Деванагари
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение
ГЛАВА ПЪРВА
Първата крачка в опознаването на Бога
Деванагари
ॐ नमो भगवते वासुदेवाय ।
Стих
ом̇ намо бхагавате ва̄судева̄я
Дума по дума
ом̇ — о, Господи; намах̣ — моите почитания на теб; бхагавате — Божествената Личност; ва̄судева̄я — Бог Кр̣ш̣н̣а, сина на Васудева.
Превод
О, Господи, о, всемогъща Божествена Личност, отдавам Ти най-смирените си почитания.
Пояснение
Ва̄судева̄я означава „на Кр̣ш̣н̣а, сина на Васудева“. Този, който повтаря името на Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева, постига всички добри резултати, които се постигат с благотворителността и отреченията. Затова с тази мантра (ом̇ намо бхагавате ва̄судева̄я) авторът, разказвачът или читателят на Шрӣмад Бха̄гаватам отдава най-смирените си почитания на Кр̣ш̣н̣а, Върховния Бог, извора на цялото удоволствие. В Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам бяха описани основните принципи на сътворението, затова тя може да се нарече „Сътворението“.
Във Втора песен се описва вторичното космическо проявление. Различните планетарни системи са представени като различни части от вселенското тяло на Бога. По тази причина Втора песен може да се нарече „Космическото проявление“. Тя се състои от десет глави, в които се говори за целта на Шрӣмад Бха̄гаватам и за различните аспекти на тази цел. Първа глава описва величието на мантруването* и накратко излага метода, по който начинаещите предани могат да медитират върху вселенската форма на Бога. В първия стих Шукадева Госва̄мӣ започва да отговаря на въпросите на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, който пита какво трябва да прави човекът на прага на смъртта. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит посрещнал Шукадева Госва̄мӣ с радост и бил горд, че е потомък на Арджуна, близкия приятел на Кр̣ш̣н̣а. Царят всъщност бил много скромен, но въпреки това не скривал радостта си, че Бог Кр̣ш̣н̣а е бил благосклонен към прадедите му, синовете на Па̄н̣д̣у, и особено към дядо му Арджуна. Бог Кр̣ш̣н̣а винаги показвал благоразположение към рода на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, затова когато наближила смъртта на царя, Той изпратил при него Шукадева Госва̄мӣ, който да му помогне по пътя към себепознанието. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил предан на Бог Кр̣ш̣н̣а още от дете и изпитвал към Кр̣ш̣н̣а естествена привързаност. Шукадева Госва̄мӣ почувствал предаността на царя и приветствал въпросите му за човешкия дълг. От думите на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит ставало ясно, че най-висшето призвание на всяко живо същество е да обожава Бог Кр̣ш̣н̣а. Шукадева Госва̄мӣ одобрил това и казал: „Въпросът ти е славен, защото питаш за Кр̣ш̣н̣а“. Ето и преводът на първия стих.
*Мантруване, повтаряне на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. (Б.ред.)
*Мантруване, повтаряне на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. (Б.ред.)
Деванагари
श्रीशुक उवाच
वरीयानेष ते प्रश्न: कृतो लोकहितं
नृप ।
आत्मवित्सम्मत: पुंसां श्रोतव्यादिषु य: पर: ॥ १ ॥
वरीयानेष ते प्रश्न: कृतो लोकहितं
नृप ।
आत्मवित्सम्मत: पुंसां श्रोतव्यादिषु य: पर: ॥ १ ॥
Стих
шрӣ-шука ува̄ча
варӣя̄н еш̣а те прашнах̣
кр̣то лока-хитам̇ нр̣па
а̄тмавит-самматах̣ пум̇са̄м̇
шротавя̄дишу ях̣ парах̣
варӣя̄н еш̣а те прашнах̣
кр̣то лока-хитам̇ нр̣па
а̄тмавит-самматах̣ пум̇са̄м̇
шротавя̄дишу ях̣ парах̣
Дума по дума
шрӣ-шуках̣ ува̄ча — Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза; варӣя̄н — славен; еш̣ах̣ — този; те — твой; прашнах̣ — въпрос; кр̣тах̣ — зададен от теб; локахитам — благотворен за всички хора; нр̣па — о, царю; а̄тмавит — трансценденталист; самматах̣ — одобрен; пум̇са̄м — на всички хора; шротавя-а̄диш̣у — във всички видове слушане; ях̣ — което; парах̣ — най-висшето.
Превод
Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: Скъпи царю, въпросът ти е славен, защото носи голяма полза за всички хора. Всички трансценденталисти са единодушни, че отговорът на този въпрос е най-важното, което трябва да се слуша.
Пояснение
Въпросът на Парӣкш̣ит е толкова забележителен, че сам по себе си е най-подходящото нещо за слушане. Като задава такива въпроси и слуша отговорите им, човек може да постигне най-висшето съвършенство в живота. Бог Кр̣ш̣н̣а е изначалната Върховна Личност, затова всеки въпрос, свързан с него, е изначален и съвършен. Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е казал, че най-висшето съвършенство в живота е да се постигне трансцендентално любовно служене на Кр̣ш̣н̣а. Въпросите за Кр̣ш̣н̣а и отговорите им издигат човека до тази трансцендентална позиция, затова въпросите на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит за философията на Кр̣ш̣н̣а са много славни. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит искал напълно да се потопи в мисли за Кр̣ш̣н̣а, а това може да се постигне, като се слушат повествованията за необикновените дейности на Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ например се казва, че е достатъчно човек да разбере трансценденталната природа на появяването, напускането и дейностите на Бог Кр̣ш̣н̣а, за да може веднага да се върне у дома, обратно при Бога, и никога повече да не попада сред страданията на материалното съществуване. Следователно да се слуша постоянно за Кр̣ш̣н̣а, е много благоприятно. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит помолил Шукадева Госва̄мӣ да разкаже за дейностите на Кр̣ш̣н̣а, за да може той да потопи ума си в мисли за Кр̣ш̣н̣а. Дейностите на Кр̣ш̣н̣а не се различават от самия Кр̣ш̣н̣а. Докато човек слуша за тези трансцендентални дейности, върху него не действат законите на обусловения живот в материалния свят. Разговорите за Бог Кр̣ш̣н̣а са толкова благотворни, че пречистват и разказвача, и слушателя, и този, който задава въпросите. Те са сравнявани с водите на Ганг, които извират от палеца на крака на Бог Кр̣ш̣н̣а. Водите на Ганг освещават и хората, които се къпят в тях, и земите, през които текат. По същия начин повествованията за Кр̣ш̣н̣а (кр̣ш̣н̣а-катха̄) са толкова чисти, че където и да се разказват, пречистват мястото, слушателите, говорещия, този, който задава въпросите, и всички наоколо.
Деванагари
श्रोतव्यादीनि राजेन्द्र नृणां सन्ति
सहस्रश: ।
अपश्यतामात्मतत्त्वं गृहेषु गृहमेधिनाम् ॥ २ ॥
सहस्रश: ।
अपश्यतामात्मतत्त्वं गृहेषु गृहमेधिनाम् ॥ २ ॥
Стих
шротавя̄дӣни ра̄джендра
нр̣н̣а̄м̇ санти сахасрашах̣
апашята̄м а̄тма-таттвам̇
гр̣хеш̣у гр̣ха-медхина̄м
нр̣н̣а̄м̇ санти сахасрашах̣
апашята̄м а̄тма-таттвам̇
гр̣хеш̣у гр̣ха-медхина̄м
Дума по дума
шротавя-а̄дӣни — теми за слушане; ра̄джендра — о, императоре; нр̣н̣а̄м — на човечеството; санти — има; сахасрашах̣ — стотици и хиляди; апашята̄м — на слепите; а̄тма-таттвам — знанието за аза, окончателната истина; гр̣хеш̣у — у дома; гр̣ха-медхина̄м — на хората, които са прекалено погълнати от материалното.
Превод
О, императоре, хората, които са погълнати от материалното, са глухи за науката за окончателната истина, затова дискутират всякакви други теми от живота на човешкото общество.
Пояснение
В свещените писания има две названия за семейните. Едното е гр̣хастха, а другото е гр̣хамедхӣ. Гр̣хастхи са хората, които живеят със съпругите и децата си, но водят трансцендентален живот, като се стремят да осъзнаят крайната истина. Гр̣хамедхӣ са тези, които живеят само за интересите на своето семейство, в тесния или в по-широкия смисъл на тази дума, и изпитват неприязън към останалите. Думата медхӣ означава „злоба“. Гр̣хамедхӣте се интересуват единствено от собствените си семейни работи и завиждат на другите. Затова те никога не са в добри отношения един с друг. Същото става и на равнището на класите, обществата и народите, които заради користните си интереси постоянно влизат в противоречия помежду си. В епохата на Кали всички семейни хора си завиждат, защото са глухи за знанието за крайната истина. Те се интересуват от политика, наука, обществен живот, икономика и пр., но в същото време поради оскъдните си познания никога не се замислят как да решат основния проблем в живота – да победят раждането, смъртта, старостта и болестите. Целта на човешкия живот е да се сложи край на проблемите на раждането, смъртта, старостта и болестите. Но заблуждавани от материалната природа, гр̣хамедхӣте забравят всичко за себепознанието. Окончателното разрешение на всички проблеми в живота е човек да се върне вкъщи, обратно при Бога; както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (8.16), по този начин той се избавя от страданията в материалното съществуване – раждането, смъртта, старостта и болестите.
За да се върне вкъщи, обратно при Бога, човек трябва да слуша повествованията за Върховния Бог и за неговото име, форма, качества, забавления, атрибути и обкръжение. Глупавите хора не разбират това. Те искат да слушат за имената и формите на тленните неща и не знаят как да използват склонността си за слушане така, че да постигнат абсолютното благо. Освен това в заблуждението си те създават лъжлива литература, която се опитва да опише името, формата и качествата на крайната истина. Следователно човек не трябва да бъде гр̣хамедхӣ, който живее само за да завижда на другите. Напротив, той трябва да бъде истински семеен, следващ наставленията на писанията.
Деванагари
निद्रया ह्रियते नक्तं व्यवायेन च वा वय: ।
दिवा चार्थेहया राजन् कुटुम्बभरणेन वा ॥ ३ ॥
दिवा चार्थेहया राजन् कुटुम्बभरणेन वा ॥ ३ ॥
Стих
нидрая̄ хрияте нактам̇
вява̄йена ча ва̄ ваях̣
дива̄ ча̄ртхехая̄ ра̄джан
кут̣умба-бхаран̣ена ва̄
вява̄йена ча ва̄ ваях̣
дива̄ ча̄ртхехая̄ ра̄джан
кут̣умба-бхаран̣ена ва̄
Дума по дума
Превод
Нощем тези завистливи семейни спят или се отдават на полови наслаждения, а денем изкарват пари или се грижат за семейството си. Така минава животът им.
