Шрӣмад Бха̄гаватам 2.9.5

स आदिदेवो जगतां परो गुरु:
स्वधिष्ण्यमास्थाय सिसृक्षयैक्षत ।
तां नाध्यगच्छद् द‍ृशमत्र सम्मतां
प्रपञ्चनिर्माणविधिर्यया भवेत् ॥ ५ ॥
са а̄ди-дево джагата̄м̇ паро гурух̣
свадхиш̣н̣ям а̄стха̄я сиср̣кш̣аяикш̣ата
та̄м̇ на̄дхягаччхад др̣шам атра саммата̄м̇
прапан̃ча-нирма̄н̣а-видхир яя̄ бхавет

Дума по дума

сах̣той; а̄ди-девах̣първият полубог; джагата̄мна вселената; парах̣върховен; гурух̣духовен учител; свадхиш̣н̣ямлотосов трон; а̄стха̄яза да открие източника му; сиср̣кш̣ая̄за да създаде вселенските дела; аикш̣атазапочна да мисли; та̄мза това; нане можа; адхягаччхатда разбере; др̣шампосоката; атратам; саммата̄мнай-правилният начин; прапан̃чаматериално; нирма̄н̣аустройство; видхих̣процес; яя̄как; бхаветтрябва да бъде.

Превод

Брахма̄, първият духовен учител, върховният във вселената, така и не успя да си изясни откъде израства лотосът, върху който е седнал. Размишлявайки за сътворяването на материалния свят, той откри, че не знае нито вярната посока, нито начина, по който да осъществи съзидателната си дейност.

Пояснение

Този стих е въведение към описанието на трансценденталната природа на формата и обителта на Бога. В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам се каза, че Върховната Абсолютна Истина пребивава в обителта си, до която заблуждаващата енергия не може да се докосне. Следователно царството на Бога не е мит, а реално съществуваща, макар и принципно различна, трансцендентална сфера от планети, наречени Вайкун̣т̣хи. Това също ще бъде обяснено в настоящата глава.
Знанието за духовното небе, което се простира далеч отвъд пределите на материалното небе, както и за неговите атрибути, може да се постигне единствено чрез преданото служене, бхакти йога. Благодарение на бхакти йога и Брахма̄ получил способността си да твори. Объркан, Брахма̄джӣ не знаел откъде да започне да твори и не можал да открие дори на кого дължи собственото си съществуване. Но с помощта на бхакти йога той постигнал цялото това знание. Чрез бхакти йога човек може да узнае Бога, а когато узнае Бога като Върховен Господар, може да узнае и всичко друго. Този, който познава Върховния, знае всичко. Така твърдят всички ведически писания. Дори първият духовен учител на вселената получил просветление по милостта на Бога – нима тогава някой може да разчита, че ще постигне съвършено знание, без да получи неговата милост? Този, който се стреми към съвършено знание, трябва да търси милостта на Бога; друг път няма. Да се търси истината със собствени усилия, е безсмислена загуба на време.