Шрӣмад Бха̄гаватам 2.9.39

अन्तर्हितेन्द्रियार्थाय हरये विहिताञ्जलि: ।
सर्वभूतमयो विश्वं ससर्जेदं स पूर्ववत् ॥ ३९ ॥
антархитендрия̄ртха̄я
харайе вихита̄н̃джалих̣
сарва-бхӯтамайо вишвам̇
сасарджедам̇ са пӯрвават

Дума по дума

антархитапри напускането; индрия-артха̄яна Божествената Личност, обекта на всички сетива; харайена Бога; вихита-ан̃джалих̣с допрени длани; сарва-бхӯтавсички живи същества; маях̣изпълнена с; вишвамвселената; сасарджасътвори; идамтова; сах̣той (Брахма̄джӣ); пӯрва-ватточно както преди.

Превод

Когато Върховната Божествена Личност, Хари, който доставя трансцендентално наслаждение на сетивата на преданите, изчезна, Брахма̄ допря молитвено длани и започна отново да сътворява вселената такава, каквато тя беше преди, заселвайки я с живи същества.

Пояснение

Върховната Божествена Личност, Хари, удовлетворява сетивата на всички живи същества. Заблудени от отразената светлина на външната енергия, живите същества обожават сетивата си, вместо да ги използват за това, за което са предназначени: да изпълняват желанията на Върховния.
В Хари-бхакти судходая (13.2) се казва следното:
акш̣н̣ох̣ пхалам̇ тва̄др̣ша-даршанам̇ хи
танох̣ пхалам̇ тва̄др̣ша-га̄тра-сан̇гах̣
джихва̄-пхалам̇ тва̄др̣ша-кӣртанам̇ хи
судурлабха̄ бха̄гавата̄ хи локе
„О, предан на Бога, очите са ни дадени само за да те гледаме, а докосването до твоето тяло е съвършенството на осезанието. Езикът ни е даден, за да възславяме качествата ти, защото в този свят много трудно може да се открие чист предан на Бога“.
Първоначално сетивата били дадени на живото същество именно за това – да отдават трансцендентално любовно служене на Бога и на неговите предани, но подведени от материалната енергия, обусловените души попадат в плена на сетивното наслаждение. Затова целта на процеса на развиване съзнание за Бога е да се пречистят сетивата, заети с обусловени дейности, и после отново да се ангажират в непосредствено служене на Бога. Затова Брахма̄ използвал сетивата си в служене на Бога и отново сътворил обусловените живи същества, давайки им възможност да действат в сътворената вселена. Така материалната вселена се създава и унищожава по волята на Бога. Тя е създадена, за да даде възможност на обусловените души да действат и благодарение на дейностите си да се върнат вкъщи, обратно при Бога, а Брахма̄джӣ, На̄рададжӣ, Вя̄саджӣ и техните последователи са помощници на Бога в осъществяването на този замисъл – да измъкнат обусловените души от царството на сетивното наслаждение и да ги върнат към нормалното им състояние на съществуване, в което те използват сетивата си, за да служат на Бога. Но имперсоналистите вместо да направят това, т.е. вместо да променят дейностите на сетивата, се опитват да лишат от сетива обусловените души и Бога. Този метод на лечение на обусловените души е неправилен. Болестта на сетивата може да се излекува, като се поправят дефектите им, а не като се ампутират самите сетива. Ако очите са болни, трябва да ги излекуваме и да възстановим нормалното си зрение. Изваждането на очите трудно може да се нарече лечение. По подобен начин единствената причина за всички материални болести са сетивните наслаждения и за да се излекува от тях, човек трябва да ангажира сетивата си в други дейности – да съзерцава красотата на Бога, да слуша за величието му и да работи за него. Така Брахма̄ отново сътворил вселенските дела.