Пояснение
Спане и секс нощем, изкарване на пари и харчене за семейството денем – до това, в общи линии, се свежда животът на човека от съвременната цивилизация. Школата Бха̄гавата отрича този вид човешка цивилизация.
Човешкият живот е съчетание от материя и душа; ведическото знание има за цел да очисти душата от замърсяванията на материята. Това знание се нарича а̄тма-таттва. Хората, които са прекалено големи материалисти, не подозират съществуването на тази наука. Те се интересуват повече от икономическото развитие, защото то им носи сетивно наслаждение. Такива материалисти се наричат кармӣ – хора, които работят, за да се наслаждават на плодовете от труда си. На тях им е позволено, в определени граници, да подобряват материалното си благосъстояние и да водят регулиран полов живот. За тези, които са над кармӣте – гя̄нӣте, йогӣте и преданите, – половото наслаждение е забранено. Практически кармӣте са лишени от знанието а̄тма-таттва, затова животът им преминава, без да постигнат нещо духовно. Човек е получил живота си не за да работи до изнемога, само и само да подобри материалното си състояние, или пък да прави секс като кучетата и свинете. Единственото предназначение на човешкия живот е да разреши проблемите на материалното съществуване и да донесе освобождение от страданията. И така, нощем кармӣте прахосват човешкия си живот в спане и секс, а денем – в тежък труд за пари. По този начин те се опитват да подобрят условията на материалното си съществуване. В тази шлока бе описан накратко животът на материалистите. А сега ще видим как глупавите хора лекомислено пропиляват скъпоценния дар на човешкия живот.
Деванагари
देहापत्यकलत्रादिष्वात्मसैन्येष्वसत्स्वपि ।
तेषां प्रमत्तो निधनं पश्यन्नपि न पश्यति ॥ ४ ॥
तेषां प्रमत्तो निधनं पश्यन्नपि न पश्यति ॥ ४ ॥
Стих
деха̄патя-калатра̄диш̣в
а̄тма-саинйеш̣в асатсв апи
теш̣а̄м̇ праматто нидханам̇
пашянн апи на пашяти
а̄тма-саинйеш̣в асатсв апи
теш̣а̄м̇ праматто нидханам̇
пашянн апи на пашяти
Дума по дума
деха — тяло; апатя — деца; калатра — съпруга; а̄диш̣у — и във всичко, което е свързано с тях; а̄тма — собствени; саинйеш̣у — воини; асатсу — ненадеждни; апи — въпреки; теш̣а̄м — на всички тях; праматтах̣ — прекалено привързан; нидханам — унищожение; пашян — преживял; апи — въпреки; на — не; пашяти — вижда това.
Превод
Личностите, които са лишени от а̄тма-таттва, не търсят разрешение на проблемите на живота, защото са прекалено привързани към ненадеждните воини – тялото, децата и съпругата. Въпреки че са преживели достатъчно, те не съзнават, че гибелта им е неизбежна.
Пояснение
Материалният свят се нарича свят на смъртта. Всяко живо същество, като се започне от Брахма̄, който живее няколко милиарда години, и се стигне до микробите, които живеят само няколко секунди, се бори за съществуване. Следователно животът е борба с материалната природа, борба, която носи смърт на всички. В човешката форма живото същество има възможността да разбере, че е обречено в огромната борба за съществуване. Но понеже е прекалено привързано към семейството, обществото, родината си и пр., то иска да покори непобедимата материална природа с физическа сила, с помощта на децата, съпругата, роднините си и т.н. Въпреки че има достатъчно опит от собственото си минало и от живота на починалите си предшественици, човек не може да разбере, че всички тези „воини“ – децата, роднините, членовете на обществото и сънародниците му, не могат да му помогнат във великата борба. Човек трябва да се замисли над факта, че баща му и бащата на баща му вече не са между живите, което показва, че той самият също ще умре. На свой ред децата му, които един ден ще станат бащи, също ще умрат, когато им дойде времето. Никой няма да оцелее в борбата с материалната природа. Историята на човешкото общество доказва, че това е вън от всякакво съмнение. И въпреки това глупците не губят надежда, че материалната наука един ден ще ги направи безсмъртни. Тази нелепа идея, която се шири сред човешкото общество, е несъмнено голяма заблуда, а коренът ѝ е в това, че хората са забравили истинската природа на живата душа. Материалният свят е само сън, който съществува благодарение на привързаността ни към него. Истината е, че живата душа няма нищо общо с материалната природа. В океана на материалната природа бушуват вълните на времето, а така наречените жизнени условия приличат на мехурчета пяна, които приемаме за свое тяло, за своя съпруга, деца, общество, сънародници и пр. Тъй като не знаем нищо за душата, ние ставаме жертви на невежеството и пропиляваме ценната енергия на човешкия живот в напразни опити да намерим вечно съществуване – нещо, което е невъзможно в материалния свят.
Нашите приятели, роднини, така наречени съпруги и деца са не само смъртни, но и заслепени от външния блясък на материалния свят. Затова те не могат да ни спасят. Но все едно, ние продължаваме да мислим, че сред семейството, обществото или в родината си сме в безопасност.
Целият материален прогрес на човешката цивилизация може да се сравни с украсяването на труп. Всички сме вече мъртви, просто агонизираме за няколко дена, и въпреки това изразходваме цялата енергия на човешкия си живот, за да украсяваме собствения си труп.
След като разкрива безсмислието на дейностите на заблудените хора, Шукадева Госва̄мӣ посочва дълга на човешкото същество. Хората, които са лишени от знанието а̄тма-таттва, са объркани, но преданите на Бога, осъзнали до съвършенство трансценденталното знание, никога не се заблуждават.
След като разкрива безсмислието на дейностите на заблудените хора, Шукадева Госва̄мӣ посочва дълга на човешкото същество. Хората, които са лишени от знанието а̄тма-таттва, са объркани, но преданите на Бога, осъзнали до съвършенство трансценденталното знание, никога не се заблуждават.
Деванагари
तस्माद्भारत सर्वात्मा भगवानीश्वरो हरि: ।
श्रोतव्य: कीर्तितव्यश्च स्मर्तव्यश्चेच्छताभयम् ॥ ५ ॥
श्रोतव्य: कीर्तितव्यश्च स्मर्तव्यश्चेच्छताभयम् ॥ ५ ॥
Стих
тасма̄д бха̄рата сарва̄тма̄
бхагава̄н ӣшваро харих̣
шротавях̣ кӣртитавяш ча
смартавяш чеччхата̄бхаям
бхагава̄н ӣшваро харих̣
шротавях̣ кӣртитавяш ча
смартавяш чеччхата̄бхаям
Дума по дума
тасма̄т — по тази причина; бха̄рата — о, потомъко на Бхарата; сарва̄тма̄ — Свръхдушата; бхагава̄н — Божествената Личност; ӣшварах̣ — повелителят; харих̣ — Богът, който отстранява всички страдания; шротавях̣ — трябва да се слуша; кӣртитавях̣ — трябва да се възпява; ча — също; смартавях̣ — да се помни; ча — и; иччхата̄ — този, който желае; абхаям — свобода.
Превод
О, потомъко на цар Бхарата, този, който иска да се освободи от всички страдания, трябва да слуша повествованията за Божествената Личност, да слави Бога и да го помни, защото Той е Свръхдушата, повелителят на всичко и спасителят от всички страдания.
Пояснение
В предишната шлока Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ описа как глупавите хора, които са привързани към материалното, губят скъпоценното си време, за да разширяват още и още материалния си живот – чрез спане, секс, икономическо развитие и поддържане на кръг от роднини, които ще бъдат унищожени и ще потънат в забвение. Като извършва тези материални дейности, живата душа се заплита в последиците им според закона за кармата. Това я въвлича в кръговрата на раждането и смъртта, който обхваща 8 400 000 вида живот: водни обитатели, растения, влечуги, птици, животни, нецивилизовани хора и отново човешката форма, даваща възможност за освобождение от цикъла на плодоносните дейности. Следователно ако човек иска да се измъкне от този порочен кръг, трябва да престане да действа като кармӣ – да се наслаждава на последиците от работата си, било то добри или лоши. Човек не трябва да прави за себе си нищо, все едно дали добро или лошо; всичко трябва да върши в името на Върховния Бог, който е истинският собственик на всичко съществуващо. Този начин на действие е препоръчан в Бхагавад-гӣта̄ (9.27), където се казва, че човек трябва да посвещава всичките си дейности на Бога. Затова той най-напред трябва да слуша за Бога. Той трябва да слуша внимателно, след това да възхвалява дейностите на Бога, по който начин ще може и постоянно да помни трансценденталната природа на Бога. Слушането за Бога и възхваляването на Бога са трансцендентални колкото и самия Бог и като извършва тези дейности, човек може да общува с Върховния постоянно. А постоянното общуване с Бога ще го защити от всички опасности. Богът е Свръхдушата (Парама̄тма̄), която се намира в сърцата на всички живи същества. Той дава възможност на всяко живо същество, което слуша за него и го възславя, да общува с него. Всеки човек, независимо какъв е, може да слуша за Бога и да го възславя. Тези два процеса ще му помогнат да постигне успех в дейностите, с които се занимава по волята на съдбата. Има различни видове хора: вършители на плодоносни дейности, философи емпирици, йогӣ мистици и, накрая, чисти предани, и всички те могат да постигнат успех в конкретните си занимания, ако следват този процес. Всеки иска да се избави от страданията и страховете и да бъде щастлив. Съвършеният процес, чрез който тази цел веднага може да се постигне, е предложен в произнесения от великия авторитет Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ Шрӣмад Бха̄гаватам. Като слуша за Бога и възславя Бога, човек може да одухотвори всичките си дейности и по този начин да победи материалните страдания.
Деванагари
एतावान् सांख्ययोगाभ्यां स्वधर्मपरिनिष्ठया ।
जन्मलाभ: पर: पुंसामन्ते नारायणस्मृति: ॥ ६ ॥
जन्मलाभ: पर: पुंसामन्ते नारायणस्मृति: ॥ ६ ॥
Стих
ета̄ва̄н са̄н̇кхя-йога̄бхя̄м̇
сва-дхарма-париниш̣т̣хая̄
джанма-ла̄бхах̣ парах̣ пум̇са̄м
анте на̄ра̄ян̣а-смр̣тих̣
сва-дхарма-париниш̣т̣хая̄
джанма-ла̄бхах̣ парах̣ пум̇са̄м
анте на̄ра̄ян̣а-смр̣тих̣
Дума по дума
ета̄ва̄н — всички тези; са̄н̇кхя — пълно знание за материята и духа; йога̄бхя̄м — знание за мистичните сили; сва-дхарма — конкретни предписани задължения; париниш̣т̣хая̄ — чрез пълно възприятие; джанма — раждане; ла̄бхах̣ — постигат; парах̣ — върховното; пум̇са̄м — на личността; анте — накрая; на̄ра̄ян̣а — Божествената Личност; смр̣тих̣ — помнене.
