Шрӣмад бха̄гаватам 5.3.11
Текст
Дума по дума
асан̇га – непривързаност; нишита – укрепнала; гя̄на – знание; анала – с огъня; видхӯта – отстранени; ашеш̣а – безчислени; мала̄на̄м – замърсявания; бхават-свабха̄ва̄на̄м – които са постигнали качествата ти; а̄тма-а̄ра̄ма̄н̣а̄м – себеудовлетворени; мунӣна̄м – велики мъдреци; анаварата – непрестанно; паригун̣ита – описвани; гун̣а-ган̣а – о, Господи, чиито духовни качества; парама-ман̇гала – върховно блаженство; а̄яна – поражда; гун̣а-ган̣а-катханах̣ – възпяването на качествата му; аси – Ти си.
Превод
Скъпи Господи, великите мъдреци и святи личности неуморно говорят за духовните ти качества. Те вече са изпепелили безбройните си замърсявания с огъня на знанието и са укрепнали в своята непривързаност към материалния свят. Себеудовлетворени, те са постигнали твоите качества. Но дори за тях, духовно блажените, възпяващи твоите достойнства, личното ти присъствие е нещо много рядко.
Пояснение
Жреците, които извършвали жертвоприношението на Маха̄ра̄джа На̄бхи, във възторг от личното присъствие на Върховния Бог Виш̣н̣у, били много признателни. Появата на Бога е рядкост дори за великите светци, отчуждени от материалния свят и пречистили сърцата си с постоянно възпяване на Божието величие. Такива личности са напълно щастливи само от възпяването на трансценденталните качества на Бога. Всъщност неговото лично присъствие не е необходимо. Жреците изтъкнали факта, че дори великите мъдреци много рядко виждат Бога и при все това Той милостиво дошъл при тях. Затова те му били много благодарни.