Шрӣмад Бха̄гаватам 2.9.7
Деванагари
निशम्य तद्वक्तृदिदृक्षया दिशो
विलोक्य तत्रान्यदपश्यमान: ।
स्वधिष्ण्यमास्थाय विमृश्य तद्धितं
तपस्युपादिष्ट इवादधे मन: ॥ ७ ॥
विलोक्य तत्रान्यदपश्यमान: ।
स्वधिष्ण्यमास्थाय विमृश्य तद्धितं
तपस्युपादिष्ट इवादधे मन: ॥ ७ ॥
Стих
нишамя тад-вактр̣-дидр̣кш̣ая̄ дишо
вилокя татра̄няд апашяма̄нах̣
свадхиш̣н̣ям а̄стха̄я вимр̣шя тад-дхитам̇
тапасй упа̄диш̣т̣а ива̄дадхе манах̣
вилокя татра̄няд апашяма̄нах̣
свадхиш̣н̣ям а̄стха̄я вимр̣шя тад-дхитам̇
тапасй упа̄диш̣т̣а ива̄дадхе манах̣
Дума по дума
нишамя — след като чу; тат — това; вактр̣ — говорещият; дидр̣кш̣ая̄ — за да открие кой изрече; дишах̣ — всички страни; вилокя — оглеждайки; татра — там; анят — никого другиго; апашяма̄нах̣ — не откри; свадхиш̣н̣ям — върху своя трон лотос; а̄стха̄я — да седне; вимр̣шя — мислейки; тат — това; хитам — добруване; тапаси — в отречение; упа̄диш̣т̣ах̣ — както му бе казано; ива — следвайки; а̄дадхе — отдаде; манах̣ — внимание.
Превод
Щом чу звука, той започна да се оглежда във всички посоки, опитвайки се да открие кой го бе произнесъл. Но след като не успя да види никого другиго, освен себе си, реши, че ще е най-добре отново да седне върху лотоса и да съсредоточи цялото си внимание върху извършването на отречението, както му бе казано.
Пояснение
За да постигне целта на живота, човек трябва да следва примера на Брахма̄, първото живо същество, появило се още в зората на творението. След като Върховният Бог му дал посвещение, за да извършва тапася, Брахма̄ твърдо решил да направи това. И въпреки че не успял да открие никого другиго, освен себе си, разбрал, че звукът, който чул, идва от самия Бог. По това време Брахма̄ бил единственото живо същество във вселената – не било сътворено още нищо друго. Затова той не могъл да открие никого другиго, освен себе си. В самото начало на Първа песен, в първия стих от първата глава, се каза, че Богът дал посвещение на Брахма̄ отвътре. Богът се намира във всяко живо същество под формата на Свръхдуша. Той посветил Брахма̄, защото Брахма̄ бил готов да приеме посвещение. По същия начин Богът може да посвети и всеки друг, който желае това.
Както вече казахме, Брахма̄ е първоначалният духовен учител на вселената и откакто получил посвещение от самия Бог, посланието на Шрӣмад Бха̄гаватам се предава по веригата на ученическата последователност. За да постигне истинския смисъл на Шрӣмад Бха̄гаватам, човек трябва да се обърне към духовен учител, който представя тази верига като нейно последно звено. След като получи посвещение от истински духовен учител, принадлежащ към ученическата последователност, той трябва да започне да извършва тапася в процеса на преданото служене. Но човек не трябва да си мисли, че е на равнището на Брахма̄ и може да получи посвещение вътре в себе си, от самия Бог – в днешната епоха никой не е толкова чист, колкото е бил Брахма̄. Постът на Брахма̄, на творец на вселената, се поверява на най-чистото живо същество. Този, който не притежава такава чистота, не може да очаква Богът да му окаже същото внимание, с което дарил Брахма̄джӣ. Но благодарение на чистите предани на Бога, на наставленията на писанията (и особено на наставленията на Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам) и на истинския духовен учител, който винаги идва при искрената душа, човек разполага практически със същите възможности. При този, който искрено се стреми да служи на Бога, идва самият Бог в образа на духовния учител. Затова истинският духовен учител, когото искреният предан среща в живота си, трябва да бъде считан за най-доверения посланик на Бога. Ако човек приеме ръководството на такъв духовен учител, това е несъмнено доказателство, че е получил толкова желаната милост на Бога.