Тази шлока дава съвършен отговор на въпроса на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит за това, как живото същество, което няма нищо общо с материалното тяло и ума, е започнало материалния си живот. Душата е различна от материалното съзнание, но под влиянието на външната енергия на Бога, наречена а̄тма-ма̄я̄, се оказва в плен на материалните представи за живота. Това вече бе обяснено в Първа песен, когато се говореше как Вя̄садева видял Върховния Бог и външната му енергия. Богът управлява външната енергия, а външната енергия, покорна на волята на Бога, управлява живите същества. Затова въпреки че в чистото си състояние живото същество има чисто съзнание, то все пак е подчинено на волята на Бога, тъй като се намира под влиянието на външната му енергия. Това е потвърдено и в Бхагавад-гӣта̄ (15.15), където се казва, че Богът присъства в сърцето на всяко живо същество и въздейства върху съзнанието му и го лишава от памет.

Един въпрос, който основателно би могъл да възникне, е защо Богът въздейства върху съзнанието на живото същество и го лишава от памет. Отговорът е, че всъщност Богът желае всяко живо същество да се намира в чисто съзнание, да осъзнава себе си като неотделима частица от него и да му служи с любов, което е заложено в самата му природа. Но понеже притежава и известна независимост, живото същество може да откаже да служи на Бога и да се опита да бъде независимо като него. Всички непредани живи същества искат да станат могъщи като Бога, въпреки че не са в състояние да постигнат това. Живите същества са се озовали в плен на илюзията по волята на Бога, защото са поискали да станат като него. Обусловеното живо същество прилича на човек, който мечтае да стане цар, без да притежава необходимите за това качества. Когато у живото същество възникне подобно желание, Богът прави така, че то да потъне в сън, в който да сънува, че е цар. Следователно най-напред се появява греховното желание на живото същество да стане Бог, а след това по волята на Бога то забравя истинския си живот и започва да сънува един утопичен свят, в който му е отредено място на Бог. Детето плаче и иска от майка си да му даде луната, тогава тя му дава огледалце, за да го успокои, като му покаже отражението на луната. Разплаканите деца на Бога също получават отражение – материалния свят, – за да господстват над него, като станат кармӣ, а после, когато се отчаят, че ще могат да го покорят, да го отрекат, надявайки се, че ще могат да се слеят с Бога. И двете състояния са просто илюзия, сън. Не е необходимо да се установява кога точно живото същество е пожелало това за пръв път. Несъмнено е едно: веднага щом у него се е появило такова желание, по волята на Бога то е било предадено във властта на а̄тма-ма̄я̄. Затова в материалното си състояние живото същество сънува: „Това е мое, а това съм аз“. В съня си то погрешно взема материалното си тяло за своето аз или пък си мисли, че е Бог и че всичко, което е свързано с материалното му тяло, е „негово“. Така измамните концепции „аз“ и „мое“, които живото същество влачи със себе си живот след живот, съществуват всъщност само насън. И това продължава дотогава, докато то не осъзнае истинската си природа и не разбере, че е неотделима частица от Бога, вечно подчинена на него.

Но в чистото съзнание на живото същество няма място за илюзорни сънища; то помни, че не е Бог, а вечен слуга на Бога, който му служи с трансцендентална любов.

Различните форми на живите същества са различни одеяния, които им дава заблуждаващата външна енергия на Бога в съответствие с това, на какви гун̣и на природата те искат да се наслаждават. Външната, материалната енергия, е представена от три гун̣и: добро, страст и невежество. Така дори в материалния свят живото същество има свободата да направи самостоятелен избор и според избора му материалната енергия му предоставя различни видове материални тела. Има 900 000 разновидности тела, които живеят във водата, 2 000 000 вида растения, 1 100 000 форми на насекоми и влечуги, 1 000 000 вида птици, 3 000 000 вида животни и 400 000 човешки форми. На различните планети във вселената се наброяват общо 8 400 000 форми на живот и живото същество непрекъснато се преселва от тяло в тяло в зависимост от това, какви наслаждения търси. Дори в границите на един живот обусловената душа променя тялото си от детско в юношеско, от юношеско в младежко, от младежко в старческо, за да приеме накрая и ново тяло, което сама е създала с постъпките си в сегашния живот. Самото живо същество създава тялото си чрез своите желания, а външната енергия на Бога просто му предоставя конкретната форма, в която то може да се наслаждава така, че да удовлетвори желанията си в максимална степен. Тигърът е искал да се наслаждава на кръвта на другите животни, затова с милостивото разрешение на Бога материалната енергия му е дала тигърско тяло, с което да осъществи желанието си. По подобен начин живото същество, което желае да има тяло на полубог на някоя висша планета, по милостта на Бога получава такова тяло. А ако е достатъчно интелигентно, то ще се стреми да получи духовно тяло, за да се наслаждава на общуването с Бога, и ще получи такова тяло. Така живото същество само се разпорежда с предоставената му ограничена свобода, а Богът милостиво го възнаграждава с този вид тяло, който то е пожелало. Желанията на живото същество приличат на сън, в който човек сънува златна планина. Човек знае какво е планина, знае какво е и злато и желанията му го карат да сънува златна планина. Но когато се събуди, той не открива край себе си нищо подобно; наяве той вижда, че няма нито злато, нито планина, да не говорим пък за златна планина.

Различните форми тела, които живите същества притежават в материалния свят, се дължат на измамните представи „мое“ и „аз“. Кармӣте мислят: „Този свят е мой“, а гя̄нӣте – „Аз съм всичко“. Материалистичният светоглед на обусловените души, намиращ израз под формата на политика, социология, филантропия, алтруизъм и пр., се основава изцяло на същите лъжливи понятия „аз“ и „мое“, породени от силното желание на живите същества да се наслаждават на материалния живот. Различните форми на отъждествяване с тялото и с мястото, където тялото се е родило, например социализма, национализма, семейната обич и пр., са резултат от това, че живото същество е забравило истинската си природа. А за да се освободи от неверните си представи, обърканото живо същество трябва да общува с Шукадева Госва̄мӣ и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, защото в Шрӣмад Бха̄гаватам са обяснени подробно всички тези въпроси.

Двете погрешни схващания за живота – „аз“ и „мое“ – са присъщи на две категории хора. На по-низшето равнище преобладава концепцията „мое“, а на по-висшето – лъжливата концепция „аз“. В животинската форма на съществуване лъжливата концепция „мое“ може да се открие дори у котките и кучетата, които се бият помежду си, водени от измамното чувство за собственост. Същото заблуждение преобладава и в низшата степен на човешкия живот – тогава то приема формата на представи от типа на: „Това е моето тяло“, „Това е моето семейство“, „Това е моята класа“, „Това е моята нация“, „Това е моята страна“ и т.н. А в по-висшата степен, на етапа на умозрителното възприемане на света, лъжливата концепция „мое“ се превръща в представите „Аз съм“, „Всичко това съм аз“ и т.н. Всички хора изповядват лъжливите представи „аз“ и „мое“, но у различните категории хора те приемат различна форма. Истинската природа на своето аз човек може да разбере само когато осъзнае: „Аз съм вечен слуга на Бога“. Това е чистото съзнание. Цялата ведическа литература учи именно на такова схващане за живота.

Погрешната представа „Аз съм Бог“ или „Аз съм Върховният“ е по-опасна от концепцията „мое“. Въпреки че понякога ведическите писания съветват човека да мисли за себе си като за едно цяло с Бога, това ни най-малко не означава, че човекът може да стане равен на Бога във всяко едно отношение. Очевидно живото същество в много отношения е еднакво с Бога, но в крайна сметка то е подчинено на Бога и е създадено, за да удовлетворява сетивата му. Затова Богът моли обусловените души да му се отдадат. Ако живите същества не бяха подвластни на върховната воля, защо Богът би ги молил да му се отдадат? Ако са равни на Бога във всички отношения, защо попадат под влиянието на ма̄я̄? Вече много пъти говорихме, че материалната енергия е подчинена на Бога. Бхагавад-гӣта̄ (9.10) потвърждава властта на Бога над материалната природа. Може ли живото същество, което твърди, че по нищо не отстъпва на Върховното Същество, да управлява материалната природа? Глупавото аз може би ще отговори, че ще успее да направи това в бъдеще. Но даже и да приемем, че някога то ще успее да подчини материалната природа и да я контролира по същия начин, както прави това Върховното Същество, все пак остава открит въпросът, защо в сегашния момент то се намира под нейната власт. Бхагавад-гӣта̄ казва, че ако иска да се освободи от властта на материалната природа, живото същество трябва да се отдаде на Върховния Бог. Докато не направи това, то никога няма да може да управлява материалната природа. Следователно човек трябва да отхвърли всички погрешни представи за своето аз, като поеме пътя на преданото служене, т.е. като се посвети целия на трансцендентално любовно служене на Бога. Безработният бедняк се сблъсква с толкова много трудности в живота си, но ако по волята на случая получи добра държавна служба, веднага става щастлив. Безсмислено е да се отрича върховенството на Бога, който управлява всички енергии. Вместо това живото същество трябва да се опита да заеме естественото си положение и да възстанови своето първоначално величие, т.е. да възвърне чистото си съзнание, че е вечен слуга на Бога. В обусловения си живот живото същество е слуга на илюзорната ма̄я̄, а в освободеното си състояние е чист, безкористен слуга на Бога. За да стане достойно да служи на Бога, то трябва да се освободи от влиянието на гун̣ите на материалната природа. Докато остава слуга на различните идеи, родили се в собствения му ум, то няма да може да се избави от болестите „аз“ и „мое“.

Заблуждаващата енергия не може да оскверни Върховната Истина, защото е подвластна на Нея. Но относителните истини имат склонността да попадат под влиянието на заблуждаващата енергия, затова за тях е най-добре да се обръщат направо към Върховната Истина, както обръщаме лице към слънцето. Когато в небето сияе слънцето, всичко е окъпано в светлина, а когато то се скрива, светът потъва в мрак. По подобен начин този, който непосредствено съзерцава Върховния Бог, е свободен от всички илюзии, а този, който не вижда Бога, тъне в мрака на илюзорната ма̄я̄. Бхагавад-гӣта̄ (14.26) потвърждава това по следния начин:

И така, човек много сериозно трябва да се стреми да овладее науката на бхакти йога – обожаването и възхваляването на Бога, слушането на Шрӣмад Бха̄гаватам от автентичен източник (не от професионални разказвачи, а от човек, който живее според принципите на Бха̄гаватам) и постоянното общуване с чисти предани. Той не трябва да се подвежда от лъжливите концепции „аз“ и „мое“. Кармӣте са погълнати от концепцията „мое“, а гя̄нӣте – от концепцията „аз“, но нито едните, нито другите са в състояние да се освободят от робството на заблуждаващата енергия. Шрӣмад Бха̄гаватам, и на първо място Бхагавад-гӣта̄, имат за цел да освободят хората от погрешните представи „аз“ и „мое“. Шрӣла Вя̄садева е записал тези произведения заради освобождението на падналите души. Живото същество трябва да постигне трансцендентална позиция, където повече няма да е подчинено на времето и на материалната енергия. Обусловената душа е под властта на времето и подобното ѝ на сън материално съществуване се разпада на минало, настояще и бъдеще. Умозрителните философи се опитват да надмогнат властта на времето, като разчитат на това, че в бъдеще, когато задълбочат познанията си и преодолеят егото, ще станат Ва̄судева, Върховния Бог. Но този метод е несъвършен. Съвършеният метод е човек да признае, че Бог Ва̄судева е Върховният повелител на всичко съществуващо. А съвършенството в пътя на познанието е човек му се предаде, защото Той е източникът на всичко. Само когато осъзнае тази истина, човек може да се освободи от погрешните представи „аз“ и „мое“. Потвърждение на това може да се намери и в Бхагавад-гӣта̄, и в Шрӣмад Бха̄гаватам. Науката за Бога и пътят на бхакти йога, изложени във великото произведение Шрӣмад Бха̄гаватам, са особеният дар на Шрӣла Вя̄садева за тънещите в илюзия живи същества. Обусловените души трябва да се възползват от възможностите, които открива пред тях тази велика наука.

А̄тма-таттва е науката за Бога и за живото същество. И Върховният Бог, и живото същество се наричат а̄тма̄. Върховният Бог се нарича Парама̄тма̄, а живото същество – а̄тма̄, брахма или джӣва. И Парама̄тма̄, и джӣва̄тма̄ са трансцендентални към материалната енергия, затова и двете се наричат а̄тма̄. С тази шлока Шукадева Госва̄мӣ посочва истината за природата на Парама̄тма̄ и на джӣва̄тма̄. Обикновено хората имат най-различни погрешни представи за тези две понятия. Неправилно разбиране за джӣва̄тма̄ е да се отъждествява чистата душа с материалното тяло, а неправилно разбиране за Парама̄тма̄ е да се принизява Тя до равнището на живото същество. Но е достатъчно и едно докосване до бхакти йога, за да се разсеят в миг и двете заблуди, както в светлината на слънцето се открива целият свят, самото слънце и всичко, огряно от него. Когато е тъмно, човек не може да види нито слънцето, нито себе си, нито света наоколо, но когато слънцето свети, той вижда и него, и себе си, и обкръжаващия свят. Затова Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ казва, че доволен от решителността, с която Брахма̄ следвал обета си за бхакти йога, Богът му открил вечната си форма, за да разсее и двете заблуди. Всички други пътища за постигане на а̄тма-таттва (науката за а̄тма̄), освен бхакти йога, накрая се оказват лъжливи.

В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че човек може да го узнае съвършено единствено чрез бхакти йога, а когато го узнае, получава достъп до науката за него. Практикувайки бхакти йога, Брахма̄джӣ извършил сурови отречения, благодарение на което успял да види трансценденталната форма на Бога. Трансценденталната форма на Бога е напълно духовна, затова човек може да я види само след като постигне духовно зрение, подлагайки се на тапася, отречение в чиста бхакти йога. Формата, която Богът открил пред Брахма̄, няма нищо общо с формите, които виждаме в материалния свят. Брахма̄джӣ не извършвал тежки отречения, за да види форма, създадена от материя. Така получил отговор въпросът на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит за формата на Бога. Формата на Бога е сач-чид-а̄нанда, вечна, изпълнена със знание и блаженство, докато материалната форма на живото същество не е нито вечна, нито изпълнена със знание, нито пълна с блаженство. Това е разликата между формата на Бога и формата на обусловената душа. Обусловената душа обаче може да си възвърне формата на вечно знание и блаженство – достатъчно е просто да види Бога чрез метода на бхакти йога.

И така, заради собственото си невежество обусловената душа се оказва затворена в различни тленни материални форми. Но Върховният Бог, за разлика от обусловените души, никога не приема тленна форма. Той винаги притежава вечна форма, изпълнена със знание и блаженство, и по това се различава от живото същество. Човек може да разбере тази разлика чрез метода на бхакти йога. След това Богът предал на Брахма̄ същината на Шрӣмад Бха̄гаватам, излагайки я в четири стиха, които съставляват ядрото на това произведение. Така че Шрӣмад Бха̄гаватам не е творение на размишляващи философи. Неговите звуци са трансцендентални и са точно толкова могъщи, колкото и звуците на Ведите. И така, предмет на Шрӣмад Бха̄гаватам е науката за Бога и за живото същество. Редовното четене или слушане на Шрӣмад Бха̄гаватам също е вид практикуване на бхакти йога. Като общува с Шрӣмад Бха̄гаватам, човек може да постигне най-висшето съвършенство. С помощта на Шрӣмад Бха̄гаватам постигнали съвършенство и Шукадева Госва̄мӣ, и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит.

Този стих е въведение към описанието на трансценденталната природа на формата и обителта на Бога. В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам се каза, че Върховната Абсолютна Истина пребивава в обителта си, до която заблуждаващата енергия не може да се докосне. Следователно царството на Бога не е мит, а реално съществуваща, макар и принципно различна, трансцендентална сфера от планети, наречени Вайкун̣т̣хи. Това също ще бъде обяснено в настоящата глава.

Знанието за духовното небе, което се простира далеч отвъд пределите на материалното небе, както и за неговите атрибути, може да се постигне единствено чрез преданото служене, бхакти йога. Благодарение на бхакти йога и Брахма̄ получил способността си да твори. Объркан, Брахма̄джӣ не знаел откъде да започне да твори и не можал да открие дори на кого дължи собственото си съществуване. Но с помощта на бхакти йога той постигнал цялото това знание. Чрез бхакти йога човек може да узнае Бога, а когато узнае Бога като Върховен Господар, може да узнае и всичко друго. Този, който познава Върховния, знае всичко. Така твърдят всички ведически писания. Дори първият духовен учител на вселената получил просветление по милостта на Бога – нима тогава някой може да разчита, че ще постигне съвършено знание, без да получи неговата милост? Този, който се стреми към съвършено знание, трябва да търси милостта на Бога; друг път няма. Да се търси истината със собствени усилия, е безсмислена загуба на време.

В санскритската азбука съгласните се делят на две групи: спарша-варн̣и и та̄лавя-варн̣и. Буквите от ка до ма се отнасят към спарша-варн̣ите; шестнадесетата от тях е та, а двадесет и първата – па. Взети заедно, те образуват думата тапа – отречение. Отречението е красотата и богатството на бра̄хман̣ите и на аскетите, отрекли се от света. Философията бха̄гавата утвърждава, че човек се ражда на света, за да извършва тапа, защото единствено чрез отречение той може да познае себе си. Мисията на човешкия живот е човек да познае истинската си същност, не да доставя удоволствие на сетивата си. И така, отречение, тапа, се извършвало още от самото начало на творението и първият, който започнал да извършва отречения, бил върховният духовен учител Брахма̄. Само този, който се подлага на тапася, може да оползотвори преимуществата на човешкия живот, а не този, който води лустросано животинско съществуване. Животните не знаят нищо друго, освен сетивните удоволствия – яденето, пиенето, веселбите и наслажденията. Но човешкото същество е родено, за да извършва тапася и така да се върне обратно вкъщи, при Бога.

