Шрӣмад Бха̄гаватам 5.3.9
Деванагари
श्लोक ५.३.९
तद्यथा बालिशानां स्वयमात्मन: श्रेय: परमविदुषां परमपरमपुरुष प्रकर्षकरुणया स्वमहिमानं चापवर्गाख्यमुपकल्पयिष्यन् स्वयं नापचित एवेतरवदिहोपलक्षित: ॥ ९ ॥
तद्यथा बालिशानां स्वयमात्मन: श्रेय: परमविदुषां परमपरमपुरुष प्रकर्षकरुणया स्वमहिमानं चापवर्गाख्यमुपकल्पयिष्यन् स्वयं नापचित एवेतरवदिहोपलक्षित: ॥ ९ ॥
Стих
тад ятха̄ ба̄лиша̄на̄м̇ сваям а̄тманах̣ шреях̣ парам авидуш̣а̄м̇ парама-парама-пуруш̣а пракарш̣а-карун̣ая̄ сва-махима̄нам̇ ча̄паварга̄кхям упакалпайиш̣ян сваям̇ на̄пачита еветаравад ихопалакш̣итах̣.
Дума по дума
тат — това; ятха̄ — като; ба̄лиша̄на̄м — на глупаците; сваям — от теб; а̄тманах̣ — собствено; шреях̣ — благо; парам — висше; авидуш̣а̄м — на тези, които не знаят; парама-парама-пуруш̣а — о, Бог на боговете; пракарш̣а-карун̣ая̄ — от безкрайна и безпричинна милост; сва-махима̄нам — собственото ти величие; ча — и; апаварга-а̄кхям — наречено апаварга (освобождение); упакалпайиш̣ян — желаейки да дадеш; сваям — лично; на апачитах̣ — който не е почитан както трябва; ева — въпреки; итара-ват — като обикновен човек; иха — тук; упалакш̣итах̣ — присъстващ и видян (от нас).
Превод
О, Бог на боговете, ние нямаме никаква представа от дхарма, артха, ка̄ма и мокш̣а – процеса на освобождението, – защото не знаем истинската цел на живота. Ти се появи лично пред нас като някого, който моли за обожание, но в действителност си тук само за да можем да те видим. С безкрайната си и безпричинна милост Ти изпълняваш нашите молби и желания и ни благославяш със собственото си величие, наречено апаварга, освобождение. Ти дойде, макар че поради невежество ние не те обожаваме както подобава.
Пояснение
Бог Виш̣н̣у присъствал лично на жертвеното място, но това не значи, че искал да получи някакви блага за себе си. Същото се отнася и за арча̄-виграха, божествената форма в храма. По безпричинната си милост Бог, Върховната Личност, се появява пред нас, за да можем да го видим. Ние нямаме трансцендентално зрение, не можем да видим сач-чид-а̄нанда-виграха, духовния образ на Бога. Затова Той милостиво се появява във форма, която можем да видим. Ние сме способни да виждаме само материални неща като камък и дърво, затова Той приема форма от камък или дърво и ни позволява да му служим в храма. Това е ярко проявление на безпричинната му милост. Бог не се интересува от подобни неща; прави го, за да приеме нашето служене и любов. Всъщност ние не сме в състояние да предложим подобаващо обожание, защото сме пълни невежи. Единствено по безпричинната си милост Бог се появил на жертвената арена на Маха̄ра̄джа На̄бхи.