Превод
Най-висшето съвършенство на човешкия живот, което може да се постигне чрез пълно опознаване на материята и духа, чрез овладяване на мистични сили или чрез съвършено изпълняване на предписаните задължения, е в края на живота си човек да помни Божествената Личност.
Пояснение
На̄ра̄ян̣а е трансценденталната Божествена Личност, която е отвъд материалното творение. Всичко, което се създава, поддържа и накрая унищожава, е в пределите на махат-таттва (материалната субстанция) и се нарича материален свят. Битието на На̄ра̄ян̣а, Божествената Личност, не е подчинено на махат-таттва, затова името, формата и качествата на На̄ра̄ян̣а също са отвъд материалния свят. Чрез построенията на емпиричната философия, която посочва разликата между материята и духа, чрез развиването на мистични сили, които позволяват на човека да достигне всяка планета в тази вселена или отвъд нея, или чрез изпълняването на религиозните предписания човек може да постигне най-висшето съвършенство, стига да се е издигнал до равнището на̄ра̄ян̣а-смр̣ти, т.е. постоянно да помни Божествената Личност. А това равнище може да се постигне единствено чрез общуване с чист предан, който е в състояние да доведе до съвършен край трансценденталните дейности на всички гя̄нӣ, йогӣ и кармӣ в рамките на конкретните им задължения, предписани в ша̄стрите. Историята познава много примери за личности, постигнали духовно съвършенство, такива като Р̣ш̣ите Санака̄ди или деветимата прославени Йогендри. Всички те успели да станат съвършени едва след като заели своето място в преданото служене на Бога. Нито един от преданите на Бога не се е отклонявал от преданото служене, за да поеме пътищата, следвани от гя̄нӣте или йогӣте. Всеки човек се стреми да постигне съвършенство в дейността, с която се занимава. Тук се казва, че това съвършенство е на̄ра̄ян̣а-смр̣ти, и човек трябва да направи най-доброто, на което е способен, за да го постигне. С други думи, той трябва да устрои живота си така, че винаги да помни Божествената Личност.
Деванагари
प्रायेण मुनयो राजन्निवृत्ता विधिषेधत: ।
नैर्गुण्यस्था रमन्ते स्म गुणानुकथने हरे: ॥ ७ ॥
नैर्गुण्यस्था रमन्ते स्म गुणानुकथने हरे: ॥ ७ ॥
Стих
пра̄йен̣а мунайо ра̄джан
нивр̣тта̄ видхи-ш̣едхатах̣
наиргун̣я-стха̄ раманте сма
гун̣а̄нукатхане харех̣
нивр̣тта̄ видхи-ш̣едхатах̣
наиргун̣я-стха̄ раманте сма
гун̣а̄нукатхане харех̣
Дума по дума
пра̄йен̣а — главно; мунаях̣ — всички мъдреци; ра̄джан — о, царю; нивр̣тта̄х̣ — над; видхи — регулиращи принципи; ш̣едхатах̣ — от ограниченията; наиргун̣я-стха̄х̣ — трансцендентално установени; раманте — изпитват удоволствие от; сма — определено; гун̣а-анукатхане — описвайки величието; харех̣ — на Бога.
Превод
О, царю Парӣкш̣ит, удоволствие от описването величието на Бога изпитват преди всичко висшите трансценденталисти, които са над регулиращите принципи и ограничения.
Пояснение
Висшите трансценденталисти са освободени души, неподчинени на регулиращите принципи. Начинаещите, които искат да се издигнат до духовно равнище, следват наставленията на духовен учител и спазват регулиращи принципи. Те могат да бъдат сравнени с пациенти, на които лекарят предписва различни ограничения, за да ги излекува. Освен това освободените души изпитват наслаждение, когато говорят за трансценденталните дейности на Бога. Както се каза по-горе, На̄ра̄ян̣а, Хари, Божествената Личност, е отвъд материалното творение, затова формата и качествата му не са материални. Тъй като висшите трансценденталисти, освободените души, осъзнават Бога в процеса на развитието на трансценденталното познание, разговорите за трансценденталната природа на забавленията му им доставят удоволствие. В Бхагавад-гӣта̄ (4.9) Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, подчертава, че появяването и дейностите му са дивям, трансцендентални. Обикновените хора, които са подвластни на материалната енергия, смятат, че Богът е като тях, и отричат трансценденталната същност на неговата форма и име. Тъй като висшите трансценденталисти не се интересуват от нищо материално, интересът им към дейностите на Бога определено доказва, че Богът не е едно от съществата в материалния свят. Ведическата литература също потвърждава, че Върховният Бог е един, но извършва трансцендентални забавления с чистите си предани и същевременно се намира в сърцата на всички живи същества като Свръхдуша, експанзия на Баладева. Следователно най-висшето съвършенство в трансценденталното познание не е човек да се слее с Брахман, безличностното битие на Бога, към което се стремят имперсоналистите монисти; най-висшето съвършенство е човек да изпитва наслаждение, когато слуша и описва трансценденталните качества на Бога. Истинско трансцендентално наслаждение човек може да изпита, когато прославя трансценденталния Бог, а не когато се слива с безличностния му аспект.
Но има и друга категория трансценденталисти – те стоят по-ниско от висшите и не изпитват удоволствие, когато разговарят за трансценденталните дейности на Бога. Формално погледнато, те също говорят за дейностите на Бога, но истинската им цел е да се слеят с неговото битие.
Но има и друга категория трансценденталисти – те стоят по-ниско от висшите и не изпитват удоволствие, когато разговарят за трансценденталните дейности на Бога. Формално погледнато, те също говорят за дейностите на Бога, но истинската им цел е да се слеят с неговото битие.
Деванагари
इदं भागवतं नाम पुराणं ब्रह्मसम्मितम् ।
अधीतवान् द्वापरादौ पितुर्द्वैपायनादहम् ॥ ८ ॥
अधीतवान् द्वापरादौ पितुर्द्वैपायनादहम् ॥ ८ ॥
Стих
идам̇ бха̄гаватам̇ на̄ма
пура̄н̣ам̇ брахма-саммитам
адхӣтава̄н два̄пара̄дау
питур дваипа̄яна̄д ахам
пура̄н̣ам̇ брахма-саммитам
адхӣтава̄н два̄пара̄дау
питур дваипа̄яна̄д ахам
Дума по дума
идам — този; бха̄гаватам — Шрӣмад Бха̄гаватам; на̄ма — на име; пура̄н̣ам — допълнение към Ведите; брахма-саммитам — смятано за същина на Ведите; адхӣтава̄н — изучих; два̄пара-а̄дау — в края на Два̄пара юга; питух̣ — от баща си; дваипа̄яна̄т — Дваипа̄яна Вя̄садева; ахам — аз.
Превод
В края на Два̄пара юга от баща си Шрӣла Дваипа̄яна Вя̄садева аз изучих „Шрӣмад Бха̄гаватам“ – великото произведение, което допълва ведическата литература и което е толкова ценно, колкото всички Веди, взети заедно.
Пояснение
В предишната шлока Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ каза, че висшите трансценденталисти, които не са подчинени на правилата и ограниченията, посвещават времето си предимно на слушане за Бога и на възхваляване на Бога. Думите му се потвърждават от личния му пример. Всички велики мъдреци, които се събрали около Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит през последните седем дена от живота му, единодушно признали Шукадева Госва̄мӣ за освободена душа и за най-висшия трансценденталист. В потвърждение на думите си Шукадева Госва̄мӣ дава за пример собствения си живот, казвайки, че самият той бил пленен от трансценденталните дейности на Бога и овладял Шрӣмад Бха̄гаватам от великия си баща Шрӣ Дваипа̄яна Вя̄садева. Човек не може да изучава Шрӣмад Бха̄гаватам или друга подобна литература самостоятелно, като разчита единствено на собствения си интелект и възможности. В книжарниците могат да се намерят много учебници по анатомия и физиология, но никой не може да стане добър лекар просто като си ги чете вкъщи. Човек трябва да бъде приет в медицински колеж и да изучава тези учебници под ръководството на квалифицирани преподаватели. По същия начин човек може да овладее Шрӣмад Бха̄гаватам, който дава „висше образование“ в науката за Бога, само ако го изучава в нозете на себепознала се личност като Шрӣла Вя̄садева. Въпреки че Шукадева Госва̄мӣ бил освободена душа още от самото си раждане, той бил длъжен да изучи Шрӣмад Бха̄гаватам под ръководството на великия си баща Вя̄садева, който пък съставил това произведение по поръка на една друга велика душа, Шрӣ На̄рада Муни. Веднъж Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху посъветвал един учен бра̄хман̣а да изучава Шрӣмад Бха̄гаватам от личност, която е бха̄гавата. Шрӣмад Бха̄гаватам е изговорен от Шрӣла Вя̄садева, инкарнация на Божествената Личност, и разказва за трансценденталното име, форма, качества, забавления, обкръжение и многообразие на Върховната Личност. Богът извършва забавленията си заедно с чистите си предани, затова в това велико произведение се споменават много исторически събития, които са свързани с Кр̣ш̣н̣а. Шрӣмад Бха̄гаватам се нарича брахма-саммитам, защото е въплъщение на Бог Кр̣ш̣н̣а в звук, както и Бхагавад-гӣта̄. Бхагавад-гӣта̄ е звукова инкарнация на Бога, защото е изговорена от Върховния Бог, а Шрӣмад Бха̄гаватам е звуково изображение на Бога, защото е изговорен от инкарнация на Бога и описва дейностите на Бога. Както се каза в началото на тази книга, Шрӣмад Бха̄гаватам е плодът от ведическото дърво на желанията и е естествен коментар към Брахма сӯтрите, най-висшият философски трактат за Брахман. Вя̄садева се появил в края на Два̄пара юга като син на Сатяватӣ, затова думата два̄пара-а̄дау, „в началото на Два̄пара юга“, в този случай означава „в навечерието на Кали юга“. Според Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ по същата логика върхът на дървото може да се нарече негово начало. Дървото започва от корена си, но човек обикновено вижда най-напред върха му, затова приема края на дървото за негово начало.
