Шрӣмад бха̄гаватам 2.9.6
Текст
упа̄шр̣н̣од двир-гадитам̇ вачо вибхух̣
спаршеш̣у ят ш̣од̣ашам екавим̇шам̇
ниш̣кин̃чана̄на̄м̇ нр̣па яд дханам̇ видух̣
Дума по дума
сах̣ – той; чинтаян – докато размишляваше така; дви – две; акш̣арам – срички; екада̄ – веднъж; амбхаси – във водата; упа̄шр̣н̣от – чу наблизо; двих̣ – два пъти; гадитам – произнесени; вачах̣ – думи; вибхух̣ – великият; спаршеш̣у – в буквите спарша; ят – които; ш̣од̣ашам – шестнадесетата; екавим̇шам – и двадесет и първата; ниш̣кин̃чана̄на̄м – на живота в отречение; нр̣па – о, царю; ят – което; дханам – богатство; видух̣ – както е известно.
Превод
Докато размишляваше така във водата, Брахма̄джӣ чу много близо до себе си две срички, съединени заедно, да се произнасят два пъти. Първата сричка бе шестнадесетата, а втората – двадесет и първата буква от буквите спарша. Съединени, те се превърнаха в богатството на тези, които са приели обет за отречение от света.
Пояснение
В санскритската азбука съгласните се делят на две групи: спарша-варн̣и и та̄лавя-варн̣и. Буквите от ка до ма се отнасят към спарша-варн̣ите; шестнадесетата от тях е та, а двадесет и първата – па. Взети заедно, те образуват думата тапа – отречение. Отречението е красотата и богатството на бра̄хман̣ите и на аскетите, отрекли се от света. Философията бха̄гавата утвърждава, че човек се ражда на света, за да извършва тапа, защото единствено чрез отречение той може да познае себе си. Мисията на човешкия живот е човек да познае истинската си същност, не да доставя удоволствие на сетивата си. И така, отречение, тапа, се извършвало още от самото начало на творението и първият, който започнал да извършва отречения, бил върховният духовен учител Брахма̄. Само този, който се подлага на тапася, може да оползотвори преимуществата на човешкия живот, а не този, който води лустросано животинско съществуване. Животните не знаят нищо друго, освен сетивните удоволствия – яденето, пиенето, веселбите и наслажденията. Но човешкото същество е родено, за да извършва тапася и така да се върне обратно вкъщи, при Бога.
Когато Брахма̄ бил напълно объркан и се чудел как да сътвори материалните проявления във вселена, той се спуснал във водата, за да се опита да разбере това и да открие откъде израства лотосът, върху който е седнал. Тогава той чул да се произнася два пъти думата тапа. Когато поеме пътя на тапа, искреният ученик се ражда за втори път. В тази шлока особено внимание заслужава думата упа̄шр̣н̣от. Тя е близка по смисъл до думата упанаяна, която означава „приближаване на ученика, който иска да поеме пътя на тапа, до духовния учител“. Следователно по този начин Брахма̄джӣ получил посвещение от Бог Кр̣ш̣н̣а, за което сам говори в книгата си Брахма сам̇хита̄. В нея всяка строфа се съпровожда от рефрена говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми. И така, самият Бог Кр̣ш̣н̣а дал посвещение на Брахма̄, като му открил мантрата за Кр̣ш̣н̣а, така че Брахма̄ станал ваиш̣н̣ава, предан на Бога, още преди да създаде огромната вселена. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че Брахма̄ бил посветен в осемнадесетбуквената мантра за Кр̣ш̣н̣а, която приемат всички предани на Бог Кр̣ш̣н̣а. Ние следваме същия принцип, тъй като принадлежим към Брахма̄ сампрада̄я – веригата на ученическата последователност, водеща началото си от самия Брахма̄ и продължаваща през На̄рада, Вя̄са, Мадхва Муни, Ма̄дхавендра Пурӣ, Ӣшвара Пурӣ и Бог Чайтаня. Един от приемниците на Бог Чайтаня в тази последователност е негова Божествена Милост Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ, нашия божествен учител.
Всеки, който е получил посвещение в ученическата последователност, има възможност да постигне същия резултат, т.е. същата способност да твори. Повтарянето на същата свещена мантра е единственото убежище за безкористния и чистия предан на Бога. Тази тапася, това отречение, е достатъчно, за да може преданият на Бога да постигне пълно съвършенство, както направил Брахма̄.