ТЕКСТ 20
Text 20
Текст
Texto
Дума по дума
Palabra por palabra
бархиш̣и – на жертвената арена; тасмин – това; ева – по този начин; виш̣н̣у-датта – о, Маха̄ра̄джа Парӣкшит; бхагава̄н – Върховната Божествена Личност; парама-р̣ш̣ибхих̣ – от великите р̣ш̣и; праса̄дитах̣ – удовлетворен; на̄бхех̣ прия-чикӣрш̣ая̄ – за да зарадва цар На̄бхи; тат-авародха̄яне – в съпругата му; мерудевя̄м – Мерудевӣ; дхарма̄н – религиозните принципи; даршайиту-ка̄мах̣ – желаейки да покаже как се изпълняват; ва̄та-рашана̄на̄м – на сання̄сӣте (които нямат почти никакви дрехи); шраман̣а̄на̄м – на ва̄напрастхите; р̣ш̣ӣн̣а̄м – на великите мъдреци; ӯрдхва-мантхина̄м – на брахмача̄рӣте; шуклая̄ танува̄ – в изначалната си духовна форма, която е отвъд проявленията на материалната природа; аватата̄ра – се появи като въплъщение.
barhiṣi — en el recinto de sacrificios; tasmin — aquel; eva — de ese modo; viṣṇu-datta — ¡oh, Mahārāja Parīkṣit!; bhagavān — la Suprema Personalidad de Dios; parama-ṛṣibhiḥ — por los grandes ṛṣis; prasāditaḥ — complacido; nābheḥ priya-cikīrṣayā — para complacer al rey Nābhi; tat-avarodhāyane — en su esposa; merudevyām — Merudevī; dharmān — los principios de la religión; darśayitu-kāmaḥ — con el deseo de mostrar cómo poner en práctica; vāta-raśanānām — de los sannyāsīs (que prácticamente no tienen ropa); śramaṇānām — de los vānaprasthas; ṛṣīṇām — de los grandes sabios; ūrdhva-manthinām — de los brahmacārīs; śuklayā tanuvā — en Su forma espiritual original, que está por encima de las modalidades de la naturaleza material; avatatāra — apareció como encarnación.
Превод
Traducción
О, Виш̣н̣удатта (Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа), Върховният Бог бе доволен от великите мъдреци, присъстващи на жертвоприношението. Ето защо реши лично да покаже как трябва да се спазват религиозните принципи (следвани от брахмача̄рӣ, сання̄сӣ, ва̄напрастхи и гр̣хастхи в техните ритуали) и да изпълни желанието на Маха̄ра̄джа На̄бхи. Той се появи като син на Мерудевӣ в изначалната си духовна форма, която е отвъд проявленията на материалната природа.
¡Oh, Viṣṇudatta, Parīkṣit Mahārāja!, la Suprema Personalidad de Dios estaba complacido con los grandes sabios que celebraban aquel sacrificio. Por esa razón, el Señor decidió satisfacer el deseo de Mahārāja Nābhi, y al mismo tiempo, mostrar personalmente el método para la puesta en práctica de los principios religiosos [que siguen los brahmacārīs, sannyāsīs, vānaprasthas y gṛhasthas dedicados a la celebración de rituales]. Por consiguiente, apareció como hijo de Merudevī en Su forma espiritual original, que está por encima de las modalidades de la naturaleza material.
Пояснение
Significado
При своята поява, или въплъщение в материалния свят, Върховният не приема тяло, оформено от трите проявления на материалната природа (саттва-гун̣а, раджо-гун̣а и тамо-гун̣а). Философите ма̄я̄ва̄дӣ твърдят, че безличностният Бог се появява в този материален свят, като приема тяло в саттва-гун̣а. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ обяснява думата шукла – „изтъкан от шуддха-саттва“. Бог Виш̣н̣у идва в своята шуддха-саттва форма. Шуддха-саттва е саттва-гун̣а, но без никакви замърсявания. В материалния свят дори проявлението на доброто (саттва-гун̣а) носи примеси на раджо-гун̣а и тамо-гун̣а. Когато саттва-гун̣а не е замърсена от раджо-гун̣а и тамо-гун̣а, тя се нарича шуддха-саттва. Саттвам̇ вишуддхам̇ васудева-шабдитам (Шрӣмад Бха̄гаватам, 4.3.23). Това е равнището васудева; там може да бъде осъзнат Ва̄судева, Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ (4.7) самият Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва:
El Señor Supremo, cuando aparece en el mundo material o desciende como encarnación, no lo hace en un cuerpo hecho de las tres modalidades de la naturaleza material (sattva-guṇa, rajo-guṇa y tamo-guṇa). Los filósofosmāyāvādīs dicen que el Dios impersonal aparece en el mundo material adoptando un cuerpo hecho de sattva-guṇa. Śrīla Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura afirma que la palabra śukla significa «compuesto de śuddha-sattva». El Señor Viṣṇu desciende en Su forma śuddha-sattva. Śuddha-sattva se refiere a sattva-guṇa cuando está completa y permanentemente libre de contaminación. En el mundo material, incluso la modalidad de la bondad (sattva-guṇa) está contaminada con rastros de rajo-guṇa y tamo-guṇa. Cuando sattva-guṇa se mantiene permanentemente libre de la contaminación de rajo-guṇa ytamo-guṇa, recibe el nombre de śuddha-sattva. Sattvaṁ viśuddhaṁ vasudeva-śabditam (Bhāg. 4.3.23). Ese es el nivel de vasudeva, en el cual se puede percibir a la Suprema Personalidad de Dios, Vāsudeva. En el Bhagavad-gītā (4.7), el propio Śrī Kṛṣṇa dice:
гла̄нир бхавати бха̄рата
абхюттха̄нам адхармася
тада̄тма̄нам̇ ср̣джа̄мй ахам
glānir bhavati bhārata
abhyutthānam adharmasya
tadātmānaṁ sṛjāmy aham
„Всеки път, когато има упадък на религията и безбожието взема връх, Аз идвам лично, о, потомъко на Бхарата“.