Деванагари
परिनिष्ठितोऽपि नैर्गुण्य उत्तमश्लोकलीलया ।
गृहीतचेता राजर्षे आख्यानं यदधीतवान् ॥ ९ ॥
गृहीतचेता राजर्षे आख्यानं यदधीतवान् ॥ ९ ॥
Стих
париниш̣т̣хито 'пи наиргун̣я
уттама-шлока-лӣлая̄
гр̣хӣта-чета̄ ра̄джарш̣е
а̄кхя̄нам̇ яд адхӣтава̄н
уттама-шлока-лӣлая̄
гр̣хӣта-чета̄ ра̄джарш̣е
а̄кхя̄нам̇ яд адхӣтава̄н
Дума по дума
париниш̣т̣хитах̣ — напълно осъзнал; апи — въпреки; наиргун̣йе — в трансценденталното; уттама — просветляващ; шлока — стих; лӣлая̄ — от забавленията; гр̣хӣта — привлечен; чета̄х̣ — внимание; ра̄джарш̣е — о, свети царю; а̄кхя̄нам — описание; ят — това; адхӣтава̄н — изучих.
Превод
О, свети царю, аз бях напълно трансцендентален и въпреки това ме плени описанието на забавленията на Бога, възпяван в стихове, които блестят със светлината на знанието.
Пояснение
Най-напред човек чрез философски разсъждения осъзнава Абсолютната Истина като безличностен Брахман, а след това, с по-нататъшния си напредък в трансценденталното знание, и като Свръхдуша. Но ако по милостта на Бога имперсоналистът открие за себе си висшето знание на Шрӣмад Бха̄гаватам, той се превръща в трансцендентален предан на Божествената Личност. От невежество хората не могат да приемат мисълта, че Абсолютната Истина е личност, затова ограничените имперсоналисти отричат, че Богът може да действа като личност. Но логиката и необоримите аргументи в съчетание с трансценденталния процес за постигане на Абсолютната Истина могат да накарат и най-закоравелия имперсоналист да почувства влечение към дейностите на Бога. Никоя материална дейност не може да съблазни личност като Шукадева Госва̄мӣ. Но когато такъв предан сам се убеди в по-висшия метод, той веднага се привързва към трансценденталните дейности на Бога. Богът е трансцендентален, дейностите му също са трансцендентални, затова Той не е нито бездеен, нито безличностен.
Деванагари
तदहं तेऽभिधास्यामि महापौरुषिको भवान् ।
यस्य श्रद्दधतामाशु स्यान्मुकुन्दे मति: सती ॥ १० ॥
यस्य श्रद्दधतामाशु स्यान्मुकुन्दे मति: सती ॥ १० ॥
Стих
тад ахам̇ те 'бхидха̄ся̄ми
маха̄-пауруш̣ико бхава̄н
яся шраддадхата̄м а̄шу
ся̄н мукунде матих̣ сатӣ
маха̄-пауруш̣ико бхава̄н
яся шраддадхата̄м а̄шу
ся̄н мукунде матих̣ сатӣ
Дума по дума
тат — този; ахам — аз; те — на теб; абхидха̄ся̄ми — ще разкажа; маха̄-пауруш̣иках̣ — най-искреният предан на Бог Кр̣ш̣н̣а; бхава̄н — о, ти; яся — на когото; шраддадхата̄м — на този, който слуша почтително и с внимание; а̄шу — много скоро; ся̄т — става така; мукунде — на Бога, който дава спасение; матих̣ — вяра; сатӣ — непоколебима.
Превод
Ще повторя пред теб същия този „Шрӣмад Бха̄гаватам“, защото ти си най-искреният предан на Бог Кр̣ш̣н̣а. Този, който слуша „Шрӣмад Бха̄гаватам“ с внимание и почит, постига непоколебима вяра във Върховния Бог, дарителя на освобождение.
Пояснение
Шрӣмад Бха̄гаватам е всепризнатата ведическа мъдрост, а системата за получаване на ведическо знание се нарича авароха-пантха̄, или получаване на трансцендентално знание чрез авторитетна ученическа последователност. За да напредва в областта на материалната наука, човек трябва да притежава определени способности и склонност към изследователска дейност, но в областта на духовното знание напредъкът зависи изцяло от милостта на духовния учител. Ученикът трябва да удовлетвори духовния си учител и тогава знанието само ще дойде при него. Не трябва обаче да се смята, че този процес е някакъв мистичен акт, а духовният учител е магьосникът, който „инжектира“ в ученика духовно знание, като че ли го зарежда с електричество. Истинският духовен учител дава на ученика си аргументирани разяснения, като се позовава на авторитетните източници на ведическа мъдрост. Ученикът обаче усвоява тези уроци не точно интелектуално, а като задава смирени въпроси и служи. Следователно и духовният учител, и ученикът трябва да притежават определени качества. В случая духовният учител, Шукадева Госва̄мӣ, е готов да повтори съвсем точно това, което е научил от великия си баща Шрӣла Вя̄садева, а ученикът, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, е велик предан на Бог Кр̣ш̣н̣а. Предан на Бог Кр̣ш̣н̣а е този, който искрено вярва, че като се отдаде на Бога, ще получи всичко необходимо за духовния живот. Самият Бог обяснява това на страниците на Бхагавад-гӣта̄, в която ясно казва, че Той (Шрӣ Кр̣ш̣н̣а) е всичко и че когато се отдаде изцяло и единствено на него, човек става най-съвършения от всички благочестиви хора. Тази непоколебима вяра в Бог Кр̣ш̣н̣а подготвя човека да започне да изучава Шрӣмад Бха̄гаватам, а този, който слуша Шрӣмад Бха̄гаватам от предан като Шукадева Госва̄мӣ, накрая със сигурност постига освобождение, както станало с Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Шукадева Госва̄мӣ и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит не са като професионалните рецитатори на Шрӣмад Бха̄гаватам и лъжепреданите, чиято вяра се основава на чутото в продължение на една седмица. Шрӣла Вя̄садева започнал да разказва Шрӣмад Бха̄гаватам на Шукадева Госва̄мӣ от самото начало, от стиха джанма̄дй ася, и Шукадева Госва̄мӣ го изложил на царя в същата последователност. В Единадесета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам Бог Кр̣ш̣н̣а, приел облика на предан (Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху), е наречен Маха̄пуруш̣а. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е самият Бог Кр̣ш̣н̣а, дошъл на Земята в образа на предан, за да дари падналите души от епохата на Кали с необикновената си милост. Следните две шлоки от Единадесета песен са много подходящи да се отдават като молитва към Маха̄пуруш̣а, въплъщението на Бога:
дхйеям̇ сада̄ парибхава-гхнам абхӣш̣т̣а-дохам̇
тӣртха̄спадам̇ шива-вирин̃чи-нутам̇ шаран̣ям
бхр̣тя̄рти-хам̇ пран̣ата-па̄ла бхава̄бдхи-потам̇
ванде маха̄пуруш̣а те чаран̣а̄равиндам
тӣртха̄спадам̇ шива-вирин̃чи-нутам̇ шаран̣ям
бхр̣тя̄рти-хам̇ пран̣ата-па̄ла бхава̄бдхи-потам̇
ванде маха̄пуруш̣а те чаран̣а̄равиндам
тяктва̄ судустяджа-сурепсита-ра̄джя-лакш̣мӣм̇
дхармиш̣т̣ха а̄ря-вачаса̄ яд ага̄д аран̣ям
ма̄я̄-мр̣гам̇ дайитайепситам анвадха̄вад
ванде маха̄пуруш̣а те чаран̣а̄равиндам
дхармиш̣т̣ха а̄ря-вачаса̄ яд ага̄д аран̣ям
ма̄я̄-мр̣гам̇ дайитайепситам анвадха̄вад
ванде маха̄пуруш̣а те чаран̣а̄равиндам
(Шрӣмад Бха̄гаватам, 11.5.33 – 34)
С други думи, пуруш̣а означава „този, който се наслаждава“, а маха̄пуруш̣а означава „върховният наслаждаващ се“, т.е. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Този, който е достоен да разбере Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, се нарича маха̄-пауруш̣ика. Всеки, който внимателно слуша Шрӣмад Бха̄гаватам от устата на разказвач, представящ великото произведение в истинската му светлина, ще стане искрен предан на Бога, дарителя на освобождение. Никой не би могъл да слуша Шрӣмад Бха̄гаватам по-внимателно от Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и никой не е по-достоен разказвач от Шукадева Госва̄мӣ. Затова този, който следва стъпките на съвършения разказвач или на съвършения слушател, т.е. на Шукадева Госва̄мӣ и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, непременно ще постигне освобождение като тях. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит постигнал освобождение просто като слушал, а Шукадева Госва̄мӣ – като разказвал. Разказването и слушането са два от деветте процеса на преданото служене и ако се старае да следва всички тези принципи или дори само част от тях, човек може да постигне равнището на абсолюта. И така, Шукадева Госва̄мӣ изрекъл пълния текст на Шрӣмад Бха̄гаватам – като се започне от стиха джанма̄дй ася и се стигне до последния стих на Дванадесета песен, – за да може Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит да постигне освобождение. В Падма Пура̄н̣а се казва, че Гаутама Муни посъветвал Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а редовно да слуша Шрӣмад Бха̄гаватам, както бил изговорен от Шукадева Госва̄мӣ, и се потвърждава, че Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а изслушал целия Шрӣмад Бха̄гаватам от самото му начало до края такъв, какъвто го предал Шукадева Госва̄мӣ. Следователно човекът, който наистина иска да разбере Бха̄гаватам, не бива да чете или да слуша по малко оттук-оттам; той трябва да следва стъпките на великите царе като Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и да слуша Бха̄гаватам от истински представител на Шукадева Госва̄мӣ.
Деванагари
एतन्निर्विद्यमानानामिच्छतामकुतोभयम् ।
योगिनां नृप निर्णीतं हरेर्नामानुकीर्तनम् ॥ ११ ॥
योगिनां नृप निर्णीतं हरेर्नामानुकीर्तनम् ॥ ११ ॥
Стих
етан нирвидяма̄на̄на̄м
иччхата̄м акуто-бхаям
йогина̄м̇ нр̣па нирн̣ӣтам̇
харер на̄ма̄нукӣртанам
иччхата̄м акуто-бхаям
йогина̄м̇ нр̣па нирн̣ӣтам̇
харер на̄ма̄нукӣртанам
Дума по дума
етат — това е; нирвидяма̄на̄на̄м — на тези, които са напълно освободени от материални желания; иччхата̄м — на тези, които желаят всякакви видове материално наслаждение; акутах̣-бхаям — освободени от всички съмнения и страх; йогина̄м — на тези, които са вътрешно удовлетворени; нр̣па — о, царю; нирн̣ӣтам — безспорна истина; харех̣ — на Бога, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а; на̄ма — свято име; ану — следвайки някого постоянно; кӣртанам — възпяване.
