; гр̣хӣта-хр̣даях̣ – сърцето му бе умилостивено; хр̣даян̇гамам – пленителен; манах̣-наяна-а̄нандана – радващ ума и очите; аваява – с крайниците; абхира̄мам – красиви; а̄вишчака̄ра – се появи.

Превод

При жертвоприношението има седем трансцендентални стъпки към милостта на Върховната Божествена Личност: (1) предлагане на ценни предмети или ястия, (2) действия според мястото, (3) действия, съобразени с времето, (4) пеене на химни, (5) наемане на жреци, (6) възнаграждаване на жреците, (7) спазване на правилата и предписанията. И все пак човек невинаги постига Върховния Бог по този метод. Но Той обича своите предани. И когато Маха̄ра̄джа На̄бхи, един истински предан, обожаваше Бога и му се молеше с голяма вяра и преданост, с чист, освободен от замърсявания ум; докато извършваше ягя според принципите на праваргя, тогава милостивият Бог се появи пред него в непостижимата си, пленителна форма с четири ръце. Така, за да изпълни желанието на своя предан, Върховната Божествена Личност разкри прекрасния си образ. Този образ изпълва с щастие ума и очите на преданите.

Пояснение

В Бхагавад-гӣта̄ ясно е казано:

бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти
я̄ва̄н яш ча̄сми таттватах̣
тато ма̄м̇ таттвато гя̄тва̄
вишате тад-анантарам

„Само с предано служене човек може да ме разбере такъв, какъвто съм в действителност – Върховната Божествена Личност. И когато с тази преданост ме осъзнае напълно, той ще влезе в царството на Бога“ (Бхагавад-гӣта̄, 18.55).

Човек може да разбере и види Върховната Божествена Личност само чрез предано служене и по никакъв друг начин. Маха̄ра̄джа На̄бхи изпълнявал предписаните задължения и жертвоприношения, но трябва да е ясно, че Бог се появил пред него не заради жертвоприношенията, а заради преданото му служене. Това е причината за появата на Бога в прекрасния му образ. В Брахма сам̇хита̄ (5.30) се казва, че по природа Върховният Бог е изключително красив. Вен̣ум̇ кван̣антам аравинда-дала̄ята̄кш̣ам̇ барха̄ватам̇сам асита̄мбуда-сундара̄н̇гам: макар и тъмен цвят, тялото на Бога е много, много красиво.

Текст

атха ха там а̄виш̣кр̣та-бхуджа-югала-дваям̇ хиран̣маям̇ пуруш̣а-вишеш̣ам̇ капиша-каушея̄мбара-дхарам ураси виласач-чхрӣватса-лала̄мам̇ даравара-ванаруха-вана-ма̄ла̄ччхӯрй-амр̣та-ман̣и-гада̄дибхир упалакш̣итам̇ спхут̣а-киран̣а-правара-мукут̣а-кун̣д̣ала-кат̣ака-кат̣и-сӯтра-ха̄ра-кейӯра-нӯпура̄дй-ан̇га-бхӯш̣ан̣а-вибхӯш̣итам р̣твик-садася-гр̣ха-патайо 'дхана̄ ивоттама-дханам упалабхя сабаху-ма̄нам архан̣ена̄ваната-шӣрш̣а̄н̣а упатастхух̣.

Дума по дума

атха – след това; ха – несъмнено; там – него; а̄виш̣кр̣та-бхуджа-югала-дваям – който се появява с четири ръце; хиран̣маям – сияен; пуруш̣а-вишеш̣ам – най-висшето от всички живи същества, Пуруш̣оттама; капиша-каушея-амбара-дхарам – с жълти копринени дрехи; ураси – на гърдите; виласат – красив; шрӣватса – наречен Шрӣватса; лала̄мам – белязан със знака; дара-вара – с раковина; вана-руха – лотос; вана-ма̄ла̄ – гирлянд от горски цветя; аччхӯри – диск; амр̣та-ман̣и – скъпоценният камък Каустубха; гада̄-а̄дибхих̣ – с боздуган и други символи; упалакш̣итам – белязан; спхут̣а-киран̣а – блестяща; правара – превъзходен; мукут̣а – шлем; кун̣д̣ала – обици; кат̣ака – гривни; кат̣и-сӯтра – колан; ха̄ра – огърлица; кейӯра – гривни над лактите; нӯпура – звънчета на глезените; а̄ди – и други; ан̇га – на тялото; бхӯш̣ан̣а – с накити; вибхӯш̣итам – украсено; р̣твик – жреците; садася – спътници; гр̣ха-патаях̣ – и цар На̄бхи; адхана̄х̣ – бедни хора; ива – като; уттама-дханам – голямо съкровище; упалабхя – получили; са-баху-ма̄нам – с голяма почит; архан̣ена – с предмети за богослужение; аваната – сведоха; шӣрш̣а̄н̣ах̣ – главите си; упатастхух̣ – обожаваха.

Превод

Бог Виш̣н̣у се появи пред цар На̄бхи с четири ръце. Върховен измежду живите същества, Той целият сияеше. Жълта копринена дреха покриваше бедрата му. На гърдите му се виждаше знакът Шрӣватса, излъчващ красота. В ръцете си държеше раковина, лотос, диск и боздуган; носеше гирлянд от горски цветя и скъпоценния камък Каустубха. Имаше прекрасен шлем, обици, гривни, колан, перлена огърлица, накити над лактите, звънчета на глезените и множество украшения с искрящи скъпоценни камъни. Щом видяха Бога пред себе си, цар На̄бхи, жреците и всички останали се почувстваха като бедняци, неочаквано попаднали на огромно богатство. Те посрещнаха Бога, почтително склониха глави пред него и му предложиха предмети за обожание.

