Шрӣмад Бха̄гаватам 1.6.13

नलवेणुशरस्तन्बकुशकीचकगह्वरम् ।
एक एवातियातोऽहमद्राक्षं विपिनं महत् ।
घोरं प्रतिभयाकारं व्यालोलूकशिवाजिरम् ॥ १३ ॥
нала-вен̣у-шарас-танба-
куша-кӣчака-гахварам

ека ева̄тия̄то 'хам
адра̄кш̣ам̇ випинам̇ махат

гхорам̇ пратибхая̄ка̄рам̇
вя̄лолӯка-шива̄джирам

Дума по дума

налатръби; вен̣убамбук; шарах̣камъш; танбаобрасли с; кушаостра трева; кӣчакабурени; гахварампещери; еках̣сам; евасамо; атия̄тах̣трудни за преминаване; ахамаз; адра̄кш̣ампосетих; випинамдълбоки лесове; махатголеми; гхорамстрашни; пратибхая-а̄ка̄рамопасно; вя̄лазмии; улӯкабухали; шивачакали; аджирамсборища.

Превод

След това минах сам през много поля, обрасли с тръстика, бамбук, камъш, остри треви и бурени, минах през пещери, които бяха опасни за сам човек. Минах през тъмни, гъсти и страшни гори, където устройваха сборищата си змии, бухали и чакали.

Пояснение

Дълг на странстващия отшелник (паривра̄джака̄ча̄ря) е да познае творението на Бога в пълното му многообразие, като пътува сам из гори, планини, градове и села, за да развие вярата си в Бога и силата на ума си, а също и да просвещава жителите с посланието на Бога. Един сання̄сӣ е длъжен да поеме тези рискове, без да се бои. Най-съвършеният сання̄сӣ в тази епоха е Бог Чайтаня, който пътувал по същия начин през джунглите на централна Индия и давал просветление дори на тигрите, мечките, змиите, сърните, слоновете и на много други животни на джунглата. В епохата на Кали на обикновените хора е забранено да приемат сання̄са. Този, който сменя дрехата си, за да показва величието си, не отговаря на първоначалния идеал за сання̄сӣ. Човек трябва да приеме обет за пълно отречение от обществения живот и да се посвети изцяло на служене на Бога. Смяната на дрехата е само една формалност. Бог Чайтаня не приел име, както обикновено се прави при посвещението за сання̄сӣ, затова в епохата на Кали така наречените сання̄сӣ трябва да следват стъпките му и да не променят имената си. За тази епоха недвусмислено е препоръчано преданото служене, което включва слушане и повтаряне на разказите за святото величие на Бога. Затова този, който даде обет за отречение от семейния живот, не бива да подражава на такива паривра̄джака̄ча̄рии като На̄рада или Бог Чайтаня. Той може да се установи в някое свято място и да посвети цялото си време и всичките си сили на слушането и повтарянето на святите писания, оставени от великите а̄ча̄рии като шестимата Госва̄мӣ на Вр̣нда̄вана.