Превод
О, царю, постоянното повтаряне на святото име на Бога по примера на великите авторитети е сигурен и безстрашен път, който ще изведе до успех всички – и тези, които напълно са се освободили от материалните желания, и тези, които жадуват материално наслаждение, а също и тези, които са вътрешно удовлетворени, защото притежават трансцендентално знание.
Пояснение
Предишната шлока посочи колко е важно човек да развие привързаност към Мукунда. Различните хора си поставят различни цели. Обикновено по-голямата част от хората са материалисти, които искат да изпитат колкото се може повече материално удоволствие. След това идват трансценденталистите, които познават до съвършенство природата на материалното наслаждение и затова избягват подобен илюзорен живот. Благодарение на себепознанието те са постигнали вътрешно удовлетворение. По-висши от тях са преданите на Бога, които нито се стремят да се наслаждават на материалния свят, нито желаят да се освободят от него. Целта им е да удовлетворят Бога, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. С други думи, преданите на Бога не искат нищо за себе си. Те могат да приемат всички материални удобства, ако такова е желанието на Бога, но могат и да изоставят всички удобства, включително и освобождението, ако Богът желае това. Те не могат да бъдат наречени и вътрешно удовлетворени, защото единственото им желание е удовлетворението на Бога. В тази шлока Шукадева Госва̄мӣ препоръчва методът на трансценденталното повтаряне на святото име на Бога. Когато повтаря и слуша святото име на Бога без оскърбления, човек опознава най-напред трансценденталната форма на Бога, след това качествата му, после трансценденталната природа на забавленията му и т.н. Тук се казва, че след като чуе святото име на Бога от истински авторитети, човек трябва непрекъснато да го повтаря. Следователно първото важно условие е да се слуша от авторитети. Когато човек слуша святото име, постепенно у него се пробужда желанието да слуша за формата на Бога, за качествата на Бога, за неговите забавления и т.н., а това на свой ред развива потребността му да възпява величието на Бога. Този процес се препоръчва не само за хората, които искат да успеят в преданото служене, но и за тези, които са привързани към материалния живот. Според Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ този път към успеха е потвърден и сигурен; до такова заключение са стигнали и всички предишни а̄ча̄рии. И така, няма нужда от повече доказателства. Процесът е подходящ не само за тези, които искат да преуспеят в различните сфери на човешка дейност, но и за тези, които вече са постигнали успех в плодоносните дейности, философията или преданото служене на Бога.
Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ учи, че святото име трябва да се повтаря високо, а също и без оскърбления, което пък се препоръчва в Падма Пура̄н̣а. Човек може да се избави от последиците на всичките си грехове, като се отдаде на Бога. Човек може да се спаси от всички оскърбления, нанесени в краката на Бога, като приеме подслон при святото му име. Но нищо не може да защити този, който извършва оскърбления в краката на святото име на Бога. Тези десет на брой оскърбления са описани в Падма Пура̄н̣а.
Първото оскърбление е човек да говори против великите предани, които разпространяват славата на Бога.
Второто оскърбление е да се гледа на святите имена на Бога със светски представи. Богът е собственик на всички вселени, затова на различните места може да е известен с различни имена, но това ни най-малко не принизява съвършенството му. Всички имена, отнасящи се до Върховния Бог, са еднакво святи, защото назовават Бога. Те са могъщи като самия Бог, затова човек е свободен да възславя Бога, като го назовава с името, което е прието на това място, където той живее. Имената на Бога са съвършено трансцендентални, затова човек не трябва да гледа на тях като на материални обекти.
Третото оскърбление е да се пренебрегват наставленията на авторитетните а̄ча̄рии, духовните учители.
Четвъртото оскърбление е да се злослови по адрес на писанията или на ведическото знание.
Петото оскърбление е да се смята святото име на Бога за материално. Святото име е тъждествено със самия Бог; човек трябва да разбере, че между Бога и името му няма разлика.
Шестото оскърбление е да се тълкува святото име. Богът и святото му име не са фикция. Невежите мислят, че Богът съществува само във въображението на поклонниците, затова гледат и на святото име като на измислица. Ако някой мисли по този начин, никога няма да постигне успех в повтарянето на святото име.
Седмото оскърбление е човек съзнателно да извършва грехове, като се уповава на силата на святото име. В писанията се казва, че като повтаря святото име на Бога, човек може да се освободи от последиците на всичките си греховни действия. Но този, който използва трансценденталния процес, за да продължава да върши грехове, надявайки се да неутрализира последиците им с повтаряне на святото име, е най-големият оскърбител в краката на святото име. Той не може да се пречисти с нито един от препоръчаните методи за изкупление. С други думи, човек може да е извършвал грехове, преди да започне да повтаря святото име на Бога. Но след като приеме убежище при святото име и получи сигурната му закрила, той за нищо на света не трябва отново да върши грехове, разчитайки, че повтарянето на святото име ще го спаси.
Осмото оскърбление е човек да мисли, че святото име на Бога и повтарянето му са вид материална благочестива дейност. Има различни видове благочестиви дейности, чрез които могат да се постигнат определени материални блага, но святото име и повтарянето му не са просто благочестиви дейности. Несъмнено повтарянето на святото име е свята дейност, но човек не трябва да го използва за постигане на материални цели. Тъй като святото име и Богът са напълно тъждествени, човек не трябва да използва святото име в служба на човечеството. Върховният Бог е върховният наслаждаващ се. Той не е слуга на никого и не е подчинен на волята на никого. Затова човек не трябва да се опитва да прави от святото име свой слуга; святото име на Бога е тъждествено с Бога.
Деветото оскърбление е човек да обяснява трансценденталната природа на святото име пред хора, които нямат желание да го повтарят. Ако наставлява такива недоброжелателни слушатели, човек върши оскърбление в нозете на святото име.
Десетото оскърбление е човек да не изпитва влечение към святото име на Бога дори след като е слушал за трансценденталната му природа. Като следствие от повтарянето на святото име на Бога човек се освобождава от лъжливия егоизъм. Лъжливият егоизъм намира израз в това, че човек се мисли за наслаждаващия се на този свят и смята, че всичко е предназначено изключително за неговото собствено удоволствие. Целият материален свят се движи от лъжливите егоистични концепции „аз“ и „мое“, но в резултат от повтарянето на святото име човек се освобождава от тези заблуди.
Деванагари
किं प्रमत्तस्य बहुभि: परोक्षैर्हायनैरिह ।
वरं मुहूर्तं विदितं घटते श्रेयसे यत: ॥ १२ ॥
वरं मुहूर्तं विदितं घटते श्रेयसे यत: ॥ १२ ॥
Стих
ким̇ праматтася бахубхих̣
парокш̣аир ха̄янаир иха
варам̇ мухӯртам̇ видитам̇
гхат̣ате шреясе ятах̣
парокш̣аир ха̄янаир иха
варам̇ мухӯртам̇ видитам̇
гхат̣ате шреясе ятах̣
Дума по дума
Превод
Каква полза от дългия живот в този свят, ако човек го е пропилял, без да помъдрее? По-добре само миг живот, но изживян в пълно съзнание, защото този миг ще запали у човека стремежа да търси върховното добро.
Пояснение
Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ обяснил на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит колко важно е всички цивилизовани хора да повтарят святото име на Бога. За да окуражи царя, на когото му оставало да живее само седем дена, Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ казал, че няма никакъв смисъл човек да живее стотици години, ако не знае проблемите на живота; по-добре да живее само един миг, но с пълно съзнание за върховната цел, която трябва да постигне. Върховната цел на живота е вечността, вечното знание и блаженството. Измамени от външния облик на материалния свят, хората се отдават на животинските си склонности за ядене, пиянство и забавления и пропиляват живота си, без да забележат, че ценните години неусетно се изнизват. Трябва да разберем, че човешкият живот е даден на обусловените души, за да постигнат духовен успех, а повтарянето на святите имена на Бога е най-лесният път към тази цел. В предишната шлока стана дума за това. Сега можем да задълбочим познанията си върху различните видове оскърбления, които могат да се допуснат в нозете на святото име. Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ Прабху цитира различни автентични писания, умело подкрепяйки с доказателства казаното вече за оскърбленията в нозете на святото име. Като се позовава на Виш̣н̣у-я̄мала Тантра, той доказва, че просто като повтаря святото име на Бога, човек може да се освободи от последиците на всичките си грехове. Цитирайки Ма̄ркан̣д̣ея Пура̄н̣а, Шрӣ Госва̄мӣджӣ казва, че човек никога не трябва да говори против преданите на Бога или да слуша, когато други клеветят предан на Бога. Той трябва да възпре хулителя, като му отреже езика, а ако не може да направи това, трябва по-скоро да предпочете да се самоубие, отколкото да слуша оскърбления срещу предан на Бога. Заключението е, че човек не трябва нито да оскърбява, нито да позволява на други да оскърбяват преданите на Бога. Що се отнася до разликата между святото име на Бога и имената на полубоговете, свещените писания (Бхагавад-гӣта̄, 10.41) посочват, че всички същества, надарени с някакво могъщество, са неотделими частици от върховния енергоизточник, Бог Кр̣ш̣н̣а. С изключение на самия Бог, всички са подчинени. Никой не е независим от Бога. Никой не е по-могъщ от енергията на Върховния Бог, никой не е и равен на нея, затова ничие име не може да се равнява по могъщество с името на Бога. Като повтаря святото име на Бога, човек се сдобива не само с резултатите от повтарянето на имената на всички полубогове, взети заедно, но и с нещо повече. Затова не трябва да се слага знак на равенство между святото име на Бога и другите имена. Брахма̄, Шива и останалите полубогове не могат да бъдат равни на Върховния Бог Виш̣н̣у. Могъщото свято име на Бога може да освободи човека от последиците на всичките му грехове, но този, който иска да използва трансценденталната му сила за недостойни дела, е най-пропадналият на света. Богът и представителите му никога не прощават на такива хора. И така, човек трябва да посвети живота си на прославяне на Бога, без да извършва оскърбления. Дори ако продължава само един миг, такъв живот пак е по-добър от дългия живот, прекаран в невежество. Животът в невежество е като живота на дърветата и на другите живи същества, които живеят по десетки хиляди години, но не осъществяват никакъв духовен напредък.