Когато Брахма̄ бил напълно объркан и се чудел как да сътвори материалните проявления във вселена, той се спуснал във водата, за да се опита да разбере това и да открие откъде израства лотосът, върху който е седнал. Тогава той чул да се произнася два пъти думата тапа. Когато поеме пътя на тапа, искреният ученик се ражда за втори път. В тази шлока особено внимание заслужава думата упа̄шр̣н̣от. Тя е близка по смисъл до думата упанаяна, която означава „приближаване на ученика, който иска да поеме пътя на тапа, до духовния учител“. Следователно по този начин Брахма̄джӣ получил посвещение от Бог Кр̣ш̣н̣а, за което сам говори в книгата си Брахма сам̇хита̄. В нея всяка строфа се съпровожда от рефрена говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми. И така, самият Бог Кр̣ш̣н̣а дал посвещение на Брахма̄, като му открил мантрата за Кр̣ш̣н̣а, така че Брахма̄ станал ваиш̣н̣ава, предан на Бога, още преди да създаде огромната вселена. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че Брахма̄ бил посветен в осемнадесетбуквената мантра за Кр̣ш̣н̣а, която приемат всички предани на Бог Кр̣ш̣н̣а. Ние следваме същия принцип, тъй като принадлежим към Брахма̄ сампрада̄я – веригата на ученическата последователност, водеща началото си от самия Брахма̄ и продължаваща през На̄рада, Вя̄са, Мадхва Муни, Ма̄дхавендра Пурӣ, Ӣшвара Пурӣ и Бог Чайтаня. Един от приемниците на Бог Чайтаня в тази последователност е негова Божествена Милост Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ, нашия божествен учител.

Всеки, който е получил посвещение в ученическата последователност, има възможност да постигне същия резултат, т.е. същата способност да твори. Повтарянето на същата свещена мантра е единственото убежище за безкористния и чистия предан на Бога. Тази тапася, това отречение, е достатъчно, за да може преданият на Бога да постигне пълно съвършенство, както направил Брахма̄.

За да постигне целта на живота, човек трябва да следва примера на Брахма̄, първото живо същество, появило се още в зората на творението. След като Върховният Бог му дал посвещение, за да извършва тапася, Брахма̄ твърдо решил да направи това. И въпреки че не успял да открие никого другиго, освен себе си, разбрал, че звукът, който чул, идва от самия Бог. По това време Брахма̄ бил единственото живо същество във вселената – не било сътворено още нищо друго. Затова той не могъл да открие никого другиго, освен себе си. В самото начало на Първа песен, в първия стих от първата глава, се каза, че Богът дал посвещение на Брахма̄ отвътре. Богът се намира във всяко живо същество под формата на Свръхдуша. Той посветил Брахма̄, защото Брахма̄ бил готов да приеме посвещение. По същия начин Богът може да посвети и всеки друг, който желае това.

Както вече казахме, Брахма̄ е първоначалният духовен учител на вселената и откакто получил посвещение от самия Бог, посланието на Шрӣмад Бха̄гаватам се предава по веригата на ученическата последователност. За да постигне истинския смисъл на Шрӣмад Бха̄гаватам, човек трябва да се обърне към духовен учител, който представя тази верига като нейно последно звено. След като получи посвещение от истински духовен учител, принадлежащ към ученическата последователност, той трябва да започне да извършва тапася в процеса на преданото служене. Но човек не трябва да си мисли, че е на равнището на Брахма̄ и може да получи посвещение вътре в себе си, от самия Бог – в днешната епоха никой не е толкова чист, колкото е бил Брахма̄. Постът на Брахма̄, на творец на вселената, се поверява на най-чистото живо същество. Този, който не притежава такава чистота, не може да очаква Богът да му окаже същото внимание, с което дарил Брахма̄джӣ. Но благодарение на чистите предани на Бога, на наставленията на писанията (и особено на наставленията на Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам) и на истинския духовен учител, който винаги идва при искрената душа, човек разполага практически със същите възможности. При този, който искрено се стреми да служи на Бога, идва самият Бог в образа на духовния учител. Затова истинският духовен учител, когото искреният предан среща в живота си, трябва да бъде считан за най-доверения посланик на Бога. Ако човек приеме ръководството на такъв духовен учител, това е несъмнено доказателство, че е получил толкова желаната милост на Бога.

Брахма̄ чул мистичния звук тапа, но не видял съществото, което го произнесло. Въпреки това той приел, че това наставление е благотворно за него, и потънал в медитация, която продължила хиляда небесни години. Една небесна година е равна на 6 х 30 х 12 х 1000 наши години. Той приел звука, защото с чистото си зрение можел да възприеме абсолютната природа на Бога. И благодарение на това си зрение не правел разлика между Бога и наставленията му. Между Бога и звуковата вибрация, която произлиза от него, няма никаква разлика, дори и Той да не присъства лично. Най-добрият път да се постигне истината, е да се следват наставленията на Бога. Брахма̄, първоначалният духовен учител на всички, с личен пример показал как трябва да се придобива трансцендентално знание. Трансценденталният звук ни най-малко не губи могъществото си от това, че не виждаме източника му. Затова Шрӣмад Бха̄гаватам, Бхагавад-гӣта̄ и останалите свещени писания в никакъв случай не трябва да бъдат смятани за обикновени, лишени от трансцендентално могъщество материални звуци.

Човек трябва да чуе трансценденталния звук от верен източник, да го приеме като реалност и без да се колебае, да започне да следва указанията му. Тайната на успеха е в това звукът да се получи от автентичен източник, от истински духовен учител. Материалните звуци са лишени от сила. Затова наглед трансценденталните звуци, които идват от неавторитетна личност, също нямат сила. Човек трябва да се научи да разпознава трансценденталните вибрации и ако в резултат на целенасочено търсене или по волята на щастливия случай успее да получи трансценденталния звук от истински духовен учител, пред него се открива пътят, който води към освобождението. Но ученикът трябва да е готов да изпълнява наставленията на духовния си учител, както Брахма̄ изпълнил повелята на своя духовен учител, самия Бог. Единственото задължение на ученика е да изпълнява всички наставления на истинския духовен учител – точно това безусловно и самоотвержено следване на указанията на духовния учител е тайната на успеха.

Брахма̄ овладял и двата си вида сетива – и органите за възприемане, и органите за действие, – защото ги използвал в изпълнение волята на Бога. Следователно да се покорят сетивата, означава те да се използват в трансцендентално служене на Бога. Наставленията на Бога се предават по веригата на ученическата последователност чрез истинския духовен учител, затова този, който изпълнява указанията на духовния си учител, наистина е овладял сетивата си. Брахма̄джӣ извършвал отреченията си с пълна вяра и искреност и по този начин станал толкова могъщ, че успял да сътвори цялата вселена. И тъй като постигнал това могъщество, той е наричан най-великият от всички тапасвӣ.

Несъмнено, тежките отречения, на които Брахма̄ се подложил, били форма на предано служене (бхакти), иначе той не би могъл да види Вайкун̣т̣ха, или свалокам, личната обител на Бога. Световете, наречени Вайкун̣т̣ха, в които обитава самият Бог, не са мит, но не са и материални, както смятат имперсоналистите. Човек обаче може да види трансценденталните обители на Бога единствено чрез преданото служене; затова само преданите получават достъп до тях. Извършването на отречения, безспорно, е свързано с много лишения, но лишенията, с които се сблъскват тези, които вървят по пътя на бхакти йога, още от самото си начало носят трансцендентално щастие, докато лишенията, свързани с тежките отречения в другите процеси за себепознание (гя̄на йога, дхя̄на йога и пр.), които не водят човека до осъзнаване на Вайкун̣т̣ха, си остават само лишения. Колкото и човек да удря по празните люспи, от тях зърно няма за излезе. По същия начин отреченията, които не са свързани с бхакти йога в процеса на себепознанието, не могат да донесат никаква полза на този, който ги извършва.

Когато се занимаваме с бхакти йога, ние все едно седим върху лотоса, израстващ от корема на трансценденталната Божествена Личност, както седял Брахма̄. Брахма̄джӣ успял да удовлетвори Бога и затова Богът с удоволствие му показал собствената си обител. В Крама сандарбха, коментарите си към Шрӣмад Бха̄гаватам, Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ цитира пасажи от Гарга Упаниш̣ад, едно от автентичните ведически произведения. Там се казва, че Я̄гявалкя описал на Га̄ргӣ трансценденталната обител на Бога, която е разположена над най-висшата планета във вселената, Брахмалока. Но въпреки че обителта на Бога е описана в свещени писания като Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, ограничените и невежите хора продължават да я смятат за мит. В тази шлока заслужава особено внимание думата сва-др̣ш̣т̣авадбхих̣. Този, който е осъзнал истинската природа на своето аз, осъзнава и трансценденталната си форма. Безличностното осъзнаване на собствената същност и на Върховния не е съвършено, защото е само отрицание на материалните представи за личността. И Богът, и неговите предани са трансцендентални личности. Те нямат материални тела. В материалното тяло са заложени пет източника на страдание: невежество, отъждествяване с материята, привързаност, ненавист и концентриране върху обектите от материалния свят. Докато е подложен на тези пет материални страдания, човек не може да влезе във Вайкун̣т̣халока. Безличностната концепция за собственото аз е само отрицание на понятието за материалната личност и е твърде далеч от позитивното разбиране за битието на личностната форма. За личностните форми в трансценденталната обител ще се говори в следващите стихове. Самият Брахма̄джӣ също е описал най-висшата планета от Вайкун̣т̣халока – Голока Вр̣нда̄вана, където Богът живее като пастирче и пасе трансценденталните крави сурабхи, заобиколен от стотици хиляди богини на щастието.

Освен това дадената шлока потвърждава думите на Бхагавад-гӣта̄ – яд гатва̄ на нивартанте тад дха̄ма парамам̇ мама. Парам означава трансцендентален Брахман. Следователно обителта на Бога също е Брахман и не се различава от Върховната Божествена Личност. Богът се нарича Вайкун̣т̣ха, обителта му също носи името Вайкун̣т̣ха. Такова осъзнаване и обожаване на Вайкун̣т̣ха е достъпно само за този, който притежава трансцендентална форма и трансцендентални сетива.

Царството на Бога, или сферата Вайкун̣т̣ха, която се нарича трипа̄д-вибхӯти, е три пъти по-голямо от материалните вселени. Тук, както и в Бхагавад-гӣта̄, то е описано много накратко. Нашата вселена, в която има безброй звезди и планети, е само една от милиардите подобни вселени, струпани в пределите на махат-таттва. И всичките милиони и милиарди вселени, взети заедно, съставляват само една четвърт от цялото творение на Бога. Отвъд това небе се простира духовното небе с духовните планети, наречени Вайкун̣т̣ха, които заедно съставляват три четвърти от творението на Бога. Творенията на Бога са безброй. Човек не може да преброи дори листата на едно дърво или космите по собствената си глава. Но в гордостта си глупаците се стремят да станат Бог, въпреки че не са способни да създадат дори косъм от собственото си тяло. Хората могат да откриват най-необикновени средства за придвижване, но дори да успеят да отидат на Луната с прехвалените си космически кораби, пак няма да могат да останат да живеят там. Затова тези, които имат поне малко здрав разум, не се провъзгласяват за Властелини на вселената, а следват наставленията на Ведите, защото това е най-лесният начин да се постигне трансцендентално знание. И така, нека чрез авторитета на Шрӣмад Бха̄гаватам узнаем природата и строежа на трансценденталния свят, който се намира отвъд материалното небе. В духовното небе липсват материалните качества, и особено гун̣ите на невежеството и страстта. Живото същество, което е под въздействието на гун̣ата на невежеството, е обзето от похот и желания. От това следва, че обитателите на Вайкун̣т̣халоките са напълно освободени от похот и желания. Както се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄, човек се освобождава от копнежите и скръбта тогава, когато постигне брахма-бхӯта. Жителите на планетите във Вайкун̣т̣ха са същества, постигнали степента брахма-бхӯта, за разлика от материалните създания, обладани от безчислени желания и тънещи в скърби. В материалния свят човек, който не е в гун̣ата на невежеството или на страстта, се намира в гун̣ата на доброто. Но доброто в материалния свят от време на време се замърсява с примеси от гун̣ите на страстта и невежеството, докато на Вайкун̣т̣халока цари само чисто добро, без никакви примеси.

Там всичко е напълно освободено от измамните проявления на външната енергия. Въпреки че също е неотделима част от Върховния Бог, заблуждаващата енергия е различна от него. Тя обаче не е нереална, както твърдят философите монисти. Този, който взема въжето за змия, е в илюзия, но самото въже, както и змията, са реални. Миражът в горещата пустиня е илюзия за невежото животно, което търси вода, но и пустинята, и водата сами по себе си са реалност. По подобен начин за неотдадения материалното творение на Бога може да изглежда илюзия, но за предания дори то е реалност, защото е проявление на външната енергия на Бога. Тя обаче не е единствената енергия на Бога. Богът има и своя вътрешна енергия, от която е създадено друго творение, Вайкун̣т̣халока, където няма невежество, страст, илюзия, минало, настояще и бъдеще. Възможно е поради жалките си познания човек да не разбира природата на света Вайкун̣т̣ха, но това все още не означава, че този свят не съществува. Това, че космическите кораби не могат да достигнат тези планети, не означава че тях изобщо ги няма. Доказателство за тяхното съществуване е фактът, че са описани в свещените писания.

Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ цитира На̄рада пан̃чара̄тра, където се казва, че трансценденталният свят, светът Вайкун̣т̣ха, е изпълнен с трансцендентални качества. Тези качества, които човек постига в процеса на преданото служене на Бога, се различават от материалните качества на невежеството, страстта и доброто. Хората, които не са предани на Бога, не могат да постигнат такива качества. В Уттара кхан̣д̣а от Падма Пура̄н̣а се казва, че отвъд пределите на едната четвърт от творението на Бога се простира светът, който е проявление на останалите три четвърти от енергията му. Граница между материалното и духовното проявление е река Вираджа̄. Тя е трансцендентален поток пот от тялото на Бога; отвъд нея лежат останалите три четвърти от творението. Тази част от творението е вечна, неизменна, неразрушима и безкрайна и условията за живот на нея са въплъщение на съвършенството. В Са̄н̇кхя каумудӣ се казва, че незамърсеното добро, т.е. трансценденталната природа, е пълна противоположност на материалните гун̣и. В трансценденталния свят всички живи същества вечно общуват с Бога и отношенията им с него никога не прекъсват, а Богът е главното същество сред тях. В А̄гама Пура̄н̣а също е описана трансценденталната обител: обитателите ѝ могат да се придвижват свободно навсякъде из творението на Бога, което е безкрайно (това се отнася особено за духовния свят, който съставлява три четвърти от творението). И тъй като по природа тези владения са безкрайни, общуването с Бога там няма нито начало, нито край.

От всичко казано дотук следва, че поради пълното отсъствие на материалните качества невежество и страст духовният свят никога не се сътворява и никога не се унищожава. В материалния свят всичко се създава и се унищожава, а продължителността на съществуването му е ограничена до промеждутъка от време между сътворението и унищожението. Но в трансценденталните владения няма нито сътворение, нито унищожение и затова животът е вечен и безкраен. С други думи, в трансценденталния свят всичко е вечно, изпълнено с блаженство и знание и неизменно. И тъй като всичко е неизменно, времето не се дели на минало, настояще и бъдеще. В тази шлока ясно се казва, че времето няма власт над духовния свят. Материалният свят се появява в резултат на взаимодействията между елементите на творението. И като следствие от тези взаимодействия целият материален свят се намира под властта на времето, което се проявява под формата на минало, настояще и бъдеще. Но в духовния свят няма взаимодействия, породени от причинно-следствени зависимости, затова там не съществува цикълът на шестте вида материални изменения: раждане, растеж, запазване, преобразуване, упадък и унищожение. Трансценденталният свят е чистото проявление на енергията на Бога, в което липсва илюзията на материалния свят. Цялото съществуване на Вайкун̣т̣ха свидетелства, че в нея всички живи същества са слуги на Бога. Богът стои начело и никой не се стреми да заеме мястото му. Всички признават неговата върховна власт. Ведите утвърждават, че Богът е върховният господар, а живите същества са негови подчинени, защото Той сам удовлетворява нуждите на всички останали.

Всички обитатели на Вайкун̣т̣халока са личности и притежават духовни тела, каквито не могат да се открият в материалния свят. Описания на външността им можем да намерим в свещените писания, например в Шрӣмад Бха̄гаватам. Когато ша̄стрите описват трансценденталното като безличностно, се има предвид, че телата, които имат обитателите на Вайкун̣т̣халока, не могат да се срещнат никъде в материалната вселена. Както обитателите на различни места от дадена планета имат различни външни черти, както не си приличат и жителите на различните планети, така и обитателите на Вайкун̣т̣халока изглеждат съвсем различно от живите същества, които живеят в материалната вселена. Например те имат четири ръце, а хората в този свят имат само две.

Някои от жителите на Вайкун̣т̣ха са постигнали освобождението са̄рӯпя, т.е. притежават външност като външността на Божествената Личност. Само Върховният Бог носи диаманта ваидуря, но тези, които са постигнали освобождението са̄рӯпя, благодарение на което имат форма като формата на Бога, също получават правото да носят такива диаманти.