Пояснение

Тук отчетливо се подчертава, че Върховната Божествена Личност не се появила като обикновено човешко същество. Бог се явил пред цар На̄бхи и приближените му като най-великата от всички личности (Пуруш̣оттама). Във Ведите се казва: нитьо нитя̄на̄м̇ четанаш четана̄на̄м. Бог, Върховната Личност, също е живо същество, но Той е върховното живо същество. В Бхагавад-гӣта̄ (7.7) самият Кр̣ш̣н̣а казва: маттах̣ паратарам̇ на̄нят кин̃чид асти дханан̃джая – „О, завоевателю на богатства (Арджуна), няма истина, по-висша от мен“. Никой не е по-красив и по-високопоставен от Бог Кр̣ш̣н̣а. Това е една от разликите между Бога и обикновеното живо същество. Според това описание на трансценденталното тяло на Бог Виш̣ну Той определено се различава от другите живи същества. Съвсем естествено Маха̄ра̄джа На̄бхи, жреците и цялата му свита отдали почитания на Бога и започнали да го обожават. В Бхагавад-гӣта̄ (6.22) се казва: ям̇ лабдхва̄ ча̄парам̇ ла̄бхам̇ маняте на̄дхикам̇ татах̣. „Веднъж постигнал това, човек знае, че няма нищо по-велико за постигане“. Този, който осъзнае Бога и го види със собствените си очи, разбира, че е постигнал най-доброто. Расо 'пй ася парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате: с изпитването на по-висш вкус съзнанието става устойчиво. При вида на Върховната Божествена Личност човек изгубва влечение към всичко материално. Тогава служенето на Върховната Божествена Личност става непоколебимо.

Текст

р̣твиджа ӯчух̣
архаси мухур архаттама̄рхан̣ам асма̄кам анупатха̄на̄м̇ намо нама итй ета̄ват сад-упашикш̣итам̇ ко 'рхати пума̄н пракр̣ти-гун̣а-вятикара-матир анӣша ӣшварася парася пракр̣ти-пуруш̣айор арва̄ктана̄бхир на̄ма-рӯпа̄кр̣тибхӣ рӯпа-нирӯпан̣ам; сакала-джана-ника̄я-вр̣джина-нирасана-шиватама-правара-гун̣а-ган̣аика-деша-катхана̄д р̣те.

Дума по дума

р̣твиджах̣ ӯчух̣ – жреците казаха; архаси – моля те (приеми); мухух̣ – многократно; архат-тама – о, най-достойни за преклонение; архан̣ам – богослужение; асма̄кам – на нас; анупатха̄на̄м – които сме твои слуги; намах̣ – дълбока почит; намах̣ – дълбока почит; ити – така; ета̄ват – доколкото; сат – от издигнати личности; упашикш̣итам – научени; ках̣ – какво; архати – може (да направи); пума̄н – човек; пракр̣ти – на материалната природа; гун̣а – на проявленията; вятикара – в преображенията; матих̣ – чийто ум (е погълнат); анӣшах̣ – които не са в състояние; ӣшварася – на Върховната Божествена Личност; парася – отвъд; пракр̣ти-пуруш̣айох̣ – властта на трите гун̣и на материалната природа; арва̄ктана̄бхих̣ – които не стигат до, или които принадлежат на материалния свят; на̄ма-рӯпа-а̄кр̣тибхих̣ – с имена, форми и качества; рӯпа – на твоята природа или позиция; нирӯпан̣ам – становище, възприятие; сакала – всички; джана-ника̄я – на човечеството; вр̣джина – греховни дейности; нирасана – които унищожават; шиватама – най-благотворни; правара – прекрасни; гун̣а-ган̣а – трансцендентални качества; ека-деша – една част; катхана̄т – говорейки; р̣те – освен.

Превод

Жреците започнаха да се молят на Бога: О, най-достойни за преклонение, ние сме просто твои слуги. Макар и цялостен сам по себе си, молим те, по безпричинна милост приеми малко служене от вечните ти слуги. Ние не познаваме добре твоята трансцендентална форма и можем само да ти поднесем хилядите си дълбоки почитания; така ни учат ведическите писания и великите а̄ча̄рии. Материалистичните живи същества, силно привързани към проявленията на материалната природа, са далеч от съвършенството, но Ти си отвъд материалните схващания. Твоето трансцендентално име, форма и качества са извън обсега на емпиричното познание. Наистина – кой би могъл да те разбере? В материалния свят ние възприемаме само материални имена и качества. Не ни остава нищо друго, освен да отправим смирените си почитания и молитви към теб, трансценденталната личност. Прославата на твоите благотворни качества отмива греховете на цялото човечество. За нас това е благодатна дейност, която ни помага отчасти да разберем свръхестествената ти същност.

Пояснение

Върховната Божествена Личност е отвъд материалното възприятие. Дори имперсоналистът Шан̇кара̄ча̄ря е казал: на̄ра̄ян̣ах̣ паро 'вякта̄т – „На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност, е извън материалните схващания“. Не можем да си измисляме формата и характерните качества на Върховната Божествена Личност. Просто трябва да приемем даденото във Ведите описание. В Брахма сам̇хита̄ (5.29) се казва:

чинта̄ман̣и-пракара-садмасу калпа-вр̣кш̣а-
лакш̣а̄вр̣теш̣у сурабхӣр абхипа̄лаянтам
лакш̣мӣ-сахасра-шата-самбхрама-севяма̄нам̇
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми

„Обожавам Говинда, изначалния Бог и прародител; Той се грижи за крави, изпълняващи всички желания, в обители от философски камък сред милиони дървета на желанието. Стотици хиляди богини на щастието му служат вечно с благоговение и любов“. Бихме могли да добием някаква представа за Абсолютната Истина, за нейната форма и качества единствено от описанията, изложени във ведическите произведения и от авторитетните думи на велики личности като Брахма̄, На̄рада, Шукадева Госва̄мӣ и др. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ казва: атах̣ шрӣ-кр̣ш̣н̣а-на̄ма̄ди на бхавед гра̄хям индрияих̣ – „Не можем да разберем името, формата и качествата на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а с материалните си сетива“. Неслучайно Бог носи имената Адхокш̣аджа и Апра̄кр̣та; те сочат, че Той е непостижим за материалните сетива. Единствено от безпричинна милост към своите предани Бог се появява пред Маха̄ра̄джа На̄бхи. По същия начин, когато му служим, Той ще ни се разкрие. Севонмукхе хи джихва̄дау сваям ева спхуратй адах̣. Това е пътят към осъзнаване на Върховната Божествена Личност. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава: бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти я̄ва̄н яш ча̄сми таттватах̣: само с предано служене може да се разбере Върховния Бог. Няма друг начин. Трябва да слушаме авторитетните личности и ша̄стрите и да възприемаме Бога в светлината на техните слова. Не можем да си представяме или измисляме форми и качества на Върховния.

Текст

париджана̄нура̄га-вирачита-шабала-сам̇шабда-салила-сита-кисалая-туласика̄-дӯрва̄н̇кураир апи самбхр̣тая̄ сапаряя̄ кила парама паритуш̣яси.

