Шрӣмад бха̄гаватам 1.6.19
Текст
пран̣идха̄я мано хр̣ди
вӣкш̣ама̄н̣о 'пи на̄пашям
авитр̣пта ива̄турах̣
Дума по дума
дидр̣кш̣ух̣ – желаейки да видя; тат – това; ахам – аз; бхӯях̣ – отново; пран̣идха̄я – съсредоточил ума; манах̣ – ум; хр̣ди – върху сърцето; вӣкш̣ама̄н̣ах̣ – очаквайки да видя; апи – въпреки; на – никога; апашям – го видях; авитр̣птах̣ – неудовлетворен; ива – като; а̄турах̣ – наскърбен.
Превод
Аз пожелах да видя отново тази трансцендентална форма на Бога, но въпреки всичките ми усилия да се съсредоточа в сърцето си, въпреки горещото ми желание да я видя отново, повече не видях Бога. И седях разочарован и много нещастен.
Пояснение
Не съществува автоматично действащ процес, чрез който можем да видим формата на Бога. Това изцяло зависи от безпричинната милост на Бога. Не можем да заставим Бога да се появи пред очите ни, както не можем да заставим слънцето да изгрее тогава, когато ние поискаме. Слънцето изгрява по своя собствена воля – така и Богът се появява, когато иска, по безпричинната си милост. Трябва просто да чакаме щастливия миг и да продължаваме да изпълняваме задълженията си в преданото служене. На̄рада Муни си помислил, че с помощта на същия процес, който го бил довел до успех първия път, ще може да види Бога отново, но въпреки всичките си усилия втори път не успял. Богът не е задължен с нищо. Той може да бъде обвързан само от веригите на чистата преданост. С материалните си сетива не можем нито да го видим, нито да го почувстваме. Той се явява пред предания, когато сам пожелае – когато е удовлетворен от искрените усилия на предания да му служи предано и напълно да се уповава на милостта му.