От тази строфа става ясно, че на планетите Вайкун̣т̣хи също има въздушни кораби. Те излъчват ярко сияние и в тях пътуват великите предани на Бога заедно с жени, чиято божествена красота е ослепителна като мълния. А щом има летателни апарати, би трябвало да има и други средства за придвижване. Но тези средства не са като автомобилите, които познаваме от този свят. В духовния свят всичко има единна природа на вечност, блаженство и знание и затова въздушните кораби и другите средства за придвижване също притежават качествата на Брахман. Това, че в трансценденталния свят не съществува нищо друго, освен Брахман, не означава, че там има само пустота, лишена от многообразие. Такъв начин на мислене се дължи на липса на знание; недостатъчното знание е единствената причина за погрешните представи, че в Брахман цари пустота. А щом на Вайкун̣т̣ха има летателни апарати, мъже и жени, трябва да има и градове, къщи и всичко останало, необходимо за живота на отделните планети. Човек не трябва механично да пренася представите си за несъвършенството от този свят в трансценденталния, без да взема под внимание природата на неговата атмосфера, която е напълно освободена от влиянието на времето, низшите гун̣и и т.н., както вече обяснихме.

Когато говорим за царя, се подразбира, че край него са и приближените му – секретар, личен секретар, адютант, министри и съветници. По същия начин когато виждаме Бога, го виждаме с различните му енергии, придружители, доверени слуги и т.н. Така че Върховният Бог, който е повелител на всички живи същества, Бог на всички видове предани, владетел на всички богатства, господар на всички жертвоприношения и този, който се наслаждава на всичко в цялото си творение, е не само Върховната Личност, но и винаги е заобиколен от приближените си спътници, които му отдават трансцендентално любовно служене.

В Уттара кхан̣д̣а от Падма Пура̄н̣а се дава пълно описание на йога-пӣт̣ха – мястото, където Богът е обкръжен от вечните си предани. Там, в йога-пӣт̣ха, в лотосовите нозе на Бога седят олицетворението на религията, на знанието, на богатството и на отречението. Четирите Веди (Р̣к, Са̄ма, Яджур и Атхарва) лично присъстват, за да дават съвети на Бога. Там са и шестнайсетте енергии, начело с Чан̣д̣а. Чан̣д̣а и Кумуда са вратари на първите порти, пазачи на средните порти са Бхадра и Субхадра, а последните порти се охраняват от Джая и Виджая. Има и други пазачи: Кумуда, Кумуда̄кш̣а, Пун̣д̣арӣка, Ва̄мана, Шан̇кукарн̣а, Сарванетра, Сумукха и т.н. Дворецът на Бога е украсен много богато и надеждно се охранява от споменатите по-горе стражи.

По природа Богът притежава шест съвършенства: Той е най-богатият, най-могъщият, най-прочутият, най-красивият, най-ученият и най-себеотреченият. А що се отнася до материалните му съзидателни енергии, служат му четири: принципите пракр̣ти, пуруш̣а, махат-таттва и егото. Освен тях, му служат и шестнайсет други енергии: петте елемента (земя, вода, въздух, огън и небе), петте органа за сетивно възприятие (очи, уши, нос, език и кожа), петте органа за действие (ръце, крака, стомах, анус и полови органи) и умът. Петте енергии, споменати в тази шлока, са обектите на сетивата: форма, вкус, мирис, звук и това, което се осезава. Всички тези двадесет и пет служат на Бога в материалното творение и лично обкръжават Бога, готови да му служат. Осемте по-незначителни съвършенства – аш̣т̣а-сиддхите, към които се стремят йогӣте, за да постигнат временно господство, – също са подчинени на Бога и са му присъщи по природа. Не е нужно Той да полага някакви усилия, за да ги постигне. Затова Той е Върховният Бог.

Със сурови отречения и физически упражнения живото същество може да постигне временно някакви удивителни способности, но това не го прави Върховен Бог. Благодарение на енергията си, която притежава по природа, Върховният Бог е неизмеримо по-могъщ от всички йогӣ, неизмеримо по-учен от всички гя̄нӣ, неизмеримо по-богат и от най-богатите, неизмеримо по-прекрасен от всички красиви същества и неизмеримо по-щедър и от най-щедрия филантроп. Той превъзхожда всички; никой не може да постигне неговото съвършенство в никое от изброените по-горе могъщества, независимо какви отречения и йогически способности демонстрира. Йогӣте зависят от неговата милост. Поради безкрайната си щедрост Той може да ги дари с временни сили, за които те копнеят толкова много, но на чистите си предани, които не искат от него нищо друго, освен да могат да му служат, като отплата за безкористното им служене Той им дава самия себе си.

В самото начало на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че това велико писание е предназначено за парамахам̇си. Парамо нирматсара̄н̣а̄м̇ сата̄м, т.е. Шрӣмад Бха̄гаватам е предназначен за хора, които не знаят какво е злоба. Злобата, присъща на обусловената душа, започва от много дълбоко – тя е насочена най-напред към Върховната Божествена Личност. Божествената Личност е неопровержима истина, признавана от всички свещени писания. Бхагавад-гӣта̄ отделя особено внимание на личностния аспект на Върховния Бог. Дори нещо повече, в последната част на това велико произведение категорично се заявява, че ако иска да се спаси от страданията, човек трябва да се отдаде на Божествената Личност. Но, за съжаление, хората с неблагочестиво минало не вярват в съществуването на Божествената Личност; вместо това всеки иска сам да бъде Бог, без да има каквито и да било достойнства. Злобата, присъща на обусловената душа, остава дори когато у човека възникне желанието да се слее с Бога. Затова дори и най-великите философи емпирици, които размишляват за сливането с Върховния Бог, не могат да станат парамахам̇си, тъй като умът им е осквернен от злобата. Следователно равнището парамахам̇са могат да постигнат само тези, които са се посветили на практиката на бхакти йога. Бхакти йога започва от момента, в който човек придобие твърдата увереност, че е достатъчно просто да служи на Бога с преданост и съвършена трансцендентална любов, за да постигне най-висшето съвършенство на живота. Брахма̄джӣ вярвал в пътя на бхакти йога; той с вяра приел наставлението на Бога да извършва тапа и го изпълнил, налагайки си тежки отречения. Така той постигнал огромен успех – пред неговия взор се открило видението на Вайкун̣т̣халоките и Бога. Обителта на Върховния Бог не може да бъде достигната с механични средства (нито с помощта на ума, нито с някаква машина). Но човек може да постигне Вайкун̣т̣халока като следва процеса на бхакти йога, защото само чрез бхакти йога може да бъде осъзнат Богът. Всъщност Брахма̄джӣ останал да седи на своя лотос, но благодарение на искреността, с която следвал процеса на бхакти йога, успял да види Вайкун̣т̣халоките в цялото им великолепие, а също и самия Бог и придружителите му.

Като следва стъпките на Брахма̄, тоест като поеме пътя на парамахам̇сите, който се препоръчва тук, дори и в наше време всеки може да постигне същото съвършенство. Този метод за себепознание, предназначен за хората от настоящата епоха, е одобрен и от Бог Чайтаня. Преди всичко човек трябва искрено да повярва в съществуването на Божествената Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и да не прави усилия да го постигне със спекулативна философия, а да слуша за него от Шрӣмад Бха̄гавад-гӣта̄, а по-късно да започне да изучава и Шрӣмад Бха̄гаватам. Човек трябва да слуша личност, която е Бха̄гаватам, а не професионални разказвачи или кармӣ, гя̄нӣ и йогӣ. Това е тайната за постигането на науката за Бога. Не е задължително човек да се отрича от света; той може да си остане в същото положение, в което се намира сега, но трябва да намери истински предан на Бога и с вяра да слуша от него трансценденталното послание на Бога. Такъв е пътят на парамахам̇сите, който се препоръчва в дадената шлока. Едно от многобройните святи имена на Бога е името аджита, „непобедим“. И все пак човек може да покори Бога, когато следва пътя на парамахам̇сите. Великият духовен учител Брахма̄ проумял тази истина и я показал на практика. Той сам препоръчва парамахам̇са-пантха̄х̣ със следните думи:

Брахма̄ каза: „О, Боже Кр̣ш̣н̣а, преданият, който е отхвърлил пътя на емпиричната философия, чиято цел е сливането с битието на Върховния, започнал е да слуша за твоето величие и дейности от истински са̄дху, светец, и живее честно, изпълнявайки задълженията си, предписани му от неговото положение в обществото, може да завоюва твоето благоразположение и милост, независимо че Ти си аджита, непобедим“. (Шрӣмад Бха̄гаватам, 10.14.3) Такъв е пътят на парамахам̇сите, който самият Брахма̄ следвал и по-късно препоръчал за всички, които искат да постигнат съвършенството на живота.

Материалният свят не възниква сляпо или случайно. Той е сътворен, за да даде възможност на вечнообусловените живи същества (нитя-баддха) да се освободят, като следват наставленията на представител на Бога, такъв като Брахма̄. Богът предал на Брахма̄ ведическото знание, за да може той да го разпространи сред обусловените души. Тъй като обусловените души са забравили отношенията си с Бога, било нужно Богът да извърши сътворението и да разпространи ведическото знание. Брахма̄ е поел голяма отговорност в освобождаването на обусловените души, затова е много скъп на Бога.

Брахма̄ изпълнява съвършено дълга си не само като създава живите същества, но и като разпространява школата си за спасяване на падналите души. Тази школа се нарича Брахма-сампрада̄я. Всичките ѝ последователи и до днес имат една-единствена мисия – да призовават падналите души да се върнат вкъщи, обратно при Бога. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, Богът много силно желае да върне при себе си всичките си неотделими частици, затова за него няма по-скъп от този, който поема отговорността да върне обратно падналите души.

Има много изменници, някога принадлежали към Брахма-сампрада̄я, чието единствено занимание е да карат хората да забравят Бога колкото се може повече и още по-здраво да се оплитат в мрежите на материалното битие. Тези злобни демони не могат да бъдат скъпи на Бога и Той ги запраща все по-дълбоко и по-дълбоко, в най-тъмните области на материята, така че никога да нямат възможност да го постигнат.

Но този, който служи на мисията на Бога в Брахма-сампрада̄я, винаги му е скъп. Удовлетворен от проповедника на истинския култ на бхакти, Богът с радост му стиска ръката.

Съществуват два вида отречения: едните човек извършва, за да удовлетвори сетивата си, а другите – за да постигне себепознание. Има много псевдомистици, които се подлагат на сурови отречения в името на собственото си удовлетворяване, но има и хора, които поемат такива отречения, за да удовлетворят сетивата на Бога. Например отреченията, през които минават хората, за да създадат ядрените оръжия, не могат да удовлетворят Бога; подобни отречения никога не носят удовлетворение. Законите на природата са такива, че неизбежно един ден всеки умира. Но ако човек извършва отречения, за да приближи тази гибел, Богът не може да бъде доволен. Богът иска всяка от неотделимите му частици да постигне вечен живот и блаженство, като се върне у дома, при него – всъщност цялото материално творение е създадено точно с тази цел. Такава била целта и на суровите отречения на Брахма̄: той искал да се научи да твори, за да може да удовлетвори Бога. И Богът, доволен от него, вложил в сърцето му ведическото знание. Крайната цел на ведическото знание е да се узнае Богът, с него не трябва да се злоупотребява за постигането на други цели. Хората, които не използват ведическото знание по този начин, се наричат кӯт̣а йогӣ – псевдотрансценденталисти, които погубват живота си, преследвайки скрити цели.

Най-висшата степен на познание на Върховната Истина е човек да узнае личностния ѝ аспект и да види Божествената Личност лице в лице. Осъзнаването на безличностния Брахман и на локализираната Парама̄тма̄ като аспекти на Божествената Личност не са най-висшия тип осъзнаване. Този, който е осъзнал Върховния Бог, повече не влага силите си в такива отречения. Той навлиза в друг етап от живота и просто служи на Бога с преданост, за да го удовлетвори. С други думи, този, който е осъзнал и е видял Върховния Бог, е постигнал най-висшето съвършенство, защото това равнище съдържа в себе си всичко. Имперсоналистите и псевдомистиците обаче не могат да се издигнат до него.

Най-висшето съвършенство на живота е човек да узнае Бога, като го види лично, а това е възможно единствено по милостта на Бога. Всеки може да постигне това съвършенство, ако се старае да служи предано на Бога така, както препоръчват авторитетните свещени писания, признати от истинските а̄ча̄рии (духовните учители). Бхагавад-гӣта̄ например е ведическо писание, чиято авторитетност е призната от всички велики а̄ча̄рии: Шан̇кара, Ра̄ма̄нуджа, Мадхва, Чайтаня, Вишвана̄тха, Баладева, Сиддха̄нта Сарасватӣ и много други. В Бхагавад-гӣта̄ Божествената Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а ни моли винаги да го помним, да бъдем негови предани, да обожаваме единствено него и винаги да му се покланяме. Ако правим това, непременно ще се върнем вкъщи, обратно при него. Същата повеля откриваме и на други места – да изоставим всички други дейности и без колебание да се предадем на Бога. На такъв предан Богът дава личната си закрила. Това е тайната за постигането на най-висшето равнище на съвършенство. Освободен от чувство за превъзходство, Брахма̄ следвал тези принципи съвсем точно и постигнал най-висшето съвършенство – видял обителта на Бога и самия Бог с всичките му приближени. Осъзнаването на безличностното сияние от тялото на Бога, както и осъзнаването на Парама̄тма̄ не са най-висшето съвършенство. В тази шлока особено внимание заслужава думата манӣш̣ита. С основание или без основание, всеки много се гордее с така наречената си образованост. Но Богът казва, че най-висшето съвършенство на знанието е човек да узнае него и неговата обител, където няма място за илюзия.

Отречението, чрез което човек може да види Божествената Личност лице в лице, е преданото служене на Бога, защото само като отдава предано служене с трансцендентална любов, човек може да се приближи до Бога. Това отречение е вътрешна енергия на Бога и не се различава от него. Действията на вътрешната енергия се проявяват под формата на непривързаност към материалното наслаждение. Живите същества попадат в материалния затвор заради стремежа си да господстват. Но практиката на преданото служене помага на човека да се освободи от желанието за наслаждение. Преданите по напълно естествен начин стават непривързани към материалните наслаждения и тази непривързаност е резултат от съвършеното знание. Следователно отреченията в преданото служене включват в себе си още знание и непривързаност – така се проявява действието на трансценденталната енергия.

Ако човек иска да се върне вкъщи, при Бога, не бива да се наслаждава на илюзорното материално благополучие. Само глупакът, който не знае нищо за трансценденталното блаженство на общуването с Бога, се стреми да се наслаждава на преходното материално щастие. В Чайтаня чарита̄мр̣та се казва, че човек, който искрено желае да види Бога и в същото време иска да се наслаждава на материалния свят, е глупак. Този, който иска да остане в материалния свят заради материалното наслаждение, няма какво да прави във вечното царство на Бога. Богът проявява милостта си към него, като му отнема всичко, което е притежавал в материалния свят. А ако той се опита да си върне загубеното, милостивият Бог отново го лишава от всичките му притежания. Постоянните неуспехи, с които завършват опитите на предания за постигане на материално благополучие, му спечелват неуважението на всичките му приятели и роднини. В материалния свят роднините и приятелите ценят само хората, които са богати и преуспяващи, независимо с какви средства са спечелили богатствата си. По този начин от милост към своя глупав предан Богът прави така, че го заставя да приеме отречения, докато накрая той постигне пълно щастие, като се посвети на служене на Бога. Следователно отреченията в преданото служене – доброволни или принудително наложени от Бога – са необходимо условие за постигането на съвършенство. Затова те са вътрешна енергия на Бога.

Но този, който не се е освободил от греховете си, не е в състояние да се подложи на отречението на преданото служене. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, само човек, който напълно се е освободил от последиците на греховете си, може да обожава Бога. Брахма̄джӣ бил безгрешен и затова самоотвержено изпълнил повелята на Бога (тапа тапа). А Богът, удовлетворен от него, го възнаградил с това, към което Брахма̄ се стремял. Следователно човек може да удовлетвори Бога и да постигне милостта му само чрез любов, придружена от отречения. Богът посочва пътя на праведните и ако вървят по него, чистите предани достигат най-висшето съвършенство на живота.

Човекът, който се подлага на отречения, трябва да има непоколебимата решимост да се върне вкъщи, обратно при Бога, и да е готов да мине през всякакви изпитания, за да постигне целта си. Дори за да се постигне материално благополучие, слава и почит, са нужни сурови отречения – без тези отречения никой не може да стане известна личност в материалния свят. Но защо са необходими сурови отречения за този, който иска да постигне съвършенство в преданото служене? – Лесният живот и съвършенството в осъзнаването на трансценденталното не могат да вървят ръка за ръка. Богът е по-умен от живите същества, затова иска да види колко ревностен е преданият му в преданото служене. Сам или чрез истинския духовен учител Богът дава повеля на предания и изпълняването на тази повеля с цената на всичко е най-суровият вид отречение. Човек, който твърдо следва този принцип, със сигурност ще постигне успех и ще спечели милостта на Бога.

Бхагавад-гӣта̄ потвърждава, че Богът се намира в сърцето на всяко живо същество като наблюдател, следователно всичко, което се случва, става с неговото разрешение. Той самият не се наслаждава на плодовете от дейностите, Той само разрешава наслаждението на другите. Например в страните, в които има сух режим, хроничният алкохолик трябва да представи молба до длъжностното лице, което отговаря за снабдяването, и длъжностното лице, след като се запознае със случая, може да разреши да му бъде отпуснато определено количество алкохол. Целият материален свят е пълен с алкохолици – всяко живо същество си е наумило, че трябва да се наслаждава на нещо, и гори от желание да осъществи мечтите си. Всемогъщият Бог, който е много милостив към живите същества, както бащата към сина си, изпълнява детинските им капризи, за да им достави удоволствие. Но всъщност преизпълненото с желания живо същество не се наслаждава истински, а само служи на прищевките на тялото си, без да извлича от това нито полза, нито удовлетворение. Алкохоликът не печели нищо от пиянството, но тъй като е станал роб на този навик и не иска да се освободи от него, милостивият Бог му дава възможност да осъществи желанието си.

