Вя̄садева бил любознателен и искал да научи повече за усъвършенстването на На̄рададжӣ. В тази глава На̄рададжӣ ще разкаже как докато бил погълнат от трансцендентални мисли за раздялата с Бога, имал възможност да го види за кратко, когато тази раздяла станала просто непоносима за него.

Вя̄садева бил ученик на На̄рададжӣ и било естествено, че искал да знае какво направил той, след като получил посвещение от духовните учители. Той искал да следва стъпките на На̄рада, за да постигне същото съвършенство. Желанието да се задават въпроси на духовния учител е много съществен фактор в духовното развитие. За него има специален термин – сад-дхарма-пр̣ччха̄.

В миналия си живот Шрӣ На̄рада Муни бил син на обикновена слугиня, затова е особено важно да научим как след това се преобразил толкова удивително, че получил вечно духовно тяло, изпълнено с блаженство и знание. Шрӣ Вя̄садева го моли да разкаже за това, за да бъдат удовлетворени всички.

Както духът не се унищожава дори след унищожението на материалното тяло, така не се разрушава и духовното съзнание. Шрӣ На̄рада развил духовното си съзнание още в предишната калпа, докато се намирал в материално тяло. Съзнанието на материалното тяло е духовно съзнание, проявяващо се чрез посредничеството на материалното тяло. Това съзнание е низш тип съзнание, изкривено и преходно. Но свръхсъзнанието на свръхума се намира на духовно равнище и не се различава от трансценденталната душа. То никога не се унищожава.

Когато в миналия си живот по милостта на великите мъдреци На̄рададжӣ получил духовно знание, в живота му настъпила коренна промяна, макар че той бил едва петгодишно момче. Този важен признак се наблюдава след посвещението от истински духовен учител. Истинското общуване с преданите рязко променя живота на човека, а тази промяна води до духовно осъзнаване. Как то повлияло на миналия живот на Шрӣ На̄рада Муни, ще се опише в тази глава.

Това е начинът, по който искрената душа бива принудена да се приближи към Бога. Единственият човек, който се грижел за бедното момче, била нежната му майка, но по върховната воля тя напуснала този свят, за да може момчето напълно да се предаде на милостта на Бога.

Доверените предани на Бога приемат всичко като благословия на Бога, предназначена за тяхно добро. Това, което от материална гледна точка е странно или трудно, те приемат като особена милост на Бога. Светското благополучие е като материална треска. По милостта на Бога температурата на материалната треска постепенно спада и духовното здраве укрепва с всяка крачка. Светските хора не могат да разберат това.

Дейностите на човека в областта на селското стопанство, рудодобива, животновъдството, промишлеността, градинарството и пр. в миналото творение са имали същите мащаби, ще си останат такива и в следващото творение. След като изминат стотици милиони години, по законите на природата започва ново творение и практически историята на вселената се повтаря по един и същ начин. Светските любители на дискусии си губят времето с археологически разкопки, вместо да изучат най-съществените жизнени потребности. След като бил вдъхновен за духовен живот, Шрӣ На̄рада Муни, макар че бил още дете, не пропилял дори миг за икономическо развитие, въпреки че минавал през градове, села, рудници и фабрики. Той продължавал да върви неотклонно по пътя на духовното освобождение. В Шрӣмад Бха̄гаватам е описана история, която се е случила милиони години преди това. Както се казва тук, това трансцендентално произведение съдържа само най-важното от историческите събития.

