ТЕКСТ 20
Text 20
Текст
Text
Дума по дума
Synonyms
бархиш̣и – на жертвената арена; тасмин – това; ева – по този начин; виш̣н̣у-датта – о, Маха̄ра̄джа Парӣкшит; бхагава̄н – Върховната Божествена Личност; парама-р̣ш̣ибхих̣ – от великите р̣ш̣и; праса̄дитах̣ – удовлетворен; на̄бхех̣ прия-чикӣрш̣ая̄ – за да зарадва цар На̄бхи; тат-авародха̄яне – в съпругата му; мерудевя̄м – Мерудевӣ; дхарма̄н – религиозните принципи; даршайиту-ка̄мах̣ – желаейки да покаже как се изпълняват; ва̄та-рашана̄на̄м – на сання̄сӣте (които нямат почти никакви дрехи); шраман̣а̄на̄м – на ва̄напрастхите; р̣ш̣ӣн̣а̄м – на великите мъдреци; ӯрдхва-мантхина̄м – на брахмача̄рӣте; шуклая̄ танува̄ – в изначалната си духовна форма, която е отвъд проявленията на материалната природа; аватата̄ра – се появи като въплъщение.
barhiṣi — in the arena of sacrifice; tasmin — that; eva — in this way; viṣṇu-datta — O Mahārāja Parīkṣit; bhagavān — the Supreme Personality of Godhead; parama-ṛṣibhiḥ — by the great ṛṣis; prasāditaḥ — being pleased; nābheḥ priya-cikīrṣayā — to please King Nābhi; tat-avarodhāyane — in his wife; merudevyām — Merudevī; dharmān — the principles of religion; darśayitu-kāmaḥ — desiring to exhibit how to perform; vāta-raśanānām — of the sannyāsīs (who have almost no cloth); śramaṇānām — of the vānaprasthas; ṛṣīṇām — of the great sages; ūrdhva-manthinām — of the brahmacārīs; śuklayā tanuvā — in His original spiritual form, which is above the modes of material nature; avatatāra — appeared as an incarnation.
Превод
Translation
О, Виш̣н̣удатта (Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа), Върховният Бог бе доволен от великите мъдреци, присъстващи на жертвоприношението. Ето защо реши лично да покаже как трябва да се спазват религиозните принципи (следвани от брахмача̄рӣ, сання̄сӣ, ва̄напрастхи и гр̣хастхи в техните ритуали) и да изпълни желанието на Маха̄ра̄джа На̄бхи. Той се появи като син на Мерудевӣ в изначалната си духовна форма, която е отвъд проявленията на материалната природа.
O Viṣṇudatta, Parīkṣit Mahārāja, the Supreme Personality of Godhead was pleased by the great sages at that sacrifice. Consequently the Lord decided to personally exhibit the method of executing religious principles [as observed by brahmacārīs, sannyāsīs, vānaprasthas and gṛhasthas engaged in rituals] and also satisfy Mahārāja Nābhi’s desire. Consequently He appeared as the son of Merudevī in His original spiritual form, which is above the modes of material nature.
