Шрӣмад бха̄гаватам 5.2.6
Текст
Дума по дума
та̄м – на нея; ева – наистина; авидӯре – наблизо; мадхукарӣм ива – като пчела; суманасах̣ – красиви цветя; упаджигхрантӣм – миришейки; диви-джа – на родените в райските планети; ману-джа – на родените сред хората; манах̣ – ум; наяна – за очите; а̄хла̄да – удоволствие; дугхаих̣ – предизвикващи; гати – от движенията ѝ; виха̄ра – игривост; врӣд̣а̄ – свян; виная – скромност; авалока – с погледи; су-свара-акш̣ара – с нежния ѝ глас; аваяваих̣ – и с формите на тялото ѝ; манаси – в ума; нр̣н̣а̄м – на мъжете; кусума-а̄юдхася – на бога на любовта, който държи стрела от цветя в ръката си; видадхатӣм – правейки; виварам – слух; ниджа-мукха – от устата ѝ; вигалита – извиращ; амр̣та-а̄сава – нектарен мед; са-ха̄са – в усмивката ѝ; бха̄ш̣ан̣а – и думите; а̄мода – от удоволствие; мада-андха – заслепени от опиянение; мадхукара – на пчелите; никара – на рояци; упародхена – обкръжена; друта – бързо; пада – на стъпалата; виня̄сена – пристъпвайки грациозно; валгу – малко; спандана – движение; стана – гърди; калаша – като гърненца; кабара – на сплетената ѝ коса; бха̄ра – тежест; рашана̄м – коланът около ханша; девӣм – богинята; тат-авалоканена – като я видя; вивр̣та-авасарася – използвайки възможността; бхагаватах̣ – на изключително могъщия; макара-дхваджася – бог на любовта; вашам – покорен; упанӣтах̣ – принуден; джад̣а-ват – като онемял; ити – така; ха – несъмнено; ува̄ча – той каза.
Превод
Като пчела Апсара̄та вдишваше аромата на цветята. Тя обсебваше очите и умовете на хора и полубогове с игривите си движения, със свенливостта и скромността си, със закачливите погледи, с нежните звуци, леещи се от устата ѝ, и с изящните си форми. Чарът ѝ проправяше път за бога на любовта и стрелите му от цветя, към слуха и сърцата на мъжете. Когато заговореше, сякаш нектар се лееше от устните ѝ. Опиянени от уханието на дъха ѝ, пчелите кръжаха около красивото ѝ лотосово лице. За да ги прогони, апсара̄та се затича, но от движението косата ѝ се разпиля, коланът около ханша ѝ се разхлаби, изящните ѝ гърди се раздвижиха и тя стана още по-привлекателна. Наистина, тя сякаш широко отваряше врати пред могъщия бог на любовта. Покорен от външността ѝ, принцът я заговори.
Пояснение
Тук имаме прекрасно описание на това как красивата жена със своите движения и жестове, коси, гърди, бедра и всичките си форми, покорява сърцата не само на хората, но и на полубоговете. Думите дивиджа и мануджа подчертават силата на женското очарование в материалния свят както на тази планета, така и на висшите планетарни системи. Известно е, че жизненото равнище на висшите планети е хиляди пъти по-високо от това на Земята. Следователно красивите телесни форми на жените там са също хиляди пъти по-привлекателни от тези на земните жени. Творецът е създал жените по такъв начин, че нежните им гласове и движения, красивите им бедра и гърди привличат представителите на противоположния пол и на Земята, и на другите планети и пробуждат похотливите им желания. Поробен от бога на любовта, тоест от женската красота, мъжът е слисан и вцепенен. Завладян от изящните женски форми, той пожелава да остане в този материален свят. Така издигането му към духовния свят е прекратено само от гледката на красивите женски тела и движения. Затова Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху предупреждава всички предани да се пазят от влечението към красивите жени и материалистичната цивилизация. Той дори отказал да се срещне с изключително богатия Прата̄парудра Маха̄ра̄джа. По този повод Бог Чайтаня казал: ниш̣кин̃чанася бхагавад-бхаджанонмукхася – преданите, които служат на Бога и искрено желаят да се върнат у дома, в духовния свят, не бива да съзерцават красивите движения на жените и трябва да избягват общуването с много богати хора.
па̄рам̇ парам̇ джигамиш̣ор бхава-са̄гарася
сандаршанам̇ виш̣айин̣а̄м атха йош̣ита̄м̇ ча
ха̄ ханта ханта виш̣а-бхакш̣ан̣ато 'пй аса̄дху
„Уви, за човека, истински желаещ да прекоси материалния океан и да се посвети на трансцендентално любовно служене на Бога без никакви материални подбуди, общуването с материалист, погълнат от сетивно наслаждение, или жена с подобни наклонности, е по-ужасно от доброволното приемане на отрова“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя, 11.8). Преданият, твърдо решил да се върне у дома, при Бога, не трябва да съзерцава красивите женски форми и да копнее за съкровищата на богатите. Това ще спре духовния му напредък. Но щом стане устойчив в Кр̣ш̣н̣а съзнание, подобни съблазни няма да го смущават.