Дълг на странстващия отшелник (паривра̄джака̄ча̄ря) е да познае творението на Бога в пълното му многообразие, като пътува сам из гори, планини, градове и села, за да развие вярата си в Бога и силата на ума си, а също и да просвещава жителите с посланието на Бога. Един сання̄сӣ е длъжен да поеме тези рискове, без да се бои. Най-съвършеният сання̄сӣ в тази епоха е Бог Чайтаня, който пътувал по същия начин през джунглите на централна Индия и давал просветление дори на тигрите, мечките, змиите, сърните, слоновете и на много други животни на джунглата. В епохата на Кали на обикновените хора е забранено да приемат сання̄са. Този, който сменя дрехата си, за да показва величието си, не отговаря на първоначалния идеал за сання̄сӣ. Човек трябва да приеме обет за пълно отречение от обществения живот и да се посвети изцяло на служене на Бога. Смяната на дрехата е само една формалност. Бог Чайтаня не приел име, както обикновено се прави при посвещението за сання̄сӣ, затова в епохата на Кали така наречените сання̄сӣ трябва да следват стъпките му и да не променят имената си. За тази епоха недвусмислено е препоръчано преданото служене, което включва слушане и повтаряне на разказите за святото величие на Бога. Затова този, който даде обет за отречение от семейния живот, не бива да подражава на такива паривра̄джака̄ча̄рии като На̄рада или Бог Чайтаня. Той може да се установи в някое свято място и да посвети цялото си време и всичките си сили на слушането и повтарянето на святите писания, оставени от великите а̄ча̄рии като шестимата Госва̄мӣ на Вр̣нда̄вана.

Странстващият проповедник може да удовлетворява нуждите на тялото си – глад и жажда – само с даровете на природата, без да проси милостиня от семейните. Той отива в домовете им не за да проси, а за да ги просвещава с духовно знание.

Човек не трябва да си измисля свой метод за медитация. Той трябва да се учи да медитира върху Свръхдушата, която се намира във всяко живо същество, и трябва да се учи на това от авторитетните писания чрез прозрачното посредничество на истински духовен учител, като правилно използва интелигентността си. Преданите, които отдават любовно служене на Бога под ръководството на духовен учител, знаят това съвършено. Шрӣ На̄рададжӣ общувал с истински духовни учители, служил им искрено и заслужено получил просветление. Така той започнал да медитира.

В тази шлока думата бха̄ва заслужава особено внимание. Състоянието бха̄ва се достига, след като човек развие трансцендентална привързаност към Бога. Първоначалният стадий се нарича шраддха̄, благоразположение към Върховния Бог. За да усили това благоразположение, човек трябва да общува с чисти предани на Бога. Третият стадий е следването на предписаните правила и ограничения в преданото служене. Това разпръсва всички съмнения и отстранява всички лични недостатъци, които препятстват напредъка в преданото служене.

Когато всички съмнения и лични недостатъци изчезнат, се появява твърдата вяра в трансценденталното и се развива още по-силен вкус към него. Това равнище извежда човека до влечението, а после следва бха̄ва, стадият, предшестващ чистата любов към Бога. Всички споменати стадии са степени от развиването на трансценденталната любов. Когато човек е изпълнен с трансцендентална любов, той започва да изпитва остро чувство на раздяла, което се проявява в осем вида екстаз. Сълзите, които се стичат от очите на преданите, са една спонтанна реакция. След като в миналия си живот напуснал дома си, Шрӣ На̄рада Муни много бързо достигнал това състояние и затова с развитите си духовни сетива, в които нямало никакви примеси от нищо материално, той успял да почувства съвсем осезаемо присъствието на Бога.

Духовното щастие и дълбокият духовен екстаз не могат да се сравнят с нищо материално. Затова е много трудно те да бъдат изразени. За този екстаз можем да получим само най-бегла представа от думите на Шрӣ На̄рада Муни. Всички части на тялото, т.е. всички сетива, имат свое предназначение. Когато човек види Бога, всички сетива се пробуждат и започват да отдават служене, защото в освободеното състояние сетивата придобиват съвършена способност да служат на Бога. И така, в такъв трансцендентален екстаз всички сетива се съживяват, за да служат на Бога. Когато с На̄рада Муни се случило това, той до такава степен забравил всичко, че загубил способност да вижда и себе си, и Бога.

