В Бхагавад-гӣта̄ ясно е казано:

„Само с предано служене човек може да ме разбере такъв, какъвто съм в действителност – Върховната Божествена Личност. И когато с тази преданост ме осъзнае напълно, той ще влезе в царството на Бога“ (Бхагавад-гӣта̄, 18.55).

Човек може да разбере и види Върховната Божествена Личност само чрез предано служене и по никакъв друг начин. Маха̄ра̄джа На̄бхи изпълнявал предписаните задължения и жертвоприношения, но трябва да е ясно, че Бог се появил пред него не заради жертвоприношенията, а заради преданото му служене. Това е причината за появата на Бога в прекрасния му образ. В Брахма сам̇хита̄ (5.30) се казва, че по природа Върховният Бог е изключително красив. Вен̣ум̇ кван̣антам аравинда-дала̄ята̄кш̣ам̇ барха̄ватам̇сам асита̄мбуда-сундара̄н̇гам: макар и тъмен цвят, тялото на Бога е много, много красиво.

Тук отчетливо се подчертава, че Върховната Божествена Личност не се появила като обикновено човешко същество. Бог се явил пред цар На̄бхи и приближените му като най-великата от всички личности (Пуруш̣оттама). Във Ведите се казва: нитьо нитя̄на̄м̇ четанаш четана̄на̄м. Бог, Върховната Личност, също е живо същество, но Той е върховното живо същество. В Бхагавад-гӣта̄ (7.7) самият Кр̣ш̣н̣а казва: маттах̣ паратарам̇ на̄нят кин̃чид асти дханан̃джая – „О, завоевателю на богатства (Арджуна), няма истина, по-висша от мен“. Никой не е по-красив и по-високопоставен от Бог Кр̣ш̣н̣а. Това е една от разликите между Бога и обикновеното живо същество. Според това описание на трансценденталното тяло на Бог Виш̣ну Той определено се различава от другите живи същества. Съвсем естествено Маха̄ра̄джа На̄бхи, жреците и цялата му свита отдали почитания на Бога и започнали да го обожават. В Бхагавад-гӣта̄ (6.22) се казва: ям̇ лабдхва̄ ча̄парам̇ ла̄бхам̇ маняте на̄дхикам̇ татах̣. „Веднъж постигнал това, човек знае, че няма нищо по-велико за постигане“. Този, който осъзнае Бога и го види със собствените си очи, разбира, че е постигнал най-доброто. Расо 'пй ася парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате: с изпитването на по-висш вкус съзнанието става устойчиво. При вида на Върховната Божествена Личност човек изгубва влечение към всичко материално. Тогава служенето на Върховната Божествена Личност става непоколебимо.

Върховната Божествена Личност е отвъд материалното възприятие. Дори имперсоналистът Шан̇кара̄ча̄ря е казал: на̄ра̄ян̣ах̣ паро 'вякта̄т – „На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност, е извън материалните схващания“. Не можем да си измисляме формата и характерните качества на Върховната Божествена Личност. Просто трябва да приемем даденото във Ведите описание. В Брахма сам̇хита̄ (5.29) се казва:

„Обожавам Говинда, изначалния Бог и прародител; Той се грижи за крави, изпълняващи всички желания, в обители от философски камък сред милиони дървета на желанието. Стотици хиляди богини на щастието му служат вечно с благоговение и любов“. Бихме могли да добием някаква представа за Абсолютната Истина, за нейната форма и качества единствено от описанията, изложени във ведическите произведения и от авторитетните думи на велики личности като Брахма̄, На̄рада, Шукадева Госва̄мӣ и др. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ казва: атах̣ шрӣ-кр̣ш̣н̣а-на̄ма̄ди на бхавед гра̄хям индрияих̣ – „Не можем да разберем името, формата и качествата на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а с материалните си сетива“. Неслучайно Бог носи имената Адхокш̣аджа и Апра̄кр̣та; те сочат, че Той е непостижим за материалните сетива. Единствено от безпричинна милост към своите предани Бог се появява пред Маха̄ра̄джа На̄бхи. По същия начин, когато му служим, Той ще ни се разкрие. Севонмукхе хи джихва̄дау сваям ева спхуратй адах̣. Това е пътят към осъзнаване на Върховната Божествена Личност. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава: бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти я̄ва̄н яш ча̄сми таттватах̣: само с предано служене може да се разбере Върховния Бог. Няма друг начин. Трябва да слушаме авторитетните личности и ша̄стрите и да възприемаме Бога в светлината на техните слова. Не можем да си представяме или измисляме форми и качества на Върховния.

