Шрӣмад Бха̄гаватам 2.9.36

Както бе обяснено в предишната шлока, проникването в тайната на бхакти йога е крайната точка на всички търсения, най-висшата цел за всички търсещи. Хората вървят към себепознанието по най-различни пътища: карма йога, гя̄на йога, дхя̄на йога, ра̄джа йога, бхакти йога и т.н. Дългът на всяко живо същество, което има развито съзнание, е да познае себе си. Човекът с развито съзнание си задава въпроси за природата на аза, за тайните на вселената и за проблемите на живота във всичките му сфери и аспекти – социални, политически, икономически, културни, религиозни и нравствени. Но дадената строфа посочва каква е крайната цел на всички търсения.

Философията на Веда̄нта сӯтра започва с въпроса за смисъла на живота, а Бха̄гаватам отговаря на всички подобни въпроси, стигайки до най-главния – какъв е смисълът и каква е целта на всички въпроси и търсения. Брахма̄ поискал да получи от Божествената Личност съвършено знание и Богът отвърнал на молбата му с четирите шлоки (от ахам ева до настоящата, ета̄вад ева), в които е концентрирано всичко. Това е крайната цел на всички процеси за себепознание. Объркани от отражението на светлината в мрака, хората не знаят, че крайната цел на живота е Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност. Затова те всички, теглени от необузданите си сетива, пропадат до най-тъмните области на материалното творение. Цялото материално творение е възникнало заради стремежа към сетивно наслаждение, в чиято основа лежи половото желание. В резултат на това въпреки целия прогрес в развитието на знанието крайната цел на всяка дейност на живите същества си остава сетивното наслаждение. Но настоящата шлока посочва истинската цел на живота, която всеки трябва да постигне, като задава въпроси на духовен учител, вещ в науката на бхакти йога – личност, която е Бха̄гаватам в живота си. Хората вървят към истината по различни пътища, търсейки в писанията отговор на въпросите си, но на всички, независимо от пътя за себепознание, който са избрали, Шрӣмад Бха̄гаватам отговаря, че крайната цел на живота не може да се постигне без упорит труд и постоянство. Човек, който искрено си задава такива въпроси, трябва да се обърне към духовен учител от ученическата последователност, която води началото си от Брахма̄джӣ. Такъв е смисълът на наставленията на тази шлока. Тъй като тази тайна била открита на Брахма̄джӣ от самата Върховна Божествена Личност, всички въпроси, свързани със себепознанието, трябва да се задават на духовен учител, който е непосредствен представител на Бога и е признат за авторитет във веригата на ученическата последователност. Такъв духовен учител може да отговори на всички въпроси на ученика си, като подкрепи думите си с преки и косвени доказателства от свещените писания. Въпреки че всеки има правото сам да се опита да намери отговор на въпросите си в свещените писания, той се нуждае от духовен учител, който да го ръководи. На това ни учи дадената шлока. Истинският духовен учител е най-доверен представител на Бога и наставленията му трябва да се приемат така, както Брахма̄джӣ приел наставленията на Божествената Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а. Един истински духовен учител, принадлежащ към авторитетна ученическа последователност, никога няма да започне да твърди, че е самият Бог, макар че в известен смисъл той дори е по-велик от Бога, защото благодарение на духовния си опит може да даде Бога на другите. Доброто образование и творческият ум не са достатъчно условие, за да бъде открит Богът; за това е необходим истински духовен учител – прозрачна среда, през която искреният ученик може да види Бога.

Свещените писания пряко насочват към тази цел, но обърканите живи същества са заслепени от отблясъка на светлината в мрака и затова не могат да постигнат истината на писанията. Например всички наставления на Бхагавад-гӣта̄ ни насочват към Божествената Личност, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, но тъй като липсва истински духовен учител, последовател на Брахма̄джӣ или на Арджуна, който чул Бхагавад-гӣта̄ от самия Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, знанието на това писание се изопачава от безброй неавторитетни коментатори, които са движени от користни мотиви. Без съмнение Бхагавад-гӣта̄ е една от най-ярките звезди на хоризонта на духовното небе, но различните тълкувания върху тази велика книга на знанието дотолкова преиначават смисъла ѝ, че хората, които я изучават, си остават в мрака на проблясващите материални отражения. Изучаването на Бхагавад-гӣта̄ практически не им носи никаква полза. В Гӣта̄ са дадени същите наставления, които откриваме в четирите изначални стиха на Бха̄гаватам, но погрешните тълкувания на неавторитетни коментатори, които се стараят да бъдат модерни, скриват от човека крайното ѝ заключение. В Бхагавад-гӣта̄ (18.61) ясно е казано:

Богът се намира в сърцата на всички живи същества (под формата на Парама̄тма̄) и с посредничеството на външната енергия управлява всички в материалния свят. Следователно тази строфа категорично утвърждава, че Богът е върховният повелител, а живите същества са негови подчинени. Пак в Бхагавад-гӣта̄ (18.65) Богът казва:

В тази строфа Богът пряко изразява волята си: хората да насочат всичките си мисли към него, да станат негови предани, да го обожават и да отдават почитанията си единствено на него. Така те със сигурност ще се върнат вкъщи, обратно при него.

