Шрӣмад Бха̄гаватам 1.6.33
Деванагари
प्रगायत: स्ववीर्याणि तीर्थपाद: प्रियश्रवा: ।
आहूत इव मे शीघ्रं दर्शनं याति चेतसि ॥ ३३ ॥
आहूत इव मे शीघ्रं दर्शनं याति चेतसि ॥ ३३ ॥
Стих
прага̄ятах̣ сва-вӣря̄н̣и
тӣртха-па̄дах̣ прия-шрава̄х̣
а̄хӯта ива ме шӣгхрам̇
даршанам̇ я̄ти четаси
тӣртха-па̄дах̣ прия-шрава̄х̣
а̄хӯта ива ме шӣгхрам̇
даршанам̇ я̄ти четаси
Дума по дума
прага̄ятах̣ — така възпявайки; сва-вӣря̄н̣и — неговите дейности; тӣртха-па̄дах̣ — Богът, чиито лотосови нозе са източникът на всички добродетели или святост; прия-шрава̄х̣ — приятни за ухото; а̄хӯтах̣ — повикан; ива — точно като; ме — мен; шӣгхрам — много скоро; даршанам — зрение; я̄ти — се появява; четаси — на трона на сърцето.
Превод
Върховният Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, разказите за чието величие и дейности радват слуха, веднага се появява на трона на сърцето ми, сякаш призован от песните, с които възхвалявам святите му дейности.
Пояснение
Абсолютната Божествена Личност не се различава от трансценденталното си име, форма, забавления и от свързаните с тях звукови вибрации. Щом чистите предани се потопят в чисто предано служене, като слушат, възпяват и помнят името, славата и дейностите на Бога, Той веднага се появява пред трансценденталните им очи, отразявайки се в огледалото на сърцето им чрез духовна „телевизионна връзка“. Така чистият предан, който е свързан с Бога чрез любовно трансцендентално служене, може постоянно да усеща присъствието му. На всеки му е приятно да слуша похвали за себе си – това е естествената психология на индивида. Тази склонност е природно заложена у човека. Богът не прави изключение от това правило, защото и Той като нас е индивидуална личност. Психологическите особености на индивидуалните души отразяват психологията на Абсолютния Бог. Единствената разлика е, че Богът е най-великата от всички личности и е абсолютен във всичките си дейности. Няма нищо удивително, че Богът обича, когато го възхваляват чистите предани. Той е абсолютен и затова може да се появи в образа на тази възхвала; този образ не се различава от него. Шрӣла На̄рада възпява славата на Бога не за да спечели нещо за себе си, а защото възхвалата на Бога е тъждествена с Бога. Чрез трансценденталното пеене На̄рада Муни просто усеща присъствието на Бога.