Не е необходимо голямо богатство или висше образование, за да бъде удовлетворен Бог, Върховната Личност. Ако човек е изцяло погълнат от екстатична любов към Бога, достатъчно е да предложи цвете и малко вода. В Бхагавад-гӣта̄ се казва: патрам̇ пуш̣пам̇ пхалам̇ тоям̇ йо ме бхактя̄ праяччхати – „Ако някой с любов и преданост ми предложи листо, цвете, плод или вода, Аз ще приема“ (Бхагавад-гӣта̄, 9.26).

Върховният Бог може да бъде удовлетворен само с предано служене; затова тук се казва, че Той е доволен от предаността – нищо друго не му трябва. В Хари-бхакти вила̄са откриваме следния цитат от Гаутамӣя тантра:

„Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е толкова привързан към своите предани, че е готов да им даде себе си, ако просто му предложат листо от туласӣ и шепа вода“. Върховният Бог излива безпричинната си милост върху предания и дори последният бедняк може да го удовлетвори, като му поднесе с преданост малко вода и цвете. Това се дължи на близките отношения между Бога и неговите предани.

Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ е казал, че ако предложим разнообразни ястия на някого, а той няма апетит, жестът ни е напразен. В големите жертвоприношения за Върховната Божествена Личност се предлагат множество предмети и продукти, но без преданост, привързаност и любов към Бога цялата церемония се обезсмисля. Бог е цялостен сам по себе си, не се нуждае от нашите дарове. И все пак, ако му предложим с преданост малко вода, цвете и листо от туласӣ, Той ще ги приеме. Бхакти, преданото служене, е главното средство за удовлетворение на Върховната Божествена Личност; не са необходими пищни жертвоприношения. Жреците съжалявали, че не са поели пътя на преданото служене и жертвоприношението им няма да достави радост на Бога.

Бидейки независим, Върховният няма нужда от пищни жертвоприношения. Плодоносните дейности за по-богат живот са за онези, които искат такова материално богатство за собствено наслаждение. Ягя̄ртха̄т карман̣о 'нятра локо 'ям̇ карма-бандханах̣: ако с работата си не удовлетворяваме Върховния Бог, ние ще работим за ма̄я̄. Може да построим великолепен храм за стотици хиляди долари, но Богът няма нужда от него. Той притежава милиони храмове и не се нуждае от нашите усилия и от богатствата ни. Тези дейности са за наше благо. Ако използваме парите си, за да построим великолепния храм, ще се освободим от последиците на дейността си. Това е в наша полза. Освен това, когато се опитаме да направим нещо хубаво за Върховния Бог, ще му доставим радост и Той ще ни благослови. В заключение можем да кажем, че грандиозните начинания не са предназначени за Бога, а за нас. Ако по някакъв начин успеем да получим Божията милост и благословия, ще пречистим съзнанието си и ще се завърнем у дома, при него.

Бог Виш̣н̣у присъствал лично на жертвеното място, но това не значи, че искал да получи някакви блага за себе си. Същото се отнася и за арча̄-виграха, божествената форма в храма. По безпричинната си милост Бог, Върховната Личност, се появява пред нас, за да можем да го видим. Ние нямаме трансцендентално зрение, не можем да видим сач-чид-а̄нанда-виграха, духовния образ на Бога. Затова Той милостиво се появява във форма, която можем да видим. Ние сме способни да виждаме само материални неща като камък и дърво, затова Той приема форма от камък или дърво и ни позволява да му служим в храма. Това е ярко проявление на безпричинната му милост. Бог не се интересува от подобни неща; прави го, за да приеме нашето служене и любов. Всъщност ние не сме в състояние да предложим подобаващо обожание, защото сме пълни невежи. Единствено по безпричинната си милост Бог се появил на жертвената арена на Маха̄ра̄джа На̄бхи.

Ниджа-пуруш̣а-ӣкш̣ан̣а-виш̣ая. В Бхагавад-гӣта̄ (9.29) Кр̣ш̣н̣а казва: само 'хам̇ сарва-бхӯтеш̣у – „Аз не завиждам на никого, не предпочитам никого; отнасям се еднакво към всички. Но всеки, който ми служи с преданост, е мой приятел, той е в мен и Аз също съм негов приятел“.