Освен това дадената строфа по косвен начин утвърждава, че всички членове на обществото, което се основава на ведическите принципи, действат като неотделими съставни части от тялото на Бога. Групата на интелектуалците (бра̄хман̣ите) е върху лицето на Бога; класата на управниците (кш̣атриите) е върху ръцете му; класата на производителите (вайшите) е върху талията на Бога, а класата на работниците (шӯдрите) е върху нозете му. Така общественият организъм като цялост е тялото на Бога, а съставните части на този организъм – бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри – са призвани да служат заедно на цялото тяло на Бога; в противен случай те ще престанат да се съгласуват с висшето съзнание на единството. Универсално съзнание може да се постигне само тогава, когато всички обединят усилията си, за да служат на Върховната Божествена Личност. Само по този начин може да се стигне до съвършенство и хармония. Нито великите учени, нито великите философи, нито великите мислители, нито великите политици, нито великите промишлени магнати, нито великите обществени реформатори могат да подобрят положението на неспокойното човечество в материалния свят, защото не познават тайната на успеха, разкрита в тази строфа от Бха̄гаватам: човек трябва да проникне в загадката на бхакти йога. В Бхагавад-гӣта̄ (7.15) също се казва:

Объркани от външната енергия на Бога, така наречените велики лидери на човешкото общество не познават висшата наука на бхакти йога и постоянно извършват низки и отвратителни деяния, за да удовлетворяват сетивата си. Те упорито се противопоставят на върховната власт на Божествената Личност и за нищо на света не искат да му се отдадат, защото са глупци, негодници и най-низши сред човешкия род. От материална гледна точка такива безверници могат да бъдат много високообразовани, но в действителност те са най-големите глупаци на света, тъй като въздействието на външната материална природа обезценява всичкото им знание и го превръща във фикция. В резултат от това днес целият научен прогрес е в ръцете на котки и кучета, които го използват, за да се избиват помежду си заради сетивно наслаждение. И всички знания в областта на науката и философията, всички постижения в сферата на икономиката, религията, изящните изкуства, националните култури и всички велики дела на човечеството се опропастяват, защото се използват за украсяване на трупове. Няма никаква полза от пищния покров върху ковчега, освен това, че с вида си той може да спечели евтините овации на невежата тълпа. Затова Шрӣмад Бха̄гаватам отново и отново повтаря, че докато човешкото общество не се издигне до равнището на бхакти йога, всичките му дейности са обречени на поражение. Казано е:

Докато човек остава сляп и глух за себепознанието, всичките му успехи в материалните дейности, колкото и да са велики, са само различни форми на поражение, защото всички тези ненужни и безсмислени дейности не му помагат да постигне целта на човешкия живот. Човешкият живот е даден, за да се постигне освобождение от материалното робство, но докато човек е погълнат от материални дейности, умът му остава всмукан във водовъртежа на материалното съществуване и живот след живот той е обречен да остава в затвора на материалните тела.

Умът е този, който създава различните видове тела, в които живото същество изпитва различни материални страдания. Следователно докато умът е погълнат от плодоносни дейности, той е потънал в невежеството, а това означава, че живото същество отново и отново ще бъде жертва на материалното робство в различните тела, докато не развие у себе си трансцендентална любов към Бога, Ва̄судева, Върховната Личност. Но ако човек е потопен в трансценденталното име, качества, форма и дейности на Върховната Личност Ва̄судева, това означава, че е отвърнал ума си от материята и го е обърнал към абсолютното знание. Това знание ще го изведе на пътя към постигането на Абсолютната Истина и ще го освободи от оковите, които го приковават към материята, и от затвора на материалното тяло.

Затова Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ Прабхупа̄да, коментирайки думите сарватра сарвада̄, казва, че принципите на бхакти йога, на преданото служене на Бога, са универсални, т.е. бхакти йога е препоръчвана от всички свещени писания, следвана е от всички авторитети, нужна е навсякъде, обяснява всички причини и следствия и т.н. За да подкрепи това твърдение с доказателства от свещените писания, той цитира Сканда Пура̄н̣а, където в разказа за Брахма̄ и На̄рада се казва:

От материалния свят, където цари мрак, където живото същество е преследвано от раждане и смърт и където на всяка крачка дебнат опасности, човек може да се измъкне само с трансцендентално любовно служене на Бог Ва̄судева. Тази истина е призната от всички философи.

Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ цитира и друг известен пасаж, който се среща в три Пура̄н̣и – Падма, Сканда и Лин̇га:

„След като внимателно изучихме всички свещени писания, като ги прочетохме много пъти и дълго размишлявахме върху тях, стигнахме до заключението, че Бог На̄ра̄ян̣а е Върховната Абсолютна Истина и затова хората трябва да обожават само него“.

Тази истина е утвърдена косвено и от Гаруд̣а Пура̄н̣а:

„Дори ако човек е изчел всички Веди от кора до кора и е изучил подробно всички свещени писания, ако не е предан на Върховния Бог, трябва да бъде смятан за най-низш сред хората“. Подобно твърдение се среща и в Шрӣмад Бха̄гаватам (5.18.12):

Този, който е беззаветно предан на Върховната Божествена Личност, притежава всички добри качества на полубоговете, а този, който не е предан на Бога, се носи в мрака на собствените си измислици и разсъждения и е обречен да служи на тленната материя. В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.11.18) се казва:

„Ако човек много добре познава всички трансцендентални ведически писания, но така и не е узнал Върховния, това означава, че цялата му образованост е като дисагите на гърба на товарното животно или като грижите за крава, която не дава мляко“.

Право да служат на Бога с трансцендентална любов имат дори жените, шӯдрите, диваците в джунглата и всички други живи същества, които са се родили в грях.

Дори най-низшите човешки същества могат да се издигнат до най-висшето равнище на преданото служене, ако са учени от истински духовен учител, който познава до съвършенство науката за трансценденталното любовно служене на Бога. И щом дори най-низшите могат да постигнат това равнище, какво да говорим за най-извисените, които владеят из основи ведическото знание. И така, преданото служене на Бога е открито за всички, каквито и да са те. Това доказва, че с предано служене може да се занимава всеки.

Следователно преданото служене под ръководството на истински духовен учител, което довежда до съвършено знание, се препоръчва за всички живи същества, дори и ако не са в човешка форма. Гаруд̣а Пура̄н̣а потвърждава това по следния начин:

„Дори червеите, птиците и зверовете могат да постигнат висшето съвършенство, ако изцяло се отдадат на трансцендентално любовно служене на Бога – какво да говорим тогава за хората, които са склонни към философия“.

Следователно не е нужно да се търсят специално подготвени хора, които да отдават предано служене на Бога. Няма значение дали човек е добре или зле възпитан, дали е учен или глупав, дали има материални привързаности или се е отрекъл от света, дали е постигнал освобождение или само се стреми към него, дали е неопитен в преданото служене или има голям опит – като отдава предано служене под правилно ръководство, той ще постигне най-висшето съвършенство. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄ (9.30, 32):

Дори ако човек има много греховни навици, ако отдава трансцендентално любовно служене под подходящо ръководство, той трябва да бъде смятан за най-съвършения, за светец. Затова всеки – падналата жена, ограниченият работник, простият търговец и дори човекът с още по-низш произход – може да постигне висшето съвършенство на живота и да се върне вкъщи, обратно при Бога, стига само с цялото си сърце да търси убежище в лотосовите нозе на Бога. Искрената решителност е единственото качество, необходимо за постигане на най-висшето съвършенство. Но докато тя липсва, човекът ще трябва да бъде оценяван от гледна точка на материалните схващания за чистота и замърсеност, образованост и необразованост. Огънят си е огън и пари всички, които го докосват, независимо дали го докосват съзнателно или неволно. Принципът е харир харати па̄па̄ни душ̣т̣а-читтаир апи смр̣тах̣. Всемогъщият Бог пречиства предания от последиците на всичките му грехове, както слънцето с палещите си лъчи унищожава всички зарази. „Влечението към материалните наслаждения няма власт над чистия предан на Бога“. В свещените писания ще намерим стотици и хиляди афоризми, които потвърждават това. А̄тма̄ра̄ма̄ш ча мунаях̣ – „Трансценденталното любовно служене на Бога привлича дори себепозналите се души“. Кечит кевалая̄ бхактя̄ ва̄судева-пара̄ян̣а̄х̣ – „Достатъчно е човек само да слуша за Бога и да го възпява, за да стане велик предан на Бог Ва̄судева“. На чалати бхагават-пада̄равинда̄л лаванимиш̣а̄рдхам апи са ваиш̣н̣ава̄грях̣ – „Този, който не се отделя от лотосовите нозе на Бога дори за миг, трябва да бъде смятан за най-великия от всички ваиш̣н̣ави“. Бхагават-па̄рш̣адата̄м̇ пра̄пте мат-севая̄ пратӣтам̇ те – „Чистите предани са убедени, че ще имат възможност да общуват с Божествената Личност, затова винаги са заети в трансцендентално любовно служене на Бога“. И така, живите същества се занимават с предано служене, с бхакти йога, на всички континенти, на всички планети, във всички вселени. Това твърдят Шрӣмад Бха̄гаватам и всички сродни на него свещени писания. „Навсякъде“ означава във всички части от творението на Бога. На Бога може да се служи и с всички сетива, и дори само с ума. Известният бра̄хман̣ от Южна Индия служил на Бога само в мислите си и пак осъзнал Бога. За предания, който ангажира всичките си сетива в предано служене, успехът е гарантиран. Човек може да служи на Бога, като му предлага дори най-простите неща – цвете, листо, плод или малко вода. Те са достъпни във всяко кътче на вселената, и то дори безплатно, така че живите същества могат да служат на Бога из цялата вселена. Човек може да му служи просто като слуша за него, като го възпява или като чете за дейностите му, като го обожава и просто като го признава за Бог.