Пояснение
Purport
При своята поява, или въплъщение в материалния свят, Върховният не приема тяло, оформено от трите проявления на материалната природа (саттва-гун̣а, раджо-гун̣а и тамо-гун̣а). Философите ма̄я̄ва̄дӣ твърдят, че безличностният Бог се появява в този материален свят, като приема тяло в саттва-гун̣а. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ обяснява думата шукла – „изтъкан от шуддха-саттва“. Бог Виш̣н̣у идва в своята шуддха-саттва форма. Шуддха-саттва е саттва-гун̣а, но без никакви замърсявания. В материалния свят дори проявлението на доброто (саттва-гун̣а) носи примеси на раджо-гун̣а и тамо-гун̣а. Когато саттва-гун̣а не е замърсена от раджо-гун̣а и тамо-гун̣а, тя се нарича шуддха-саттва. Саттвам̇ вишуддхам̇ васудева-шабдитам (Шрӣмад Бха̄гаватам, 4.3.23). Това е равнището васудева; там може да бъде осъзнат Ва̄судева, Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ (4.7) самият Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва:
When the Supreme Lord appears or descends as an incarnation within this material world, He does not accept a body made of the three modes of material nature (sattva-guṇa, rajo-guṇa and tamo-guṇa). Māyāvādī philosophers say that the impersonal God appears in this material world by accepting a body in the sattva-guṇa. Śrīla Viśvanātha Cakravartī states that the word śukla means “consisting of śuddha-sattva.” Lord Viṣṇu descends in His śuddha-sattva form. Śuddha-sattva refers to the sattva-guṇa which is never contaminated. In this material world, even the mode of goodness (sattva-guṇa) is contaminated by tinges of rajo-guṇa and tamo-guṇa. When sattva-guṇa is never contaminated by rajo-guṇa and tamo-guṇa, it is called śuddha-sattva. Sattvaṁ viśuddhaṁ vasudeva-śabditam (Bhāg. 4.3.23). That is the platform of vasudeva, whereby the Supreme Personality of Godhead, Vāsudeva, can be experienced. In Bhagavad-gītā (4.7) Śrī Kṛṣṇa Himself says:
гла̄нир бхавати бха̄рата
абхюттха̄нам адхармася
тада̄тма̄нам̇ ср̣джа̄мй ахам
glānir bhavati bhārata
abhyutthānam adharmasya
tadātmānaṁ sṛjāmy aham
„Всеки път, когато има упадък на религията и безбожието взема връх, Аз идвам лично, о, потомъко на Бхарата“.
“Whenever and wherever there is a decline in religious practice, O descendant of Bharata, and a predominant rise of irreligion — at that time I descend Myself.”
За разлика от обикновените живи същества, Върховният не се появява, принуден от материалната природа. Той идва, за да покаже на хората как да изпълняват задълженията си (дхарма̄н даршайиту-ка̄ма). Думата дхарма е предназначена за човешките същества и никога не се използва по отношение на същества, по-низши от човешките, например животните. За съжаление, отхвърлили водачеството на Бога, човешките същества понякога сами си измислят дхарма. Но дхарма не може да бъде човешко творение. Дхармам̇ ту са̄кш̣а̄д бхагават-пран̣ӣтам (Шрӣмад Бха̄гаватам, 6.3.19). Върховната Божествена Личност предоставя дхарма така, както правителството издава укази. Създадената от човека дхарма няма никакъв смисъл. Шрӣмад Бха̄гаватам нарича измислената дхарма – каитава-дхарма, „измамническа религия“. Върховният Бог изпраща своя авата̄ра (въплъщение), която да научи човечеството как да следва религиозните принципи. Тези принципи се наричат бхакти-ма̄рга. Както самият Бог казва в Бхагавад-гӣта̄: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа. Синът на Маха̄ра̄джа На̄бхи, Р̣ш̣абхадева, дошъл на Земята, за да проповядва принципите на религията. Това ще бъде разяснено в пета глава на тази Пета песен.
Unlike ordinary living entities, the Supreme Lord is not forced by the modes of material nature to appear. He appears dharmān darśayitu-kāma — to show how to execute the functions of a human being. The word dharma is meant for human beings and is never used in connection with beings inferior to human beings, such as animals. Unfortunately, without being guided by the Supreme Lord, human beings sometimes manufacture a process of dharma by concoction. Actually dharma cannot be made by man. Dharmaṁ tu sākṣād bhagavat-praṇītam. (Bhāg. 6.3.19) Dharma is given by the Supreme Personality of Godhead, just as the law is given by the state government. Man-made dharma has no meaning. Śrīmad-Bhāgavatam refers to man-made dharma as kaitava-dharma, cheating religion. The Supreme Lord sends an avatāra (incarnation) to teach human society the proper way to execute religious principles. Such religious principles are bhakti-mārga. As the Supreme Lord Himself says in Bhagavad-gītā: sarva-dharmān parityajya mām ekaṁ śaraṇaṁ vraja. The son of Mahārāja Nābhi, Ṛṣabhadeva, appeared on this earth to preach the principles of religion. That will be explained in the Fifth Chapter of this Fifth Canto.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху трета глава от Пета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Появата на Р̣ш̣абхадева от утробата на Мерудевӣ, съпругата на цар На̄бхи.“
Thus end the Bhaktivedanta purports of the Fifth Canto, Third Chapter, of the Śrīmad-Bhāgavatam, entitled “Ṛṣabhadeva’s Appearance in the Womb of Merudevī, the wife of King Nābhi.”