Дума по дума

париджана – от слугите ти; анура̄га – в екстаз; вирачита – изпълнени; шабала – с треперещ глас; сам̇шабда – с молитви; салила – вода; сита-кисалая – клончета с новопоникнали листа; туласика̄ – листа от туласӣ; дӯрва̄-ан̇кураих̣ – и свежа трева; апи – също; самбхр̣тая̄ – изпълнено; сапаряя̄ – богослужение; кила – наистина; парама – о, Върховни Господи; паритуш̣яси – Ти си доволен.

Превод

О, Върховни Господи, Ти си съвършен във всяко отношение. И без съмнение оставаш доволен от преданите, които се молят с треперещи гласове и в екстаз ти предлагат листа от туласӣ, вода, клончета с млади листа и свежа трева. Това наистина те удовлетворява.

Пояснение

Не е необходимо голямо богатство или висше образование, за да бъде удовлетворен Бог, Върховната Личност. Ако човек е изцяло погълнат от екстатична любов към Бога, достатъчно е да предложи цвете и малко вода. В Бхагавад-гӣта̄ се казва: патрам̇ пуш̣пам̇ пхалам̇ тоям̇ йо ме бхактя̄ праяччхати – „Ако някой с любов и преданост ми предложи листо, цвете, плод или вода, Аз ще приема“ (Бхагавад-гӣта̄, 9.26).

Върховният Бог може да бъде удовлетворен само с предано служене; затова тук се казва, че Той е доволен от предаността – нищо друго не му трябва. В Хари-бхакти вила̄са откриваме следния цитат от Гаутамӣя тантра:

туласӣ-дала-ма̄трен̣а
джалася чулукена ва̄
викрӣн̣ӣте свам а̄тма̄нам̇
бхактебхьо бхакта-ватсалах̣

„Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е толкова привързан към своите предани, че е готов да им даде себе си, ако просто му предложат листо от туласӣ и шепа вода“. Върховният Бог излива безпричинната си милост върху предания и дори последният бедняк може да го удовлетвори, като му поднесе с преданост малко вода и цвете. Това се дължи на близките отношения между Бога и неговите предани.

Текст

атха̄ная̄пи на бхавата иджяйору-бха̄ра-бхарая̄ самучитам артхам ихопалабха̄махе.

Дума по дума

атха – иначе; аная̄ – това; апи – дори; на – не; бхаватах̣ – на възвишената ти личност; иджяя̄ – чрез жертвоприношения; урубха̄ра-бхарая̄ – обременени от жертвени предмети; самучитам – необходими; артхам – полза; иха – тук; упалабха̄махе – виждаме.

Превод

Ние ти предлагаме много неща и извършваме жертвоприношения за теб, но може би не са нужни толкова сложни церемонии, за да бъдеш удовлетворен.

Пояснение

Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ е казал, че ако предложим разнообразни ястия на някого, а той няма апетит, жестът ни е напразен. В големите жертвоприношения за Върховната Божествена Личност се предлагат множество предмети и продукти, но без преданост, привързаност и любов към Бога цялата церемония се обезсмисля. Бог е цялостен сам по себе си, не се нуждае от нашите дарове. И все пак, ако му предложим с преданост малко вода, цвете и листо от туласӣ, Той ще ги приеме. Бхакти, преданото служене, е главното средство за удовлетворение на Върховната Божествена Личност; не са необходими пищни жертвоприношения. Жреците съжалявали, че не са поели пътя на преданото служене и жертвоприношението им няма да достави радост на Бога.

Текст

а̄тмана ева̄нусаванам ан̃джаса̄вятирекен̣а бобхӯяма̄на̄шеш̣а-пуруш̣а̄ртха-сварӯпася кинту на̄тха̄шиш̣а а̄ша̄са̄на̄на̄м етад абхисам̇ра̄дхана-ма̄трам̇ бхавитум архати.

Дума по дума

а̄тманах̣ – независимо; ева – несъмнено; анусаванам – всеки миг; ан̃джаса̄ – непосредствено; авятирекен̣а – непрестанно; бобхӯяма̄на – нарастващи; ашеш̣а – безкрайно; пуруш̣а-артха – целите в живота; сва-рӯпася – истинската ти същност; кинту – но; на̄тха – о, Господи; а̄шиш̣ах̣ – благословии за материално наслаждение; а̄ша̄са̄на̄на̄м – на тези от нас, които вечно желаят; етат – това; абхисам̇ра̄дхана – за да получат милостта ти; ма̄трам – само; бхавитум архати – може да бъде.

Превод

Всички богатства и съвършенства непрекъснато нарастват в теб – от само себе си, непосредствено и безкрайно. Ти си самата радост и блажено битие. А ние, о, Господи, вечно жадуваме за материално наслаждение. Ти нямаш нужда от тези жертвоприношения, те са предназначени за нас – ние търсим твоята благословия. Извършваме жертвените церемонии за наше добро, а Ти не се нуждаеш от тях.

Пояснение

Бидейки независим, Върховният няма нужда от пищни жертвоприношения. Плодоносните дейности за по-богат живот са за онези, които искат такова материално богатство за собствено наслаждение. Ягя̄ртха̄т карман̣о 'нятра локо 'ям̇ карма-бандханах̣: ако с работата си не удовлетворяваме Върховния Бог, ние ще работим за ма̄я̄. Може да построим великолепен храм за стотици хиляди долари, но Богът няма нужда от него. Той притежава милиони храмове и не се нуждае от нашите усилия и от богатствата ни. Тези дейности са за наше благо. Ако използваме парите си, за да построим великолепния храм, ще се освободим от последиците на дейността си. Това е в наша полза. Освен това, когато се опитаме да направим нещо хубаво за Върховния Бог, ще му доставим радост и Той ще ни благослови. В заключение можем да кажем, че грандиозните начинания не са предназначени за Бога, а за нас. Ако по някакъв начин успеем да получим Божията милост и благословия, ще пречистим съзнанието си и ще се завърнем у дома, при него.

Текст

тад ятха̄ ба̄лиша̄на̄м̇ сваям а̄тманах̣ шреях̣ парам авидуш̣а̄м̇ парама-парама-пуруш̣а пракарш̣а-карун̣ая̄ сва-махима̄нам̇ ча̄паварга̄кхям упакалпайиш̣ян сваям̇ на̄пачита еветаравад ихопалакш̣итах̣.

