Шрӣмад Бха̄гаватам 2.9.37

Както в десета глава на Бхагавад-гӣта̄ Божествената Личност Бог Кр̣ш̣н̣а обобщава цялото съдържание на Гӣта̄ в четири шлоки (като се започне от ахам̇ сарвася прабхавах̣), така и Шрӣмад Бха̄гаватам е обобщен в четири шлоки, които започват от ахам ева̄сам ева̄гре. По този начин съкровеният смисъл на най-важното заключение на философията бха̄гавата е разкрит от самата Божествена Личност, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а – този, който е изрекъл Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄. Много лингвисти и неотдадени на Бога светски философи се опитват да тълкуват превратно тези четири шлоки на Шрӣмад Бха̄гаватам, но самият Бог съветва Брахма̄джӣ да не се отклонява от окончателния извод, който Той му предава. Богът сам изложил квинтесенцията на Шрӣмад Бха̄гаватам, а Брахма̄ приел това знание. Това, че имперсоналистите чрез умело боравене с езика изопачават смисъла на думата ахам, не трябва да смущава твърдите последователи на Шрӣмад Бха̄гаватам. Шрӣмад Бха̄гаватам е книга за Божествената Личност и за чистите предани, също наричани бха̄гавати. И тъй като е съкровено писание за преданото служене на Бога, до нея не трябва да имат достъп никакви външни хора. За жалост, имперсоналистите, които нямат никакво отношение към Божествената Личност, понякога се опитват да тълкуват Шрӣмад Бха̄гаватам, опирайки се на нищожните си познания в граматиката и на абстрактните си умозаключения. Затова Богът казва на Брахма̄ (а чрез него и на всички предани, последователи на Брахма̄ в парампара̄), че не трябва да се подвежда от заключенията на така наречените лингвисти и други подобни невежи и винаги трябва да съсредоточава ума си върху знанието, получено по веригата на парампара̄. Никой не трябва да се опитва да дава нови тълкувания на трансценденталната мъдрост, разчитайки на светските си познания. Затова първото, което човек трябва да направи, ако иска да получи знанието, което получил Брахма̄, е да се обърне към истински гуру, представител на Бога в системата на парампара̄. Никой не трябва да измисля собствени тълкувания върху свещените писания, опирайки се на несъвършеното си знание. Гуру, истинският духовен учител, може да води ученика си по верния път, очертан в авторитетните ведически ша̄стри. Той не си играе с думите, за да обърква ученика си. Той го учи на принципите в преданото служене чрез личния си пример. Ако не служи лично, човек живот след живот ще се занимава с безплодни разсъждения като имперсоналистите и никога няма да стигне до окончателния извод. Следвайки наставленията на духовния учител, които съответстват на принципите на свещените писания, ученикът постига пълно знание, което на свой ред се проявява под формата на непривързаност към света на сетивните наслаждения. Безплодните светски мислители не могат да проумеят как е възможно човек да се отрече от света на сетивните наслаждения и затова смятат, че всички опити за постигане на съзнание за Бога са мистицизъм. Непривързаността към сетивния свят е едно от равнищата в осъзнаването на трансценденталното. Тя се нарича брахма-бхӯта и е началната степен в трансценденталното предано служене (пара̄ бхактих̣). Равнището брахма-бхӯта се нарича още а̄тма̄ра̄ма. Когато го достигне, човек намира удовлетворение вътре в себе си и загубва влечение към света на сетивните удоволствия. Само след като стигне до това равнище на пълно вътрешно удовлетворение, човек наистина може да разбере трансценденталното знание за Божествената Личност. Потвърждение на казаното се дава в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.20):

Постигайки чрез преданото служене пълно удовлетворение, което се проявява под формата на непривързаност към света на сетивните удоволствия, освободената душа е способна да разбере науката за Бога.

Човек може да проникне в тайните на науката за Бога до най-съкровените ѝ подробности само на равнището брахма-бхута, когато постигне пълно удовлетворение и непривързаност към сетивния свят, а не с помощта на познанията по граматика или на академичното теоретизиране. Брахма̄ бил готов да приеме науката за Бога, затова Богът, доволен от него, му открил смисъла на Шрӣмад Бха̄гаватам. Всеки предан, който се е откъснал от света на сетивните наслаждения, може да получи наставления от самия Бог. За това говори Бхагавад-гӣта̄ (10.10):

На преданите, които постоянно са заети с трансцендентално любовно служене на Бога (прӣти-пӯрвакам), от безпричинната си милост Богът лично им дава наставления, за да могат уверено да напредват по пътя обратно към къщи, при него. Следователно човек не трябва да прави дори опит да разбере четирите шлоки на Шрӣмад Бха̄гаватам чрез разсъждения и умозаключения. Той може да узнае всичко за Вайкун̣т̣ха, обителта на Бога, само като види лице в лице Върховния Бог, както го видял Брахма̄джӣ. И така, Вайкун̣т̣ха може да бъде узната от всеки предан, който в процеса на преданото служене е постигнал трансцендентална позиция.

В Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад (шрути) се казва: гопа-вешо ме пуруш̣ах̣ пураста̄д а̄вирбабхува – Богът се явил пред Брахма̄ в образа на пастирче, т.е. в изначалната си форма на Божествената Личност, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Говинда, когото по-късно Брахма̄джӣ ще опише в своята Брахма сам̇хита̄ (5.29):

Брахма̄джӣ желае да обожава изначалната Божествена Личност, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, обитаващ най-висшата планета във Вайкун̣т̣ха – Голока Вр̣нда̄вана, където пасе кравите сурабхи като малко пастирче и където стотици хиляди богини на щастието (гопӣ) му служат с любов и благоговение.

И така, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е изначалната форма на Върховния Бог (кр̣ш̣н̣ас ту бхагава̄н сваям), за което свидетелства и дадената шлока. Върховна Божествена Личност е Бог Кр̣ш̣н̣а, а не На̄ра̄ян̣а или пуруш̣а-авата̄рите, които са негови вторични проявления. Следователно Шрӣмад Бха̄гаватам е съзнание за Върховната Божествена Личност Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и заедно с Бхагавад-гӣта̄ е звуково въплъщение на Бога. Заключението е, че Шрӣмад Бха̄гаватам е наука за Бога, чрез която съвършено могат да бъдат опознати Богът и неговата обител.