Шрӣмад Бха̄гаватам 5.3.2
Деванагари
तस्य ह वाव श्रद्धया विशुद्धभावेन यजत: प्रवर्ग्येषु प्रचरत्सु द्रव्यदेशकालमन्त्रर्त्विग्दक्षिणाविधानयोगोपपत्त्या दुरधिगमोऽपि भगवान् भागवतवात्सल्यतया सुप्रतीक आत्मानमपराजितं निजजनाभिप्रेतार्थविधित्सया गृहीतहृदयो हृदयङ्गमं मनोनयनानन्दनावयवाभिराममाविश्चकार ॥ २ ॥
Стих
тася ха ва̄ва шраддхая̄ вишуддха-бха̄вена яджатах̣ праваргйеш̣у прачаратсу дравя-деша-ка̄ла-мантрартвиг-дакш̣ин̣а̄-видха̄на-йогопапаття̄ дурадхигамо 'пи бхагава̄н бха̄гавата-ва̄тсалятая̄ супратӣка а̄тма̄нам апара̄джитам̇ ниджа-джана̄бхипрета̄ртха-видхитсая̄ гр̣хӣта-хр̣дайо хр̣даян̇гамам̇ мано-наяна̄нандана̄ваява̄бхира̄мам а̄вишчака̄ра.
Дума по дума
тася — когато той (На̄бхи); ха ва̄ва — несъмнено; шраддхая̄ — с голяма вяра и преданост; вишуддха-бха̄вена — с чист, освободен от замърсявания ум; яджатах̣ — обожаваше; праваргйеш̣у — плодоносните дейности, наречени праваргя; прачаратсу — се извършваха; дравя — съставки; деша — място; ка̄ла — време; мантра — химни; р̣твик — жреци, изпълняващи церемонията; дакш̣ин̣а̄ — възнаграждение за жреците; видха̄на — правила и предписания; йога — и на средствата; упапаття̄ — от изпълняването; дурадхигамах̣ — не е постижим; апи — въпреки; бхагава̄н — Върховната Божествена Личност; бха̄гавата-ва̄тсалятая̄ — от обич към предания; су-пратӣках̣ — с много красиво тяло; а̄тма̄нам — Той; апара̄джитам — непобедим за всички; ниджа-джана — на неговия предан; абхипрета-артха — желанието; видхитсая̄ — да изпълни; гр̣хӣта-хр̣даях̣ — сърцето му бе умилостивено; хр̣даян̇гамам — пленителен; манах̣-наяна-а̄нандана — радващ ума и очите; аваява — с крайниците; абхира̄мам — красиви; а̄вишчака̄ра — се появи.
Превод
При жертвоприношението има седем трансцендентални стъпки към милостта на Върховната Божествена Личност: (1) предлагане на ценни предмети или ястия, (2) действия според мястото, (3) действия, съобразени с времето, (4) пеене на химни, (5) наемане на жреци, (6) възнаграждаване на жреците, (7) спазване на правилата и предписанията. И все пак човек невинаги постига Върховния Бог по този метод. Но Той обича своите предани. И когато Маха̄ра̄джа На̄бхи, един истински предан, обожаваше Бога и му се молеше с голяма вяра и преданост, с чист, освободен от замърсявания ум; докато извършваше ягя според принципите на праваргя, тогава милостивият Бог се появи пред него в непостижимата си, пленителна форма с четири ръце. Така, за да изпълни желанието на своя предан, Върховната Божествена Личност разкри прекрасния си образ. Този образ изпълва с щастие ума и очите на преданите.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ ясно е казано:
бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти
я̄ва̄н яш ча̄сми таттватах̣
тато ма̄м̇ таттвато гя̄тва̄
вишате тад-анантарам
я̄ва̄н яш ча̄сми таттватах̣
тато ма̄м̇ таттвато гя̄тва̄
вишате тад-анантарам
„Само с предано служене човек може да ме разбере такъв, какъвто съм в действителност – Върховната Божествена Личност. И когато с тази преданост ме осъзнае напълно, той ще влезе в царството на Бога“ (Бхагавад-гӣта̄, 18.55).
Човек може да разбере и види Върховната Божествена Личност само чрез предано служене и по никакъв друг начин. Маха̄ра̄джа На̄бхи изпълнявал предписаните задължения и жертвоприношения, но трябва да е ясно, че Бог се появил пред него не заради жертвоприношенията, а заради преданото му служене. Това е причината за появата на Бога в прекрасния му образ. В Брахма сам̇хита̄ (5.30) се казва, че по природа Върховният Бог е изключително красив. Вен̣ум̇ кван̣антам аравинда-дала̄ята̄кш̣ам̇ барха̄ватам̇сам асита̄мбуда-сундара̄н̇гам: макар и тъмен цвят, тялото на Бога е много, много красиво.