На̄рада Муни от собствен опит се убедил, че Богът не е безформен. Но формата му е различна от всички форми в материалното битие. Цял живот ние виждаме в материалния свят най-различни форми, но нито една от тях не може да удовлетвори ума ни и да отстрани от него тревогите. Това може да направи единствено трансценденталната форма на Бога. Този, който веднъж я е видял, не може да получи удовлетворение от нищо друго; нито една форма от материалния свят не може да удовлетвори този, който е видял Бога. Твърдението, че Богът е безформен или безличностен, означава, че Той няма нищо общо с материалните форми и че не е материална личност.

Като духовни същества, които имат вечна връзка с трансценденталната форма на Бога, ние непрестанно я търсим живот след живот и нито една от формите, които засищат материалните страсти, не ни удовлетворява. На̄рада Муни зърнал за миг този трансцендентален образ и когато той изчезнал от очите му, На̄рада тревожно скочил, за да го улови. На̄рада Муни получил това, което търсим живот след живот, и когато отново загубил образа на Бога, той бил потресен.

Не съществува автоматично действащ процес, чрез който можем да видим формата на Бога. Това изцяло зависи от безпричинната милост на Бога. Не можем да заставим Бога да се появи пред очите ни, както не можем да заставим слънцето да изгрее тогава, когато ние поискаме. Слънцето изгрява по своя собствена воля – така и Богът се появява, когато иска, по безпричинната си милост. Трябва просто да чакаме щастливия миг и да продължаваме да изпълняваме задълженията си в преданото служене. На̄рада Муни си помислил, че с помощта на същия процес, който го бил довел до успех първия път, ще може да види Бога отново, но въпреки всичките си усилия втори път не успял. Богът не е задължен с нищо. Той може да бъде обвързан само от веригите на чистата преданост. С материалните си сетива не можем нито да го видим, нито да го почувстваме. Той се явява пред предания, когато сам пожелае – когато е удовлетворен от искрените усилия на предания да му служи предано и напълно да се уповава на милостта му.

Във Ведите се казва, че не можем да опишем Бога с обикновени думи и не можем да го постигнем с материална интелигентност. Но по безпричинната му милост можем да получим сетива, с които да го чуем или да говорим с него. Това е едно проявление на изключителната енергия на Бога. Човек, който е дарен с милостта му, може да го чуе. Богът бил много доволен от На̄рада Муни и затова го дарил с необходимата сила, за да може той да го чуе. Но тези, които са още в изпитателния стадий на регулираното предано служене, не могат да общуват с Бога непосредствено. Тази възможност била особен подарък за На̄рада. Когато чул ласкавите слова на Бога, мъката му от раздялата с него малко утихнала. Един предан, който обича Бога, постоянно усеща болка от раздялата с него и затова непрекъснато е потопен в трансцендентален екстаз.

В Бхагавад-гӣта̄ Божествената Личност е описана като най-чистото, като Върховния и като Абсолютната Истина. В личността на Бога няма и следа от нещо материално и затова този, у когото е останала и най-незначителна материална привързаност, не може да се приближи до него. Преданото служене започва тогава, когато човек се освободи поне от двете материални проявления – страстта и невежеството. Резултатът е, че той се освобождава от ка̄ма (похотта) и лобха (алчността). Тоест човек трябва да се освободи от желанието да удовлетворява сетивата си и от жаждата към сетивно наслаждение. В проявлението на доброто съществува хармония и уравновесеност. Но пълното освобождение от всички материални замърсявания означава човек да се освободи и от проявлението на доброто. Смята се, че опитите да бъде видян Богът чрез оттегляне в самотната гора, са в проявлението на доброто. Човек може да отиде в гората, за да постигне духовно съвършенство, но това не означава, че ще може да види Бога лично. Човек трябва да се е освободил от всички материални привързаности и да се е установил на трансцендентално равнище – само тогава ще може да общува с Божествената Личност непосредствено. Най-добрият начин да се постигне това, е човек да живее в място, където се обожава трансценденталната форма на Бога. Храмът на Бога е трансцендентално място, докато гората е добро място, но в материален смисъл. Начинаещите предани винаги са съветвани да обожават мӯртито на Бога (арчана̄), а не да търсят Бога в гората. Преданото служене започва с метода арчана̄, който е по-добър от уединението в гората. В сегашния си живот Шрӣ На̄рада Муни е напълно свободен от материални желания, но не отива в гората, макар че с присъствието си може да превърне всяко място във Ваикун̣т̣ха. Той пътува от планета на планета, за да превръща в предани на Бога хората, боговете, киннарите, гандхарвите, р̣ш̣ите, муните и всички останали. Проповедите му са привлекли към трансценденталното служене на Бога много предани: Прахла̄да Маха̄ра̄джа, Дхрува Маха̄ра̄джа и редица други. Затова чистите предани на Бога следват стъпките на великите предани като На̄рада и Прахла̄да и посвещават цялото си време на възхваляването на Бога (кӣртана). Това проповядване е трансцендентално, отвъд всички материални качества.