Според имперсоналистите човек трябва да стане свободен от желания, а други твърдят, че трябва да потисне всичките си желания. Това е невъзможно: никой не е в състояние да прогони желанията, защото те са един от симптомите на живота. Ако нямаше желания, живото същество щеше да е мъртво. Но то живее. Затова желанието е неизменен спътник на живота. Желанията стават съвършени, когато са насочени към служене на Бога. Богът също иска всяко живо същество да отхвърли личните си желания и да служи на неговите желания. Това е заключителното наставление на Бхагавад-гӣта̄. Брахма̄джӣ се съгласил на това и така получил отговорния пост на творец, който да създаде поколенията, които ще заселят опустялата вселена. Следователно единството с Бога означава живото същество да съгласува желанията си с желанията на Върховния Бог. Това прави всичките му желания съвършени.

Богът, който под формата на Свръхдуша е в сърцата на всички живи същества, знае всичките им помисли – от него не може да се скрие нищо. Благодарение на висшата си интелигентност Той дава на всеки възможност да осъществи желанията си, но освен това го възнаграждава и с последиците от тези желания.

Цялото проявено творение всъщност е самият Бог, който се разпространява под формата на енергиите си (вътрешната, външната и междинната), както слънчевата светлина е проявление на енергията на Слънцето. Енергиите на Бога са едновременно и еднакви с Бога, и различни от него, както слънчевата светлина е едновременно и еднаква със Слънцето, и различна от него. Енергиите действат, като по волята на Бога се комбинират в различни съчетания. Брахма̄, Виш̣н̣у и Шива, действените начала, също са различни негови инкарнации. С други думи, в цялото творение няма нищо друго, освен Бога, и в същото време самият Бог стои настрани от всичко, което става в творението. По-нататък ще бъде обяснено как е възможно това.

Благодарение на непроницаемата енергия на Бога всеки елемент от творението притежава определени потенции, познати като енергия на елемента, енергия на знанието и енергия на различните действия и техните последици. Чрез съчетанието и взаимодействието на потенциалните енергии на Бога се осъществява сътворението, поддържането и унищожението на проявения космос и всичко това става в точно определено време под ръководството на различни представители на Бога: Брахма̄, Виш̣н̣у и Махешвара. Брахма̄ създава, Виш̣н̣у поддържа, а Шива руши. Но всички те, както и всички съзидателни енергии, произлизат от Бога и затова в цялото творение не съществува нищо друго, освен него – единния първоизточник на безкрайното многообразие. Това е онагледено с примера за паяка и паяжината. Паякът създава паяжината, поддържа я и когато пожелае, отново я поглъща в себе си. И в същото време той самият се крие в паяжината си. Щом дори нищожният паяк притежава силата да действа по собствена воля, защо Върховното Същество да не може да прави същото, като създава, поддържа и унищожава проявения космос? По милостта на Бога предан като Брахма̄, тоест предан, който е звено от веригата на ученическата последователност, може да разбере как всемогъщата Божествена Личност вечно извършва трансценденталните си забавления в сферата на действие на различните си енергии.

Брахма̄джӣ не искал да бъде спекулиращ мислител, който разчита изключително на собственото си знание и затова е обречен на материално робство. Всеки трябва да проумее, че каквито и дейности да върши, той е само оръдие. Обусловената душа е оръдие в ръцете на външната енергия, гун̣амайӣ ма̄я̄, заблуждаващата енергия на Бога, а в освободеното си състояние живото същество е оръдие за изпълняване волята на самата Божествена Личност. Живото същество, което осъществява волята на Бога, е в своето естествено, първоначално състояние, а когато е оръдие в ръцете на заблуждаващата енергия на Бога, се намира в материално робство. В обусловеното си състояние живото същество измисля най-различни теории за Абсолютната Истина и за нейните разнообразни дейности. А в необусловеното си състояние то получава знание от самия Бог. Такава освободена душа винаги действа безупречно, защото е преодоляла склонността да си измисля собствени теории. Бхагавад-гӣта̄ (10.10 – 11) специално потвърждава, че Богът лично ръководи чистите си предани, които постоянно му отдават трансцендентално любовно служене, затова те уверено могат да напредват по пътя към него, обратно към къщи. Чистите предани никога не се гордеят с напредъка, който са постигнали, докато философстващите неотдадени, потънали в мрака на заблуждаващата енергия, са много горди с „познанията“ си, които се основават на собствените им измислици и не могат да ги изведат на верния път. Брахма̄ заемал най-висшия пост във вселената, но въпреки това искал да избегне капана на гордостта.

Очевидно е, че Брахма̄ има приятелска връзка с Бога. Всяко живо същество е вечно свързано с Божествената Личност чрез едно от петте различни трансцендентални отношения: ша̄нта, да̄ся, сакхя, ва̄тсаля и ма̄дхуря. Вече говорихме за тези връзки с Божествената Личност. Тази шлока ясно показва, че Брахма̄ е свързан с Божествената Личност чрез отношенията на трансценденталното приятелство. Чистите предани могат да са свързани с Бога чрез всяко едно от трансценденталните отношения – те могат да бъдат дори негови родители, – но въпреки това винаги си остават трансцендентални слуги на Бога. Никой не може да бъде равен на Бога или по-велик от него. Така утвърждава Бхагавад-гӣта̄. Въпреки че е вечно свързан с Бога чрез отношенията на трансценденталното приятелство и въпреки че заема най-висшия пост във вселената – поста на създател на всички видове живи същества, – Брахма̄джӣ знае своето място и разбира, че не е нито Върховният Бог, нито е всемогъщ. Понякога някоя необикновено могъща личност от вселената или извън нея демонстрира по-голямо могъщество и от могъществото на самия Бог. Но чистият предан знае, че това могъщество е вибхӯти (сила, дадена от Бога), и надареното с нея живо същество не е независимо. Шрӣ Ханума̄нджӣ просто прескочил Индийския океан, а Бог Шрӣ Ра̄мачандра трябвало да построи мост, за да мине отвъд. Това обаче не означава, че Ханума̄нджӣ е по-могъщ от Бога. Понякога Богът дарява предания си с необикновени способности, но преданият никога не забравя, че те идват от Божествената Личност, докато той самият е просто оръдие в ръцете на Бога. Чистият предан никога не се възгордява, за разлика от неотдадения, който си въобразява, че е Бог. Просто е поразяващо как човек, който на всяка крачка получава ритници от законите на заблуждаващата енергия на Бога, може да отглежда в главата си идеята, че е Бог. Тази идея е последният капан, приготвен от заблуждаващата енергия за обусловената душа. Първата илюзия на живото същество е заблуждението му, че ако натрупа богатство и придобие власт, ще може да стане повелител на материалния свят. Но когато всичките му опити претърпят крах, у него се появява желанието да се слее с Бога. Така че и желанието му да стане най-могъщия в материалния свят, и желанието му да се слее с Бога са все капани на илюзията. Но тъй като чистите предани на Бога са души, които напълно са се предали в неговите ръце, те никога не попадат в капаните на ма̄я̄. Брахма̄ е главният полубог, който управлява материалния свят, и затова е в състояние да прави изумителни неща. Но тъй като е чист предан на Бога, през главата му никога не минава дръзката мисъл за сливане с Бога, за разлика от неотдадените с жалки познания. Би било добре, ако невежите хора, които в гордостта си са си въобразили, че могат да станат Бог, се поучат поне малко от примера на Брахма̄.

Всъщност Брахма̄ не създава живите същества. По време на сътворението той е упълномощен да им предостави различните телесни форми, които те са заслужили с дейностите си в предишния цикъл на творението. Работата на Брахма̄джӣ се свежда само до това да събуди живите същества от сън и да им предостави възможности да започнат да изпълняват задълженията си. Брахма̄джӣ не създава различните категории живи същества по собствено хрумване – на него му е поверена задачата да им даде различните видове тела, за да могат да извършват съответните си дейности. И въпреки това той се опасява да не се помисли за Върховния Всемогъщ Бог и затова постоянно се опитва да помни, че е само оръдие в ръцете на Бога.

Преданите на Бога вършат задълженията, които им е отредил Богът, и тъй като изпълняват неговата воля, безпрепятствено довеждат дейностите си до успешен край. Те смятат, че успехите им се дължат на Бога, а не на тях самите. Невежите хора обаче приписват всички заслуги за успехите си на себе си, без да отдават дължимото на Бога. Това е отличителна черта на всички неотдадени.

Брахма̄ е най-великият предан на Бога във вселената, затова на четирите му въпроса Богът отговорил с четири строфи, които съставляват оригиналния Бха̄гаватам. Брахма̄ задал следните въпроси: 1) Какви форми проявява Богът в материалния и в трансценденталния свят? 2) Как действат различните му енергии? 3) Как Богът извършва забавленията си с тях? 4) Как той самият да изпълни възложената му задача? Настоящата шлока е встъпление към отговора на тези въпроси. Богът казва на Брахма̄, че знанието за него, Върховната Абсолютна Истина, което е изложено в свещените писания, е много сложно и може да го разбере само този, който по милостта на Бога е познал себе си. Богът казва, че сам ще отговори на въпросите на Брахма̄. Това означава, че човек може да постигне трансценденталното знание за Върховното Същество само ако му го открие самият Бог. Абсолютната Истина не може да бъде постигната чрез размишления. Тя остава недостъпна дори за най-великите мислители и философи. Те може да успеят да осъзнаят безличностния Брахман, но пълното знание за трансценденталното излиза отвъд пределите на знанието за безличностния Брахман. Затова то се нарича най-поверителна мъдрост. Сред многото освободени души трудно ще се намери дори и една, която да може да узнае Божествената Личност. Богът сам казва в Бхагавад-гӣта̄, че от стотиците хиляди хора едва единици се стремят към съвършенството на човешкия живот, а сред многото освободени души трудно ще се намери и една, която да го е узнала истински. И така, знанието за Божествената Личност може да се постигне само чрез предано служене. Рахасям означава „предано служене“. Бог Кр̣ш̣н̣а предал Бхагавад-гӣта̄ на Арджуна, защото знаел, че Арджуна е негов предан и приятел. Без да притежава тези качества, човек не може да проникне в тайната на Бхагавад-гӣта̄. Следователно човек не може да разбере Божествената Личност, докато не стане предан и не започне да отдава предано служене. Тази тайна на успеха се нарича любов към Бога. Любовта към Бога е единственият ключ, с чиято помощ човек може да проникне в тайната на Божествената Личност. А за да достигне равнището на трансценденталната любов към Бога, той трябва да следва регулиращите принципи на преданото служене. Регулиращите принципи се наричат видхи-бхакти – практическо предано служене, което начинаещият може да изпълнява още със сегашните си сетива. В основата на регулиращите принципи стоят слушането и възпяването на Бога. А слушането и възпяването могат да се осъществяват само в общество на предани. Затова Бог Чайтаня препоръчва пет принципа за постигане на съвършенство в преданото служене на Бога. Първият принцип е да се общува с преданите (слушане); вторият е да се възпява Бога; третият – да се слуша Шрӣмад Бха̄гаватам от чист предан; четвъртият – да се живее в свято място, което е свързано със забавленията на Бога, и петият – да се обожават с преданост мӯртите на Бога. Тези правила и предписания са част от преданото служене. И така, по молба на Брахма̄ Божествената Личност ще отговори подробно на четирите му въпроса, а също и на други въпроси, пряко свързани с тях.

Тайната на успеха в познанието на сложната наука за Абсолютната Истина, Божествената Личност, е безпричинната милост на Бога. Дори в материалния свят бащата, който има много деца, разкрива тайната на успеха си само на най-любимите от тях. Той се доверява на този от синовете си, когото смята за най-достоен. Човек може да опознае някого, който заема висше положение в обществото, само ако той самият пожелае това. По същия начин само този, който е много скъп на Бога, може да узнае Бога. Богът е безкраен; никой не може да го узнае напълно. Но когато човек постигне известен напредък в трансценденталното любовно служене, получава правото да узнае Бога до известна степен. Тук виждаме как Богът, удовлетворен от Брахма̄джӣ, го дарява с безпричинната си милост, така че той да може да го осъзнае истински.

Във Ведите също се казва, че светската образованост и интелектуалните упражнения не са достатъчни, за да узнае човек Абсолютната Истина. Той може да постигне Върховната Истина само ако има непоколебима вяра в духовния си учител и в Бога. Дори да няма никаква светска грамотност, човекът, който е изпълнен с вяра, лесно може да узнае Бога по неговата милост. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че си запазва правото да не се открива пред всеки и че от погледа на невярващите се скрива с помощта на енергията си йога-ма̄я̄.

Но пред тези, които имат вяра, Богът сам разкрива себе си: своята форма, качества и забавления. Той не е безформен, както мислят имперсоналистите. Формата му обаче се различава от формите, които виждаме около себе си. На чистите предани Богът показва тази своя форма и дори им открива размерите ѝ – такъв смисъл има употребената тук дума я̄ва̄н според обясненията на Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ, най-големия познавач на Шрӣмад Бха̄гаватам.

Богът разкрива, че битието му е трансцендентално по природа. Любителите на дискусии измислят всевъзможни материални концепции за формата му. В свещените писания се казва, че Богът няма материална форма, и от това невежите хора заключават, че Той изобщо няма форма. Те не могат да направят разлика между материална и духовна форма. Според тях да си лишен от материална форма, означава да нямаш никаква форма. Но самото това заключение е материално, защото концепцията за липсата на форма не е нищо друго, освен концепцията за формата, взета със знак минус. Простото отричане на материалната концепция само по себе си не дава представа за трансценденталността. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че Богът има трансцендентална форма и може да използва всяко от сетивата си за всякакви цели. Например Той може да се храни с очите си и да вижда с краката си. Материалната форма не дава на човека възможност да яде с очите си или да вижда с краката си. Това е разликата между материалното и духовното тяло (сач-чид-а̄нанда). Духовното тяло не е лишено от форма, то просто е друг вид тяло, което не можем да възприемем с материалните си сетива. Следователно „безформен“ в случая означава лишен от материална форма и притежаващ духовно тяло, което не може да бъде узнато чрез спекулативните методи на неотдадените.

Богът разкрива на преданите безкрайното разнообразие на своите трансцендентални тела, които са тъждествени, но на външен вид се различават едно от друго. Някои от трансценденталните тела на Бога са тъмни, други са бели. А някои са червеникави или златисти. Едни имат четири ръце, а други – две. Някои тела приличат на риба, а други напомнят лъв. По милостта на Бога на предания се откриват всички трансцендентални тела на Бога, които макар да са различни на външност, принадлежат към една единна категория. Затова лъжливите аргументи на имперсоналистите, че Върховната Истина не притежавала форма, по никакъв начин не влияят на предания, дори и ако той не е много напреднал в преданото служене.

Богът има безброй трансцендентални качества и едно от тях е любовта му към неговите чисти предани. Можем да оценим трансценденталните качества на Бога, като разгледаме историята на материалния свят. Богът идва в този свят, за да защити преданите си и да унищожи безверните. Неговите дейности винаги са свързани с преданите. Шрӣмад Бха̄гаватам е изпълнен с разкази за дейности на Бога, които са свързани с неговите предани. Но неотдадените не знаят нищо за тези забавления. Когато бил едва седемгодишен, Богът повдигнал хълма Говардхана и защитил чистите си предани във Вр̣нда̄вана от гнева на Индра, който изпратил проливни дъждове, за да наводни всичко наоколо. За безверните може да звучи напълно неправдоподобно, че едно седемгодишно момче повдигнало хълма Говардхана, но преданите ни най-малко не се съмняват в този факт. Те вярват във всемогъществото на Бога, докато безверните твърдят само на думи, че Богът е всемогъщ, а в действителност не го вярват. Подобни невежи не знаят, че Богът е винаги Бог и че никой не може да стане Бог, даже и ако медитира в продължение на милиони години или посвети милиарди години на сухи умозрителни разсъждения.

Тази шлока не оставя никакво място за имперсоналистичните тълкувания на любителите на дискусии, защото ясно казва, че Върховният Бог притежава качества, форма, забавления и всичко, което е присъщо на една личност. И преданият на Бога лично може да се убеди в истинността на тези описания на трансценденталната природа на Божествената Личност. По безпричинната си милост Богът открива всички тези неща само на чистите си предани и на никого другиго.

Трябва внимателно да забележим, че когато говори на Брахма̄, Божествената Личност насочва цялото му внимание към себе си, като изтъква, че именно Той, Върховният Бог, е съществувал преди творението, че единствено Той поддържа това творение и единствено Той ще остане след унищожението му. Брахма̄ също е творение на Върховния Бог. Издигайки теорията за единството, имперсоналистите твърдят, че тъй като е еманация на Аза (т.е. на Абсолютната Истина), Брахма̄ е същият този Аз и е тъждествен на Бога, който пък е самият Аз. И следователно според дадения стих не съществува нищо друго, освен този единен Аз. Но приемайки аргументите на имперсоналистите, все пак трябва да признаем, че Богът е творящият Аз, докато Брахма̄ е сътвореният аз. Следователно между двата аза има разлика – единият е господстващ, а другият е подчинен. Така че дори и когато приемем аргументите на имперсоналистите, сме принудени да признаем съществуването на два аза. Трябва да отбележим обаче, че ведическите писания (Кат̣хопаниш̣ад) признават качествената еднаквост на двата аза. В Кат̣хопаниш̣ад се казва:

Ведите признават, че творящият Аз и сътвореният аз са равни в качествено отношение, защото и двата са нитя и четана. Но творящият Аз е в единствено число, докато сътвореният аз е в множествено, защото сътворените аз са безброй – самият Брахма̄ и всички, които той създал. Тази истина е много проста. Бащата създава (зачева) сина, синът на свой ред създава свои синове и в известен смисъл всички те са равни, защото са човешки същества. Но в същото време синът и внуците са различни от бащата; нито синът, нито внуците могат да заемат мястото на бащата. Бащата, синът и внукът са едновременно и еднакви, и различни помежду си. Те са еднакви, защото всички са хора, но по отношение един спрямо друг са различни. Затова Ведите правят разлика между понятия като „творец“ и „сътворени“ или „господар“ и „управлявани“, отбелязвайки, че първият (господстващият Аз) поддържа съществуването на управляваните аз. Така между двете категории аз има огромна разлика.