Дума по дума

тат – това; ятха̄ – като; ба̄лиша̄на̄м – на глупаците; сваям – от теб; а̄тманах̣ – собствено; шреях̣ – благо; парам – висше; авидуш̣а̄м – на тези, които не знаят; парама-парама-пуруш̣а – о, Бог на боговете; пракарш̣а-карун̣ая̄ – от безкрайна и безпричинна милост; сва-махима̄нам – собственото ти величие; ча – и; апаварга-а̄кхям – наречено апаварга (освобождение); упакалпайиш̣ян – желаейки да дадеш; сваям – лично; на апачитах̣ – който не е почитан както трябва; ева – въпреки; итара-ват – като обикновен човек; иха – тук; упалакш̣итах̣ – присъстващ и видян (от нас).

Превод

О, Бог на боговете, ние нямаме никаква представа от дхарма, артха, ка̄ма и мокш̣а – процеса на освобождението, – защото не знаем истинската цел на живота. Ти се появи лично пред нас като някого, който моли за обожание, но в действителност си тук само за да можем да те видим. С безкрайната си и безпричинна милост Ти изпълняваш нашите молби и желания и ни благославяш със собственото си величие, наречено апаварга, освобождение. Ти дойде, макар че поради невежество ние не те обожаваме както подобава.

Пояснение

Бог Виш̣н̣у присъствал лично на жертвеното място, но това не значи, че искал да получи някакви блага за себе си. Същото се отнася и за арча̄-виграха, божествената форма в храма. По безпричинната си милост Бог, Върховната Личност, се появява пред нас, за да можем да го видим. Ние нямаме трансцендентално зрение, не можем да видим сач-чид-а̄нанда-виграха, духовния образ на Бога. Затова Той милостиво се появява във форма, която можем да видим. Ние сме способни да виждаме само материални неща като камък и дърво, затова Той приема форма от камък или дърво и ни позволява да му служим в храма. Това е ярко проявление на безпричинната му милост. Бог не се интересува от подобни неща; прави го, за да приеме нашето служене и любов. Всъщност ние не сме в състояние да предложим подобаващо обожание, защото сме пълни невежи. Единствено по безпричинната си милост Бог се появил на жертвената арена на Маха̄ра̄джа На̄бхи.

Текст

атха̄ям ева варо хй архаттама ярхи бархиш̣и ра̄джарш̣ер варадарш̣абхо бхава̄н ниджа-пуруш̣екш̣ан̣а-виш̣ая а̄сӣт.

Дума по дума

атха – тогава; аям – това; ева – несъмнено; варах̣ – благодеяние; хи – наистина; архат-тама – о, най-достойни за обожание; ярхи – защото; бархиш̣и – в жертвоприношението; ра̄джа-р̣ш̣ех̣ – на цар На̄бхи; варада-р̣ш̣абхах̣ – най-великият благодетел; бхава̄н – твоя милост; ниджа-пуруш̣а – на твоите предани; ӣкш̣ан̣а-виш̣аях̣ – обект на зрението; а̄сӣт – станал.

Превод

О, най-достойни за обожание, Ти си най-великият от всички благодетели. Твоята поява на мястото, където святият цар На̄бхи извършва жертвоприношения, е за наше благословение. Само с това, че те видяхме, Ти ни дари най-голямата благодат.

Пояснение

Ниджа-пуруш̣а-ӣкш̣ан̣а-виш̣ая. В Бхагавад-гӣта̄ (9.29) Кр̣ш̣н̣а казва: само 'хам̇ сарва-бхӯтеш̣у – „Аз не завиждам на никого, не предпочитам никого; отнасям се еднакво към всички. Но всеки, който ми служи с преданост, е мой приятел, той е в мен и Аз също съм негов приятел“.

Върховната Божествена Личност се отнася еднакво към всички. В този смисъл Бог няма приятели, няма врагове. Всеки се наслаждава на последиците от собствените си дейности, а Бог, който се намира във всяко сърце, наблюдава всички и им дава желаните от тях блага. Но както преданите вечно жадуват да удовлетворят Върховния във всяко отношение, така и Той жадува да им се разкрие. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (4.8):

паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м̇
вина̄ша̄я ча душ̣кр̣та̄м
дхарма-сам̇стха̄пана̄ртха̄я
самбхава̄ми юге юге

„Аз идвам лично във всяка епоха, за да спася праведните, да унищожа злодеите и да възстановя религиозните принципи“.

Кр̣ш̣н̣а идва, за да спаси и удовлетвори своите предани. Всъщност истинската причина за появата му не е да унищожи демоните – това могат да направят и неговите посредници. Бог Виш̣н̣у дошъл на жертвеното място само за да зарадва цар На̄бхи и подчинените му. Нямало никаква друга причина.

Текст

асан̇га-нишита-гя̄на̄нала-видхӯта̄шеш̣а-мала̄на̄м̇ бхават-свабха̄ва̄на̄м а̄тма̄ра̄ма̄н̣а̄м̇ мунӣна̄м анаварата-паригун̣ита-гун̣а-ган̣а парама-ман̇гала̄яна-гун̣а-ган̣а-катхано 'си.

Дума по дума

асан̇га – непривързаност; нишита – укрепнала; гя̄на – знание; анала – с огъня; видхӯта – отстранени; ашеш̣а – безчислени; мала̄на̄м – замърсявания; бхават-свабха̄ва̄на̄м – които са постигнали качествата ти; а̄тма-а̄ра̄ма̄н̣а̄м – себеудовлетворени; мунӣна̄м – велики мъдреци; анаварата – непрестанно; паригун̣ита – описвани; гун̣а-ган̣а – о, Господи, чиито духовни качества; парама-ман̇гала – върховно блаженство; а̄яна – поражда; гун̣а-ган̣а-катханах̣ – възпяването на качествата му; аси – Ти си.

Превод

Скъпи Господи, великите мъдреци и святи личности неуморно говорят за духовните ти качества. Те вече са изпепелили безбройните си замърсявания с огъня на знанието и са укрепнали в своята непривързаност към материалния свят. Себеудовлетворени, те са постигнали твоите качества. Но дори за тях, духовно блажените, възпяващи твоите достойнства, личното ти присъствие е нещо много рядко.

Пояснение

Жреците, които извършвали жертвоприношението на Маха̄ра̄джа На̄бхи, във възторг от личното присъствие на Върховния Бог Виш̣н̣у, били много признателни. Появата на Бога е рядкост дори за великите светци, отчуждени от материалния свят и пречистили сърцата си с постоянно възпяване на Божието величие. Такива личности са напълно щастливи само от възпяването на трансценденталните качества на Бога. Всъщност неговото лично присъствие не е необходимо. Жреците изтъкнали факта, че дори великите мъдреци много рядко виждат Бога и при все това Той милостиво дошъл при тях. Затова те му били много благодарни.

