Шрӣмад Бха̄гаватам 5.3.15
Деванагари
यदु ह वाव तव पुनरदभ्रकर्तरिह समाहूतस्तत्रार्थधियां मन्दानां नस्तद्यद्देवहेलनं देवदेवार्हसि साम्येन सर्वान् प्रतिवोढुमविदुषाम् ॥ १५ ॥
Стих
яд у ха ва̄ва тава пунар адабхра-картар иха сама̄хӯтас татра̄ртха-дхия̄м̇ манда̄на̄м̇ нас тад яд дева-хеланам̇ дева-дева̄рхаси са̄мйена сарва̄н пративод̣хум авидуш̣а̄м.
Дума по дума
ят — защото; у ха ва̄ва — наистина; тава — твои; пунах̣ — отново; адабхра-картах̣ — о, Господи, който извършваш много необикновени дела; иха — тук, на жертвената арена; сама̄хӯтах̣ — поканен; татра — следователно; артха-дхия̄м — които се стремят да изпълнят материалните си желания; манда̄на̄м — не много интелигентни; нах̣ — на нас; тат — това; ят — което; дева-хеланам — неуважение към Върховната Божествена Личност; дева-дева — Бог на боговете; архаси — молим те; са̄мйена — заради безпристрастието ти; сарва̄н — всичко; пративод̣хум — прости; авидуш̣а̄м — на нас, дълбоко невежите.
Превод
О, Господи, Ти извършваш големи чудеса. А нашият единствен стремеж с това пищно жертвоприношение бе да измолим син от теб; явно интелигентността ни не е много висока. Ние не можем да определим крайната цел на живота. Безспорно извършихме голямо оскърбление в лотосовите ти нозе, като те поканихме на тази незначителна церемония, водени от материални подбуди. Затова, о, Боже на боговете, безпристрастен и безкрайно милостив, молим те да ни простиш прегрешението.
Пояснение
Жреците наистина се чувствали нещастни от това, че повикали Върховния Бог от Ваикун̣т̣ха по такъв маловажен повод. Чистият предан не би желал ненужно да безпокои Бога. Бог се занимава с най-различни дейности и чистият предан не иска да го вижда по собствена прищявка, само заради сетивното си наслаждение. Той се уповава изцяло на Божията милост и когато Бог е доволен, може да го види лице в лице. Дори полубогове като Брахма̄ и Шива не виждат Бога. С поканата си към Върховния, жреците на На̄бхи Маха̄ра̄джа постъпили не особено интелигентно. Но от безпричинната си милост Той дошъл. А те го помолили да им прости.
Свещените писания не одобряват обожанието за материална полза. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.16):
чатур-видха̄ бхаджанте ма̄м̇
джана̄х̣ сукр̣тино 'рджуна
а̄рто джигя̄сур артха̄ртхӣ
гя̄нӣ ча бхаратарш̣абха
джана̄х̣ сукр̣тино 'рджуна
а̄рто джигя̄сур артха̄ртхӣ
гя̄нӣ ча бхаратарш̣абха
„О, най-добър сред Бха̄ратите, четири вида благочестиви хора започват да ми служат предано – нещастните, желаещите богатство, любознателните и търсещите знание за Абсолюта“.
Човек се посвещава на бхакти, когато страда или има нужда от средства, или когато се стреми да разбере Абсолютната Истина. Но хората, които се обръщат към Върховния Бог с такива мотиви, не са истински предани. И все пак те са смятани за благочестиви (сукр̣тинах̣), защото търсят Абсолютната Истина, Върховната Божествена Личност. Такива хора не познават многообразните дейности и забавления на Бога и ненужно го безпокоят с молбите си за материални блага. Но Той е толкова великодушен, че изпълнява желанията на тези просяци. Чистият предан е аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯня – служенето му към Бога е безкористно; а ма̄я̄, под формата на карма или гя̄на, не му влияе. Винаги готов да изпълни Божията повеля, той не мисли за себе си. Жреците на жертвоприношението (р̣твиджах̣) добре различавали карма от бхакти и понеже смятали, че са под влиянието на карма, плодоносните дейности, помолили Бога за прошка. Те знаели, че са го повикали по незначителна причина.