Деванагари
खट्वाङ्गो नाम राजर्षिर्ज्ञात्वेयत्तामिहायुष: ।
मुहूर्तात्सर्वमुत्सृज्य गतवानभयं हरिम् ॥ १३ ॥
मुहूर्तात्सर्वमुत्सृज्य गतवानभयं हरिम् ॥ १३ ॥
Стих
кхат̣ва̄н̇го на̄ма ра̄джарш̣ир
гя̄твеятта̄м иха̄юш̣ах̣
мухӯрта̄т сарвам утср̣джя
гатава̄н абхаям̇ харим
гя̄твеятта̄м иха̄юш̣ах̣
мухӯрта̄т сарвам утср̣джя
гатава̄н абхаям̇ харим
Дума по дума
кхат̣ва̄н̇гах̣ — цар Кхат̣ва̄н̇га; на̄ма — име; ра̄джа-р̣ш̣их̣ — свят цар; гя̄тва̄ — като научи; иятта̄м — продължителност; иха — в този свят; а̄юш̣ах̣ — на живота; мухӯрта̄т — само след миг; сарвам — всичко; утср̣джя — изоставяйки; гатава̄н — бе подложен; абхаям — в пълна безопасност; харим — Божествената Личност.
Превод
Щом научи, че му остава да живее още само миг, святият цар Кхат̣ва̄н̇га изостави всички материални дейности и прие подслон при върховния спасител, Божествената Личност.
Пояснение
Човек, който има чувство за отговорност, винаги трябва да помни кой е най-важният дълг на човешкия живот. Животът не се свежда само до задоволяване насъщните потребности на тялото. Човек трябва да има съзнание за дълга си, за да постигне възможно най-добро положение в следващия си живот. Човешкият живот ни е даден, за да се подготвим за изпълнението на този основен дълг. Тук Маха̄ра̄джа Кхат̣ва̄н̇га е наречен свят цар, защото въпреки отговорностите на държавното управление никога не забравил най-важния си дълг в живота. Такива били и другите ра̄джарш̣и (святи царе) – Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Те са пример за отговорно отношение към най-важния дълг. Полубоговете повикали Маха̄ра̄джа Кхат̣ва̄н̇га на райските планети, за да се сражава с демоните. Царят се сражавал за удоволствие на полубоговете и те, доволни от служенето му, от благодарност поискали да го възнаградят с нещо материално. Маха̄ра̄джа Кхат̣ва̄н̇га обаче никога не забравял основния си дълг и затова ги попитал колко му остава да живее. Това доказва, че той искал повече да се приготви за следващия си живот, отколкото да получи от полубоговете материални блага. И така, полубоговете отвърнали, че животът му ще продължи още един миг. Тогава царят веднага напуснал небесното царство, където има в изобилие най-висши материални наслади, слязъл на Земята и приел последно убежище при Божествената Личност, закрилника на всички. Великото му начинание се увенчало с успех и той постигнал освобождение. Въпреки че всичко продължило само миг, святият цар удържал пълна победа, защото постоянно помнел най-важния си дълг. С това Шукадева Госва̄мӣ окуражил Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит да изпълни първостепенния си дълг – да слуша Шрӣмад Бха̄гаватам, повествованието за величието на Бога, въпреки че му оставали само седем дена. По волята на Бога Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит веднага срещнал великия Шукадева Госва̄мӣ и в Шрӣмад Бха̄гаватам е описано онова голямо духовно съкровище, което мъдрецът завещал на царя.
Деванагари
तवाप्येतर्हि कौरव्य सप्ताहं जीवितावधि: ।
उपकल्पय तत्सर्वं तावद्यत्साम्परायिकम् ॥ १४ ॥
उपकल्पय तत्सर्वं तावद्यत्साम्परायिकम् ॥ १४ ॥
Стих
тава̄пй етархи кауравя
сапта̄хам̇ джӣвита̄вадхих̣
упакалпая тат сарвам̇
та̄вад ят са̄мпара̄йикам
сапта̄хам̇ джӣвита̄вадхих̣
упакалпая тат сарвам̇
та̄вад ят са̄мпара̄йикам
Дума по дума
тава — твоят; апи — също; етархи — следователно; кауравя — о, потомъко на Куру; сапта̄хам — седем дена; джӣвита — продължителност на живота; авадхих̣ — в пределите на; упакалпая — да извършиш; тат — тези; сарвам — всички; та̄ват — толкова дълго; ят — които са; са̄мпара̄йикам — ритуали за следващия живот.
Превод
Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, остават ти да живееш само седем дена. През това време обаче ти можеш да извършиш всички ритуали, които са необходими за осигуряването на най-добра участ през следващия живот.
Пояснение
След като посочил за пример Маха̄ра̄джа Кхат̣ва̄н̇га, който успял да се подготви за следващия си живот за много кратко време, Шукадева Госва̄мӣ насърчил Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит с думите, че има пред себе си цели седем дена и може да използва това време, за да се приготви за следващото си съществуване. Госва̄мӣ дал на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит да разбере, че през оставащите седем дена от живота си трябва да потърси убежище при звуковото въплъщение на Бога и по този начин да се освободи. С други думи, просто като слуша Шрӣмад Бха̄гаватам такъв, какъвто Шукадева Госва̄мӣ го предал на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, всеки може да се приготви по съвършен начин за следващото си съществуване. Религиозните обреди не са формалност, но както ще се каже по-нататък, все пак трябва да се спазват и някои определени условия.
Деванагари
अन्तकाले तु पुरुष आगते गतसाध्वस: ।
छिन्द्यादसङ्गशस्त्रेण स्पृहां देहेऽनु ये च तम् ॥ १५ ॥
छिन्द्यादसङ्गशस्त्रेण स्पृहां देहेऽनु ये च तम् ॥ १५ ॥
Стих
анта-ка̄ле ту пуруш̣а
а̄гате гата-са̄дхвасах̣
чхиндя̄д асан̇га-шастрен̣а
спр̣ха̄м̇ дехе 'ну йе ча там
а̄гате гата-са̄дхвасах̣
чхиндя̄д асан̇га-шастрен̣а
спр̣ха̄м̇ дехе 'ну йе ча там
Дума по дума
анта-ка̄ле — в края на живота; ту — но; пуруш̣ах̣ — човек; а̄гате — достигнал; гата-са̄дхвасах̣ — без никакъв страх от смъртта; чхиндя̄т — трябва да пререже; асан̇га — непривързаност; шастрен̣а — с оръжието на; спр̣ха̄м — всички желания; дехе — на материалната обвивка; ану — относно; йе — всичко това; ча — също; там — тях.
Превод
В края на живота си човек трябва да бъде смел и да не се бои от смъртта. Но преди това той трябва да сложи край на привързаностите към материалното си тяло и към нещата, свързани с него, и да се освободи от всички желания, съпътстващи тялото.
Пояснение
Нелепостта на материализма намира израз във факта, че хората действат така, като че ли ще живеят в този свят вечно, макар да е очевидно, че рано или късно ще бъдат принудени да изоставят всичко, което са създали с помощта на ценната си човешка енергия. Тъй като не знаят за съществуването на душата, великите държавници, учени, философи и пр. наивно смятат, че този живот, траещ само няколко мига, е всичко, и че след смъртта няма нищо. От липса на знание дори тези, които се числят към т.нар. „учени“ среди, пропиляват човешката си енергия, ужасните последици от което вече остро се усещат. И въпреки това глупавите материалисти не се замислят какво ги очаква в следващия им живот. Първото наставление на Бхагавад-гӣта̄, което всеки човек трябва да знае, е че индивидът (живото същество) не загива със смъртта на тялото, което не е нищо друго, освен една връхна дреха за душата. Както човек сменя старите си дрехи, така индивидуалното живо същество сменя тялото си и тази промяна се нарича смърт. Следователно смъртта е процес на смяна на тялото, след като изтече поредният живот. Интелигентният човек трябва да се подготви за тази смяна, за да получи най-добрия вид тяло за следващия си живот. Най-висшият вид тяло е духовното тяло; такова тяло получават ония, които се връщат обратно в царството на Бога или попадат във владенията на Брахман. За това ще говорим подробно във втора глава на тази песен. Що се отнася до смяната на тялото, човек трябва да се подготвя за следващия си живот още отсега. Глупавите хора отдават по-голямо значение на сегашния краткотраен живот, затова невежите водачи на обществото съсредоточават цялото си внимание върху тялото и телесните отношения. Телесните отношения не се ограничават само в рамките на самото тяло, но включват и роднините, съпругата, децата, обществото, родината и още много други неща, на които се слага край с края на живота. След смъртта човек забравя всичко, което е било свързано с тялото му. Нещо подобно изпитваме нощем, когато спим. По време на съня ние забравяме тялото си и всичко, което е свързано с него, макар тази забрава да е временна и да продължава само няколко часа. Смъртта е един сън, продължаващ няколко месеца, през които природните закони определят в зависимост от стремежите ни какъв ще бъде следващият ни престой в затвора на тялото. Следователно човек просто трябва да промени стремежите си, а на това трябва да се научи сега, в човешкия си живот. Обучението може да започне от всеки етап на живота, дори няколко мига преди смъртта, но все пак е най-добре човек да започне да се учи от самото начало на живота си, от степента брахмачаря, и постепенно да мине през степените гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са. Системата, която осигурява такова обучение, се нарича варн̣а̄шрама дхарма, или сана̄тана-дхарма – най-добрият начин за постигане на съвършенство в човешкия живот. Затова когато навърши петдесет години, ако не и по-рано, човек трябва да изостави привързаността си към семейството, към обществения и политическия живот и да премине през а̄шрамите ва̄напрастха и сання̄са, за да се подготви за следващото си съществуване. Глупавите материалисти, предрешени като водачи на хората, са се вкопчили здраво в семейните си дела, без изобщо да възнамеряват да се оттеглят от тях. По този начин те стават жертви на природните закони и отново получават груби тела според дейностите, които са извършвали. В края на живота им хората могат да изразяват почит към тях, но това не означава, че тези глупаци остават незасегнати от природните закони, които здраво обвързват всички. Затова е най-добре човек доброволно да прекъсне връзките си със семейството, обществото, родината и всичко останало, произтичащо от тях, като пренасочи привързаността си към преданото служене на Бога. Тук се казва, че човек трябва да пренебрегне всички желания, възникващи от семейните привързаности. Но той трябва да има възможност да развие по-добри желания, в противен случай няма да успее да се раздели с отвратителните желания. Желанието е неизменна част от природата на живото същество. Живото същество е вечно, затова и желанията, които са нещо естествено за него, също са вечни. Човек не може да спре да желае, но може да промени обекта на желанията си. Той трябва да развие желанието да се върне вкъщи, обратно при Бога. Тогава желанията му за материални постижения, почести и слава ще намалеят от само себе си, според степента, до която е стигнал в преданото служене. Живото същество е предназначено да служи, затова желанията му така или иначе са съсредоточени около служенето. Като се започне от президента и се стигне до последния просяк на улицата, всички хора служат по някакъв начин на другите. Човек може да постигне съвършенство в това настроение на служене само тогава, когато пренасочи желанието си за служене от материята към духа, от Сатаната към Бога.