Текст

атха катхан̃чит скхалана-кш̣ут-патана-джр̣мбхан̣а-дуравастха̄на̄диш̣у виваша̄на̄м̇ нах̣ смаран̣а̄я джвара-маран̣а-даша̄я̄м апи сакала-кашмала-нирасана̄ни тава гун̣а-кр̣та-на̄мадхея̄ни вачана-гочара̄н̣и бхаванту.

Дума по дума

атха – все пак; катхан̃чит – по един или друг начин; скхалана – препъвайки се; кш̣ут – глад; патана – падане; джр̣мбхан̣а – прозявка; дуравастха̄на – заради тежко положение; а̄диш̣у – и прочее; виваша̄на̄м – неспособни; нах̣ – на нас; смаран̣а̄я – да помним; джвара-маран̣а-даша̄я̄м – в случай на силна предсмъртна треска; апи – също; сакала – всички; кашмала – грехове; нирасана̄ни – които могат да унищожат; тава – твои; гун̣а – качества; кр̣та – дейности; на̄мадхея̄ни – имена; вачана-гочара̄н̣и – могат да се произнасят; бхаванту – нека станат.

Превод

Скъпи Господи, може да сме неспособни да помним твоето име, форма и качества поради объркване, глад, пропадане, прозяване или окаяно болестно състояние със силна треска в предсмъртния ни час. Ето нашите молитви, о, Господи, нежно привързан към своите предани. Помогни ни да те помним и да славим святите ти имена, качества и деяния – те ще унищожат последиците от греховното ни съществуване.

Пояснение

Истинският успех в живота е анте на̄ра̄ян̣а-смр̣ти – в мига на смъртта човек да помни святото име, качества, дейности и образ на Бога. Макар предано да служим в храма, материалните условия са така непредотвратимо сурови, че в предсмъртния си час лесно можем да забравим Бога поради тежка болест или помътнял разсъдък. Ето защо би трябвало да се молим на Върховния неотклонно, да помним неговите лотосови нозе в безпомощното ни състояние на смъртното легло. Повече за величието на святото име може да научим от Шеста песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (6.2.9 – 10 и 14 – 15).

Текст

кин̃ча̄ям̇ ра̄джарш̣ир апатя-ка̄мах̣ праджа̄м̇ бхава̄др̣шӣм а̄ша̄са̄на ӣшварам а̄шиш̣а̄м̇ сварга̄паваргайор апи бхавантам упадха̄вати праджа̄я̄м артха-пратяйо дханадам ива̄дханах̣ пхалӣкаран̣ам.

Дума по дума

кин̃ча – освен това; аям – това; ра̄джа-р̣ш̣их̣ – благочестив цар (На̄бхи); апатя-ка̄мах̣ – желаещ потомство; праджа̄м – син; бхава̄др̣шӣм – като теб; а̄ша̄са̄нах̣ – надявайки се; ӣшварам – върховният повелител; а̄шиш̣а̄м – на благословии; сварга-апаваргайох̣ – на райските планети и освобождението; апи – въпреки; бхавантам – на теб; упадха̄вати – обожава; праджа̄я̄м – деца; артха-пратяях̣ – свързано с крайната цел на живота; дхана-дам – на човек, който може да даде щедри подаяния; ива – като; адханах̣ – бедняк; пхалӣкаран̣ам – малко зрънце.

Превод

Скъпи Господи, това е великият цар На̄бхи, чието най-съкровено желание е да има син като теб. Той прилича на онзи бедняк, който отишъл при един голям богаташ и помолил само за шепа ориз. Маха̄ра̄джа На̄бхи копнее да има син и те обожава само за това, въпреки че Ти можеш да му предложиш всичко, включително издигане на райските планети или пълно освобождение.

Пояснение

Жреците малко се срамували, че цар На̄бхи извършва голямо жертвоприношение, търсейки единствено Божията благословия да има син. Бог би могъл да го издигне на райските планети или във Ваикун̣т̣ха. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху ни учи как да се обръщаме към Върховния с молба за най-голямата благословия: на дханам̇ на джанам̇ на сундарӣм̇ кавита̄м̇ва̄ джагад-ӣша ка̄майе. Той не иска от Бога нищо материално. Материалното благополучие се изразява в пари, добро семейство, красива жена и много последователи, но интелигентният предан не моли Върховния Бог за материални неща. Единствената му молитва е: мама джанмани джанманӣшваре бхавата̄д бхактир ахаитукӣ твайи. Той иска вечно да отдава на Бога любовно служене. Не му трябват райски планети или мукти, освобождение от материалното робство. В противен случай Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху нямаше да каже мама джанмани джанмани. За предания няма значение дали ще се ражда отново и отново, стига да остане предан. Всъщност вечната свобода означава завръщане у дома, при Бога. Преданият никога не се стреми към нищо материално. Въпреки че На̄бхи Маха̄ра̄джа искал да има син като Виш̣н̣у, желанието му също е вид сетивно наслаждение. Чистият предан не иска нищо друго, освен да служи с любов.

Текст

ко ва̄ иха те 'пара̄джито 'пара̄джитая̄ ма̄яя̄навасита-падавя̄на̄вр̣та-матир виш̣ая-виш̣а-рая̄на̄вр̣та-пракр̣тир анупа̄сита-махач-чаран̣ах̣.

Дума по дума

ках̣ ва̄ – кой е този; иха – в материалния свят; те – на теб; апара̄джитах̣ – непобеден; апара̄джитая̄ – от непобедимата; ма̄яя̄ – илюзорна енергия; анавасита-падавя – чийто път не може да бъде определен; ана̄вр̣та-матих̣ – чиято интелигентност не е объркана; виш̣ая-виш̣а – на материалното наслаждение, което е като отрова; рая – от течението; ана̄вр̣та – непокрит; пракр̣тих̣ – чиято природа; анупа̄сита – който не се покланя; махат-чаран̣ах̣ – лотосовите нозе на велики предани.

Превод

Скъпи Господи, ако не се покланя в лотосовите нозе на великите предани, човек ще бъде объркан и победен от илюзорната енергия. Кой не е бил завличан от отровните вълни на материалното наслаждение? Твоята илюзорна енергия е непобедима. Неведоми са нейните пътища и никой не може да разбере как действа тя.