В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че човек може да служи на Бога, като му предлага плодовете от дейността си, без значение с какво точно се занимава. Хората често казват, че в делата си са вдъхновени от Бога, но това не е достатъчно. Човек трябва да се труди в името на Бога и да му служи. В Бхагавад-гӣта̄ (9.27) Богът казва:

Прави това, което желаеш или което ти е по-лесно да правиш, яж това, което можеш да ядеш, жертвай това, което можеш да пожертваш, подарявай това, което можеш да дадеш и поемай такива отречения, на каквито си способен, но всичко това прави само в името на Бога. Ако се занимаваш с бизнес или упражняваш някаква професия, прави това заради Бога. Всичко, което ядеш, предлагай първо на Бога; можеш да бъдеш сигурен, че след като приеме предложеното, Той ще ти го върне изцяло. Той е пълното цяло, затова в знак на благодарност за любовта на своя предан приема храната, която той му предлага, а после му я връща, вече като праса̄дам, за да може преданият да ѝ се наслаждава и да бъде щастлив. С други думи, Кр̣ш̣н̣а казва: стани слуга на Бога и живей в мир, като винаги го помниш – по този начин накрая ще се върнеш вкъщи, обратно при Бога.

В Сканда Пура̄н̣а се казва:

„Отдавам почитанията си на него, непогрешимия, защото просто като го помни или като произнася святото му име, човек може да постигне целта, заради която се извършват всички отречения, жертвоприношения и плодоносни дейности. И този процес може да се следва навсякъде и от всички“. Шрӣмад Бха̄гаватам (2.3.10) препоръчва:

„Независимо дали е пълен с материални желания или се е освободил от тях, човек трябва да следва безгрешния път на бхакти йога и да постигне пълно съвършенство“. Няма смисъл да се старае да умилостивява полубоговете и богините, защото Божествената Личност е коренът на всички тях. Като полива корена на дървото, човек служи на всички клони и листа и ги съживява, а като служи на Върховния Бог, служи и на всички богове и богини, без да полага отделни усилия за това. Богът е всепроникващ, затова служенето на него също е всепроникващо. Сканда Пура̄н̣а потвърждава този факт по следния начин:

Когато обожава Върховния Бог, Божествената Личност, който държи в ръцете си раковина, колело, боздуган и лотосов цвят, човек обожава едновременно и всички полубогове, защото Хари, Божествената Личност, прониква във всичко съществуващо. Следователно трансценденталното любовно служене на Бога е благотворно за всеки и във всички отношения: обектно, субектно, причинно, притежателно, инструментално и т.н. Това действие е благотворно и за човека, който обожава Бога, и за самия Бог, който е обожаван, за източника на средствата за обожание, за причината за обожанието, за мястото, на което се извършва обожанието и т.н.