Деванагари
गृहात् प्रव्रजितो धीर: पुण्यतीर्थजलाप्लुत: ।
शुचौ विविक्त आसीनो विधिवत्कल्पितासने ॥ १६ ॥
शुचौ विविक्त आसीनो विधिवत्कल्पितासने ॥ १६ ॥
Стих
гр̣ха̄т правраджито дхӣрах̣
пун̣я-тӣртха-джала̄плутах̣
шучау вивикта а̄сӣно
видхиват калпита̄сане
пун̣я-тӣртха-джала̄плутах̣
шучау вивикта а̄сӣно
видхиват калпита̄сане
Дума по дума
Превод
Човек трябва да напусне дома си и да практикува себеконтрол. Той трябва да се къпе редовно в някое свещено място и да се установи в безлюдна и свята местност.
Пояснение
За да се приготви за по-добър следващ живот, човек трябва да напусне така наречения си дом. Системата на варн̣а̄шрама дхарма, или сана̄тана-дхарма, препоръчва човек да се оттегли от бремето на семейния живот веднага щом прехвърли петдесетте години. Семейният уют и високият жизнен стандарт са основата на съвременната цивилизация, затова след оттеглянето си от активния живот всеки намира за напълно естествено да живее в уютен дом, сред хубави деца и жена, и няма никакво намерение да напуска тази удобна обител. Висшите правителствени служители и министрите остават на доходните си служби до смъртта си и дори през ум не им минава да изоставят домашния уют. В плен на тези халюцинации, материалистите кроят планове за дори още по-удобен живот, но внезапно идва жестоката смърт, която безмилостно ги повлича, заставя ги да напуснат тялото си и да приемат друго тяло. Те приемат друг вид тяло сред осем милиона и четиристотинте хиляди форми на живот според плодовете на своите дейности. Обикновено тези, които са прекалено привързани към семейните удобства, в следващия си живот получават низше животинско тяло заради извършваните дълги години греховни дейности. Така цялата енергия на човешкия им живот се пропилява. За да избегне привързаностите към недействителни неща и опасността да провали живота си, човек трябва да посрещне сериозно предупреждението на смъртта, когато навърши петдесет години, ако не и по-рано. Всъщност предупредителните знаци за настъпването на смъртта могат да се забележат дори преди достигането на петдесетгодишна възраст, затова през целия си живот човек трябва да се подготвя за по-добро следващо съществуване. Системата сана̄тана-дхарма е организирана така, че последователят ѝ се подготвя за следващия си живот без никаква възможност да провали човешкото си съществуване. Святите места по света са за хората, които са се оттеглили от светския живот, за да се приготвят за по-добро следващо съществуване. В края на живота си, т.е. след петдесетата си година, мъдрите трябва да отидат в такива места и да се устремят към духовно възраждане, за да могат да се освободят от привързаността си към семейството – веригата, която ни държи в материалния свят. Човек трябва да напусне дома си, за да се освободи от материалните привързаности, защото докато е привързан към материалното, няма да може да разбере духовната свобода. Но той не трябва да се задоволява само с напускането на дома или пък да си създава, законно или незаконно, друг дом в святото място. Много хора изоставят домовете си и отиват в святи места, но поради лошо обкръжение и непозволени връзки с другия пол отново си създават семейство. Илюзорната материална енергия е толкова силна, че човек може да попадне под влиянието ѝ на всеки етап от живота си, дори и след като е напуснал щастливото семейно огнище. Затова той трябва да постигне контрол над себе си, като следва обет за полово въздържание и се освободи и от най-малкото желание за полово наслаждение. За този, който иска да извиси съществуването си, половото наслаждение е равно на самоубийство и дори на по-лошо. И така, оттегляне от семейния живот означава човек да овладее всички желания на сетивата си, и особено половите желания. Методът, препоръчан за постигането на това, е да седне на сламена постеля, покрита с еленова кожа и килимче, и да повтаря святите имена на Бога без оскърбления. Целта на процеса е умът да се откъсне от материалните дейности и да се установи върху лотосовите нозе на Бога. Ако следва този прост метод, човек ще може да се издигне до най-високото равнище в духовния живот.
Деванагари
अभ्यसेन्मनसा शुद्धं त्रिवृद्ब्रह्माक्षरं परम् ।
मनो यच्छेज्जितश्वासो ब्रह्मबीजमविस्मरन् ॥ १७ ॥
मनो यच्छेज्जितश्वासो ब्रह्मबीजमविस्मरन् ॥ १७ ॥
Стих
абхясен манаса̄ шуддхам̇
тривр̣д-брахма̄кш̣арам̇ парам
мано яччхедж джита-шва̄со
брахма-бӣджам ависмаран
тривр̣д-брахма̄кш̣арам̇ парам
мано яччхедж джита-шва̄со
брахма-бӣджам ависмаран
Дума по дума
абхясет — човек трябва да упражнява; манаса̄ — с ума; шуддхам — свещен; три-вр̣т — съставен от три; брахма-акш̣арам — трансцендентални букви; парам — върховен; манах̣ — ум; яччхет — да подчини; джита-шва̄сах̣ — чрез управляване на вдишвания въздух; брахма — абсолютно; бӣджам — семе; ависмаран — без да забравя.
Превод
Като седне по този начин, човек трябва да съсредоточи ума си върху трите трансцендентални звука (а-у-м) и управлявайки дишането си, да държи ума си под контрол, за да помни постоянно това трансцендентално семе.
Пояснение
Ом̇ка̄ра, или пран̣ава, е семето на трансценденталното познание и е съставено от трите трансцендентални букви а-у-м. Опитът на великите мистици показва, че когато използва този трансцендентален, макар и механичен начин за изпадане в транс, т.е. когато повтаря на ум ом̇ка̄ра и регулира дишането си, човек може да контролира ума си, погълнат от материалното. Умът не може да бъде унищожен. Умът и желанията не могат да бъдат спрени. Но за да може да развие желание за духовно познание, човек трябва да промени дейностите на ума си. Умът е центърът, който управлява активните сетивни органи. Следователно ако се променят мислите, чувствата и желанията, съвсем естествено ще се променят и дейностите, извършвани от сетивата-инструменти. Ом̇ка̄ра е семето на всички трансцендентални звуци, а само чрез трансценденталния звук може да се постигне желаната промяна на ума и сетивата. Трансценденталният звук може да излекува дори психически увредения човек. В Бхагавад-гӣта̄ пран̣ава (ом̇ка̄ра) е приета като пряко буквено изображение на Върховната Абсолютна Истина. Този, който не е в състояние да повтаря направо святото име на Бога, както се препоръчва по-горе, лесно може да повтаря пран̣ава (ом̇ка̄ра). Ом̇ка̄ра е форма на обръщение към Бога, подобно на „О, Господи“, както ом̇ хари ом означава „О, Господи, о, Върховна Божествена Личност“. Както обяснихме преди, святото име на Бога е тъждествено със самия Бог. Така е и с ом̇ка̄ра. Но хората, които заради несъвършените си сетива не могат да осъзнаят трансценденталната личностна форма или името на Бога (с други думи, начинаещите), напредват в себепознанието чрез този механичен процес (като управляват дишането си и повтарят на ум пран̣ава-ом̇ка̄ра). Както обяснихме вече няколко пъти, материалните сетива не могат да разберат трансценденталното име, форма, качества и забавления на Божествената Личност, затова процесът на трансцендентално осъзнаване трябва да започне от ума, който е център на сетивните дейности. Преданите съсредоточават ума си върху Личността на Абсолютната Истина. Но ония, които не могат да възприемат личностния аспект на Абсолюта, обучават ума си чрез метода на имперсонализма, за да могат да напредват по-нататък.
Деванагари
नियच्छेद्विषयेभ्योऽक्षान्मनसा बुद्धिसारथि: ।
मन: कर्मभिराक्षिप्तं शुभार्थे धारयेद्धिया ॥ १८ ॥
मन: कर्मभिराक्षिप्तं शुभार्थे धारयेद्धिया ॥ १८ ॥
Стих
нияччхед виш̣айебхьо 'кш̣а̄н
манаса̄ буддхи-са̄ратхих̣
манах̣ кармабхир а̄кш̣иптам̇
шубха̄ртхе дха̄райед дхия̄
манаса̄ буддхи-са̄ратхих̣
манах̣ кармабхир а̄кш̣иптам̇
шубха̄ртхе дха̄райед дхия̄
Дума по дума
нияччхет — отдръпни; виш̣айебхях̣ — от дейностите на сетивата; акш̣а̄н — сетивата; манаса̄ — благодарение на ума; буддхи — интелигентност; са̄ратхих̣ — водач; манах̣ — умът; кармабхих̣ — с плодоносните дейности; а̄кш̣иптам — погълнат от; шубха-артхе — заради Бога; дха̄райет — да се държи; дхия̄ — в пълно съзнание.
Превод
Когато умът постепенно започне да се одухотворява, отдръпни го от сетивните дейности – тогава интелигентността ще управлява сетивата. Умът, който е погълнат от материални дейности, може да се използва в служене на Божествената Личност и да се установи в пълно трансцендентално съзнание.
Пояснение
Първият процес на одухотворяването на ума чрез механично повтаряне на пран̣ава (ом̇ка̄ра) и управляване на дихателната система се нарича мистичен процес пра̄н̣а̄я̄ма, или пълен контрол върху дишането. Крайното равнище, което се постига чрез системата пра̄н̣а̄я̄ма, е трансът (сама̄дхи). Но опитът показва, че дори в състояние на сама̄дхи човек не може да контролира погълнатия от материалното ум. Например великият мистик Вишва̄митра Муни бил постигнал сама̄дхи, но въпреки това станал жертва на сетивата и заживял заедно с Менака̄. В историята има подобни примери. Въпреки че умът вече е спрял да мисли за сетивните дейности, на равнището на подсъзнанието той все още помни миналите сетивни дейности и с това не позволява на човека напълно да се отдаде на себепознанието. Затова като следваща стъпка Шукадева Госва̄мӣ препоръчва един сигурен процес – човек да съсредоточи ума си върху служенето на Божествената Личност. В Бхагавад-гӣта̄ (6.47) Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а също препоръчва този директен път. Когато чрез този метод умът се пречисти духовно, човек трябва да се посвети на трансцендентално любовно служене на Бога, извършвайки различните дейности на преданото служене: слушане, възпяване и т.н. Ако се следва под правилно ръководство, това е най-сигурният път за постигане на напредък, дори и за хората с неспокоен ум.