Върховната Божествена Личност се отнася еднакво към всички. В този смисъл Бог няма приятели, няма врагове. Всеки се наслаждава на последиците от собствените си дейности, а Бог, който се намира във всяко сърце, наблюдава всички и им дава желаните от тях блага. Но както преданите вечно жадуват да удовлетворят Върховния във всяко отношение, така и Той жадува да им се разкрие. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (4.8):

„Аз идвам лично във всяка епоха, за да спася праведните, да унищожа злодеите и да възстановя религиозните принципи“.

Кр̣ш̣н̣а идва, за да спаси и удовлетвори своите предани. Всъщност истинската причина за появата му не е да унищожи демоните – това могат да направят и неговите посредници. Бог Виш̣н̣у дошъл на жертвеното място само за да зарадва цар На̄бхи и подчинените му. Нямало никаква друга причина.

Жреците, които извършвали жертвоприношението на Маха̄ра̄джа На̄бхи, във възторг от личното присъствие на Върховния Бог Виш̣н̣у, били много признателни. Появата на Бога е рядкост дори за великите светци, отчуждени от материалния свят и пречистили сърцата си с постоянно възпяване на Божието величие. Такива личности са напълно щастливи само от възпяването на трансценденталните качества на Бога. Всъщност неговото лично присъствие не е необходимо. Жреците изтъкнали факта, че дори великите мъдреци много рядко виждат Бога и при все това Той милостиво дошъл при тях. Затова те му били много благодарни.

Истинският успех в живота е анте на̄ра̄ян̣а-смр̣ти – в мига на смъртта човек да помни святото име, качества, дейности и образ на Бога. Макар предано да служим в храма, материалните условия са така непредотвратимо сурови, че в предсмъртния си час лесно можем да забравим Бога поради тежка болест или помътнял разсъдък. Ето защо би трябвало да се молим на Върховния неотклонно, да помним неговите лотосови нозе в безпомощното ни състояние на смъртното легло. Повече за величието на святото име може да научим от Шеста песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (6.2.9 – 10 и 14 – 15).

Жреците малко се срамували, че цар На̄бхи извършва голямо жертвоприношение, търсейки единствено Божията благословия да има син. Бог би могъл да го издигне на райските планети или във Ваикун̣т̣ха. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху ни учи как да се обръщаме към Върховния с молба за най-голямата благословия: на дханам̇ на джанам̇ на сундарӣм̇ кавита̄м̇ва̄ джагад-ӣша ка̄майе. Той не иска от Бога нищо материално. Материалното благополучие се изразява в пари, добро семейство, красива жена и много последователи, но интелигентният предан не моли Върховния Бог за материални неща. Единствената му молитва е: мама джанмани джанманӣшваре бхавата̄д бхактир ахаитукӣ твайи. Той иска вечно да отдава на Бога любовно служене. Не му трябват райски планети или мукти, освобождение от материалното робство. В противен случай Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху нямаше да каже мама джанмани джанмани. За предания няма значение дали ще се ражда отново и отново, стига да остане предан. Всъщност вечната свобода означава завръщане у дома, при Бога. Преданият никога не се стреми към нищо материално. Въпреки че На̄бхи Маха̄ра̄джа искал да има син като Виш̣н̣у, желанието му също е вид сетивно наслаждение. Чистият предан не иска нищо друго, освен да служи с любов.

Маха̄ра̄джа На̄бхи имал желание да извърши големи жертвоприношения, за да зачене син. Той искал да има син, равен на Върховната Божествена Личност, но това желание, като всяко материално желание – голямо или нищожно – е възникнало под влияние на ма̄я̄. Преданият не желае нищо за свое сетивно наслаждение. Преданост означава липса на материални желания (аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯня). Всеки е подчинен на влиянието на ма̄я̄, всеки е оплетен в материални копнежи и Маха̄ра̄джа На̄бхи не правел изключение. Свободата от влиянието на ма̄я̄ е постижима само със служене на великите предани (махач-чаран̣а-сева̄). Без преклонение към лотосовите нозе на велик предан тя е невъзможна. Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура пише: ча̄д̣ия̄, ваиш̣н̣ава-сева̄ ниста̄ра па̄йечхе кеба̄ – „Кой се е освободил от ноктите на ма̄я̄, без да е служил в лотосовите нозе на ваиш̣н̣ава?“ Ма̄я̄ е апара̄джита и влиянието ѝ също е апара̄джита. Бхагавад-гӣта̄ (7.14) утвърждава:

„Тази моя божествена енергия, състояща се от трите гун̣и на материалната природа, се преодолява трудно“.