Бхакти йога може да се практикува дори по време на унищожението на материалния свят. Ка̄лена наш̣т̣а̄ пралайе ва̄н̣ӣям – Богът е обожаван дори по време на потопа, който унищожава вселената, тъй като спасява Ведите от гибел. Богът е обожаван във всички юги (епохи). В Шрӣмад Бха̄гаватам (12.3.52) се казва:

Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а има следната строфа:

„Ако човек дори за миг забрави Ва̄судева, Върховната Божествена Личност, това е най-голямата загуба, най-голямата илюзия и най-голямата грешка“. Човек може да обожава Бога на всеки етап от живота си. Маха̄ра̄джа Прахла̄да и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит обожавали Бога, когато се намирали в утробата на майка си. Дхрува Маха̄ра̄джа обожавал Бога в най-ранното си детство, когато бил само на пет години. Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а обожавал Бога в разцвета на младостта си, а Маха̄ра̄джа Дхр̣тара̄ш̣т̣ра обожавал Бога когато вече бил грохнал от старост и отчаян във всичките си надежди. Аджа̄мила го обожавал на смъртния си одър, а Читракету го обожавал в рая и в ада. В Нарасим̇ха Пура̄н̣а се казва, че щом обитателите на ада започнат да повтарят святото име на Бога, те се издигат до рая. Дурва̄са̄ Муни потвърждава това: мучйета ян-на̄мнй удите на̄рако 'пи – „Възпявайки святото име на Бога, жителите на ада се избавят от адските мъки“. И така, заключението на Шрӣмад Бха̄гаватам, което Шукадева Госва̄мӣ открил на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, гласи:

„О, царю, окончателният извод е, че за да постигнат целите си, аскетите, мистиците, вършителите на плодоносни дейности и всички останали трябва да повтарят святото име на Бога, отхвърлили всички страхове и съмнения“. (Шрӣмад Бха̄гаватам, 2.1.11)

Косвено за това се говори и на други места в свещените писания:

1. Дори човек да е изучил подробно всички Веди и свещени писания, ако не е предан на Върховния Бог, Божествената Личност, той трябва да бъде смятан за най-низш сред човешкия род.

2. В Гаруд̣а Пура̄н̣а, Бр̣хан-на̄радӣя Пура̄н̣а и Падма Пура̄н̣а се повтаря същото: какъв смисъл имат ведическото знание и отреченията, ако човек не е служи на Бога с преданост?

3. Дори хиляди праджа̄пати не могат да се мерят с един предан на Бога.

4. Шукадева Госва̄мӣ казва (Шрӣмад Бха̄гаватам, 2.4.17), че нито аскетите, нито филантропите, нито прочутите знаменитости, нито великите философи, нито мистиците могат да постигнат целите си, ако не служат на Бога.

5. Дори да е по-великолепно и от рая, мястото, в което никой не слави Бога на Вайкун̣т̣ха или неговите чисти предани, веднага трябва да бъде напуснато.

6. Чистите предани се отказват и от петте вида освобождение, за да могат да служат на Бога.

Следователно окончателният извод е, че величието на Бога трябва да се слави винаги и навсякъде. Човек трябва да слуша за Бога, да го възпява и винаги да го помни, защото това е най-висшето съвършенство на живота. Що се отнася до плодоносните дейности, те се ограничават само до наслаждението, което изпитва тялото; процесът на йога се ограничава само до постигането на мистични сили; с емпиричната философия може да се придобие само трансцендентално знание, а трансценденталното знание води само до освобождение. Дори ако човек приеме някой от тези методи, практикуването им е съпроводено с много рискове и трудности, докато трансценденталното предано служене на Бога е достъпно за всички и този, който го следва, не е застрашен от опасността да падне. По милостта на Бога човекът, който е започнал този процес, със сигурност постига крайната му цел. В началните етапи на преданото служене са необходими определени познания, но в по-висшите етапи няма нужда дори от знание. Следователно най-добрият и най-сигурният път за духовен прогрес е бхакти йога, чистото предано служене.

Понякога имперсоналистите отделят от Шрӣмад Бха̄гаватам четирите шлоки, които са неговата квинтесенция, и ги тълкуват така, че да намерят в тях потвърждение на възгледите си. Но не трябва да забравяме, че тези четири шлоки са били изговорени най-напред от самата Божествена Личност, следователно имперсоналистите не могат да проникнат в смисъла им, защото нямат никаква представа за Личността на Бога. Затова те могат да ги тълкуват както си искат, но хората, които са получили знание по веригата на ученическата последователност, водеща началото си от Брахма̄, никога няма да приемат такива тълкувания. Това ще бъде разяснено в следващите строфи. Освен това шрутите утвърждават, че Върховната Истина, Божествената Личност, никога не се открива пред тези, които се гордеят с академичните си познания. В шрути-мантра ясно се казва (Кат̣ха Упаниш̣ад, 1.2.23):

Всичко това е обяснено от самия Бог и човекът, който няма достъп до личностния аспект на Бога, ще може да разбере смисъла на казаното в Шрӣмад Бха̄гаватам само ако получи знание от бха̄гаватите, които принадлежат към ученическата последователност.