Шрӣмад бха̄гаватам 5.3.20
Текст
Дума по дума
бархиш̣и – на жертвената арена; тасмин – това; ева – по този начин; виш̣н̣у-датта – о, Маха̄ра̄джа Парӣкшит; бхагава̄н – Върховната Божествена Личност; парама-р̣ш̣ибхих̣ – от великите р̣ш̣и; праса̄дитах̣ – удовлетворен; на̄бхех̣ прия-чикӣрш̣ая̄ – за да зарадва цар На̄бхи; тат-авародха̄яне – в съпругата му; мерудевя̄м – Мерудевӣ; дхарма̄н – религиозните принципи; даршайиту-ка̄мах̣ – желаейки да покаже как се изпълняват; ва̄та-рашана̄на̄м – на сання̄сӣте (които нямат почти никакви дрехи); шраман̣а̄на̄м – на ва̄напрастхите; р̣ш̣ӣн̣а̄м – на великите мъдреци; ӯрдхва-мантхина̄м – на брахмача̄рӣте; шуклая̄ танува̄ – в изначалната си духовна форма, която е отвъд проявленията на материалната природа; аватата̄ра – се появи като въплъщение.
Превод
О, Виш̣н̣удатта (Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа), Върховният Бог бе доволен от великите мъдреци, присъстващи на жертвоприношението. Ето защо реши лично да покаже как трябва да се спазват религиозните принципи (следвани от брахмача̄рӣ, сання̄сӣ, ва̄напрастхи и гр̣хастхи в техните ритуали) и да изпълни желанието на Маха̄ра̄джа На̄бхи. Той се появи като син на Мерудевӣ в изначалната си духовна форма, която е отвъд проявленията на материалната природа.
Пояснение
При своята поява, или въплъщение в материалния свят, Върховният не приема тяло, оформено от трите проявления на материалната природа (саттва-гун̣а, раджо-гун̣а и тамо-гун̣а). Философите ма̄я̄ва̄дӣ твърдят, че безличностният Бог се появява в този материален свят, като приема тяло в саттва-гун̣а. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ обяснява думата шукла – „изтъкан от шуддха-саттва“. Бог Виш̣н̣у идва в своята шуддха-саттва форма. Шуддха-саттва е саттва-гун̣а, но без никакви замърсявания. В материалния свят дори проявлението на доброто (саттва-гун̣а) носи примеси на раджо-гун̣а и тамо-гун̣а. Когато саттва-гун̣а не е замърсена от раджо-гун̣а и тамо-гун̣а, тя се нарича шуддха-саттва. Саттвам̇ вишуддхам̇ васудева-шабдитам (Шрӣмад Бха̄гаватам, 4.3.23). Това е равнището васудева; там може да бъде осъзнат Ва̄судева, Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ (4.7) самият Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва:
гла̄нир бхавати бха̄рата
абхюттха̄нам адхармася
тада̄тма̄нам̇ ср̣джа̄мй ахам
„Всеки път, когато има упадък на религията и безбожието взема връх, Аз идвам лично, о, потомъко на Бхарата“.
За разлика от обикновените живи същества, Върховният не се появява, принуден от материалната природа. Той идва, за да покаже на хората как да изпълняват задълженията си (дхарма̄н даршайиту-ка̄ма). Думата дхарма е предназначена за човешките същества и никога не се използва по отношение на същества, по-низши от човешките, например животните. За съжаление, отхвърлили водачеството на Бога, човешките същества понякога сами си измислят дхарма. Но дхарма не може да бъде човешко творение. Дхармам̇ ту са̄кш̣а̄д бхагават-пран̣ӣтам (Шрӣмад Бха̄гаватам, 6.3.19). Върховната Божествена Личност предоставя дхарма така, както правителството издава укази. Създадената от човека дхарма няма никакъв смисъл. Шрӣмад Бха̄гаватам нарича измислената дхарма – каитава-дхарма, „измамническа религия“. Върховният Бог изпраща своя авата̄ра (въплъщение), която да научи човечеството как да следва религиозните принципи. Тези принципи се наричат бхакти-ма̄рга. Както самият Бог казва в Бхагавад-гӣта̄: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа. Синът на Маха̄ра̄джа На̄бхи, Р̣ш̣абхадева, дошъл на Земята, за да проповядва принципите на религията. Това ще бъде разяснено в пета глава на тази Пета песен.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху трета глава от Пета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Появата на Р̣ш̣абхадева от утробата на Мерудевӣ, съпругата на цар На̄бхи.“