Шрӣмад Бха̄гаватам 2.9.45

В пета глава от Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам На̄рада казва на великия мъдрец Вя̄садева:

„О, най-щастливи, о, благочестиви философе, славата на името ти се носи по цялата вселена. С безупречния си нрав и съвършеното си зрение ти си се съсредоточил върху Абсолютната Истина. Моля те, медитирай върху дейностите на Божествената Личност, които са несравними“.

Това показва, че в ученическата последователност на Брахма-сампрада̄я йога медитацията не се отхвърля. Но понеже са бхакти йогӣ, преданите не си правят труда да медитират върху безличностния Брахман; както се казва тук, те медитират върху брахма парамам, Върховния Брахман. Осъзнаването на Брахман започва с осъзнаването на безличностното сияние, и задълбочаването на тази медитация постепенно води до осъзнаване на Върховната Душа, Парама̄тма̄. А когато напредне още повече по този път, човек осъзнава Върховната Божествена Личност. Като духовен учител на Вя̄садева, Шрӣ На̄рада Муни добре познавал ученика си и затова потвърдил, че той е съсредоточен върху Абсолютната Истина, че е твърд в обетите си и т.н. На̄рада посъветвал Вя̄садева да медитира върху трансценденталните дейности на Бога. Безличностният Брахман не е способен да действа, но Божествената Личност извършва много дейности и всички те са напълно трансцендентални, без сянка дори от материални качества. Ако дейностите на Върховния Брахман бяха материални, На̄рада нямаше да посъветва Вя̄садева да медитира върху тях. А парам̇ брахма е Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, както се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄. В десета глава на Бхагавад-гӣта̄, когато осъзнава кой всъщност е Бог Кр̣ш̣н̣а, Арджуна се обръща към него със следните думи:

В прозрението си за Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а Арджуна обобщава цялата същност на Бхагавад-гӣта̄ в думите: „О, Божествена Личност, Ти си Върховната Абсолютна Истина, Изначалната Личност, която притежава вечна форма, изпълнена с блаженство и знание. Това потвърждават На̄рада, Асита, Девала и Вя̄садева и, нещо повече, Ти сам заявяваш това“. (Бхагавад-гӣта̄, 10.12 – 13)

Когато съсредоточил ума си в медитация, Вя̄садева изпаднал в транса на бхакти йога и видял лице в лице Върховната Личност заедно с нейната противоположност, ма̄я̄, заблуждаващата енергия. Както вече казахме, ма̄я̄ (илюзията) на Бога, също е негово проявление, защото не може да съществува отделно от него. Мракът е зависим от светлината. Ако я нямаше светлината, никой нямаше да чувства нейната противоположност, мрака. Но ма̄я̄, илюзията, не може да влияе на Върховната Божествена Личност и стои на почтително разстояние от нея (апа̄шраям).

Следователно съвършенството на медитацията е да бъде осъзнат Богът като личност и неговите трансцендентални дейности. Медитацията върху безличностния Брахман е свързана с огромни трудности, както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (12.5): клешо 'дхикатарас теш̣а̄м авякта̄сакта-четаса̄м.