Пояснение

Маха̄ра̄джа На̄бхи имал желание да извърши големи жертвоприношения, за да зачене син. Той искал да има син, равен на Върховната Божествена Личност, но това желание, като всяко материално желание – голямо или нищожно – е възникнало под влияние на ма̄я̄. Преданият не желае нищо за свое сетивно наслаждение. Преданост означава липса на материални желания (аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯня). Всеки е подчинен на влиянието на ма̄я̄, всеки е оплетен в материални копнежи и Маха̄ра̄джа На̄бхи не правел изключение. Свободата от влиянието на ма̄я̄ е постижима само със служене на великите предани (махач-чаран̣а-сева̄). Без преклонение към лотосовите нозе на велик предан тя е невъзможна. Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура пише: ча̄д̣ия̄, ваиш̣н̣ава-сева̄ ниста̄ра па̄йечхе кеба̄ – „Кой се е освободил от ноктите на ма̄я̄, без да е служил в лотосовите нозе на ваиш̣н̣ава?“ Ма̄я̄ е апара̄джита и влиянието ѝ също е апара̄джита. Бхагавад-гӣта̄ (7.14) утвърждава:

даивӣ хй еш̣а̄ гун̣а-майӣ
мама ма̄я̄ дуратяя̄

„Тази моя божествена енергия, състояща се от трите гун̣и на материалната природа, се преодолява трудно“.

Само един предан може да преодолее могъщото влияние на ма̄я̄. Нямало нищо лошо в желанието на Маха̄ра̄джа На̄бхи да има син. Той искал синът му да бъде като Върховния Бог, най-съвършения син. Като общува с предан на Бога, човек престава да желае материални богатства. Това се казва и в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 22.54):

'са̄дху-сан̇га' 'са̄дху-сан̇га' сарва-ша̄стре кая
лава-ма̄тра са̄дху-сан̇ге сарва-сиддхи хая

и в Мадхя лӣла̄, 22.51:

махат-кр̣па̄ вина̄ кона карме 'бхакти' ная
кр̣ш̣н̣а-бхакти дӯре раху сам̇са̄ра нахе кш̣ая

Ако човек наистина иска да се освободи от влиянието на ма̄я̄ и да се върне вкъщи, при Бога, трябва да общува със са̄дху (предан). Така отсъждат всички писания. И това се случва дори при мимолетно общуване с чистия предан. Без негова милост няма освобождение. Общуването с чистия предан е безспорно необходимо, за да се започне любовно служене на Бога. Така че без са̄дху-сан̇га, благословията на велик предан, никой не може да се освободи от робството на ма̄я̄. В Шрӣмад Бха̄гаватам (7.5.32) Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва:

наиш̣а̄м̇ матис та̄вад урукрама̄н̇гхрим̇
спр̣шатй анартха̄пагамо яд артхах̣
махӣяса̄м̇ па̄да-раджо-'бхиш̣екам̇
ниш̣кин̃чана̄на̄м̇ на вр̣н̣ӣта я̄ват

Никой не може да стане предан на Бога, ако не поръси главата си с праха от нозете на велик предан (па̄да-раджо-'бхиш̣екам). Великият предан е ниш̣кин̃чана; той не желае да се наслаждава на материалния свят. Човек трябва да приеме подслон при него, за да развие неговите качества. Такъв предан е вечно свободен от ноктите и влиянието на ма̄я̄.

Текст

яд у ха ва̄ва тава пунар адабхра-картар иха сама̄хӯтас татра̄ртха-дхия̄м̇ манда̄на̄м̇ нас тад яд дева-хеланам̇ дева-дева̄рхаси са̄мйена сарва̄н пративод̣хум авидуш̣а̄м.

Дума по дума

ят – защото; у ха ва̄ва – наистина; тава – твои; пунах̣ – отново; адабхра-картах̣ – о, Господи, който извършваш много необикновени дела; иха – тук, на жертвената арена; сама̄хӯтах̣ – поканен; татра – следователно; артха-дхия̄м – които се стремят да изпълнят материалните си желания; манда̄на̄м – не много интелигентни; нах̣ – на нас; тат – това; ят – което; дева-хеланам – неуважение към Върховната Божествена Личност; дева-дева – Бог на боговете; архаси – молим те; са̄мйена – заради безпристрастието ти; сарва̄н – всичко; пративод̣хум – прости; авидуш̣а̄м – на нас, дълбоко невежите.

Превод

О, Господи, Ти извършваш големи чудеса. А нашият единствен стремеж с това пищно жертвоприношение бе да измолим син от теб; явно интелигентността ни не е много висока. Ние не можем да определим крайната цел на живота. Безспорно извършихме голямо оскърбление в лотосовите ти нозе, като те поканихме на тази незначителна церемония, водени от материални подбуди. Затова, о, Боже на боговете, безпристрастен и безкрайно милостив, молим те да ни простиш прегрешението.

Пояснение

Жреците наистина се чувствали нещастни от това, че повикали Върховния Бог от Ваикун̣т̣ха по такъв маловажен повод. Чистият предан не би желал ненужно да безпокои Бога. Бог се занимава с най-различни дейности и чистият предан не иска да го вижда по собствена прищявка, само заради сетивното си наслаждение. Той се уповава изцяло на Божията милост и когато Бог е доволен, може да го види лице в лице. Дори полубогове като Брахма̄ и Шива не виждат Бога. С поканата си към Върховния, жреците на На̄бхи Маха̄ра̄джа постъпили не особено интелигентно. Но от безпричинната си милост Той дошъл. А те го помолили да им прости.

Свещените писания не одобряват обожанието за материална полза. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.16):

чатур-видха̄ бхаджанте ма̄м̇
джана̄х̣ сукр̣тино 'рджуна
а̄рто джигя̄сур артха̄ртхӣ
гя̄нӣ ча бхаратарш̣абха

„О, най-добър сред Бха̄ратите, четири вида благочестиви хора започват да ми служат предано – нещастните, желаещите богатство, любознателните и търсещите знание за Абсолюта“.

