Шрӣмад Бха̄гаватам 5.1.37
Деванагари
अहो असाध्वनुष्ठितं यदभिनिवेशितोऽहमिन्द्रियैरविद्यारचितविषमविषयान्धकूपे तदलमलममुष्या वनिताया विनोदमृगं मां धिग्धिगिति गर्हयाञ्चकार ॥ ३७ ॥
Стих
ахо аса̄дхв ануш̣т̣хитам̇ яд абхинивешито 'хам индрияир авидя̄-рачита-виш̣ама-виш̣ая̄ндха-кӯпе тад алам алам амуш̣я̄ ванита̄я̄ винода-мр̣гам̇ ма̄м̇ дхиг дхиг ити гархая̄м̇ чака̄ра.
Дума по дума
ахо — уви; аса̄дху — недобро; ануш̣т̣хитам — извършено; ят — защото; абхинивешитах̣ — изцяло погълнат; ахам — аз; индрияих̣ — за сетивно наслаждение; авидя̄ — от невежество; рачита — създадено; виш̣ама — причиняващо нещастие; виш̣ая — сетивно наслаждение; андха-кӯпе — в тъмния кладенец; тат — това; алам — незначително; алам — без стойност; амуш̣я̄х̣ — на това; ванита̄я̄х̣ — съпруга; винода-мр̣гам — като танцуваща маймуна; ма̄м — на мен; дхик — срам; дхик — срам; ити — така; гархая̄м — обвинение; чака̄ра — направи.
Превод
Царят започна да се обвинява със следните думи: Уви, колко дълбоко пропаднах заради сетивното си наслаждение! Сега съм затънал в материални удоволствия, които са като тъмен кладенец. Омръзна ми всичко това! Повече няма да се наслаждавам. Заприличал съм на танцуваща маймуна в ръцете на жена си. Какъв позор!
Пояснение
От поведението на Маха̄ра̄джа Прияврата бихме могли да разберем колко жалко е развитието на материалното знание. Царят извършил истински чудеса, като създал второ слънце, светещо през нощта, и построил невероятна колесница, чиито колела образували огромни океани. Тези дейности са толкова необикновени, че съвременните учени не могат дори да си представят как са били осъществени. Маха̄ра̄джа Прияврата имал изключителни постижения в материалната област, но тъй като се занимавал със сетивно наслаждение – да управлява царството си и да задоволява капризите на красивата си жена – сам осъдил себе си. Извършеното от Маха̄ра̄джа Прияврата ни дава представа за упадъка на съвременната цивилизация, чиято цел е материалният прогрес. Съвременните т.н. учени и прочее материалисти са крайно самодоволни, защото могат да построят големи мостове, пътища и съоръжения, но това е нищо в сравнение с постиженията на Маха̄ра̄джа Прияврата. И щом той се презирал въпреки всичките си подвизи, колко по-достойни за презрение сме ние с нашия материален „прогрес“. Можем да направим заключението, че този прогрес няма нищо общо с проблемите на живото същество, пленника на материалния свят. За съжаление съвременният човек не разбира своето пленничество и жалкото си положение и няма представа какво тяло ще получи в следващия си живот. От духовна гледна точка великото царство, красивата жена и удивителните материални дейности са препятствия за духовното развитие. Маха̄ра̄джа Прияврата искрено служил на великия мъдрец На̄рада; и независимо че по-късно приел материалния разкош, това не го отклонило от истинската цел. Той отново възвърнал своето Кр̣ш̣н̣а съзнание. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава:
неха̄бхикрама-на̄шо 'сти
пратява̄йо на видяте
свалпам апй ася дхармася
тра̄яте махато бхая̄т
пратява̄йо на видяте
свалпам апй ася дхармася
тра̄яте махато бхая̄т
„Тези усилия не са напразни, нищо не се губи – дори малкият напредък по този път закриля човека от най-големите опасности и страхове“ (Бхагавад-гита̄, 2.40). Отречението на Маха̄ра̄джа Прияврата било възможно само по милостта на Върховната Божествена Личност. Обикновено хората, сдобили се с власт, с красива жена, разкошен дом и материална слава, пропадат все повече и повече. Но Прияврата Маха̄ра̄джа, добре обучен от На̄рада Муни, съживил своето Кр̣ш̣н̣а съзнание въпреки всички превратности.