Живото същество не може да не изпитва желания. То не е мъртъв камък. То трябва да действа, да мисли, да чувства и да желае. Но когато мислите, чувствата и желанията му са материални, те го поробват. И обратното, когато мислите, чувствата и желанията му са насочени към служенето на Бога, живото същество постепенно се освобождава от робството. Колкото повече човек се отдава на трансценденталното любовно служене на Бога, толкова по-силно се стреми да служи още и още. Такава е трансценденталната природа на божественото служене. Материалното служене бързо омръзва, но духовното служене на Бога не омръзва никога и никога няма край. Човек може все по-силно и по-силно да желае да служи на Бога с трансцендентална любов – той никога няма да се пресити и служенето никога няма да има край. Когато отдава в служене на Бога всичките си сили, човек може да усеща трансценденталното присъствие на Бога. Следователно да виждаме Бога, означава да му служим, защото Той не се различава от това служене. Искрените предани трябва да продължават да служат всеотдайно на Бога. Богът ще им даде указания как и къде да извършват това предано служене. На̄рада нямал материални желания, но за да се усили още повече горещото му желание да постигне Бога, му бил даден такъв съвет.

Да се служи на Абсолютната Истина, означава да се служи на Абсолютната Божествена Личност под ръководството на истински духовен учител, който е прозрачен посредник между Бога и начинаещия предан. Начинаещият предан не е в състояние да се приближи до Абсолютната Божествена Личност чрез сегашните си несъвършени материални сетива и затова под ръководството на духовен учител се учи да отдава трансцендентално служене на Бога. В процеса на това обучение дори само за няколко дни начинаещият предан развива интелигентност за трансцендентално служене, която в крайна сметка го освобождава от вечното му пребиваване в материалните светове и го издига до трансценденталния свят, за да стане един от освободените спътници на Бога в Божието царство.

Преданото служене, отдадено на Божествената Личност, никога не отива напразно. Божествената Личност е вечна, затова интелигентността, която се използва в служене на Бога, и всяко действие, свързано с него, също са вечни. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че трансценденталното служене се трупа живот след живот и когато преданият достигне пълна зрелост, цялото това служене го прави достоен да влезе в обкръжението на Божествената Личност. Служенето на Бога никога не е напразно – то се натрупва, докато не достигне пълна зрелост.

Между това да се види Богът и да се чуе гласът му, няма разлика. Божествената Личност е създала четирите Веди с диханието си и може да бъде видяна и осъзната чрез трансценденталния им звук. Бхагавад-гӣта̄ също е звуково изображение на Бога и по същност не се различава от него. Заключението е, че човек може да види и да чуе Бога, когато постоянно повтаря трансценденталните звуци.

Разказвайки за себе си, На̄рада Муни всъщност описва живота на искрения предан. След като получи посвещение от Бога или от истински негов представител, преданият започва с голяма сериозност да възхвалява величието на Бога и да пътува по целия свят, за да могат и другите да чуят за славата на Бога. Този вид предани не се стремят към материална полза. Те са водени от едно-единствено желание: да се върнат обратно при Бога. И това става, когато в определеното време напуснат материалното си тяло. Тъй като имат в живота си най-висшата цел – връщането при Бога, – те никога не завиждат на никого, нито се гордеят, че са достойни да се върнат при Бога. Единственото им занимание е да повтарят и да помнят святото име, слава и забавления на Бога и според силите си да разпространяват това послание и сред другите за тяхно добро, без да очакват в замяна никакво материално възнаграждение.