Освен това настоящата шлока не дава никакви основания да се отрича, че Богът и Брахма̄ са личности. Следователно и господарят, и управляваните са личности. Това заключение опровергава заключението на имперсоналистите, че всичко е безличностно. Теориите на не особено интелигентните последователи на имперсонализма, които поставят акцента върху безличностния аспект на Абсолюта, тук се опровергават с твърдението, че управляващият Аз е Абсолютната Истина и че Абсолютната Истина е личност. Управляваното аз, Брахма̄, също е личност, но не е Абсолютът. За да осъзнаем духовността на собственото си аз, можем да допуснем, че сме принципно тъждествени с Абсолютната Истина. Но разликата между управляваните и управляващия винаги се запазва, както ясно свидетелства даденият стих, превратно тълкуван от имперсоналистите. Брахма̄ със собствените си очи видял управляващия Бог, който съществува в трансценденталната си вечна форма дори и след унищожението на материалното творение. Формата на Бога, която Брахма̄ видял, съществувала преди създаването дори на самия Брахма̄. Материалното проявление с всичките си съставни елементи и посредници на материалното творение също е експанзия от енергията на Бога. А когато дойде краят му, това, което остава, е пак същата Божествена Личност. Следователно формата на Бога съществува винаги, на всички етапи от сътворението, поддържането и унищожението. Ведическите химни потвърждават този факт с думите: ва̄судево ва̄ идам агра а̄сӣн на брахма̄ на ча шан̇кара еко на̄ра̄ян̣а а̄сӣн на брахма̄ неша̄на и т.н. Преди сътворението не е имало никой друг, освен Ва̄судева. Не е имало нито Брахма̄, нито Шан̇кара. Съществувал само На̄ра̄ян̣а и никой друг – нито Брахма̄, нито Ӣша̄на. В коментарите си към Бхагавад-гӣта̄ Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря също утвърждава, че На̄ра̄ян̣а, Божествената Личност, е трансцендентален към творението, но цялото творение е дело на авякта. Следователно разликата между твореца и сътвореното винаги се запазва, въпреки че в качествено отношение те са еднакви.

Друг извод, който произтича от тази шлока, е че върховната истина е Бхагава̄н, или Божествената Личност. Вече бе дадено описание на личността на Бога и на неговото царство. Царството на Бога не е пусто, както си го представят имперсоналистите. Планетите Вайкун̣т̣хи са изпълнени с трансцендентално многообразие: жителите им имат четири ръце, живеят сред изключително богатство и великолепие, имат дори въздушни кораби и всичко останало, необходимо за съществуването на толкова развита цивилизация. Следователно Божествената Личност съществува преди сътворението на материалния свят и пребивава на Вайкун̣т̣халока, където цари трансцендентално многообразие. Бхагавад-гӣта̄ също нарича Вайкун̣т̣халоките сана̄тана, което означава, че те не подлежат на унищожение дори по време на разрушението на проявения космос. Тези трансцендентални планети имат съвършено различна природа, която ги прави неподвластни на законите на материалното сътворение, поддържане и унищожение. Съществуването на Божествената Личност предполага съществуването на Вайкун̣т̣халоките, както съществуването на царя предполага наличието на царство.

За съществуването на Божествената Личност се говори на много места в Шрӣмад Бха̄гаватам и в другите свещени писания. Например в Шрӣмад Бха̄гаватам (2.8.10) Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит пита:

„Как Върховният Бог, причината за сътворението, поддържането и унищожението, който никога не е подчинен на влиянието на заблуждаващата енергия и е неин господар, се намира във всяко сърце?“ Подобен въпрос задава и Видура:

В бележките си Шрӣдхара Сва̄мӣ пояснява: „По време на унищожението на творението който служи на Бога, легнал върху Шеша…“ Това означава, че трансценденталният Бог съществува вечно със своето име, слава, качества и атрибути. Същото се потвърждава и в Ка̄шӣ кхан̣д̣а от Сканда Пура̄н̣а, когато се говори за дхрува-чарита. Там се казва:

Дори преданите на Божествената Личност не загиват по време на унищожението на материалния свят, какво остава за самия Бог. Богът съществува вечно, и в трите фази на материалните промени.

Имперсоналистите твърдят, че Върховният е лишен от дейности, но в разговора между Брахма̄ и Върховната Божествена Личност се казва, че Богът има дейности, както има форма и качества. Дейностите на Брахма̄ и на останалите полубогове за поддържането на творението са дейности на Бога. Царят или държавният глава може да не седи лично в министерските кабинети, в това време той може да се отдава на царските си развлечения, но въпреки това всичко се извършва по негова воля и под неговото ръководство. Божествената Личност винаги притежава форма. В материалния свят личностната му форма остава невидима за ограничените хора и затова понякога Той е наричан безформен. Но всъщност във вечната си форма Той винаги се намира на планетите във Вайкун̣т̣ха, а под формата на различни инкарнации – и на планетите в материалните вселени. В този случай е много уместно да се направи аналогия със слънцето. През нощта слънцето е невидимо за хората, покрити от мрака, но то може да бъде видяно там, където вече е изгряло. Това, че жителите на някоя част от Земята не виждат слънцето, не означава, че то няма форма.

Един от химните на Бр̣хад-а̄ран̣яка Упаниш̣ад (1.4.1) провъзгласява: а̄тмаиведам агра а̄сӣт пуруш̣а-видхах̣. В тази мантра се говори, че Върховната Божествена Личност (Кр̣ш̣н̣а) е съществувала дори преди появяването на инкарнацията пуруш̣а. В Бхагавад-гӣта̄ (15.18) Бог Кр̣ш̣н̣а е наречен Пуруш̣оттама, защото е върховният пуруш̣а, който е трансцендентален дори към пуруш̣а-акш̣ара и пуруш̣а-кш̣ара. Акш̣ара-пуруш̣а, Маха̄-виш̣н̣у, хвърля поглед върху пракр̣ти, материалната природа, но Пуруш̣оттама е съществувал дори преди неговото появяване. Следователно Бр̣хад-а̄ран̣яка Упаниш̣ад потвърждава думите на Бхагавад-гӣта̄, че Бог Кр̣ш̣н̣а е Върховната Личност (Пуруш̣оттама).

В някои Веди се казва, че в началото е съществувал само безличностният Брахман. Но според този стих безличностният Брахман, който е ослепителното сияние от тялото на Върховния Бог, може да бъде наречен само непосредствена причина, докато причината на всички причини, т.е. крайната причина, е Върховната Божествена Личност. В материалния свят Богът съществува в безличностната си форма, защото не може да бъде възприет с материални сетива или видян с материални очи. За да може да види или да възприеме Върховния Бог, човек първо трябва да одухотвори сетивата си. Но Богът винаги съществува като индивидуална личност и обитателите на Вайкун̣т̣ха винаги го виждат пред себе си. Следователно в материалния свят Той е безличностен, както държавният глава присъства в министерските кабинети в безличностна форма. В резиденцията си обаче държавният глава присъства лично. По същия начин и Богът не е безличностен в своята обител, която винаги е нираста-кухакам, както се казва в началото на Бха̄гаватам. И така, свещените писания признават и двата аспекта на Бога – и личностния, и безличностния. Значението на личностния аспект на Бога е подчертано особено силно в стиха брахман̣о хи пратиш̣т̣ха̄хам от Бхагавад-гӣта̄ (Бхагавад-гӣта̄, 14.27). От него следва, че духовното знание за Божествената Личност е много по-поверително от духовното знание за безличностния му аспект Брахман. Затова човек трябва да си постави за крайна цел осъзнаването на личностния, а не на безличностния аспект на Абсолютната Истина. Аналогията с небето в делвата и небето извън делвата може да помогне на изучаващия тези въпроси да проумее, че космическото съзнание на Абсолютната Истина прониква всичко, но това ни най-малко не означава, че неотделимата частица от Бога, която си е въобразила, че е Върховният, наистина става Върховният. Това означава само, че е станала жертва заблуждаващата енергия, като е попаднала в последния ѝ капан. Човек, който твърди, че е едно с космическото съзнание на Бога, е попаднал в последния капан, приготвен от заблуждаващата енергия, даивӣ ма̄я̄. Дори докато се намира в материалното творение, където Богът съществува в безличностния си аспект, човек трябва да се стреми да осъзнае личността на Бога – това е смисълът на пашча̄д ахам̇ яд етач ча йо 'вашиш̣йета со 'смй ахам.

Брахма̄джӣ също признал тази истина, когато давал наставления на На̄рада. Той казал:

Върховната Божествена Личност, Хари, е единствената причина на всички причини. Следователно в дадената шлока (ахам ева) става дума единствено за Върховния Бог. Затова човек трябва да следва пътя на Брахма-сампрада̄я, т.е. пътя на Брахма̄джӣ, На̄рада, Вя̄садева и т.н., и да си постави като цел в живота осъзнаването на Върховната Божествена Личност, Хари, Бог Кр̣ш̣н̣а. Това съкровено наставление за чистите предани на Бога било предадено както на Брахма̄ в началото на творението, така и на Арджуна. Полубоговете – Брахма̄, Виш̣н̣у, Махешвара, Индра, Чандра, Варун̣а и останалите – са само различни форми на Бога, изпълняващи различни функции; елементите, от които е изградено материалното творение, и всички многообразни енергии също принадлежат на Божествената Личност, но коренът, източникът на всичко това е Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Човек трябва да се привърже към корена на всичко съществуващо и да не позволява да бъде заблуждаван от клоните и листата. На това ни учи разгледаната шлока.

В предишната шлока вече се каза, че във всеки стадий от съществуването на космическото проявление – и при неговото възникване, и в процеса на неговото съществуване и развитие, и по време на взаимодействието на различните енергии, а също и по време на унищожението и изчезването му – всичко е свързано с битието на Божествената Личност. Затова всяко забравяне на изначалните отношения с Бога, всички представи за реалност на неща, които не са свързани с Бога, са резултат от действието на заблуждаващата енергия на Бога. Тъй като нищо не може да съществува вън от Бога, заблуждаващата енергия също е една от енергиите на Бога. Правилният подход, при който на всичко се гледа като на неизменно свързано с Бога, се нарича йога-ма̄я̄, или енергия на съединението, а неправилният подход, който разглежда нещата вън от връзката им с Бога, се нарича даивӣ ма̄я̄ или маха̄-ма̄я̄. И двата вида ма̄я̄ са свързани с Бога, защото нищо не може да съществува вън от Бога. По такъв начин концепцията за отделеност от Бога произтича от реалността, въпреки че сама по себе си е илюзорна.

Илюзия се нарича погрешното възприемане на едно нещо като нещо друго. Например ако мислим въжето за змия, сме в илюзия, въпреки че въжето само по себе си е реално. Въжето, което лежи пред човека в илюзия, е самата реалност, но представите на човека за него са илюзорни. Следователно представите, че материалното творение не е свързано с енергията на Бога, са илюзия, което обаче не означава, че и самото проявление е илюзия. Тази илюзорна концепция се нарича отблясък на реалността в мрака на невежеството. Всичко, което изглежда независимо от енергията на Кр̣ш̣н̣а („моята енергия“), се нарича ма̄я̄. Представите, че живото същество няма форма или че Върховният Бог е лишен от форма, също са илюзия. В Бхагавад-гӣта̄ (2.12) Богът, който се намира сред бойното поле, казва, че воините, които стоят пред Арджуна, самият Арджуна и Той, Богът, са съществували по-рано, съществуват сега, на бойното поле Курукш̣етра, и ще продължат индивидуалното си съществуване в бъдеще, когато телата им бъдат унищожени, и дори след освобождението от робството в материалното битие. Богът и живите същества остават индивидуалности при всички обстоятелства. Нито Богът, нито живите същества губят личностните си характеристики. Може да се прекрати само влиянието на заблуждаващата енергия, на отблясъка от светлина в мрака, и това става по милостта на Бога. Нито слънцето, нито луната в материалния свят са независими източници на светлина. Истинският източник на светлина е брахмаджьоти, което разпространява сиянието от трансценденталното тяло на Бога. Тази светлина се отразява в различни източници и по различни начини: като слънчева светлина, като лунна светлина, като светлина на огъня и на електричеството. Следователно представата, че индивидуалният аз не е свързан с Върховния Аз, с Бога, също е илюзия, а измамните твърдения „Аз съм Върховният“ са последният капан на същата ма̄я̄, външната енергия на Бога.

В самото начало на Веда̄нта сӯтра се утвърждава, че всичко се ражда от Върховния, т.е. както се обясни и в предишния стих, всички индивидуални живи същества са родени от енергията на върховното живо същество, Божествената Личност. Самият Брахма̄ се родил от енергията на Бога, чрез посредничеството на Брахма̄ от нея са родени и всички останали живи същества. Никой не може да съществува вън от връзката с Върховния Бог.

Независимостта на индивидуалното живо същество не е истинска независимост, а само отражение на истинската независимост, присъща на Върховното Същество, Бога. Лъжливите претенции на обусловените души за върховна независимост са илюзия; това заключение се потвърждава от настоящата шлока.

Хората с ограничени познания стават жертви на илюзията, затова така наречените учени, психолози, философи емпирици и други подобни, заслепени от отразената светлина на слънцето, луната и електричеството, отричат съществуването на Върховния Бог, като съчиняват собствени теории и правят различни предположения за това, как се сътворява, поддържа и унищожава материята. Лекарят, който се занимава с физиологията на човешкото тяло, може да отрича съществуването на душата, но не може да съживи мъртвото тяло, въпреки че всички структури на организма остават да съществуват и след смъртта. Психолозите правят подробни изследвания върху физиологията на мозъка, предполагайки, че именно мозъчната тъкан е механизмът, който привежда в действие ума, но не могат да накарат да функционира умът в мъртвото тяло. Всички научни изследвания на вселената или на строежа на тялото, при които обектът се изолира и се разглежда вън от връзката му с Върховния Бог, са само интелектуални упражнения, които накрая се оказват илюзия. Целият научен прогрес и развиването на знанието в условията на материалната цивилизация не са нищо друго, освен проява на затъмняващата способност на заблуждаващата енергия. Дейността на тази енергия има две фази: първо затъмнява съзнанието на живото същество, а после го повлича надолу. Чрез способността си да повлича надолу, заблуждаващата енергия потопява живите същества в мрака на невежеството, а чрез затъмняващата си функция покрива зрението на невежите, за да не могат да видят съществуването на Върховната Личност, дала знание на върховното индивидуално живо същество, Брахма̄. В нито един от тези стихове не се казва, че Брахма̄ е тъждествен на Върховния Бог, затова в подобните глупави заявления на невежите хора трябва да се вижда само поредното проявление на влиянието на заблуждаващата енергия. В Бхагавад-гӣта̄ (16.18 – 20) Богът казва, че демоничните хора, които отричат съществуването му, потъват все по-дълбоко и по-дълбоко в мрака на невежеството и са обречени отново и отново да се раждат в този свят, без да знаят нищо за Върховната Божествена Личност.

Но здравомислещият човек получава знание от Бога по веригата на ученическата последователност, започваща от Брахма̄джӣ, който получил наставления от самия Бог, или по веригата на ученическата последователност, водеща началото си от Арджуна, на когото Богът лично предал Бхагавад-гӣта̄. Арджуна безрезервно приел думите на Бога:

Богът е изначалният източник на всичко съществуващо и всичко, което се създава, поддържа и унищожава, съществува благодарение на неговата енергия. Здравомислещият човек, който разбира това, е единственият, който притежава истинско знание, затова той става чист предан на Бога и му служи с трансцендентална любов.

