Шрӣмад Бха̄гаватам 1.6.21

В Бхагавад-гӣта̄ Божествената Личност е описана като най-чистото, като Върховния и като Абсолютната Истина. В личността на Бога няма и следа от нещо материално и затова този, у когото е останала и най-незначителна материална привързаност, не може да се приближи до него. Преданото служене започва тогава, когато човек се освободи поне от двете материални проявления – страстта и невежеството. Резултатът е, че той се освобождава от ка̄ма (похотта) и лобха (алчността). Тоест човек трябва да се освободи от желанието да удовлетворява сетивата си и от жаждата към сетивно наслаждение. В проявлението на доброто съществува хармония и уравновесеност. Но пълното освобождение от всички материални замърсявания означава човек да се освободи и от проявлението на доброто. Смята се, че опитите да бъде видян Богът чрез оттегляне в самотната гора, са в проявлението на доброто. Човек може да отиде в гората, за да постигне духовно съвършенство, но това не означава, че ще може да види Бога лично. Човек трябва да се е освободил от всички материални привързаности и да се е установил на трансцендентално равнище – само тогава ще може да общува с Божествената Личност непосредствено. Най-добрият начин да се постигне това, е човек да живее в място, където се обожава трансценденталната форма на Бога. Храмът на Бога е трансцендентално място, докато гората е добро място, но в материален смисъл. Начинаещите предани винаги са съветвани да обожават мӯртито на Бога (арчана̄), а не да търсят Бога в гората. Преданото служене започва с метода арчана̄, който е по-добър от уединението в гората. В сегашния си живот Шрӣ На̄рада Муни е напълно свободен от материални желания, но не отива в гората, макар че с присъствието си може да превърне всяко място във Ваикун̣т̣ха. Той пътува от планета на планета, за да превръща в предани на Бога хората, боговете, киннарите, гандхарвите, р̣ш̣ите, муните и всички останали. Проповедите му са привлекли към трансценденталното служене на Бога много предани: Прахла̄да Маха̄ра̄джа, Дхрува Маха̄ра̄джа и редица други. Затова чистите предани на Бога следват стъпките на великите предани като На̄рада и Прахла̄да и посвещават цялото си време на възхваляването на Бога (кӣртана). Това проповядване е трансцендентално, отвъд всички материални качества.