Шрӣмад Бха̄гаватам 2.9.22

Най-висшето съвършенство на живота е човек да узнае Бога, като го види лично, а това е възможно единствено по милостта на Бога. Всеки може да постигне това съвършенство, ако се старае да служи предано на Бога така, както препоръчват авторитетните свещени писания, признати от истинските а̄ча̄рии (духовните учители). Бхагавад-гӣта̄ например е ведическо писание, чиято авторитетност е призната от всички велики а̄ча̄рии: Шан̇кара, Ра̄ма̄нуджа, Мадхва, Чайтаня, Вишвана̄тха, Баладева, Сиддха̄нта Сарасватӣ и много други. В Бхагавад-гӣта̄ Божествената Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а ни моли винаги да го помним, да бъдем негови предани, да обожаваме единствено него и винаги да му се покланяме. Ако правим това, непременно ще се върнем вкъщи, обратно при него. Същата повеля откриваме и на други места – да изоставим всички други дейности и без колебание да се предадем на Бога. На такъв предан Богът дава личната си закрила. Това е тайната за постигането на най-висшето равнище на съвършенство. Освободен от чувство за превъзходство, Брахма̄ следвал тези принципи съвсем точно и постигнал най-висшето съвършенство – видял обителта на Бога и самия Бог с всичките му приближени. Осъзнаването на безличностното сияние от тялото на Бога, както и осъзнаването на Парама̄тма̄ не са най-висшето съвършенство. В тази шлока особено внимание заслужава думата манӣш̣ита. С основание или без основание, всеки много се гордее с така наречената си образованост. Но Богът казва, че най-висшето съвършенство на знанието е човек да узнае него и неговата обител, където няма място за илюзия.