Въпреки че отразената енергия на Бога разстила пред взора на невежите най-различни илюзорни картини, здравомислещият човек разбира, че чрез различните си енергии Богът може да действа в този свят дори когато е далеч, далеч отвъд зрението ни, както огънят, който разпространява на огромно разстояние своята топлина и светлина. В А̄юр-веда, древен трактат по медицина, мъдреците категорично признават върховенството на Бога, както личи от следните думи:

Една-единствена Върховна Личност създава цялото космическо проявление. Нейната енергия действа като пракр̣ти – материалната природа, която ослепително отразява истинската светлина. Илюзорното действие на пракр̣ти привежда в движение дори мъртвата материя, която влиза в контакт с жизнената енергия на Бога; така пред очите на невежия човек се развихря театралният спектакъл на материалния свят. В театъра на пракр̣ти невежите хора понякога могат да играят дори ролята на учени и психолози, но здравомислещият човек знае, че пракр̣ти е заблуждаващата енергия на Бога. Стигайки до това заключение, което е потвърдено и в Бхагавад-гӣта̄, лесно можем да разберем, че живите същества са проявление на висшата енергия на Бога (пара̄ пракр̣ти), а материалният свят е проявление на низшата му енергия (апара̄ пракр̣ти). Висшата енергия не може да бъде равна във всичко на Бога, макар че между енергията и притежателя ѝ, както между огъня и неговата топлина, има много малка разлика. Огънят излъчва топлина, но топлината сама по себе си не е огън. Ето тази проста истина не могат да разберат невежите хора, които без всякакви основания твърдят, че между огъня и топлината няма разлика. Тази шлока обяснява, че енергията на огъня (топлината) е отражение на огъня, а не самият огън. Така и жизнената енергия, представяна от живите същества, е отблясък, отражение на Бога, а не самият Бог. Тъй като битието на живото същество е отражение от битието на Бога, то зависи от Върховния Бог, от първоначалния източник на светлината. Материалната енергия може да бъде сравнена с мрак, защото наистина е мрак, а дейностите на живите същества в този мрак са отблясъци от първоначалната светлина. Трябва да разберем Бога в контекста на дадената шлока. Независимостта и на двете енергии на Бога се нарича ма̄я̄, илюзия. Отразената светлина не е в състояние да разсее мрака на невежеството. По същия начин никой не може да се освободи от материалното битие само с отразената светлина, излъчвана от обикновените хора; човек трябва да получи светлина от първоначалния източник. Отразената слънчева светлина не може да разсее мрака, но истинският слънчев лъч веднага го разсейва. Когато попадне в тъмна стая, човек не вижда какво има там и започва да се бои от змии и скорпиони, макар че тях изобщо може да ги няма. Но щом пламне светлината, той ясно вижда всичко в стаята и страхът му от змиите и скорпионите веднага изчезва. Затова човек трябва да се подслони при светлината на Бога, т.е. при Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, и да не разчита на хора, които светят с отразена светлина и не са свързани с Бога. В никакъв случай не трябва да се слуша Бхагавад-гӣта̄ или Шрӣмад Бха̄гаватам от човек, който не вярва в съществуването на Бога. Такъв човек вече е обречен и контактувайки с обречения, ние обричаме и самите себе си.

Според Падма Пура̄н̣а в пределите на материалния свят има безброй материални вселени и всички те са потънали в мрак. Всички живи същества, като се започне от Брахма̄ (в безбройните вселени има безброй Брахма̄) и се стигне до нищожната мравка, се раждат в тъмнина. За да могат да видят Бога, те се нуждаят от истинската светлина, която се излъчва от самия него, както слънцето може да бъде видяно само благодарение светлината на самото слънце. Лампите и факлите, направени от човека, колкото и могъщи да са, не могат да му помогнат да види слънцето. Слънцето само трябва да се покаже. По подобен начин действието на различните енергии на Бога и самата Божествена Личност могат да бъдат разбрани единствено чрез светлината на безпричинната милост на Бога. Имперсоналистите твърдят, че Богът не може да бъде видян. Истината обаче е, че човек може да види Бога, но само с помощта на неговата светлина, а не със собствените си разсъждения. В дадената шлока тази светлина е наречена видя̄т и тази дума е повеля на Бога към Брахма̄. Заповедта на Бога е проявление на вътрешната му енергия, а вътрешната енергия е средството, чрез което човек може да види Бога лице в лице. Не само Брахма̄, но и всички, които по милостта на Бога получават възможността да видят всемилостивата вътрешна енергия, могат да постигнат Божествената Личност, без да прибягват до умозрителни разсъждения.

Грубите елементи, от които е изградено материалното творение (земя, вода, огън, въздух и етер), влизат в тялото на всичко съществуващо: морета, планини, водни обитатели, растения, влечуги, птици, животни, човешки същества, полубогове – на всички материални създания, и в същото време се намират вън от тях. Човешките същества с високо развито съзнание могат да изучават физиология и физика, но предмет на тези науки са просто материалните елементи и нищо повече. Тялото на човешкото същество и тялото на планината, тялото на Брахма̄ и телата на останалите полубогове – всички те са изградени от едни и същи елементи: земя, вода и пр., но в същото време тези елементи съществуват отделно, вън от тялото. Елементите били създадени в най-първия етап от творението, а в телесните структури влезли по-късно. Но и в двата случая те едновременно и влезли, и не влезли в космоса. По подобен начин Върховният Бог под формата на своите енергии (вътрешна и външна) пронизва всичко в проявения космос и в същото време се намира отвъд всичко, оставайки в царството си Вайкун̣т̣халока, за което вече говорихме. В Брахма сам̇хита̄ (5.37) това е изразено много добре:

„Обожавам Божествената Личност, Говинда, който чрез експанзията на вътрешната си енергия на трансцендентално съществуване, знание и блаженство се наслаждава в своята изначална форма и във форми, произтичащи от нея. И едновременно с това Той прониква във всеки атом на творението“.

Пълните части, под формата на които Богът прониква в цялото творение, са описани още по-подробно пак в Брахма сам̇хита̄ (5.35):

„Обожавам Божествената Личност, Говинда, който под формата на една от пълните си части прониква в битието на всяка вселена и във всеки атом и така проявява необятната си енергия навсякъде из материалното творение“.

Имперсоналистите са способни да си представят и дори да усетят, че Върховният Брахман е всепроникващ, затова правят заключението, че Той не може да има личностна форма. Тук се крие тайната на трансценденталното знание за Бога. Тази тайна е трансценденталната любов към Бога и оня който е преизпълнен с такава любов, лесно може да види Божествената Личност във всеки атом и във всеки подвижен или неподвижен обект. И в същото време той вижда как в личната си обител Голока Богът се наслаждава на вечните си забавления с вечните си спътници, които също са експанзии на неговото трансцендентално битие. Богът вече каза (сарахасям̇ тад-ан̇гам̇ ча), че човек, който е постигнал това зрение, е проникнал в тайната на духовното знание. Тази тайна е най-съкровената част от знанието за Върховния и интелектуалните упражнения на умозрителните философи са безсилни да проникнат в нея. Тайната на духовното знание се открива пред този, който върви по пътя, препоръчан от Брахма̄джӣ в Брахма сам̇хита̄ (5.38):

„Обожавам изначалната Божествена Личност, Говинда, когото чистите предани постоянно виждат в сърцата си с очи, намазани с елея на любовта към Бога. Този Говинда, изначалната Божествена Личност, е Шя̄масундара, който притежава всички трансцендентални качества“.

Следователно въпреки че се намира във всеки атом, Върховният Бог остава невидим за тези, които се опитват да го постигнат чрез безплодни абстрактни разсъждения; тази тайна се открива само пред взора на чистите предани, защото техните очи са намазани с елея на любовта към Бога. А тази любов може да се постигне само в процеса на трансцендентално любовно служене на Бога и по никакъв друг начин. Зрението на преданите не е обикновено; то е пречистено с преданото служене. С други думи, както елементите, от които е изградена вселената, са едновременно и вътре, и вън, така името, формата, качествата, забавленията и обкръжението на Бога, които са описани в свещените писания и се намират във Вайкун̣т̣халока, далеч отвъд пределите на материалния космос, реално се „транслират“ в сърцето на предания. Невежият човек не може да разбере това, въпреки че чрез телевизионната връзка дори материалната наука му дава възможност да види неща, които се намират на огромни разстояния от него. Всъщност човекът, който се е изградил духовно, постоянно може да вижда царството на Бога – то се отразява в сърцето му като при телевизионна връзка. В това е тайната за узнаването на Божествената Личност.

Богът може да даде освобождение (мукти) от робството на материалното битие всекиму, но своя изключителен дар, любовта към Бога, дава само на избрани. Това потвърждава и На̄рада Муни (муктим̇ дадха̄ти кархичит сма на бхакти йогам). Трансценденталното предано служене на Бога е толкова удивително, че всички мисли на предания, който го извършва (ако той заслужава това), постоянно са съсредоточени върху Абсолюта. Така че любовта към Бога, която се пробужда в сърцето на предания, е велико тайнство. Брахма̄джӣ вече каза на На̄рада, че желанията му винаги се осъществяват, защото той винаги е потопен в трансцендентално любовно служене на Бога и в сърцето му няма никакви други желания, освен желанието да служи на Бога. В това е красотата и тайната на бхакти йога. Желанията на Бога са непогрешими, защото Той е ачюта; и желанията на преданите, заети в трансцендентално служене на Бога, също са ачюта, непогрешими. Но обикновеният човек, който не е проникнал в тайните на преданото служене, много трудно може да разбере това, както трудно може да разбере природата на философския камък. Философският камък се среща много рядко, както и чистият предан на Бога – дори сред милиони освободени души трудно може да се намери някой чист предан (кот̣иш̣в апи маха̄муне). От всички видове съвършенства, които човек постига в процеса на познание на истината, съвършенството на йога в преданото служене е най-висшето и най-загадъчното, по-непроницаемо дори от осемте вида мистични съвършенства, които се придобиват чрез практикуване на мистичната йога. Затова в Бхагавад-гӣта̄, когато говори за бхакти йога, Богът казва на Арджуна следното:

„Чуй от мен още веднъж най-поверителната част от наставленията на Бхагавад-гӣта̄“. Това се потвърждава и от думите на Брахма̄джӣ в разговора му с На̄рада:

Брахма̄джӣ казва на На̄рада: „Всичко, което ти казах за Бха̄гаватам, ми бе предадено от самата Върховна Божествена Личност и аз ти повелявам да изложиш това знание още по-подробно, за да могат хората лесно да постигнат тайната на бхакти йога, като отдават трансцендентално любовно служене на Бога“. Тук трябва да отбележим, че тайната на бхакти йога била разкрита на Брахма̄джӣ от самия Бог. Брахма̄джӣ посветил в нея На̄рада, На̄рада я предал на Вя̄са, Вя̄са – на Шукадева Госва̄мӣ и така това знание се предавало непроменено по чистата верига на ученическата последователност. Ако човек има щастието да го получи в трансценденталната ученическа последователност, със сигурност ще разбере Бога и ще проникне в тайната на Шрӣмад Бха̄гаватам, звуковата инкарнация на Бога.

Както бе обяснено в предишната шлока, проникването в тайната на бхакти йога е крайната точка на всички търсения, най-висшата цел за всички търсещи. Хората вървят към себепознанието по най-различни пътища: карма йога, гя̄на йога, дхя̄на йога, ра̄джа йога, бхакти йога и т.н. Дългът на всяко живо същество, което има развито съзнание, е да познае себе си. Човекът с развито съзнание си задава въпроси за природата на аза, за тайните на вселената и за проблемите на живота във всичките му сфери и аспекти – социални, политически, икономически, културни, религиозни и нравствени. Но дадената строфа посочва каква е крайната цел на всички търсения.

Философията на Веда̄нта сӯтра започва с въпроса за смисъла на живота, а Бха̄гаватам отговаря на всички подобни въпроси, стигайки до най-главния – какъв е смисълът и каква е целта на всички въпроси и търсения. Брахма̄ поискал да получи от Божествената Личност съвършено знание и Богът отвърнал на молбата му с четирите шлоки (от ахам ева до настоящата, ета̄вад ева), в които е концентрирано всичко. Това е крайната цел на всички процеси за себепознание. Объркани от отражението на светлината в мрака, хората не знаят, че крайната цел на живота е Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност. Затова те всички, теглени от необузданите си сетива, пропадат до най-тъмните области на материалното творение. Цялото материално творение е възникнало заради стремежа към сетивно наслаждение, в чиято основа лежи половото желание. В резултат на това въпреки целия прогрес в развитието на знанието крайната цел на всяка дейност на живите същества си остава сетивното наслаждение. Но настоящата шлока посочва истинската цел на живота, която всеки трябва да постигне, като задава въпроси на духовен учител, вещ в науката на бхакти йога – личност, която е Бха̄гаватам в живота си. Хората вървят към истината по различни пътища, търсейки в писанията отговор на въпросите си, но на всички, независимо от пътя за себепознание, който са избрали, Шрӣмад Бха̄гаватам отговаря, че крайната цел на живота не може да се постигне без упорит труд и постоянство. Човек, който искрено си задава такива въпроси, трябва да се обърне към духовен учител от ученическата последователност, която води началото си от Брахма̄джӣ. Такъв е смисълът на наставленията на тази шлока. Тъй като тази тайна била открита на Брахма̄джӣ от самата Върховна Божествена Личност, всички въпроси, свързани със себепознанието, трябва да се задават на духовен учител, който е непосредствен представител на Бога и е признат за авторитет във веригата на ученическата последователност. Такъв духовен учител може да отговори на всички въпроси на ученика си, като подкрепи думите си с преки и косвени доказателства от свещените писания. Въпреки че всеки има правото сам да се опита да намери отговор на въпросите си в свещените писания, той се нуждае от духовен учител, който да го ръководи. На това ни учи дадената шлока. Истинският духовен учител е най-доверен представител на Бога и наставленията му трябва да се приемат така, както Брахма̄джӣ приел наставленията на Божествената Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а. Един истински духовен учител, принадлежащ към авторитетна ученическа последователност, никога няма да започне да твърди, че е самият Бог, макар че в известен смисъл той дори е по-велик от Бога, защото благодарение на духовния си опит може да даде Бога на другите. Доброто образование и творческият ум не са достатъчно условие, за да бъде открит Богът; за това е необходим истински духовен учител – прозрачна среда, през която искреният ученик може да види Бога.

Свещените писания пряко насочват към тази цел, но обърканите живи същества са заслепени от отблясъка на светлината в мрака и затова не могат да постигнат истината на писанията. Например всички наставления на Бхагавад-гӣта̄ ни насочват към Божествената Личност, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, но тъй като липсва истински духовен учител, последовател на Брахма̄джӣ или на Арджуна, който чул Бхагавад-гӣта̄ от самия Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, знанието на това писание се изопачава от безброй неавторитетни коментатори, които са движени от користни мотиви. Без съмнение Бхагавад-гӣта̄ е една от най-ярките звезди на хоризонта на духовното небе, но различните тълкувания върху тази велика книга на знанието дотолкова преиначават смисъла ѝ, че хората, които я изучават, си остават в мрака на проблясващите материални отражения. Изучаването на Бхагавад-гӣта̄ практически не им носи никаква полза. В Гӣта̄ са дадени същите наставления, които откриваме в четирите изначални стиха на Бха̄гаватам, но погрешните тълкувания на неавторитетни коментатори, които се стараят да бъдат модерни, скриват от човека крайното ѝ заключение. В Бхагавад-гӣта̄ (18.61) ясно е казано:

Богът се намира в сърцата на всички живи същества (под формата на Парама̄тма̄) и с посредничеството на външната енергия управлява всички в материалния свят. Следователно тази строфа категорично утвърждава, че Богът е върховният повелител, а живите същества са негови подчинени. Пак в Бхагавад-гӣта̄ (18.65) Богът казва:

В тази строфа Богът пряко изразява волята си: хората да насочат всичките си мисли към него, да станат негови предани, да го обожават и да отдават почитанията си единствено на него. Така те със сигурност ще се върнат вкъщи, обратно при него.

Освен това дадената строфа по косвен начин утвърждава, че всички членове на обществото, което се основава на ведическите принципи, действат като неотделими съставни части от тялото на Бога. Групата на интелектуалците (бра̄хман̣ите) е върху лицето на Бога; класата на управниците (кш̣атриите) е върху ръцете му; класата на производителите (вайшите) е върху талията на Бога, а класата на работниците (шӯдрите) е върху нозете му. Така общественият организъм като цялост е тялото на Бога, а съставните части на този организъм – бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри – са призвани да служат заедно на цялото тяло на Бога; в противен случай те ще престанат да се съгласуват с висшето съзнание на единството. Универсално съзнание може да се постигне само тогава, когато всички обединят усилията си, за да служат на Върховната Божествена Личност. Само по този начин може да се стигне до съвършенство и хармония. Нито великите учени, нито великите философи, нито великите мислители, нито великите политици, нито великите промишлени магнати, нито великите обществени реформатори могат да подобрят положението на неспокойното човечество в материалния свят, защото не познават тайната на успеха, разкрита в тази строфа от Бха̄гаватам: човек трябва да проникне в загадката на бхакти йога. В Бхагавад-гӣта̄ (7.15) също се казва:

Объркани от външната енергия на Бога, така наречените велики лидери на човешкото общество не познават висшата наука на бхакти йога и постоянно извършват низки и отвратителни деяния, за да удовлетворяват сетивата си. Те упорито се противопоставят на върховната власт на Божествената Личност и за нищо на света не искат да му се отдадат, защото са глупци, негодници и най-низши сред човешкия род. От материална гледна точка такива безверници могат да бъдат много високообразовани, но в действителност те са най-големите глупаци на света, тъй като въздействието на външната материална природа обезценява всичкото им знание и го превръща във фикция. В резултат от това днес целият научен прогрес е в ръцете на котки и кучета, които го използват, за да се избиват помежду си заради сетивно наслаждение. И всички знания в областта на науката и философията, всички постижения в сферата на икономиката, религията, изящните изкуства, националните култури и всички велики дела на човечеството се опропастяват, защото се използват за украсяване на трупове. Няма никаква полза от пищния покров върху ковчега, освен това, че с вида си той може да спечели евтините овации на невежата тълпа. Затова Шрӣмад Бха̄гаватам отново и отново повтаря, че докато човешкото общество не се издигне до равнището на бхакти йога, всичките му дейности са обречени на поражение. Казано е:

Докато човек остава сляп и глух за себепознанието, всичките му успехи в материалните дейности, колкото и да са велики, са само различни форми на поражение, защото всички тези ненужни и безсмислени дейности не му помагат да постигне целта на човешкия живот. Човешкият живот е даден, за да се постигне освобождение от материалното робство, но докато човек е погълнат от материални дейности, умът му остава всмукан във водовъртежа на материалното съществуване и живот след живот той е обречен да остава в затвора на материалните тела.

