Шрӣмад Бха̄гаватам 1.6.19

दिद‍ृक्षुस्तदहं भूय: प्रणिधाय मनो हृदि ।
वीक्षमाणोऽपि नापश्यमवितृप्त इवातुर: ॥ १९ ॥
дидр̣кш̣ус тад ахам̇ бхӯях̣
пран̣идха̄я мано хр̣ди

вӣкш̣ама̄н̣о 'пи на̄пашям
авитр̣пта ива̄турах̣

Дума по дума

дидр̣кш̣ух̣желаейки да видя; таттова; ахамаз; бхӯях̣отново; пран̣идха̄ясъсредоточил ума; манах̣ум; хр̣дивърху сърцето; вӣкш̣ама̄н̣ах̣очаквайки да видя; апивъпреки; наникога; апашямго видях; авитр̣птах̣неудовлетворен; ивакато; а̄турах̣наскърбен.

Превод

Аз пожелах да видя отново тази трансцендентална форма на Бога, но въпреки всичките ми усилия да се съсредоточа в сърцето си, въпреки горещото ми желание да я видя отново, повече не видях Бога. И седях разочарован и много нещастен.

Пояснение

Не съществува автоматично действащ процес, чрез който можем да видим формата на Бога. Това изцяло зависи от безпричинната милост на Бога. Не можем да заставим Бога да се появи пред очите ни, както не можем да заставим слънцето да изгрее тогава, когато ние поискаме. Слънцето изгрява по своя собствена воля – така и Богът се появява, когато иска, по безпричинната си милост. Трябва просто да чакаме щастливия миг и да продължаваме да изпълняваме задълженията си в преданото служене. На̄рада Муни си помислил, че с помощта на същия процес, който го бил довел до успех първия път, ще може да види Бога отново, но въпреки всичките си усилия втори път не успял. Богът не е задължен с нищо. Той може да бъде обвързан само от веригите на чистата преданост. С материалните си сетива не можем нито да го видим, нито да го почувстваме. Той се явява пред предания, когато сам пожелае – когато е удовлетворен от искрените усилия на предания да му служи предано и напълно да се уповава на милостта му.