Шрӣмад Бха̄гаватам 5.2.6
Деванагари
तामेवाविदूरे मधुकरीमिव सुमनस उपजिघ्रन्तीं दिविजमनुजमनोनयनाह्लाददुघैर्गतिविहारव्रीडाविनयावलोकसुस्वराक्षरावयवैर्मनसि नृणां कुसुमायुधस्य विदधतीं विवरं निजमुख विगलितामृतासवसहासभाषणामोदमदान्धमधुकरनिकरोपरोधेन द्रुतपदविन्यासेन वल्गुस्पन्दनस्तनकलशकबरभाररशनां देवीं तदवलोकनेन विवृतावसरस्य भगवतो मकरध्वजस्य वशमुपनीतो जडवदिति होवाच ॥ ६ ॥
Стих
та̄м ева̄видӯре мадхукарӣм ива суманаса упаджигхрантӣм̇ дивиджа-мануджа-мано-наяна̄хла̄да-дугхаир гати-виха̄ра-врӣд̣а̄-виная̄валока-сусвара̄кш̣ара̄ваяваир манаси нр̣н̣а̄м̇ кусума̄юдхася видадхатӣм̇ виварам̇ ниджа-мукха-вигалита̄мр̣та̄сава-саха̄са-бха̄ш̣ан̣а̄мода-мада̄ндха-мадхукара-никаропародхена друта-пада-виня̄сена валгу-спандана-стана-калаша-кабара-бха̄ра-рашана̄м̇ девӣм̇ тад-авалоканена вивр̣та̄васарася бхагавато макара-дхваджася вашам упанӣто джад̣авад ити хова̄ча.
Дума по дума
та̄м — на нея; ева — наистина; авидӯре — наблизо; мадхукарӣм ива — като пчела; суманасах̣ — красиви цветя; упаджигхрантӣм — миришейки; диви-джа — на родените в райските планети; ману-джа — на родените сред хората; манах̣ — ум; наяна — за очите; а̄хла̄да — удоволствие; дугхаих̣ — предизвикващи; гати — от движенията ѝ; виха̄ра — игривост; врӣд̣а̄ — свян; виная — скромност; авалока — с погледи; су-свара-акш̣ара — с нежния ѝ глас; аваяваих̣ — и с формите на тялото ѝ; манаси — в ума; нр̣н̣а̄м — на мъжете; кусума-а̄юдхася — на бога на любовта, който държи стрела от цветя в ръката си; видадхатӣм — правейки; виварам — слух; ниджа-мукха — от устата ѝ; вигалита — извиращ; амр̣та-а̄сава — нектарен мед; са-ха̄са — в усмивката ѝ; бха̄ш̣ан̣а — и думите; а̄мода — от удоволствие; мада-андха — заслепени от опиянение; мадхукара — на пчелите; никара — на рояци; упародхена — обкръжена; друта — бързо; пада — на стъпалата; виня̄сена — пристъпвайки грациозно; валгу — малко; спандана — движение; стана — гърди; калаша — като гърненца; кабара — на сплетената ѝ коса; бха̄ра — тежест; рашана̄м — коланът около ханша; девӣм — богинята; тат-авалоканена — като я видя; вивр̣та-авасарася — използвайки възможността; бхагаватах̣ — на изключително могъщия; макара-дхваджася — бог на любовта; вашам — покорен; упанӣтах̣ — принуден; джад̣а-ват — като онемял; ити — така; ха — несъмнено; ува̄ча — той каза.
Превод
Като пчела Апсара̄та вдишваше аромата на цветята. Тя обсебваше очите и умовете на хора и полубогове с игривите си движения, със свенливостта и скромността си, със закачливите погледи, с нежните звуци, леещи се от устата ѝ, и с изящните си форми. Чарът ѝ проправяше път за бога на любовта и стрелите му от цветя, към слуха и сърцата на мъжете. Когато заговореше, сякаш нектар се лееше от устните ѝ. Опиянени от уханието на дъха ѝ, пчелите кръжаха около красивото ѝ лотосово лице. За да ги прогони, апсара̄та се затича, но от движението косата ѝ се разпиля, коланът около ханша ѝ се разхлаби, изящните ѝ гърди се раздвижиха и тя стана още по-привлекателна. Наистина, тя сякаш широко отваряше врати пред могъщия бог на любовта. Покорен от външността ѝ, принцът я заговори.
Пояснение
Тук имаме прекрасно описание на това как красивата жена със своите движения и жестове, коси, гърди, бедра и всичките си форми, покорява сърцата не само на хората, но и на полубоговете. Думите дивиджа и мануджа подчертават силата на женското очарование в материалния свят както на тази планета, така и на висшите планетарни системи. Известно е, че жизненото равнище на висшите планети е хиляди пъти по-високо от това на Земята. Следователно красивите телесни форми на жените там са също хиляди пъти по-привлекателни от тези на земните жени. Творецът е създал жените по такъв начин, че нежните им гласове и движения, красивите им бедра и гърди привличат представителите на противоположния пол и на Земята, и на другите планети и пробуждат похотливите им желания. Поробен от бога на любовта, тоест от женската красота, мъжът е слисан и вцепенен. Завладян от изящните женски форми, той пожелава да остане в този материален свят. Така издигането му към духовния свят е прекратено само от гледката на красивите женски тела и движения. Затова Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху предупреждава всички предани да се пазят от влечението към красивите жени и материалистичната цивилизация. Той дори отказал да се срещне с изключително богатия Прата̄парудра Маха̄ра̄джа. По този повод Бог Чайтаня казал: ниш̣кин̃чанася бхагавад-бхаджанонмукхася – преданите, които служат на Бога и искрено желаят да се върнат у дома, в духовния свят, не бива да съзерцават красивите движения на жените и трябва да избягват общуването с много богати хора.
ниш̣кин̃чанася бхагавад-бхаджанонмукхася
па̄рам̇ парам̇ джигамиш̣ор бхава-са̄гарася
сандаршанам̇ виш̣айин̣а̄м атха йош̣ита̄м̇ ча
ха̄ ханта ханта виш̣а-бхакш̣ан̣ато 'пй аса̄дху
па̄рам̇ парам̇ джигамиш̣ор бхава-са̄гарася
сандаршанам̇ виш̣айин̣а̄м атха йош̣ита̄м̇ ча
ха̄ ханта ханта виш̣а-бхакш̣ан̣ато 'пй аса̄дху
„Уви, за човека, истински желаещ да прекоси материалния океан и да се посвети на трансцендентално любовно служене на Бога без никакви материални подбуди, общуването с материалист, погълнат от сетивно наслаждение, или жена с подобни наклонности, е по-ужасно от доброволното приемане на отрова“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя, 11.8). Преданият, твърдо решил да се върне у дома, при Бога, не трябва да съзерцава красивите женски форми и да копнее за съкровищата на богатите. Това ще спре духовния му напредък. Но щом стане устойчив в Кр̣ш̣н̣а съзнание, подобни съблазни няма да го смущават.