Само един предан може да преодолее могъщото влияние на ма̄я̄. Нямало нищо лошо в желанието на Маха̄ра̄джа На̄бхи да има син. Той искал синът му да бъде като Върховния Бог, най-съвършения син. Като общува с предан на Бога, човек престава да желае материални богатства. Това се казва и в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 22.54):

и в Мадхя лӣла̄, 22.51:

Ако човек наистина иска да се освободи от влиянието на ма̄я̄ и да се върне вкъщи, при Бога, трябва да общува със са̄дху (предан). Така отсъждат всички писания. И това се случва дори при мимолетно общуване с чистия предан. Без негова милост няма освобождение. Общуването с чистия предан е безспорно необходимо, за да се започне любовно служене на Бога. Така че без са̄дху-сан̇га, благословията на велик предан, никой не може да се освободи от робството на ма̄я̄. В Шрӣмад Бха̄гаватам (7.5.32) Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва:

Никой не може да стане предан на Бога, ако не поръси главата си с праха от нозете на велик предан (па̄да-раджо-'бхиш̣екам). Великият предан е ниш̣кин̃чана; той не желае да се наслаждава на материалния свят. Човек трябва да приеме подслон при него, за да развие неговите качества. Такъв предан е вечно свободен от ноктите и влиянието на ма̄я̄.

Жреците наистина се чувствали нещастни от това, че повикали Върховния Бог от Ваикун̣т̣ха по такъв маловажен повод. Чистият предан не би желал ненужно да безпокои Бога. Бог се занимава с най-различни дейности и чистият предан не иска да го вижда по собствена прищявка, само заради сетивното си наслаждение. Той се уповава изцяло на Божията милост и когато Бог е доволен, може да го види лице в лице. Дори полубогове като Брахма̄ и Шива не виждат Бога. С поканата си към Върховния, жреците на На̄бхи Маха̄ра̄джа постъпили не особено интелигентно. Но от безпричинната си милост Той дошъл. А те го помолили да им прости.

Свещените писания не одобряват обожанието за материална полза. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.16):

„О, най-добър сред Бха̄ратите, четири вида благочестиви хора започват да ми служат предано – нещастните, желаещите богатство, любознателните и търсещите знание за Абсолюта“.

Човек се посвещава на бхакти, когато страда или има нужда от средства, или когато се стреми да разбере Абсолютната Истина. Но хората, които се обръщат към Върховния Бог с такива мотиви, не са истински предани. И все пак те са смятани за благочестиви (сукр̣тинах̣), защото търсят Абсолютната Истина, Върховната Божествена Личност. Такива хора не познават многообразните дейности и забавления на Бога и ненужно го безпокоят с молбите си за материални блага. Но Той е толкова великодушен, че изпълнява желанията на тези просяци. Чистият предан е аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯня – служенето му към Бога е безкористно; а ма̄я̄, под формата на карма или гя̄на, не му влияе. Винаги готов да изпълни Божията повеля, той не мисли за себе си. Жреците на жертвоприношението (р̣твиджах̣) добре различавали карма от бхакти и понеже смятали, че са под влиянието на карма, плодоносните дейности, помолили Бога за прошка. Те знаели, че са го повикали по незначителна причина.