Човек се посвещава на бхакти, когато страда или има нужда от средства, или когато се стреми да разбере Абсолютната Истина. Но хората, които се обръщат към Върховния Бог с такива мотиви, не са истински предани. И все пак те са смятани за благочестиви (сукр̣тинах̣), защото търсят Абсолютната Истина, Върховната Божествена Личност. Такива хора не познават многообразните дейности и забавления на Бога и ненужно го безпокоят с молбите си за материални блага. Но Той е толкова великодушен, че изпълнява желанията на тези просяци. Чистият предан е аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯня – служенето му към Бога е безкористно; а ма̄я̄, под формата на карма или гя̄на, не му влияе. Винаги готов да изпълни Божията повеля, той не мисли за себе си. Жреците на жертвоприношението (р̣твиджах̣) добре различавали карма от бхакти и понеже смятали, че са под влиянието на карма, плодоносните дейности, помолили Бога за прошка. Те знаели, че са го повикали по незначителна причина.

Текст

шрӣ-шука ува̄ча
ити нигадена̄бхиш̣т̣ӯяма̄но бхагава̄н анимиш̣арш̣абхо варш̣а-дхара̄бхива̄дита̄бхивандита-чаран̣ах̣ садаям идам а̄ха.

Дума по дума

шрӣ-шуках̣ ува̄ча – Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза; ити – така; нигадена – с молитви в проза; абхиш̣т̣ӯяма̄нах̣ – почитан; бхагава̄н – Върховната Божествена Личност; анимиш̣а-р̣ш̣абхах̣ – властелинът на полубоговете; варш̣а-дхара – от цар На̄бхи, императора на Бха̄рата-варш̣а; абхива̄дита – почиташе; абхивандита – се покланяше на; чаран̣ах̣ – чиито нозе; садаям – любезно; идам – това; а̄ха – каза.

Превод

Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: Жреците, почитани от самия цар На̄бхи, императора на Бха̄рата-варш̣а, отправиха молитвите си в проза (обикновено те са в стихотворна форма) и се поклониха в лотосовите нозе на Върховния. Богът, властелинът на полубоговете, бе много доволен от тях и им каза следното.

Текст

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
ахо бата̄хам р̣ш̣айо бхавадбхир авитатха-гӣрбхир варам асулабхам абхия̄чито яд амуш̣я̄тмаджо мая̄ садр̣шо бхӯя̄д ити мама̄хам ева̄бхирӯпах̣ каиваля̄д атха̄пи брахма-ва̄до на мр̣ш̣а̄ бхавитум архати мамаива хи мукхам̇ яд двиджа-дева-кулам.

Дума по дума

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховната Божествена Личност каза; ахо – уви; бата – много съм доволен; ахам – Аз; р̣ш̣аях̣ – о, велики мъдреци; бхавадбхих̣ – от вас; авитатха-гӣрбхих̣ – чиито слова са истинни; варам – за благословия; асулабхам – много трудно може да се получи; абхия̄читах̣ – помолен; ят – това; амуш̣я – на цар На̄бхи; а̄тма-джах̣ – син; мая̄ садр̣шах̣ – като мен; бхӯя̄т – нека да бъде; ити – така; мама – мой; ахам – Аз; ева – само; абхирӯпах̣ – равностоен; каиваля̄т – единствен; атха̄пи – въпреки това; брахма-ва̄дах̣ – словата, изговорени от благородни бра̄хман̣и; на – не; мр̣ш̣а̄ – лъжливи; бхавитум – да станат; архати – трябва; мама – мои; ева – несъмнено; хи – защото; мукхам – уста; ят – това; двиджа-дева-кулам – класата на чистите бра̄хман̣и.

Превод

Върховната Божествена Личност отговори: О, велики мъдреци, Аз наистина съм много доволен от молитвите ви. Вие сте напълно прави. Помолихте ме да благословя цар На̄бхи със син като мен, а това е много трудно. Аз съм Върховната Личност, единствен и неповторим, никой не е равен на мен и затова е невъзможно да се намери друго подобно същество. Но вие сте достойни бра̄хман̣и и думите ви трябва да се сбъднат. Бра̄хман̣ите, надарени с истински брахмински качества, са все едно собствената ми уста.

Пояснение

Думата авитатха-гӣрбхих̣ означава „тези, чиито думи не могат да се обезсилят“. Благодарение на ведическите предписания, бра̄хман̣ите (двиджа, два пъти родените) получават привилегията да станат могъщи почти колкото Върховния. Казаното от един бра̄хман̣а при никакви обстоятелства не може да се отмени или промени. Според Ведите бра̄хман̣ите са устата на Върховната Божествена Личност; затова във всички церемонии им се предлага храна (бра̄хман̣а-бходжана), защото се смята, че когато един бра̄хман̣а яде, самият Върховен Бог яде. По същия начин това, което каже един бра̄хман̣а, не може да се промени. То трябва да се случи. Мъдреците, жреци от жертвоприношението на Маха̄ра̄джа На̄бхи, били не просто бра̄хман̣и – със своите качества те се равнявали на девите, полубоговете, и дори на самия Бог. Ако не беше така, как щяха да повикат Виш̣н̣у на жертвената арена? Бог е един, Той не принадлежи на тази или онази религия. В Кали юга различните религиозни секти смятат, че техният Бог се различава от Бога на останалите, но това е невъзможно. Бог е един, но се възприема от различни гледни точки. В този стих думата каиваля̄т посочва, че Върховният Бог няма съперници. Има само един Бог. В Швета̄шватара Упаниш̣ад (6.8) се казва: на тат-самаш ча̄бхядхикаш ча др̣ш̣яте – „Никой не му е равен или по-велик от него“. Това е определението за Бог.

Текст

тата а̄гнӣдхрӣйе 'м̇ша-калая̄ватариш̣я̄мй а̄тма-тулям анупалабхама̄нах̣.

Дума по дума

татах̣ – следователно; а̄гнӣдхрӣйе – в съпругата на На̄бхи, сина на А̄гнӣдхра; ам̇ша-калая̄ – с разширение на личната ми форма; аватариш̣я̄ми – ще дойда; а̄тма-тулям – мой равен; анупалабхама̄нах̣ – не намирайки.

Превод

След като не намирам равен на себе си, Аз самият, в своя цялостна част, ще се появя от утробата на Мерудевӣ, съпругата на Маха̄ра̄джа На̄бхи, сина на А̄гнӣдхра.

