Шрӣмад Бха̄гаватам 2.9.29

Брахма̄джӣ не искал да бъде спекулиращ мислител, който разчита изключително на собственото си знание и затова е обречен на материално робство. Всеки трябва да проумее, че каквито и дейности да върши, той е само оръдие. Обусловената душа е оръдие в ръцете на външната енергия, гун̣амайӣ ма̄я̄, заблуждаващата енергия на Бога, а в освободеното си състояние живото същество е оръдие за изпълняване волята на самата Божествена Личност. Живото същество, което осъществява волята на Бога, е в своето естествено, първоначално състояние, а когато е оръдие в ръцете на заблуждаващата енергия на Бога, се намира в материално робство. В обусловеното си състояние живото същество измисля най-различни теории за Абсолютната Истина и за нейните разнообразни дейности. А в необусловеното си състояние то получава знание от самия Бог. Такава освободена душа винаги действа безупречно, защото е преодоляла склонността да си измисля собствени теории. Бхагавад-гӣта̄ (10.10 – 11) специално потвърждава, че Богът лично ръководи чистите си предани, които постоянно му отдават трансцендентално любовно служене, затова те уверено могат да напредват по пътя към него, обратно към къщи. Чистите предани никога не се гордеят с напредъка, който са постигнали, докато философстващите неотдадени, потънали в мрака на заблуждаващата енергия, са много горди с „познанията“ си, които се основават на собствените им измислици и не могат да ги изведат на верния път. Брахма̄ заемал най-висшия пост във вселената, но въпреки това искал да избегне капана на гордостта.