Шрӣмад бха̄гаватам 1.6.13
Текст
куша-кӣчака-гахварам
ека ева̄тия̄то 'хам
адра̄кш̣ам̇ випинам̇ махат
гхорам̇ пратибхая̄ка̄рам̇
вя̄лолӯка-шива̄джирам
Дума по дума
нала – тръби; вен̣у – бамбук; шарах̣ – камъш; танба – обрасли с; куша – остра трева; кӣчака – бурени; гахварам – пещери; еках̣ – сам; ева – само; атия̄тах̣ – трудни за преминаване; ахам – аз; адра̄кш̣ам – посетих; випинам – дълбоки лесове; махат – големи; гхорам – страшни; пратибхая-а̄ка̄рам – опасно; вя̄ла – змии; улӯка – бухали; шива – чакали; аджирам – сборища.
Превод
След това минах сам през много поля, обрасли с тръстика, бамбук, камъш, остри треви и бурени, минах през пещери, които бяха опасни за сам човек. Минах през тъмни, гъсти и страшни гори, където устройваха сборищата си змии, бухали и чакали.
Пояснение
Дълг на странстващия отшелник (паривра̄джака̄ча̄ря) е да познае творението на Бога в пълното му многообразие, като пътува сам из гори, планини, градове и села, за да развие вярата си в Бога и силата на ума си, а също и да просвещава жителите с посланието на Бога. Един сання̄сӣ е длъжен да поеме тези рискове, без да се бои. Най-съвършеният сання̄сӣ в тази епоха е Бог Чайтаня, който пътувал по същия начин през джунглите на централна Индия и давал просветление дори на тигрите, мечките, змиите, сърните, слоновете и на много други животни на джунглата. В епохата на Кали на обикновените хора е забранено да приемат сання̄са. Този, който сменя дрехата си, за да показва величието си, не отговаря на първоначалния идеал за сання̄сӣ. Човек трябва да приеме обет за пълно отречение от обществения живот и да се посвети изцяло на служене на Бога. Смяната на дрехата е само една формалност. Бог Чайтаня не приел име, както обикновено се прави при посвещението за сання̄сӣ, затова в епохата на Кали така наречените сання̄сӣ трябва да следват стъпките му и да не променят имената си. За тази епоха недвусмислено е препоръчано преданото служене, което включва слушане и повтаряне на разказите за святото величие на Бога. Затова този, който даде обет за отречение от семейния живот, не бива да подражава на такива паривра̄джака̄ча̄рии като На̄рада или Бог Чайтаня. Той може да се установи в някое свято място и да посвети цялото си време и всичките си сили на слушането и повтарянето на святите писания, оставени от великите а̄ча̄рии като шестимата Госва̄мӣ на Вр̣нда̄вана.