Шрӣмад Бха̄гаватам 5.3.17
Деванагари
श्रीभगवानुवाच
अहो बताहमृषयो भवद्भिरवितथगीर्भिर्वरमसुलभमभियाचितो यदमुष्यात्मजो मया सदृशो भूयादिति ममाहमेवाभिरूप: कैवल्यादथापि ब्रह्मवादो न मृषा भवितुमर्हति ममैव हि मुखं यद् द्विजदेवकुलम् ॥ १७ ॥
अहो बताहमृषयो भवद्भिरवितथगीर्भिर्वरमसुलभमभियाचितो यदमुष्यात्मजो मया सदृशो भूयादिति ममाहमेवाभिरूप: कैवल्यादथापि ब्रह्मवादो न मृषा भवितुमर्हति ममैव हि मुखं यद् द्विजदेवकुलम् ॥ १७ ॥
Стих
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
ахо бата̄хам р̣ш̣айо бхавадбхир авитатха-гӣрбхир варам асулабхам абхия̄чито яд амуш̣я̄тмаджо мая̄ садр̣шо бхӯя̄д ити мама̄хам ева̄бхирӯпах̣ каиваля̄д атха̄пи брахма-ва̄до на мр̣ш̣а̄ бхавитум архати мамаива хи мукхам̇ яд двиджа-дева-кулам.
ахо бата̄хам р̣ш̣айо бхавадбхир авитатха-гӣрбхир варам асулабхам абхия̄чито яд амуш̣я̄тмаджо мая̄ садр̣шо бхӯя̄д ити мама̄хам ева̄бхирӯпах̣ каиваля̄д атха̄пи брахма-ва̄до на мр̣ш̣а̄ бхавитум архати мамаива хи мукхам̇ яд двиджа-дева-кулам.
Дума по дума
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча — Върховната Божествена Личност каза; ахо — уви; бата — много съм доволен; ахам — Аз; р̣ш̣аях̣ — о, велики мъдреци; бхавадбхих̣ — от вас; авитатха-гӣрбхих̣ — чиито слова са истинни; варам — за благословия; асулабхам — много трудно може да се получи; абхия̄читах̣ — помолен; ят — това; амуш̣я — на цар На̄бхи; а̄тма-джах̣ — син; мая̄ садр̣шах̣ — като мен; бхӯя̄т — нека да бъде; ити — така; мама — мой; ахам — Аз; ева — само; абхирӯпах̣ — равностоен; каиваля̄т — единствен; атха̄пи — въпреки това; брахма-ва̄дах̣ — словата, изговорени от благородни бра̄хман̣и; на — не; мр̣ш̣а̄ — лъжливи; бхавитум — да станат; архати — трябва; мама — мои; ева — несъмнено; хи — защото; мукхам — уста; ят — това; двиджа-дева-кулам — класата на чистите бра̄хман̣и..
Превод
Върховната Божествена Личност отговори: О, велики мъдреци, Аз наистина съм много доволен от молитвите ви. Вие сте напълно прави. Помолихте ме да благословя цар На̄бхи със син като мен, а това е много трудно. Аз съм Върховната Личност, единствен и неповторим, никой не е равен на мен и затова е невъзможно да се намери друго подобно същество. Но вие сте достойни бра̄хман̣и и думите ви трябва да се сбъднат. Бра̄хман̣ите, надарени с истински брахмински качества, са все едно собствената ми уста.
Пояснение
Думата авитатха-гӣрбхих̣ означава „тези, чиито думи не могат да се обезсилят“. Благодарение на ведическите предписания, бра̄хман̣ите (двиджа, два пъти родените) получават привилегията да станат могъщи почти колкото Върховния. Казаното от един бра̄хман̣а при никакви обстоятелства не може да се отмени или промени. Според Ведите бра̄хман̣ите са устата на Върховната Божествена Личност; затова във всички церемонии им се предлага храна (бра̄хман̣а-бходжана), защото се смята, че когато един бра̄хман̣а яде, самият Върховен Бог яде. По същия начин това, което каже един бра̄хман̣а, не може да се промени. То трябва да се случи. Мъдреците, жреци от жертвоприношението на Маха̄ра̄джа На̄бхи, били не просто бра̄хман̣и – със своите качества те се равнявали на девите, полубоговете, и дори на самия Бог. Ако не беше така, как щяха да повикат Виш̣н̣у на жертвената арена? Бог е един, Той не принадлежи на тази или онази религия. В Кали юга различните религиозни секти смятат, че техният Бог се различава от Бога на останалите, но това е невъзможно. Бог е един, но се възприема от различни гледни точки. В този стих думата каиваля̄т посочва, че Върховният Бог няма съперници. Има само един Бог. В Швета̄шватара Упаниш̣ад (6.8) се казва: на тат-самаш ча̄бхядхикаш ча др̣ш̣яте – „Никой не му е равен или по-велик от него“. Това е определението за Бог.