Думата авитатха-гӣрбхих̣ означава „тези, чиито думи не могат да се обезсилят“. Благодарение на ведическите предписания, бра̄хман̣ите (двиджа, два пъти родените) получават привилегията да станат могъщи почти колкото Върховния. Казаното от един бра̄хман̣а при никакви обстоятелства не може да се отмени или промени. Според Ведите бра̄хман̣ите са устата на Върховната Божествена Личност; затова във всички церемонии им се предлага храна (бра̄хман̣а-бходжана), защото се смята, че когато един бра̄хман̣а яде, самият Върховен Бог яде. По същия начин това, което каже един бра̄хман̣а, не може да се промени. То трябва да се случи. Мъдреците, жреци от жертвоприношението на Маха̄ра̄джа На̄бхи, били не просто бра̄хман̣и – със своите качества те се равнявали на девите, полубоговете, и дори на самия Бог. Ако не беше така, как щяха да повикат Виш̣н̣у на жертвената арена? Бог е един, Той не принадлежи на тази или онази религия. В Кали юга различните религиозни секти смятат, че техният Бог се различава от Бога на останалите, но това е невъзможно. Бог е един, но се възприема от различни гледни точки. В този стих думата каиваля̄т посочва, че Върховният Бог няма съперници. Има само един Бог. В Швета̄шватара Упаниш̣ад (6.8) се казва: на тат-самаш ча̄бхядхикаш ча др̣ш̣яте – „Никой не му е равен или по-велик от него“. Това е определението за Бог.

Това е пример за всемогъществото на Върховната Божествена Личност. Въпреки че е единствен и неповторим, Той се разширява чрез сва̄м̇ша, личното си разширение, а понякога чрез вибхинна̄м̇ша, отделеното си разширение. Бог Виш̣н̣у се съгласил да изпрати своето лично разширение като син на Мерудевӣ, съпругата на Маха̄ра̄джа На̄бхи, сина на А̄гнӣдхра. Жреците (р̣твиджах̣) знаели, че Бог е един, но го помолили да стане син на Маха̄ра̄джа На̄бхи, за да научи целият свят, че Абсолютната Истина, Върховната Божествена Личност, е единствен и неповторим. Неговото въплъщение се проявява чрез различните му енергии.

Съгласно ведическите предписания мъжът трябва да извършва жертвоприношения в присъствието на съпругата си. Сапатнӣко дхармам а̄чарет: религиозните ритуали се извършват заедно със съпругата. Затова царицата била до Маха̄ра̄джа На̄бхи по време на голямото жертвоприношение.

При своята поява, или въплъщение в материалния свят, Върховният не приема тяло, оформено от трите проявления на материалната природа (саттва-гун̣а, раджо-гун̣а и тамо-гун̣а). Философите ма̄я̄ва̄дӣ твърдят, че безличностният Бог се появява в този материален свят, като приема тяло в саттва-гун̣а. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ обяснява думата шукла – „изтъкан от шуддха-саттва“. Бог Виш̣н̣у идва в своята шуддха-саттва форма. Шуддха-саттва е саттва-гун̣а, но без никакви замърсявания. В материалния свят дори проявлението на доброто (саттва-гун̣а) носи примеси на раджо-гун̣а и тамо-гун̣а. Когато саттва-гун̣а не е замърсена от раджо-гун̣а и тамо-гун̣а, тя се нарича шуддха-саттва. Саттвам̇ вишуддхам̇ васудева-шабдитам (Шрӣмад Бха̄гаватам, 4.3.23). Това е равнището васудева; там може да бъде осъзнат Ва̄судева, Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ (4.7) самият Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва:

„Всеки път, когато има упадък на религията и безбожието взема връх, Аз идвам лично, о, потомъко на Бхарата“.

За разлика от обикновените живи същества, Върховният не се появява, принуден от материалната природа. Той идва, за да покаже на хората как да изпълняват задълженията си (дхарма̄н даршайиту-ка̄ма). Думата дхарма е предназначена за човешките същества и никога не се използва по отношение на същества, по-низши от човешките, например животните. За съжаление, отхвърлили водачеството на Бога, човешките същества понякога сами си измислят дхарма. Но дхарма не може да бъде човешко творение. Дхармам̇ ту са̄кш̣а̄д бхагават-пран̣ӣтам (Шрӣмад Бха̄гаватам, 6.3.19). Върховната Божествена Личност предоставя дхарма така, както правителството издава укази. Създадената от човека дхарма няма никакъв смисъл. Шрӣмад Бха̄гаватам нарича измислената дхарма – каитава-дхарма, „измамническа религия“. Върховният Бог изпраща своя авата̄ра (въплъщение), която да научи човечеството как да следва религиозните принципи. Тези принципи се наричат бхакти-ма̄рга. Както самият Бог казва в Бхагавад-гӣта̄: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа. Синът на Маха̄ра̄джа На̄бхи, Р̣ш̣абхадева, дошъл на Земята, за да проповядва принципите на религията. Това ще бъде разяснено в пета глава на тази Пета песен.