Умът е този, който създава различните видове тела, в които живото същество изпитва различни материални страдания. Следователно докато умът е погълнат от плодоносни дейности, той е потънал в невежеството, а това означава, че живото същество отново и отново ще бъде жертва на материалното робство в различните тела, докато не развие у себе си трансцендентална любов към Бога, Ва̄судева, Върховната Личност. Но ако човек е потопен в трансценденталното име, качества, форма и дейности на Върховната Личност Ва̄судева, това означава, че е отвърнал ума си от материята и го е обърнал към абсолютното знание. Това знание ще го изведе на пътя към постигането на Абсолютната Истина и ще го освободи от оковите, които го приковават към материята, и от затвора на материалното тяло.

Затова Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ Прабхупа̄да, коментирайки думите сарватра сарвада̄, казва, че принципите на бхакти йога, на преданото служене на Бога, са универсални, т.е. бхакти йога е препоръчвана от всички свещени писания, следвана е от всички авторитети, нужна е навсякъде, обяснява всички причини и следствия и т.н. За да подкрепи това твърдение с доказателства от свещените писания, той цитира Сканда Пура̄н̣а, където в разказа за Брахма̄ и На̄рада се казва:

От материалния свят, където цари мрак, където живото същество е преследвано от раждане и смърт и където на всяка крачка дебнат опасности, човек може да се измъкне само с трансцендентално любовно служене на Бог Ва̄судева. Тази истина е призната от всички философи.

Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ цитира и друг известен пасаж, който се среща в три Пура̄н̣и – Падма, Сканда и Лин̇га:

„След като внимателно изучихме всички свещени писания, като ги прочетохме много пъти и дълго размишлявахме върху тях, стигнахме до заключението, че Бог На̄ра̄ян̣а е Върховната Абсолютна Истина и затова хората трябва да обожават само него“.

Тази истина е утвърдена косвено и от Гаруд̣а Пура̄н̣а:

„Дори ако човек е изчел всички Веди от кора до кора и е изучил подробно всички свещени писания, ако не е предан на Върховния Бог, трябва да бъде смятан за най-низш сред хората“. Подобно твърдение се среща и в Шрӣмад Бха̄гаватам (5.18.12):

Този, който е беззаветно предан на Върховната Божествена Личност, притежава всички добри качества на полубоговете, а този, който не е предан на Бога, се носи в мрака на собствените си измислици и разсъждения и е обречен да служи на тленната материя. В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.11.18) се казва:

„Ако човек много добре познава всички трансцендентални ведически писания, но така и не е узнал Върховния, това означава, че цялата му образованост е като дисагите на гърба на товарното животно или като грижите за крава, която не дава мляко“.

Право да служат на Бога с трансцендентална любов имат дори жените, шӯдрите, диваците в джунглата и всички други живи същества, които са се родили в грях.

Дори най-низшите човешки същества могат да се издигнат до най-висшето равнище на преданото служене, ако са учени от истински духовен учител, който познава до съвършенство науката за трансценденталното любовно служене на Бога. И щом дори най-низшите могат да постигнат това равнище, какво да говорим за най-извисените, които владеят из основи ведическото знание. И така, преданото служене на Бога е открито за всички, каквито и да са те. Това доказва, че с предано служене може да се занимава всеки.

Следователно преданото служене под ръководството на истински духовен учител, което довежда до съвършено знание, се препоръчва за всички живи същества, дори и ако не са в човешка форма. Гаруд̣а Пура̄н̣а потвърждава това по следния начин:

„Дори червеите, птиците и зверовете могат да постигнат висшето съвършенство, ако изцяло се отдадат на трансцендентално любовно служене на Бога – какво да говорим тогава за хората, които са склонни към философия“.

Следователно не е нужно да се търсят специално подготвени хора, които да отдават предано служене на Бога. Няма значение дали човек е добре или зле възпитан, дали е учен или глупав, дали има материални привързаности или се е отрекъл от света, дали е постигнал освобождение или само се стреми към него, дали е неопитен в преданото служене или има голям опит – като отдава предано служене под правилно ръководство, той ще постигне най-висшето съвършенство. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄ (9.30, 32):

Дори ако човек има много греховни навици, ако отдава трансцендентално любовно служене под подходящо ръководство, той трябва да бъде смятан за най-съвършения, за светец. Затова всеки – падналата жена, ограниченият работник, простият търговец и дори човекът с още по-низш произход – може да постигне висшето съвършенство на живота и да се върне вкъщи, обратно при Бога, стига само с цялото си сърце да търси убежище в лотосовите нозе на Бога. Искрената решителност е единственото качество, необходимо за постигане на най-висшето съвършенство. Но докато тя липсва, човекът ще трябва да бъде оценяван от гледна точка на материалните схващания за чистота и замърсеност, образованост и необразованост. Огънят си е огън и пари всички, които го докосват, независимо дали го докосват съзнателно или неволно. Принципът е харир харати па̄па̄ни душ̣т̣а-читтаир апи смр̣тах̣. Всемогъщият Бог пречиства предания от последиците на всичките му грехове, както слънцето с палещите си лъчи унищожава всички зарази. „Влечението към материалните наслаждения няма власт над чистия предан на Бога“. В свещените писания ще намерим стотици и хиляди афоризми, които потвърждават това. А̄тма̄ра̄ма̄ш ча мунаях̣ – „Трансценденталното любовно служене на Бога привлича дори себепозналите се души“. Кечит кевалая̄ бхактя̄ ва̄судева-пара̄ян̣а̄х̣ – „Достатъчно е човек само да слуша за Бога и да го възпява, за да стане велик предан на Бог Ва̄судева“. На чалати бхагават-пада̄равинда̄л лаванимиш̣а̄рдхам апи са ваиш̣н̣ава̄грях̣ – „Този, който не се отделя от лотосовите нозе на Бога дори за миг, трябва да бъде смятан за най-великия от всички ваиш̣н̣ави“. Бхагават-па̄рш̣адата̄м̇ пра̄пте мат-севая̄ пратӣтам̇ те – „Чистите предани са убедени, че ще имат възможност да общуват с Божествената Личност, затова винаги са заети в трансцендентално любовно служене на Бога“. И така, живите същества се занимават с предано служене, с бхакти йога, на всички континенти, на всички планети, във всички вселени. Това твърдят Шрӣмад Бха̄гаватам и всички сродни на него свещени писания. „Навсякъде“ означава във всички части от творението на Бога. На Бога може да се служи и с всички сетива, и дори само с ума. Известният бра̄хман̣ от Южна Индия служил на Бога само в мислите си и пак осъзнал Бога. За предания, който ангажира всичките си сетива в предано служене, успехът е гарантиран. Човек може да служи на Бога, като му предлага дори най-простите неща – цвете, листо, плод или малко вода. Те са достъпни във всяко кътче на вселената, и то дори безплатно, така че живите същества могат да служат на Бога из цялата вселена. Човек може да му служи просто като слуша за него, като го възпява или като чете за дейностите му, като го обожава и просто като го признава за Бог.

В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че човек може да служи на Бога, като му предлага плодовете от дейността си, без значение с какво точно се занимава. Хората често казват, че в делата си са вдъхновени от Бога, но това не е достатъчно. Човек трябва да се труди в името на Бога и да му служи. В Бхагавад-гӣта̄ (9.27) Богът казва:

Прави това, което желаеш или което ти е по-лесно да правиш, яж това, което можеш да ядеш, жертвай това, което можеш да пожертваш, подарявай това, което можеш да дадеш и поемай такива отречения, на каквито си способен, но всичко това прави само в името на Бога. Ако се занимаваш с бизнес или упражняваш някаква професия, прави това заради Бога. Всичко, което ядеш, предлагай първо на Бога; можеш да бъдеш сигурен, че след като приеме предложеното, Той ще ти го върне изцяло. Той е пълното цяло, затова в знак на благодарност за любовта на своя предан приема храната, която той му предлага, а после му я връща, вече като праса̄дам, за да може преданият да ѝ се наслаждава и да бъде щастлив. С други думи, Кр̣ш̣н̣а казва: стани слуга на Бога и живей в мир, като винаги го помниш – по този начин накрая ще се върнеш вкъщи, обратно при Бога.

В Сканда Пура̄н̣а се казва:

„Отдавам почитанията си на него, непогрешимия, защото просто като го помни или като произнася святото му име, човек може да постигне целта, заради която се извършват всички отречения, жертвоприношения и плодоносни дейности. И този процес може да се следва навсякъде и от всички“. Шрӣмад Бха̄гаватам (2.3.10) препоръчва:

„Независимо дали е пълен с материални желания или се е освободил от тях, човек трябва да следва безгрешния път на бхакти йога и да постигне пълно съвършенство“. Няма смисъл да се старае да умилостивява полубоговете и богините, защото Божествената Личност е коренът на всички тях. Като полива корена на дървото, човек служи на всички клони и листа и ги съживява, а като служи на Върховния Бог, служи и на всички богове и богини, без да полага отделни усилия за това. Богът е всепроникващ, затова служенето на него също е всепроникващо. Сканда Пура̄н̣а потвърждава този факт по следния начин:

Когато обожава Върховния Бог, Божествената Личност, който държи в ръцете си раковина, колело, боздуган и лотосов цвят, човек обожава едновременно и всички полубогове, защото Хари, Божествената Личност, прониква във всичко съществуващо. Следователно трансценденталното любовно служене на Бога е благотворно за всеки и във всички отношения: обектно, субектно, причинно, притежателно, инструментално и т.н. Това действие е благотворно и за човека, който обожава Бога, и за самия Бог, който е обожаван, за източника на средствата за обожание, за причината за обожанието, за мястото, на което се извършва обожанието и т.н.

Бхакти йога може да се практикува дори по време на унищожението на материалния свят. Ка̄лена наш̣т̣а̄ пралайе ва̄н̣ӣям – Богът е обожаван дори по време на потопа, който унищожава вселената, тъй като спасява Ведите от гибел. Богът е обожаван във всички юги (епохи). В Шрӣмад Бха̄гаватам (12.3.52) се казва:

Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а има следната строфа:

„Ако човек дори за миг забрави Ва̄судева, Върховната Божествена Личност, това е най-голямата загуба, най-голямата илюзия и най-голямата грешка“. Човек може да обожава Бога на всеки етап от живота си. Маха̄ра̄джа Прахла̄да и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит обожавали Бога, когато се намирали в утробата на майка си. Дхрува Маха̄ра̄джа обожавал Бога в най-ранното си детство, когато бил само на пет години. Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а обожавал Бога в разцвета на младостта си, а Маха̄ра̄джа Дхр̣тара̄ш̣т̣ра обожавал Бога когато вече бил грохнал от старост и отчаян във всичките си надежди. Аджа̄мила го обожавал на смъртния си одър, а Читракету го обожавал в рая и в ада. В Нарасим̇ха Пура̄н̣а се казва, че щом обитателите на ада започнат да повтарят святото име на Бога, те се издигат до рая. Дурва̄са̄ Муни потвърждава това: мучйета ян-на̄мнй удите на̄рако 'пи – „Възпявайки святото име на Бога, жителите на ада се избавят от адските мъки“. И така, заключението на Шрӣмад Бха̄гаватам, което Шукадева Госва̄мӣ открил на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, гласи:

„О, царю, окончателният извод е, че за да постигнат целите си, аскетите, мистиците, вършителите на плодоносни дейности и всички останали трябва да повтарят святото име на Бога, отхвърлили всички страхове и съмнения“. (Шрӣмад Бха̄гаватам, 2.1.11)

Косвено за това се говори и на други места в свещените писания:

1. Дори човек да е изучил подробно всички Веди и свещени писания, ако не е предан на Върховния Бог, Божествената Личност, той трябва да бъде смятан за най-низш сред човешкия род.

2. В Гаруд̣а Пура̄н̣а, Бр̣хан-на̄радӣя Пура̄н̣а и Падма Пура̄н̣а се повтаря същото: какъв смисъл имат ведическото знание и отреченията, ако човек не е служи на Бога с преданост?

3. Дори хиляди праджа̄пати не могат да се мерят с един предан на Бога.

4. Шукадева Госва̄мӣ казва (Шрӣмад Бха̄гаватам, 2.4.17), че нито аскетите, нито филантропите, нито прочутите знаменитости, нито великите философи, нито мистиците могат да постигнат целите си, ако не служат на Бога.

5. Дори да е по-великолепно и от рая, мястото, в което никой не слави Бога на Вайкун̣т̣ха или неговите чисти предани, веднага трябва да бъде напуснато.

6. Чистите предани се отказват и от петте вида освобождение, за да могат да служат на Бога.

Следователно окончателният извод е, че величието на Бога трябва да се слави винаги и навсякъде. Човек трябва да слуша за Бога, да го възпява и винаги да го помни, защото това е най-висшето съвършенство на живота. Що се отнася до плодоносните дейности, те се ограничават само до наслаждението, което изпитва тялото; процесът на йога се ограничава само до постигането на мистични сили; с емпиричната философия може да се придобие само трансцендентално знание, а трансценденталното знание води само до освобождение. Дори ако човек приеме някой от тези методи, практикуването им е съпроводено с много рискове и трудности, докато трансценденталното предано служене на Бога е достъпно за всички и този, който го следва, не е застрашен от опасността да падне. По милостта на Бога човекът, който е започнал този процес, със сигурност постига крайната му цел. В началните етапи на преданото служене са необходими определени познания, но в по-висшите етапи няма нужда дори от знание. Следователно най-добрият и най-сигурният път за духовен прогрес е бхакти йога, чистото предано служене.

Понякога имперсоналистите отделят от Шрӣмад Бха̄гаватам четирите шлоки, които са неговата квинтесенция, и ги тълкуват така, че да намерят в тях потвърждение на възгледите си. Но не трябва да забравяме, че тези четири шлоки са били изговорени най-напред от самата Божествена Личност, следователно имперсоналистите не могат да проникнат в смисъла им, защото нямат никаква представа за Личността на Бога. Затова те могат да ги тълкуват както си искат, но хората, които са получили знание по веригата на ученическата последователност, водеща началото си от Брахма̄, никога няма да приемат такива тълкувания. Това ще бъде разяснено в следващите строфи. Освен това шрутите утвърждават, че Върховната Истина, Божествената Личност, никога не се открива пред тези, които се гордеят с академичните си познания. В шрути-мантра ясно се казва (Кат̣ха Упаниш̣ад, 1.2.23):

Всичко това е обяснено от самия Бог и човекът, който няма достъп до личностния аспект на Бога, ще може да разбере смисъла на казаното в Шрӣмад Бха̄гаватам само ако получи знание от бха̄гаватите, които принадлежат към ученическата последователност.

Както в десета глава на Бхагавад-гӣта̄ Божествената Личност Бог Кр̣ш̣н̣а обобщава цялото съдържание на Гӣта̄ в четири шлоки (като се започне от ахам̇ сарвася прабхавах̣), така и Шрӣмад Бха̄гаватам е обобщен в четири шлоки, които започват от ахам ева̄сам ева̄гре. По този начин съкровеният смисъл на най-важното заключение на философията бха̄гавата е разкрит от самата Божествена Личност, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а – този, който е изрекъл Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄. Много лингвисти и неотдадени на Бога светски философи се опитват да тълкуват превратно тези четири шлоки на Шрӣмад Бха̄гаватам, но самият Бог съветва Брахма̄джӣ да не се отклонява от окончателния извод, който Той му предава. Богът сам изложил квинтесенцията на Шрӣмад Бха̄гаватам, а Брахма̄ приел това знание. Това, че имперсоналистите чрез умело боравене с езика изопачават смисъла на думата ахам, не трябва да смущава твърдите последователи на Шрӣмад Бха̄гаватам. Шрӣмад Бха̄гаватам е книга за Божествената Личност и за чистите предани, също наричани бха̄гавати. И тъй като е съкровено писание за преданото служене на Бога, до нея не трябва да имат достъп никакви външни хора. За жалост, имперсоналистите, които нямат никакво отношение към Божествената Личност, понякога се опитват да тълкуват Шрӣмад Бха̄гаватам, опирайки се на нищожните си познания в граматиката и на абстрактните си умозаключения. Затова Богът казва на Брахма̄ (а чрез него и на всички предани, последователи на Брахма̄ в парампара̄), че не трябва да се подвежда от заключенията на така наречените лингвисти и други подобни невежи и винаги трябва да съсредоточава ума си върху знанието, получено по веригата на парампара̄. Никой не трябва да се опитва да дава нови тълкувания на трансценденталната мъдрост, разчитайки на светските си познания. Затова първото, което човек трябва да направи, ако иска да получи знанието, което получил Брахма̄, е да се обърне към истински гуру, представител на Бога в системата на парампара̄. Никой не трябва да измисля собствени тълкувания върху свещените писания, опирайки се на несъвършеното си знание. Гуру, истинският духовен учител, може да води ученика си по верния път, очертан в авторитетните ведически ша̄стри. Той не си играе с думите, за да обърква ученика си. Той го учи на принципите в преданото служене чрез личния си пример. Ако не служи лично, човек живот след живот ще се занимава с безплодни разсъждения като имперсоналистите и никога няма да стигне до окончателния извод. Следвайки наставленията на духовния учител, които съответстват на принципите на свещените писания, ученикът постига пълно знание, което на свой ред се проявява под формата на непривързаност към света на сетивните наслаждения. Безплодните светски мислители не могат да проумеят как е възможно човек да се отрече от света на сетивните наслаждения и затова смятат, че всички опити за постигане на съзнание за Бога са мистицизъм. Непривързаността към сетивния свят е едно от равнищата в осъзнаването на трансценденталното. Тя се нарича брахма-бхӯта и е началната степен в трансценденталното предано служене (пара̄ бхактих̣). Равнището брахма-бхӯта се нарича още а̄тма̄ра̄ма. Когато го достигне, човек намира удовлетворение вътре в себе си и загубва влечение към света на сетивните удоволствия. Само след като стигне до това равнище на пълно вътрешно удовлетворение, човек наистина може да разбере трансценденталното знание за Божествената Личност. Потвърждение на казаното се дава в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.20):

Постигайки чрез преданото служене пълно удовлетворение, което се проявява под формата на непривързаност към света на сетивните удоволствия, освободената душа е способна да разбере науката за Бога.