Да се потопим напълно в мисли за Кр̣ш̣н̣а, означава да се пречистим от материалните замърсявания, т.е. от материалните желания. Както богатият не се блазни от евтините дреболии, така и преданите на Бог Кр̣ш̣н̣а, които със сигурност ще влязат в царството на Бога, където животът е вечен, пълен със знание и блаженство, не се стремят към жалките материални неща, които са мимолетни и приличат на кукли или на сенки на реалността. Това е признакът за духовното богатство на един човек. В определения срок, когато чистият предан е напълно готов за това, идва мигновената смяна на тялото му, наречена смърт. За чистите предани тази промяна настъпва така, както сиянието идва едновременно със светкавицата. Това означава, че по волята на Върховния преданите в един и същ миг напускат материалното си и развиват духовното си тяло. Дори преди смъртта си чистите предани нямат материални привързаности, защото телата им се одухотворяват, както желязото в огъня се нажежава до червено.

На̄рада бил научил от Божествената Личност, че ще бъде възнаграден с трансцендентално тяло, с което ще може да общува с Бога, и наистина веднага щом напуснал материалното си тяло, той получил духовно тяло. Това тяло е освободено от влечение към материята и е надарено с трите основни трансцендентални качества: то е вечно, то е отвъд материалните проявления и отвъд последиците от плодоносните дейности. Материалното тяло винаги страда от липсата на тези три качества. Когато преданият започне да отдава предано служене на Бога, в тялото му веднага започват да се проявяват трансценденталните качества. Това може да се сравни с магнетичното въздействие на философския камък върху желязото. Така действа и трансценденталното предано служене. Следователно смяната на тялото означава преустановяване на въздействието на трите качествени проявления на материалната природа върху чистия предан. В свещените писания има много примери за това. Дхрува Маха̄ра̄джа, Прахла̄да Маха̄ра̄джа и много други предани са могли да видят Бога лично, въпреки че външно погледнато, са се намирали в същото си материално тяло. Това означава, че тялото на предания се променя качествено: от материално то се превръща в трансцендентално. Това е авторитетното мнение на Госва̄мӣте, изложено в автентичните писания. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че като се започне от микроба индра-гопа и се стигне до великия Индра, небесния цар, всички живи същества се подчиняват на закона за кармата и са принудени да страдат и да се наслаждават на последиците от собствените си плодоносни дейности. По безпричинната милост на върховния повелител, Божествената Личност, само преданите са освободени от тези последици.

На̄рада е смятан за син на Брахма̄, както Бог Кр̣ш̣н̣а е смятан за син на Васудева. Божествената Личност и освободените ѝ предани като На̄рада се появяват в материалния свят по един и същ начин. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, раждането и дейностите на Бога са напълно трансцендентални. Затова според мнението на авторитетите раждането на На̄рада като син на Брахма̄ също е трансцендентално забавление. Появяването и напускането на На̄рада е всъщност точно като появяването и напускането на Бога. Следователно като духовни същества Богът и преданите му са едновременно еднакви и различни. Те принадлежат към една и съща категория на трансцендентното.

Продължителността на един ден от живота на Брахма̄ е 4 320 000 000 слънчеви години. Това се твърди в Бхагавад-гӣта̄. Пак толкова време Брахма̄джӣ спи в състояние на йога-нидра̄ в тялото на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, от когото се е появил. След като сънят на Брахма̄ свърши и по волята на Бога и с посредничеството на Брахма̄ започне ново творение, всички велики р̣ш̣и отново се появяват от различните части на трансценденталното тяло. Заедно с тях се появява и На̄рада. Това означава, че На̄рада се появява в същото си трансцендентално тяло, както човек се пробужда от сън пак в същото си тяло. Шрӣ На̄рада може да се придвижва вечно и безпрепятствено във всички части на трансценденталните и материалните творения на Всемогъщия. Той се появява и си отива в трансценденталното си тяло, което не се различава от душата, за разлика от материалните тела на обусловените същества.

Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, има три равнища в материалните сфери: ӯрдхва-лока (висшите планети), мадхя-лока (средните планети) и адхо-лока (низшите планети). Над планетите от ӯрдхва-лока, т.е. над Брахмалока, се намират материалните обвивки на вселената, а над тях е духовното небе, което се простира до безкрайност и се състои от безчислено множество самосветещи планети Ваикун̣т̣хи. На тях живее самият Бог заедно със спътниците си, които са вечно освободени живи същества. Шрӣ На̄рада Муни можел безпрепятствено да се придвижва в материалните и в духовните светове, както всемогъщият Бог може да се движи из всички части на творението си. В материалния свят живите същества са подвластни на трите проявления на природата – добро, страст и невежество. Но Шрӣ На̄рада Муни е отвъд материалните проявления и затова безпрепятствено може да странства навсякъде. Той е един освободен „космонавт“. Нищо не може да се сравни с безпричинната милост на Бог Виш̣н̣у и преданите я осъзнават само защото Богът е благосклонен към тях. Затова те никога не падат, а материалистите (хората, занимаващи се с плодоносни дейности и теоретизиращите философи) не могат да избегнат това, защото проявленията на материалната природа, в които се намират, ги заставят да падат. Р̣ш̣ите, споменати по-горе, не могат да влязат в духовния свят както На̄рада. За това се говори в Нарасим̇ха Пура̄н̣а. Р̣ш̣ите като Марӣчи са познавачи на плодоносните дейности, р̣ш̣ите като Санака и Сана̄тана са компетентни във философските теории. Но Шрӣ На̄рада Муни е главният авторитет в областта на трансценденталното предано служене на Бога. Всички велики авторитети в преданото служене следват стъпките на На̄рада Муни, като се подчиняват на На̄рада-бхакти сӯтра, затова е сигурно, че всички предани на Бога притежават качествата, които ще им позволят да влязат във Ваикун̣т̣ха, царството на Бога.

Струнният музикален инструмент вӣн̣а̄, който Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а подарил на На̄рада, е описан в Лин̇га Пура̄н̣а Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ потвърждава това. Този трансцендентален инструмент е тъждествен с Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и с На̄рада, защото всички те се отнасят към една и съща трансцендентална категория. Звукът, който издава той, не може да бъде материален, затова славата и забавленията, за които На̄рада пее с него, също са трансцендентални, лишени и от най-незначителни материални замърсявания. Седемте музикални размера: ш̣а (ш̣ад̣жа), р̣ (р̣ш̣абха), га̄ (га̄ндха̄ра), ма (мадхяма), па (пан̃чама), дха (дхаивата) и ни (ниш̣а̄да) – също са трансцендентални и са предназначени специално за изпълняване на трансцендентални песни. Шрӣ На̄рададева е чист предан и винаги се чувства задължен на Бога за подарения му инструмент. Затова той постоянно възпява трансценденталното величие на Бога и винаги запазва издигнатото си положение. Следвайки стъпките на Шрӣла На̄рада Муни, душите в материалния свят, които са постигнали себепознание, също трябва да използват музикалните размери (ш̣а, р̣, га̄, ма и пр.) правилно, в служене на Бога, и постоянно да възпяват величието му. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄.

