Шрӣмад Бха̄гаватам 2.9.30

Очевидно е, че Брахма̄ има приятелска връзка с Бога. Всяко живо същество е вечно свързано с Божествената Личност чрез едно от петте различни трансцендентални отношения: ша̄нта, да̄ся, сакхя, ва̄тсаля и ма̄дхуря. Вече говорихме за тези връзки с Божествената Личност. Тази шлока ясно показва, че Брахма̄ е свързан с Божествената Личност чрез отношенията на трансценденталното приятелство. Чистите предани могат да са свързани с Бога чрез всяко едно от трансценденталните отношения – те могат да бъдат дори негови родители, – но въпреки това винаги си остават трансцендентални слуги на Бога. Никой не може да бъде равен на Бога или по-велик от него. Така утвърждава Бхагавад-гӣта̄. Въпреки че е вечно свързан с Бога чрез отношенията на трансценденталното приятелство и въпреки че заема най-висшия пост във вселената – поста на създател на всички видове живи същества, – Брахма̄джӣ знае своето място и разбира, че не е нито Върховният Бог, нито е всемогъщ. Понякога някоя необикновено могъща личност от вселената или извън нея демонстрира по-голямо могъщество и от могъществото на самия Бог. Но чистият предан знае, че това могъщество е вибхӯти (сила, дадена от Бога), и надареното с нея живо същество не е независимо. Шрӣ Ханума̄нджӣ просто прескочил Индийския океан, а Бог Шрӣ Ра̄мачандра трябвало да построи мост, за да мине отвъд. Това обаче не означава, че Ханума̄нджӣ е по-могъщ от Бога. Понякога Богът дарява предания си с необикновени способности, но преданият никога не забравя, че те идват от Божествената Личност, докато той самият е просто оръдие в ръцете на Бога. Чистият предан никога не се възгордява, за разлика от неотдадения, който си въобразява, че е Бог. Просто е поразяващо как човек, който на всяка крачка получава ритници от законите на заблуждаващата енергия на Бога, може да отглежда в главата си идеята, че е Бог. Тази идея е последният капан, приготвен от заблуждаващата енергия за обусловената душа. Първата илюзия на живото същество е заблуждението му, че ако натрупа богатство и придобие власт, ще може да стане повелител на материалния свят. Но когато всичките му опити претърпят крах, у него се появява желанието да се слее с Бога. Така че и желанието му да стане най-могъщия в материалния свят, и желанието му да се слее с Бога са все капани на илюзията. Но тъй като чистите предани на Бога са души, които напълно са се предали в неговите ръце, те никога не попадат в капаните на ма̄я̄. Брахма̄ е главният полубог, който управлява материалния свят, и затова е в състояние да прави изумителни неща. Но тъй като е чист предан на Бога, през главата му никога не минава дръзката мисъл за сливане с Бога, за разлика от неотдадените с жалки познания. Би било добре, ако невежите хора, които в гордостта си са си въобразили, че могат да станат Бог, се поучат поне малко от примера на Брахма̄.

Всъщност Брахма̄ не създава живите същества. По време на сътворението той е упълномощен да им предостави различните телесни форми, които те са заслужили с дейностите си в предишния цикъл на творението. Работата на Брахма̄джӣ се свежда само до това да събуди живите същества от сън и да им предостави възможности да започнат да изпълняват задълженията си. Брахма̄джӣ не създава различните категории живи същества по собствено хрумване – на него му е поверена задачата да им даде различните видове тела, за да могат да извършват съответните си дейности. И въпреки това той се опасява да не се помисли за Върховния Всемогъщ Бог и затова постоянно се опитва да помни, че е само оръдие в ръцете на Бога.

Преданите на Бога вършат задълженията, които им е отредил Богът, и тъй като изпълняват неговата воля, безпрепятствено довеждат дейностите си до успешен край. Те смятат, че успехите им се дължат на Бога, а не на тях самите. Невежите хора обаче приписват всички заслуги за успехите си на себе си, без да отдават дължимото на Бога. Това е отличителна черта на всички неотдадени.