Пояснение

Това е пример за всемогъществото на Върховната Божествена Личност. Въпреки че е единствен и неповторим, Той се разширява чрез сва̄м̇ша, личното си разширение, а понякога чрез вибхинна̄м̇ша, отделеното си разширение. Бог Виш̣н̣у се съгласил да изпрати своето лично разширение като син на Мерудевӣ, съпругата на Маха̄ра̄джа На̄бхи, сина на А̄гнӣдхра. Жреците (р̣твиджах̣) знаели, че Бог е един, но го помолили да стане син на Маха̄ра̄джа На̄бхи, за да научи целият свят, че Абсолютната Истина, Върховната Божествена Личност, е единствен и неповторим. Неговото въплъщение се проявява чрез различните му енергии.

Текст

шрӣ-шука ува̄ча
ити ниша̄маянтя̄ мерудевя̄х̣ патим абхидха̄я̄нтардадхе бхагава̄н.

Дума по дума

шрӣ-шуках̣ ува̄ча – Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза; ити – така; ниша̄маянтя̄х̣ – която слушаше; мерудевя̄х̣ – в присъствието на Мерудевӣ; патим – на съпруга ѝ; абхидха̄я – изрекъл; антардадхе – изчезна; бхагава̄н – Върховната Божествена Личност.

Превод

Шукадева Госва̄мӣ продължи: След тези думи Богът изчезна. Царица Мерудевӣ стоеше до съпруга си цар На̄бхи и чу всичко, изречено от Върховния Бог.

Пояснение

Съгласно ведическите предписания мъжът трябва да извършва жертвоприношения в присъствието на съпругата си. Сапатнӣко дхармам а̄чарет: религиозните ритуали се извършват заедно със съпругата. Затова царицата била до Маха̄ра̄джа На̄бхи по време на голямото жертвоприношение.

Текст

бархиш̣и тасминн ева виш̣н̣удатта бхагава̄н парамарш̣ибхих̣ праса̄дито на̄бхех̣ прия-чикӣрш̣ая̄ тад-авародха̄яне мерудевя̄м̇ дхарма̄н даршайиту-ка̄мо ва̄та-рашана̄на̄м̇ шраман̣а̄на̄м р̣ш̣ӣн̣а̄м ӯрдхва-мантхина̄м̇ шуклая̄ танува̄ватата̄ра.

Дума по дума

бархиш̣и – на жертвената арена; тасмин – това; ева – по този начин; виш̣н̣у-датта – о, Маха̄ра̄джа Парӣкшит; бхагава̄н – Върховната Божествена Личност; парама-р̣ш̣ибхих̣ – от великите р̣ш̣и; праса̄дитах̣ – удовлетворен; на̄бхех̣ прия-чикӣрш̣ая̄ – за да зарадва цар На̄бхи; тат-авародха̄яне – в съпругата му; мерудевя̄м – Мерудевӣ; дхарма̄н – религиозните принципи; даршайиту-ка̄мах̣ – желаейки да покаже как се изпълняват; ва̄та-рашана̄на̄м – на сання̄сӣте (които нямат почти никакви дрехи); шраман̣а̄на̄м – на ва̄напрастхите; р̣ш̣ӣн̣а̄м – на великите мъдреци; ӯрдхва-мантхина̄м – на брахмача̄рӣте; шуклая̄ танува̄ – в изначалната си духовна форма, която е отвъд проявленията на материалната природа; аватата̄ра – се появи като въплъщение.

Превод

О, Виш̣н̣удатта (Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа), Върховният Бог бе доволен от великите мъдреци, присъстващи на жертвоприношението. Ето защо реши лично да покаже как трябва да се спазват религиозните принципи (следвани от брахмача̄рӣ, сання̄сӣ, ва̄напрастхи и гр̣хастхи в техните ритуали) и да изпълни желанието на Маха̄ра̄джа На̄бхи. Той се появи като син на Мерудевӣ в изначалната си духовна форма, която е отвъд проявленията на материалната природа.

Пояснение

При своята поява, или въплъщение в материалния свят, Върховният не приема тяло, оформено от трите проявления на материалната природа (саттва-гун̣а, раджо-гун̣а и тамо-гун̣а). Философите ма̄я̄ва̄дӣ твърдят, че безличностният Бог се появява в този материален свят, като приема тяло в саттва-гун̣а. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ обяснява думата шукла – „изтъкан от шуддха-саттва“. Бог Виш̣н̣у идва в своята шуддха-саттва форма. Шуддха-саттва е саттва-гун̣а, но без никакви замърсявания. В материалния свят дори проявлението на доброто (саттва-гун̣а) носи примеси на раджо-гун̣а и тамо-гун̣а. Когато саттва-гун̣а не е замърсена от раджо-гун̣а и тамо-гун̣а, тя се нарича шуддха-саттва. Саттвам̇ вишуддхам̇ васудева-шабдитам (Шрӣмад Бха̄гаватам, 4.3.23). Това е равнището васудева; там може да бъде осъзнат Ва̄судева, Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ (4.7) самият Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва:

яда̄ яда̄ хи дхармася
гла̄нир бхавати бха̄рата
абхюттха̄нам адхармася
тада̄тма̄нам̇ ср̣джа̄мй ахам

„Всеки път, когато има упадък на религията и безбожието взема връх, Аз идвам лично, о, потомъко на Бхарата“.

За разлика от обикновените живи същества, Върховният не се появява, принуден от материалната природа. Той идва, за да покаже на хората как да изпълняват задълженията си (дхарма̄н даршайиту-ка̄ма). Думата дхарма е предназначена за човешките същества и никога не се използва по отношение на същества, по-низши от човешките, например животните. За съжаление, отхвърлили водачеството на Бога, човешките същества понякога сами си измислят дхарма. Но дхарма не може да бъде човешко творение. Дхармам̇ ту са̄кш̣а̄д бхагават-пран̣ӣтам (Шрӣмад Бха̄гаватам, 6.3.19). Върховната Божествена Личност предоставя дхарма така, както правителството издава укази. Създадената от човека дхарма няма никакъв смисъл. Шрӣмад Бха̄гаватам нарича измислената дхармакаитава-дхарма, „измамническа религия“. Върховният Бог изпраща своя авата̄ра (въплъщение), която да научи човечеството как да следва религиозните принципи. Тези принципи се наричат бхакти-ма̄рга. Както самият Бог казва в Бхагавад-гӣта̄: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа. Синът на Маха̄ра̄джа На̄бхи, Р̣ш̣абхадева, дошъл на Земята, за да проповядва принципите на религията. Това ще бъде разяснено в пета глава на тази Пета песен.

Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху трета глава от Пета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена Появата на Р̣ш̣абхадева от утробата на Мерудевӣ, съпругата на цар На̄бхи.“