Абсолютната Божествена Личност не се различава от трансценденталното си име, форма, забавления и от свързаните с тях звукови вибрации. Щом чистите предани се потопят в чисто предано служене, като слушат, възпяват и помнят името, славата и дейностите на Бога, Той веднага се появява пред трансценденталните им очи, отразявайки се в огледалото на сърцето им чрез духовна „телевизионна връзка“. Така чистият предан, който е свързан с Бога чрез любовно трансцендентално служене, може постоянно да усеща присъствието му. На всеки му е приятно да слуша похвали за себе си – това е естествената психология на индивида. Тази склонност е природно заложена у човека. Богът не прави изключение от това правило, защото и Той като нас е индивидуална личност. Психологическите особености на индивидуалните души отразяват психологията на Абсолютния Бог. Единствената разлика е, че Богът е най-великата от всички личности и е абсолютен във всичките си дейности. Няма нищо удивително, че Богът обича, когато го възхваляват чистите предани. Той е абсолютен и затова може да се появи в образа на тази възхвала; този образ не се различава от него. Шрӣла На̄рада възпява славата на Бога не за да спечели нещо за себе си, а защото възхвалата на Бога е тъждествена с Бога. Чрез трансценденталното пеене На̄рада Муни просто усеща присъствието на Бога.

Живото същество се отличава с това, че не може да мълчи дори за кратко. То трябва да прави нещо, да мисли или да говори за нещо. Обикновено материалистите мислят и говорят за това, което доставя удоволствие на сетивата им. Но тъй като всичко това се върши под влиянието на външната, заблуждаващата енергия, този вид сетивни дейности не им носи никакво удовлетворение. Напротив, материалистите потъват в грижи и тревоги. Това се нарича ма̄я̄ – това, което не е. Те приемат като обект на удоволствие това, което не може да ги удовлетвори. И така, въз основа на собствения си опит, На̄рада Муни казва, че обърканите същества, отдали се на сетивно наслаждение, могат да постигнат удовлетворение само ако постоянно възпяват дейностите на Бога. Всъщност трябва да се промени само съдържанието на дейностите им. Никой не може да спре умствената дейност на живото същество – да го накара да престане да чувства, да желае или да действа. Но ако човек иска истинско щастие, трябва да промени съдържанието на тези дейности. Вместо да разсъждава за политическите дейности на някой смъртен човек, може да обсъжда политическата дейност на самия Бог. Вместо да се прехласва по кинозвездите, може да насочи вниманието си към забавленията на Бога с гопӣте и Лакш̣мӣте, вечните му спътници. По безпричинната си милост всемогъщата Божествена Личност слиза на земята и действа почти като обикновен човек, но в същото време постъпките ѝ са необикновени, защото тя е всемогъща. Тя прави това за доброто на обусловените души – за да могат те да насочат вниманието си към трансцендентното. Така те постепенно ще се издигнат на трансцендентално равнище и лесно ще прекосят океана на невежеството, който е източник на всички страдания. Това потвърждава личният опит на такъв авторитет като Шрӣ На̄рада Муни. Когато човек започне да следва стъпките на великия мъдрец, който е един от най-скъпите предани на Бога, сам ще може да се убеди в това.

Целта на йога е да се подчинят сетивата. Като практикува мистическите методи за тренировка на тялото, които включват определени седящи пози, упражняване на контрол над мислите, чувствата и желанията, концентрация на ума, медитация и накрая потъване в трансцендентното, човек може да овладее сетивата си. Сетивата са като отровни змии и системата на йога е предназначена да ги укроти. Но На̄рада Муни препоръчва друг метод за подчиняване на сетивата – трансцендентално любовно служене на Мукунда, Божествената Личност. От личен опит той твърди, че преданото служене на Бога е по-действено и практично от системата на насилственото ограничаване на сетивата. В трансценденталното любовно служене на Бог Мукунда сетивата са заети в трансцендентални дейности и не им остава никаква възможност да се занимават със собственото си наслаждение. Сетивата се нуждаят от дейности. Изкуственото им ограничаване не е истинско ограничаване, защото щом се появи и най-малката възможност за наслаждение, тези подобни на змии сетива веднага ще се възползват от нея. Историята знае много такива примери. Така Вишва̄митра Муни станал жертва на красотата на Менака̄. Но разкошно облечената Ма̄я̄, която отишла да съблазни през нощта Т̣ха̄кура Харида̄са, не могла да заплете великия предан в мрежите си.