«Cuando quiera y dondequiera que disminuya la práctica religiosa, ¡oh, descendiente de Bharata!, y aumente la irreligión de manera predominante, en ese momento, desciendo personalmente».
За разлика от обикновените живи същества, Върховният не се появява, принуден от материалната природа. Той идва, за да покаже на хората как да изпълняват задълженията си (дхарма̄н даршайиту-ка̄ма). Думата дхарма е предназначена за човешките същества и никога не се използва по отношение на същества, по-низши от човешките, например животните. За съжаление, отхвърлили водачеството на Бога, човешките същества понякога сами си измислят дхарма. Но дхарма не може да бъде човешко творение. Дхармам̇ ту са̄кш̣а̄д бхагават-пран̣ӣтам (Шрӣмад Бха̄гаватам, 6.3.19). Върховната Божествена Личност предоставя дхарма така, както правителството издава укази. Създадената от човека дхарма няма никакъв смисъл. Шрӣмад Бха̄гаватам нарича измислената дхарма – каитава-дхарма, „измамническа религия“. Върховният Бог изпраща своя авата̄ра (въплъщение), която да научи човечеството как да следва религиозните принципи. Тези принципи се наричат бхакти-ма̄рга. Както самият Бог казва в Бхагавад-гӣта̄: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа. Синът на Маха̄ра̄джа На̄бхи, Р̣ш̣абхадева, дошъл на Земята, за да проповядва принципите на религията. Това ще бъде разяснено в пета глава на тази Пета песен.
A diferencia de las entidades vivientes comunes, el Señor Supremo no Se ve forzado a aparecer por la influencia de las modalidades de la naturaleza material. Su aparición es dharmān darśayitu-kāma, para enseñar al ser humano cómo cumplir con sus deberes. La palabra dharma solo se emplea cuando se trata de seres humanos, y nunca con respecto a seres inferiores a los humanos, como los animales. Por desdicha, sin la guía del Señor Supremo, los seres humanos a veces se inventan sus propios procesos de dharma. Pero, en realidad, el dharma no puede ser obra de los hombres. Dharmaṁ tu sākṣād bhagavat-praṇītam (Bhāg. 6.3.19). El dharma lo dicta la Suprema Personalidad de Dios, del mismo modo que el gobierno es quien dicta la ley. Un dharma hecho por los hombres no tiene sentido. El Śrīmad-Bhāgavatam define ese tipo dedharma hecho por los hombres con la palabra kaitava-dharma, es decir, religión engañadora. Cuando el Señor Supremo envía a un avatāra (una encarnación), lo hace para enseñar a la sociedad humana la manera correcta de poner en práctica los principios religiosos. Esos principios religiosos son bhakti-mārga. Sarva-dharmān parityajya mām ekaṁ śaraṇaṁ vraja, dice el Señor Supremo en el Bhagavad-gītā. El hijo de Mahārāja Nābhi, Ṛṣabhadeva, vino a la Tierra para predicar los principios de la religión. Esto se explicará en el capítulo quinto de este Quinto Canto.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху трета глава от Пета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Появата на Р̣ш̣абхадева от утробата на Мерудевӣ, съпругата на цар На̄бхи.“
Thus end the Bhaktivedanta purports of the Fifth Canto, Third Chapter, of the Śrīmad-Bhāgavatam, entitled “Ṛṣabhadeva’s Appearance in the Womb of Merudevī, the wife of King Nābhi.”