Шрӣмад Бха̄гаватам 1.6.24
Деванагари
मतिर्मयि निबद्धेयं न विपद्येत कर्हिचित् ।
प्रजासर्गनिरोधेऽपि स्मृतिश्च मदनुग्रहात् ॥ २४ ॥
प्रजासर्गनिरोधेऽपि स्मृतिश्च मदनुग्रहात् ॥ २४ ॥
Стих
матир майи нибаддхеям̇
на випадйета кархичит
праджа̄-сарга-ниродхе 'пи
смр̣тиш ча мад-ануграха̄т
на випадйета кархичит
праджа̄-сарга-ниродхе 'пи
смр̣тиш ча мад-ануграха̄т
Дума по дума
матих̣ — интелигентност; майи — отдадена на мен; нибаддха̄ — използвана; иям — това; на — никога; випадйета — отделена; кархичит — по никое време; праджа̄ — живите същества; сарга — по време на сътворението; ниродхе — също и по време на разрушението; апи — дори; смр̣тих̣ — памет; ча — и; мат — моята; ануграха̄т — по милостта на.
Превод
Интелигентността, която се използва в предано служене на мен, никога не може да бъде унищожена. По милостта ми паметта ти ще се запази дори по времето на сътворението и на унищожението.
Пояснение
Преданото служене, отдадено на Божествената Личност, никога не отива напразно. Божествената Личност е вечна, затова интелигентността, която се използва в служене на Бога, и всяко действие, свързано с него, също са вечни. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че трансценденталното служене се трупа живот след живот и когато преданият достигне пълна зрелост, цялото това служене го прави достоен да влезе в обкръжението на Божествената Личност. Служенето на Бога никога не е напразно – то се натрупва, докато не достигне пълна зрелост.