Смисълът на този стих е, че без предано служене на Бога нито системата на йога, нито умозрителните философски разсъждения могат да донесат успех. Чистото предано служене на Бога, в което отсъстват замърсяванията на плодоносните дейности, мистичната йога или спекулативната философия, е основният метод за постигане на себепознание. Това чисто предано служене е трансцендентално по същността си, а йога и гя̄на са му подчинени. Когато се смеси с някой от подчинените процеси, то загубва трансценденталната си природа и се нарича смесено предано служене. Шрӣла Вя̄садева, авторът на Шрӣмад Бха̄гаватам, в произведението си последователно описва всички тези системи за постигане на трансцендентално познание.

В отговор на молбата на Вя̄садева На̄рада описа пътя на преданото служене от самото му начало до равнището на трансцендентното. Той му обясни как трансценденталното общуване посяло у него семената на преданото служене и как благодарение на слушането на мъдреците тези семена постепенно поникнали. Това слушане може да направи човек толкова непривързан към светските неща, че дори едно малко момче да е в състояние да приеме смъртта на майка си – единствения човек, който се грижел за него – като благословия на Бога. Момчето веднага се възползвало от тази възможност и тръгнало да търси Бога. Богът удовлетворил искрения му стремеж да се срещне с него, макар че никой не може да види Бога с материални очи. На̄рада обясни още как чрез отдаване на чисто трансцендентално служене човек може да се освободи от въздействието на натрупалите се плодоносни дейности и как той преобразил материалното си тяло в духовно. Само духовното тяло може да проникне в духовните владения на Бога и само чистите предани могат да направят това. Самият На̄рада Муни постигнал всички тайни на трансценденталното осъзнаване. Затова като слуша такъв авторитет, човек може да получи представа за постиженията в преданото служене, а такова описание трудно може да се открие дори в първоначалните текстове на Ведите. Ведите и Упаниш̣адите само косвено намекват за всичко това. Тези въпроси там не са обяснени директно, затова се казва, че Шрӣмад Бха̄гаватам е зрелият плод от дървото на цялата ведическа литература.

Всяко живо същество се стреми към пълна свобода, защото тя е присъща на трансценденталната му природа. Тази свобода може да се получи само чрез трансцендентално служене на Бога. Заблудени от външната енергия, всички мислят, че са свободни, но всъщност са подвластни на законите на природата. Една обусловена душа не може свободно да се придвижва от място на място дори на земята, да не говорим за пътуване от планета на планета. Но една напълно освободена душа като На̄рада, който постоянно възпява величието на Бога, може да странства свободно не само по земята, но и из всички области на вселената и навсякъде из духовното небе. Само можем да си представяме колко безгранична е свободата му, която може да се сравни със свободата на Върховния Бог. Нищо не го заставя да пътува и никой не може да възпрепятства свободното му придвижване. Трансценденталната система на преданото служене се основава на същата свобода. Човек може да следва най-старателно всички предписания, но преданото служене може да се развие, може и да не се развие. Също така свободно е и общуването с преданите. Човек може да има щастието да го получи, но може и да не го получи, дори с цената на всички усилия. Свободата е основната ос във всички области на преданото служене. Без свобода не може да има предано служене. Ако човек отдаде свободата си на Бога, това не означава, че става абсолютно зависим. Да се отдаде на Бога чрез прозрачното посредничество на духовния учител, означава да постигне пълна свобода.

Шрӣ На̄рада Муни свири на инструмента си, за да възхвалява трансценденталните дейности на Бога и да освобождава всички нещастни живи същества във вселената. В тази вселена никой не е щастлив. Това, което хората чувстват като щастие, е илюзията на ма̄я̄. Илюзорната енергия на Бога е толкова силна, че дори свинята, която се търкаля във вонящите изпражнения, се чувства щастлива. В материалния свят никой не може да бъде истински щастлив. Шрӣла На̄рада Муни странства навсякъде, за да просветлява нещастните обитатели на този свят. Мисията му е да ги върне у дома им, обратно при Бога. Това е мисията и на всички истински предани на Бога, които следват стъпките на великия мъдрец.