Шрӣмад Бха̄гаватам 2.9.18
Деванагари
तद्दर्शनाह्लादपरिप्लुतान्तरो
हृष्यत्तनु: प्रेमभराश्रुलोचन: ।
ननाम पादाम्बुजमस्य विश्वसृग्
यत् पारमहंस्येन पथाधिगम्यते ॥ १८ ॥
हृष्यत्तनु: प्रेमभराश्रुलोचन: ।
ननाम पादाम्बुजमस्य विश्वसृग्
यत् पारमहंस्येन पथाधिगम्यते ॥ १८ ॥
Стих
тад-даршана̄хла̄да-париплута̄нтаро
хр̣ш̣ят-танух̣ према-бхара̄шру-лочанах̣
нана̄ма па̄да̄мбуджам ася вишва-ср̣г
ят па̄рамахам̇сйена патха̄дхигамяте
хр̣ш̣ят-танух̣ према-бхара̄шру-лочанах̣
нана̄ма па̄да̄мбуджам ася вишва-ср̣г
ят па̄рамахам̇сйена патха̄дхигамяте
Дума по дума
тат — като видя Бога по този начин; даршана — среща; а̄хла̄да — радост; париплута — преизпълнен; антарах̣ — в сърцето; хр̣ш̣ят — изпълнен с екстаз; танух̣ — тяло; према-бхара — с пълна трансцендентална любов; ашру — сълзи; лочанах̣ — в очите; нана̄ма — отдаде поклон; па̄да-амбуджам — в лотосовите нозе; ася — на Бога; вишва-ср̣к — създателя на вселената; ят — който; па̄рамахам̇сйена — великата освободена душа; патха̄ — път; адхигамяте — следва.
Превод
Брахма̄ видя Божествената Личност в цялото ѝ великолепие и сърцето му преля от щастие. От преизпълнилата го трансцендентална любов и екстаз очите му се напълниха със сълзи и той падна в поклон пред Бога. Това е пътят, който живото същество трябва да следва, за да постигне най-висшето съвършенство (парамахам̇са).
Пояснение
В самото начало на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че това велико писание е предназначено за парамахам̇си. Парамо нирматсара̄н̣а̄м̇ сата̄м, т.е. Шрӣмад Бха̄гаватам е предназначен за хора, които не знаят какво е злоба. Злобата, присъща на обусловената душа, започва от много дълбоко – тя е насочена най-напред към Върховната Божествена Личност. Божествената Личност е неопровержима истина, признавана от всички свещени писания. Бхагавад-гӣта̄ отделя особено внимание на личностния аспект на Върховния Бог. Дори нещо повече, в последната част на това велико произведение категорично се заявява, че ако иска да се спаси от страданията, човек трябва да се отдаде на Божествената Личност. Но, за съжаление, хората с неблагочестиво минало не вярват в съществуването на Божествената Личност; вместо това всеки иска сам да бъде Бог, без да има каквито и да било достойнства. Злобата, присъща на обусловената душа, остава дори когато у човека възникне желанието да се слее с Бога. Затова дори и най-великите философи емпирици, които размишляват за сливането с Върховния Бог, не могат да станат парамахам̇си, тъй като умът им е осквернен от злобата. Следователно равнището парамахам̇са могат да постигнат само тези, които са се посветили на практиката на бхакти йога. Бхакти йога започва от момента, в който човек придобие твърдата увереност, че е достатъчно просто да служи на Бога с преданост и съвършена трансцендентална любов, за да постигне най-висшето съвършенство на живота. Брахма̄джӣ вярвал в пътя на бхакти йога; той с вяра приел наставлението на Бога да извършва тапа и го изпълнил, налагайки си тежки отречения. Така той постигнал огромен успех – пред неговия взор се открило видението на Вайкун̣т̣халоките и Бога. Обителта на Върховния Бог не може да бъде достигната с механични средства (нито с помощта на ума, нито с някаква машина). Но човек може да постигне Вайкун̣т̣халока като следва процеса на бхакти йога, защото само чрез бхакти йога може да бъде осъзнат Богът. Всъщност Брахма̄джӣ останал да седи на своя лотос, но благодарение на искреността, с която следвал процеса на бхакти йога, успял да види Вайкун̣т̣халоките в цялото им великолепие, а също и самия Бог и придружителите му.
Като следва стъпките на Брахма̄, тоест като поеме пътя на парамахам̇сите, който се препоръчва тук, дори и в наше време всеки може да постигне същото съвършенство. Този метод за себепознание, предназначен за хората от настоящата епоха, е одобрен и от Бог Чайтаня. Преди всичко човек трябва искрено да повярва в съществуването на Божествената Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и да не прави усилия да го постигне със спекулативна философия, а да слуша за него от Шрӣмад Бха̄гавад-гӣта̄, а по-късно да започне да изучава и Шрӣмад Бха̄гаватам. Човек трябва да слуша личност, която е Бха̄гаватам, а не професионални разказвачи или кармӣ, гя̄нӣ и йогӣ. Това е тайната за постигането на науката за Бога. Не е задължително човек да се отрича от света; той може да си остане в същото положение, в което се намира сега, но трябва да намери истински предан на Бога и с вяра да слуша от него трансценденталното послание на Бога. Такъв е пътят на парамахам̇сите, който се препоръчва в дадената шлока. Едно от многобройните святи имена на Бога е името аджита, „непобедим“. И все пак човек може да покори Бога, когато следва пътя на парамахам̇сите. Великият духовен учител Брахма̄ проумял тази истина и я показал на практика. Той сам препоръчва парамахам̇са-пантха̄х̣ със следните думи:
гя̄не прая̄сам удапа̄ся наманта ева
джӣванти санмукхарита̄м̇ бхавадӣя ва̄рта̄м
стха̄не стхита̄х̣ шрути-гата̄м̇ тану-ва̄н̇-манобхир
йе пра̄яшо 'джита джито 'пй аси таис трилокя̄м
джӣванти санмукхарита̄м̇ бхавадӣя ва̄рта̄м
стха̄не стхита̄х̣ шрути-гата̄м̇ тану-ва̄н̇-манобхир
йе пра̄яшо 'джита джито 'пй аси таис трилокя̄м
Брахма̄ каза: „О, Боже Кр̣ш̣н̣а, преданият, който е отхвърлил пътя на емпиричната философия, чиято цел е сливането с битието на Върховния, започнал е да слуша за твоето величие и дейности от истински са̄дху, светец, и живее честно, изпълнявайки задълженията си, предписани му от неговото положение в обществото, може да завоюва твоето благоразположение и милост, независимо че Ти си аджита, непобедим“. (Шрӣмад Бха̄гаватам, 10.14.3) Такъв е пътят на парамахам̇сите, който самият Брахма̄ следвал и по-късно препоръчал за всички, които искат да постигнат съвършенството на живота.