Човек може да проникне в тайните на науката за Бога до най-съкровените ѝ подробности само на равнището брахма-бхута, когато постигне пълно удовлетворение и непривързаност към сетивния свят, а не с помощта на познанията по граматика или на академичното теоретизиране. Брахма̄ бил готов да приеме науката за Бога, затова Богът, доволен от него, му открил смисъла на Шрӣмад Бха̄гаватам. Всеки предан, който се е откъснал от света на сетивните наслаждения, може да получи наставления от самия Бог. За това говори Бхагавад-гӣта̄ (10.10):

На преданите, които постоянно са заети с трансцендентално любовно служене на Бога (прӣти-пӯрвакам), от безпричинната си милост Богът лично им дава наставления, за да могат уверено да напредват по пътя обратно към къщи, при него. Следователно човек не трябва да прави дори опит да разбере четирите шлоки на Шрӣмад Бха̄гаватам чрез разсъждения и умозаключения. Той може да узнае всичко за Вайкун̣т̣ха, обителта на Бога, само като види лице в лице Върховния Бог, както го видял Брахма̄джӣ. И така, Вайкун̣т̣ха може да бъде узната от всеки предан, който в процеса на преданото служене е постигнал трансцендентална позиция.

В Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад (шрути) се казва: гопа-вешо ме пуруш̣ах̣ пураста̄д а̄вирбабхува – Богът се явил пред Брахма̄ в образа на пастирче, т.е. в изначалната си форма на Божествената Личност, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Говинда, когото по-късно Брахма̄джӣ ще опише в своята Брахма сам̇хита̄ (5.29):

Брахма̄джӣ желае да обожава изначалната Божествена Личност, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, обитаващ най-висшата планета във Вайкун̣т̣ха – Голока Вр̣нда̄вана, където пасе кравите сурабхи като малко пастирче и където стотици хиляди богини на щастието (гопӣ) му служат с любов и благоговение.

И така, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е изначалната форма на Върховния Бог (кр̣ш̣н̣ас ту бхагава̄н сваям), за което свидетелства и дадената шлока. Върховна Божествена Личност е Бог Кр̣ш̣н̣а, а не На̄ра̄ян̣а или пуруш̣а-авата̄рите, които са негови вторични проявления. Следователно Шрӣмад Бха̄гаватам е съзнание за Върховната Божествена Личност Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и заедно с Бхагавад-гӣта̄ е звуково въплъщение на Бога. Заключението е, че Шрӣмад Бха̄гаватам е наука за Бога, чрез която съвършено могат да бъдат опознати Богът и неговата обител.

В тази шлока ясно се казва, че Богът е аджанах̣, Върховната Личност, и че докато наставлявал Брахма̄джӣ, предавайки му в четири строфи същността на Шрӣмад Бха̄гаватам, му показал трансценденталната си форма (а̄тмана рӯпам). Богът е аджанах̣, Върховната Личност сред всички останали личности (джана̄на̄м). Шрути-мантрата (нитьо нитя̄на̄м̇ четанаш четана̄на̄м) потвърждава, че всички живи същества са индивидуални личности, сред които Бог Хари е върховната личност. Следователно в трансценденталния свят, за разлика от материалния, няма нищо безличностно. Всичко, което е дарено с четана, знание, притежава качествата на личност. В духовния свят всичко е изпълнено със знание и затова земята, водата, дърветата, планините, реките, хората, животните, птиците – с две думи всичко, има единна природа, четана, затова всичко е индивидуално и притежава качествата на личността. За това научаваме от Шрӣмад Бха̄гаватам, най-висшето ведическо писание, което самата Върховна Божествена Личност предала на Брахма̄джӣ, за да може той, предводителят на живите същества, да разпространи посланието му из цялата вселена, дарявайки обитателите ѝ с най-висшето знание, бхакти йога. На свой ред Брахма̄джӣ предал посланието на Шрӣмад Бха̄гаватам на любимия си син На̄рада, На̄рада го предал на Вя̄садева, а Вя̄садева пък го предал на Шукадева Госва̄мӣ. По милостта на Шукадева Госва̄мӣ и на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит хората имат Шрӣмад Бха̄гаватам за вечни времена, а заедно с това и възможността да овладеят науката за Абсолютната Божествена Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а.

Върховната Божествена Личност, Хари, удовлетворява сетивата на всички живи същества. Заблудени от отразената светлина на външната енергия, живите същества обожават сетивата си, вместо да ги използват за това, за което са предназначени: да изпълняват желанията на Върховния.

В Хари-бхакти судходая (13.2) се казва следното:

„О, предан на Бога, очите са ни дадени само за да те гледаме, а докосването до твоето тяло е съвършенството на осезанието. Езикът ни е даден, за да възславяме качествата ти, защото в този свят много трудно може да се открие чист предан на Бога“.

Първоначално сетивата били дадени на живото същество именно за това – да отдават трансцендентално любовно служене на Бога и на неговите предани, но подведени от материалната енергия, обусловените души попадат в плена на сетивното наслаждение. Затова целта на процеса на развиване съзнание за Бога е да се пречистят сетивата, заети с обусловени дейности, и после отново да се ангажират в непосредствено служене на Бога. Затова Брахма̄ използвал сетивата си в служене на Бога и отново сътворил обусловените живи същества, давайки им възможност да действат в сътворената вселена. Така материалната вселена се създава и унищожава по волята на Бога. Тя е създадена, за да даде възможност на обусловените души да действат и благодарение на дейностите си да се върнат вкъщи, обратно при Бога, а Брахма̄джӣ, На̄рададжӣ, Вя̄саджӣ и техните последователи са помощници на Бога в осъществяването на този замисъл – да измъкнат обусловените души от царството на сетивното наслаждение и да ги върнат към нормалното им състояние на съществуване, в което те използват сетивата си, за да служат на Бога. Но имперсоналистите вместо да направят това, т.е. вместо да променят дейностите на сетивата, се опитват да лишат от сетива обусловените души и Бога. Този метод на лечение на обусловените души е неправилен. Болестта на сетивата може да се излекува, като се поправят дефектите им, а не като се ампутират самите сетива. Ако очите са болни, трябва да ги излекуваме и да възстановим нормалното си зрение. Изваждането на очите трудно може да се нарече лечение. По подобен начин единствената причина за всички материални болести са сетивните наслаждения и за да се излекува от тях, човек трябва да ангажира сетивата си в други дейности – да съзерцава красотата на Бога, да слуша за величието му и да работи за него. Така Брахма̄ отново сътворил вселенските дела.

Човек не може да достигне високо положение, ако не живее по правилен начин и не спазва правилата и предписанията. Този, който няма никакви ограничения в сетивното наслаждение, води съществуване на животно, и за доброто на потомците си Брахма̄ с личния си пример ги учел, че трябва да ограничават сетивата си в името на изпълнението на висшия дълг. Той желаел доброто на всички, защото виждал в тях слуги на Бога. Следвайки примера му, всеки, който желае доброто на близките и на потомците си, трябва да живее в съответствие с нравствените и религиозните принципи. Олицетворение на нравствения живот е животът на предания на Бога, защото чистият предан притежава всички добродетели на Бога. А човекът, който не е предан, може да има какви ли не светски достойнства, но в действителност не притежава нито едно добро качество в пълния смисъл на тази дума. Чистите предани на Бога – Брахма̄ и останалите личности от ученическата последователност – сами следват всичко, на което учат учениците си.

Брахма̄, който е създател на всички живи същества във вселената, е баща преди всичко на няколко знаменити личности: Дакш̣а, чатух̣-саните и На̄рада. Ведите разпространяват три вида знание: знание за плодоносните дейности (карма-ка̄н̣д̣а), трансцендентално знание (гя̄на-ка̄н̣д̣а) и знание за преданото служене (упа̄сана̄-ка̄н̣д̣а). Деварш̣и На̄рада наследил от баща си Брахма̄ преданото служене, Дакш̣а наследил плодоносните дейности, а Санака, Сана̄тана и останалите получили в наследство гя̄на-канда, трансценденталното знание. Но тук се казва, че от всички тях На̄рада е най-любимият син на Брахма̄, защото е добронравен, покорен и кротък и винаги е готов да служи на баща си. Освен това На̄рада се слави и като най-великия мъдрец, защото е най-великият предан на Бога. Той е духовен учител на редица знаменити предани на Бога. Негови ученици са Прахла̄да, Дхрува, Вя̄са и много други, чак до горския ловец Кира̄та, а единственото занимание на На̄рада е да показва на всеки пътя към трансценденталното любовно служене на Бога. Всички тези качества направили На̄рада най-скъп син на баща си и са резултат от това, че той бил съвършен предан на Бога. Преданите постоянно искат да знаят още и още за Върховния Бог, господаря на всички енергии. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (10.9):

Върховният Бог е безкраен, енергиите му също са безкрайни. Никой не е в състояние да ги узнае в пълнота. Тъй като Брахма̄джӣ е най-великото живо същество във вселената и е получил наставления от самия Бог, той знае за енергиите на Бога повече от всеки друг, макар че и неговото знание не е пълно. Затова дълг на всеки е да задава въпроси за безкрайния Бог на духовен учител, който принадлежи към ученическата последователност, водеща началото си от Брахма̄ и после минаваща през На̄рада, Вя̄са, Шукадева и т.н.

Процесът за получаване на духовно, трансцендентално знание от себепознала се личност се различава от задаването на въпроси на учителя в училище. Днешните учители получават заплата за това, че предават на децата информация, но духовният учител не може да бъде нает по този начин. Освен това той няма правото да дава наставления, ако не е упълномощен за това. В Бхагавад-гӣта̄ (4.34) методът за придобиване на трансцендентално знание е описан по следния начин:

Арджуна бил посъветван да получи трансцендентално знание, като се обърне към този, който е познал истината: да му се отдаде, да му задава въпроси и да му служи. Трансценденталното знание не се получава със сделка и не се купува с пари. За да го постигне, човек трябва да служи на духовния си учител. Брахма̄джӣ получил знание от Бога, когато напълно го удовлетворил; по същия начин за да получи трансцендентално знание от духовния си учител, човек първо трябва да го удовлетвори. Удовлетворяването на духовния учител е средството, с което се постига трансцендентално знание. Човек не може да получи трансцендентално знание само с добро владеене на граматиката. Ведите провъзгласяват:

„Трансценденталното знание се открива само пред този, който е непоколебимо предан на Бога и на духовния си учител“. (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 6.23) Отношенията между ученика и духовния учител са вечни. Сегашният ученик е бъдещ духовен учител. Истински, упълномощен духовен учител може да стане само този, който във всичко се подчинява на своя духовен учител. Като станал ученик на Върховния Бог, Брахма̄джӣ получил истинското знание и го предал на скъпия си ученик На̄рада. На̄рада на свой ред, ставайки духовен учител, го предал на Вя̄са и т.н. Затова формалните отношения между така наречения „духовен учител“ и неговия „ученик“ не могат да се сравняват с отношенията между Брахма̄ и На̄рада или На̄рада и Вя̄са. Отношенията между Брахма̄ и На̄рада са истински, докато формалните отношения са връзка между измамник и мамен. Тук ясно се казва, че На̄рада бил не само почтителен, кротък и покорен, но и съвършено умеел да се владее. Този, който не може да се владее, особено по отношение на половия живот, няма правото да става нито ученик, нито духовен учител. Той първо трябва да се научи да владее своята реч, гняв, език, ум, стомах и полови органи. Човекът, който е обуздал тези сетива, се нарича госва̄мӣ. Ако не е госва̄мӣ, човек не може да става нито ученик, нито духовен учител. Мнимият духовен учител, който не може да контролира сетивата си, е измамник, ученикът на такъв учител е мамен.

Човек не трябва да мисли, че Брахма̄джӣ е някакъв прадядо, който отдавна е умрял, както става на тази планета. Той е най-старият праотец, но въпреки това още е жив. Жив е и На̄рада. Животът на обитателите на Брахмалока и продължителността му са описани в Бхагавад-гӣта̄. Жителите на нашата малка планета трудно могат да изчислят продължителността дори само на един ден от живота на Брахма̄.

Макар че Шрӣмад Бха̄гаватам бил изложен само в четири строфи, той съдържал в себе си десет положения, за които ще стане дума в следващата глава. В първата от четирите строфи се казва, че Богът е съществувал преди сътворението на материалния космос – затова Шрӣмад Бха̄гаватам започва със сентенцията от Веда̄нта джанма̄дй ася. Джанма̄дй ася е самото начало на Шрӣмад Бха̄гаватам, а четирите строфи, в които се казва, че Богът е основата на всичко съществуващо – като се започне от сътворения свят и се стигне до върховната му обител, – обясняват всичките десет положения. Но човек не трябва да остава с погрешното впечатление, че щом Богът е изговорил само четири строфи, останалите 17 994 нямат никаква стойност. Както ще стане ясно от следващата глава, необходими са много, много строфи, за да се обясни правилно всяко едно от десетте положения. Освен това вече казахме, че Брахма̄джӣ посъветвал На̄рада да разработи получените от него идеи. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху предал същото това знание в обобщен вид на Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ, а Рӯпа Госва̄мӣ, като негов ученик, го разработил до детайли. По-късно същата тема продължил да развива Джӣва Госва̄мӣ, а Шрӣ Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура я обяснил още по-подробно. Ние просто се опитваме да следваме стъпките на тези велики авторитети. И така, Шрӣмад Бха̄гаватам не е художествена измислица, не е и светско произведение. Неговата сила е безкрайна, затова колкото и да разработват темите му, хората пак няма да могат да го изчерпят. Шрӣмад Бха̄гаватам е въплъщение на Бога в звук, затова може да бъде изложен както в четири, така и в четири милиарда строфи, и да си остане същия Бха̄гаватам, както Богът е едновременно и по-малък от атома, и по-голям от необятното небе. Такова е могъществото на Шрӣмад Бха̄гаватам.

В пета глава от Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам На̄рада казва на великия мъдрец Вя̄садева:

„О, най-щастливи, о, благочестиви философе, славата на името ти се носи по цялата вселена. С безупречния си нрав и съвършеното си зрение ти си се съсредоточил върху Абсолютната Истина. Моля те, медитирай върху дейностите на Божествената Личност, които са несравними“.

Това показва, че в ученическата последователност на Брахма-сампрада̄я йога медитацията не се отхвърля. Но понеже са бхакти йогӣ, преданите не си правят труда да медитират върху безличностния Брахман; както се казва тук, те медитират върху брахма парамам, Върховния Брахман. Осъзнаването на Брахман започва с осъзнаването на безличностното сияние, и задълбочаването на тази медитация постепенно води до осъзнаване на Върховната Душа, Парама̄тма̄. А когато напредне още повече по този път, човек осъзнава Върховната Божествена Личност. Като духовен учител на Вя̄садева, Шрӣ На̄рада Муни добре познавал ученика си и затова потвърдил, че той е съсредоточен върху Абсолютната Истина, че е твърд в обетите си и т.н. На̄рада посъветвал Вя̄садева да медитира върху трансценденталните дейности на Бога. Безличностният Брахман не е способен да действа, но Божествената Личност извършва много дейности и всички те са напълно трансцендентални, без сянка дори от материални качества. Ако дейностите на Върховния Брахман бяха материални, На̄рада нямаше да посъветва Вя̄садева да медитира върху тях. А парам̇ брахма е Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, както се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄. В десета глава на Бхагавад-гӣта̄, когато осъзнава кой всъщност е Бог Кр̣ш̣н̣а, Арджуна се обръща към него със следните думи:

В прозрението си за Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а Арджуна обобщава цялата същност на Бхагавад-гӣта̄ в думите: „О, Божествена Личност, Ти си Върховната Абсолютна Истина, Изначалната Личност, която притежава вечна форма, изпълнена с блаженство и знание. Това потвърждават На̄рада, Асита, Девала и Вя̄садева и, нещо повече, Ти сам заявяваш това“. (Бхагавад-гӣта̄, 10.12 – 13)

Когато съсредоточил ума си в медитация, Вя̄садева изпаднал в транса на бхакти йога и видял лице в лице Върховната Личност заедно с нейната противоположност, ма̄я̄, заблуждаващата енергия. Както вече казахме, ма̄я̄ (илюзията) на Бога, също е негово проявление, защото не може да съществува отделно от него. Мракът е зависим от светлината. Ако я нямаше светлината, никой нямаше да чувства нейната противоположност, мрака. Но ма̄я̄, илюзията, не може да влияе на Върховната Божествена Личност и стои на почтително разстояние от нея (апа̄шраям).

Следователно съвършенството на медитацията е да бъде осъзнат Богът като личност и неговите трансцендентални дейности. Медитацията върху безличностния Брахман е свързана с огромни трудности, както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (12.5): клешо 'дхикатарас теш̣а̄м авякта̄сакта-четаса̄м.

Както се каза в началото на Шрӣмад Бха̄гаватам, това велико трансцендентално произведение е зрелият плод от дървото на ведическото знание. Затова то съдържа отговор на всички възможни въпроси за вселенските дела, като се започне още от сътворяването на вселената. Отговорите на тези въпроси зависят само от квалификацията на човека, който ги дава. В десетте раздела на Шрӣмад Бха̄гаватам, изложени от великия мъдрец Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ, се дават изчерпателни отговори на всички въпроси и разумните хора, които се обърнат към тях, ще могат да удовлетворят всичките си интелектуални потребности.