Шрӣмад Бха̄гаватам 1.6.4
Деванагари
प्राक्कल्पविषयामेतां स्मृतिं ते मुनिसत्तम ।
न ह्येष व्यवधात्काल एष सर्वनिराकृति: ॥ ४ ॥
न ह्येष व्यवधात्काल एष सर्वनिराकृति: ॥ ४ ॥
Стих
пра̄к-калпа-виш̣ая̄м ета̄м̇
смр̣тим̇ те муни-саттама
на хй еш̣а вявадха̄т ка̄ла
еш̣а сарва-нира̄кр̣тих̣
смр̣тим̇ те муни-саттама
на хй еш̣а вявадха̄т ка̄ла
еш̣а сарва-нира̄кр̣тих̣
Дума по дума
пра̄к — преди; калпа — продължителността на деня на Брахма̄; виш̣ая̄м — предмет; ета̄м — всички тези; смр̣тим — памет; те — твоята; муни-саттама — о, велики мъдрецо; на — не; хи — несъмнено; еш̣ах̣ — всички тези; вявадха̄т — имаше разлика; ка̄лах̣ — ходът на времето; еш̣ах̣ — всички тези; сарва — всички; нира̄кр̣тих̣ — разрушение.
Превод
О, велики мъдрецо, времето унищожава всичко в определения срок – как тогава тази история, която се е случила с теб преди този ден на Брахма̄, е останала в паметта ти свежа и недокосната от времето?
Пояснение
Както духът не се унищожава дори след унищожението на материалното тяло, така не се разрушава и духовното съзнание. Шрӣ На̄рада развил духовното си съзнание още в предишната калпа, докато се намирал в материално тяло. Съзнанието на материалното тяло е духовно съзнание, проявяващо се чрез посредничеството на материалното тяло. Това съзнание е низш тип съзнание, изкривено и преходно. Но свръхсъзнанието на свръхума се намира на духовно равнище и не се различава от трансценденталната душа. То никога не се унищожава.