Деванагари
तत्रैकावयवं ध्यायेदव्युच्छिन्नेन चेतसा ।
मनो निर्विषयं युक्त्वा तत: किञ्चन न स्मरेत् ।
पदं तत्परमं विष्णोर्मनो यत्र प्रसीदति ॥ १९ ॥
मनो निर्विषयं युक्त्वा तत: किञ्चन न स्मरेत् ।
पदं तत्परमं विष्णोर्मनो यत्र प्रसीदति ॥ १९ ॥
Стих
татраика̄ваявам̇ дхя̄йед
авюччхиннена четаса̄
мано нирвиш̣аям̇ юктва̄
татах̣ кин̃чана на смарет
падам̇ тат парамам̇ виш̣н̣ор
мано ятра прасӣдати
авюччхиннена четаса̄
мано нирвиш̣аям̇ юктва̄
татах̣ кин̃чана на смарет
падам̇ тат парамам̇ виш̣н̣ор
мано ятра прасӣдати
Дума по дума
татра — впоследствие; ека — един по един; аваявам — крайниците на тялото; дхя̄йет — трябва да се съсредоточиш върху; авюччхиннена — като държиш в ума си цялостната форма; четаса̄ — с ума; манах̣ — ум; нирвиш̣аям — без да е замърсен от сетивните обекти; юктва̄ — съгласуван; татах̣ — след това; кин̃чана — нищо друго; на — не; смарет — мисли за; падам — личност; тат — тази; парамам — Върховен; виш̣н̣ох̣ — на Виш̣н̣у; манах̣ — умът; ятра — след което; прасӣдати — става спокоен.
Превод
След това трябва да медитираш върху крайниците на Виш̣н̣у, но същевременно да държиш в ума си представата за цялото му тяло. По този начин умът се освобождава от всички сетивни обекти. Не трябва да мислиш за нищо друго. Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, е Окончателната Истина, затова умът може да се успокои напълно само когато е потопен в него.
Пояснение
Объркани от външната енергия на Виш̣н̣у, глупавите хора не знаят, че крайната цел на търсенето на щастие е човек да общува лично с Бог Виш̣н̣у, Божествената Личност. Виш̣н̣у-таттва е безкрайна съвкупност от различни трансцендентални форми на Божествената Личност, а Говинда, Бог Кр̣ш̣н̣а, е върховната, изначалната форма на виш̣н̣у-таттва и върховната причина на всички причини. Следователно най-висшата медитация е да се мисли за Виш̣н̣у, т.е. да се медитира върху трансценденталната форма на Виш̣н̣у, и особено на Бог Кр̣ш̣н̣а. Тази медитация може да започне от лотосовите нозе на Бога. Но човек не трябва да забравя цялостната форма на Бога или да се отклонява от нея; затова той трябва да мисли последователно за различните части от трансценденталното тяло на Бога. Тази шлока категорично утвърждава, че Върховният Бог не е безличностен. Той е личност, но тялото му се различава от телата на обусловените личности, каквито сме ние. В противен случай за постигането на пълно духовно съвършенство Шукадева Госва̄мӣ нямаше да препоръчва медитация, която започва от пран̣ава-ом̇ка̄ра и стига до крайниците на тялото на самия Виш̣н̣у. Следователно големите храмове на Индия, в които се обожават формите на Виш̣н̣у, не са места за идолопоклонничество, както смятат ограничените хора. Напротив, те са духовни средища за медитация върху трансценденталните крайници на Виш̣н̣у. Благодарение на непроницаемата енергия на Бога мӯртите, обожавани в храмовете на Виш̣н̣у, са тъждествени с Бог Виш̣н̣у. Затова описаната в ша̄стрите медитация върху крайниците на Виш̣н̣у в храма дава възможност дори на начинаещите да концентрират вниманието си върху Виш̣н̣у, макар че за тях е трудно да седят неподвижно и да се съсредоточават върху пран̣ава ом̇ка̄ра или върху крайниците на Виш̣н̣у, както съветва тук великият авторитет Шукадева Госва̄мӣ. Вече обяснихме, че обикновените хора могат да извлекат по-голяма полза, ако медитират върху формата на Виш̣н̣у в храма, отколкото ако медитират върху ом̇ка̄ра, духовното съчетание „а-у-м“. Между ом̇ка̄ра и формите на Виш̣н̣у няма разлика, въпреки че хората, които не познават науката за Абсолютната Истина, се опитват да провокират разногласия, като разделят формите на Виш̣н̣у от ом̇ка̄ра. Тук се посочва, че формата на Виш̣н̣у е крайната цел на медитацията. Затова е по-добре човек да се съсредоточава върху формите на Виш̣н̣у, отколкото върху безличностната ом̇ка̄ра. Вторият процес е по-труден от първия.
Деванагари
रजस्तमोभ्यामाक्षिप्तं विमूढं मन आत्मन: ।
यच्छेद्धारणया धीरो हन्ति या तत्कृतं मलम् ॥ २० ॥
यच्छेद्धारणया धीरो हन्ति या तत्कृतं मलम् ॥ २० ॥
Стих
раджас-тамобхя̄м а̄кш̣иптам̇
вимӯд̣хам̇ мана а̄тманах̣
яччхед дха̄ран̣ая̄ дхӣро
ханти я̄ тат-кр̣там̇ малам
вимӯд̣хам̇ мана а̄тманах̣
яччхед дха̄ран̣ая̄ дхӣро
ханти я̄ тат-кр̣там̇ малам
Дума по дума
раджах̣ — от гун̣ата на страстта; тамобхя̄м — и от гун̣ата на невежеството; а̄кш̣иптам — възбуден; вимӯд̣хам — объркан; манах̣ — умът; а̄тманах̣ — на своя; яччхет — поправи това; дха̄ран̣ая̄ — чрез представата (за Виш̣н̣у); дхӣрах̣ — успокоен; ханти — унищожава; я̄ — всички тези; тат-кр̣там — извършени от тях; малам — нечисти неща.
Превод
Гун̣ата на страстта на материалната природа постоянно възбужда човешкия ум, а гун̣ата на невежеството постоянно го заблуждава. Но когато се обърне към Виш̣н̣у, човек може да се освободи от това влияние и да се успокои, очиствайки се от замърсяванията му.
Пояснение
Хората, които са под влиянието на гун̣ите на страстта и невежеството, не могат да стигнат до трансцендентално осъзнаване на Бога. Само хората, които се намират в гун̣ата на доброто, могат да постигнат знанието за Върховната Истина. Резултат от въздействието на гун̣ите на страстта и невежеството е силната жажда за богатство и жени. А тези, които са пристрастени към богатството и жените, могат да променят склонностите си само като помнят Виш̣н̣у в непроявения му, безличностен аспект. Обикновено имперсоналистите и монистите са под влиянието на гун̣ите на страстта и невежеството. Те се смятат за освободени души, но не са осъзнали трансценденталния личностен аспект на Абсолютната Истина. Всъщност те са с нечисти сърца, защото не познават личностния аспект на Абсолюта. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че след стотици и хиляди раждания философите имперсоналисти се отдават на Божествената Личност. Чрез философията на пантеизма начинаещите имперсоналисти имат възможността да осъзнаят, че всичко е свързано с Бога. А по този начин те придобиват качествата, необходими за осъзнаването на личностния аспект на Бога.
Висшата форма на пантеизма не позволява на изучаващия го да си изгражда безличностна представа за Абсолютната Истина, а пренася представата за Абсолютната Истина в областта на така наречената материална енергия. Всичко, което е създадено от материалната енергия, може да се свърже с Абсолюта чрез преданото служене, което е основната част от жизнената енергия. Чистите предани на Бога владеят изкуството, с чиято помощ могат да върнат на всичко духовната му природа, като го използват в служене на Абсолюта. Само по този път на предаността може да се усъвършенства теорията на пантеизма.
Деванагари
यस्यां सन्धार्यमाणायां योगिनो भक्तिलक्षण: ।
आशु सम्पद्यते योग आश्रयं भद्रमीक्षत: ॥ २१ ॥
आशु सम्पद्यते योग आश्रयं भद्रमीक्षत: ॥ २१ ॥
Стих
яся̄м̇ сандха̄ряма̄н̣а̄я̄м̇
йогино бхакти-лакш̣ан̣ах̣
а̄шу сампадяте йога
а̄шраям̇ бхадрам ӣкш̣атах̣
йогино бхакти-лакш̣ан̣ах̣
а̄шу сампадяте йога
а̄шраям̇ бхадрам ӣкш̣атах̣
Дума по дума
яся̄м — чрез такова постоянно помнене; сандха̄ряма̄н̣а̄я̄м — и установен в практиката на; йогинах̣ — мистиците; бхакти-лакш̣ан̣ах̣ — следвал системата на предаността; а̄шу — много скоро; сампадяте — постига успех; йогах̣ — връзка чрез предано служене; а̄шраям — под покровителството на; бхадрам — добър за всички; ӣкш̣атах̣ — който вижда това.
Превод
О, царю, като помни вседобрия Бог и съзерцава личностната му форма, човек много бързо може да достигне предано служене и да получи личната закрила на Бога.
Пояснение
Човек може да постигне успех в практикуването на мистичната йога само с помощта на преданото служене. Пантеизмът, или системата, чрез която човек усеща присъствието на Всемогъщия като вездесъщо, подготвя ума за предаността. А елементът на преданост помага на мистика да завърши начинанието си с успех. Този, който няма у себе си поне мъничко преданост, не може да постигне успех. По-късно предаността, изграждана от пантеистичните възгледи, се развива в предано служене и това всъщност е единствената полза за имперсоналистите. В Бхагавад-гӣта̄ (12.5) се потвърждава, че безличностният начин за постигане на себепознание е по-труден, защото води до целта по заобиколен път. Накрая, след много, много време, имперсоналистите също се обръщат към личностния аспект на Бога.
Деванагари
राजोवाच
यथा सन्धार्यते ब्रह्मन् धारणा यत्र सम्मता ।
यादृशी वा हरेदाशु पुरुषस्य मनोमलम् ॥ २२ ॥
यथा सन्धार्यते ब्रह्मन् धारणा यत्र सम्मता ।
यादृशी वा हरेदाशु पुरुषस्य मनोमलम् ॥ २२ ॥
Стих
ра̄джова̄ча
ятха̄ сандха̄ряте брахман
дха̄ран̣а̄ ятра саммата̄
я̄др̣шӣ ва̄ харед а̄шу
пуруш̣ася мано-малам
ятха̄ сандха̄ряте брахман
дха̄ран̣а̄ ятра саммата̄
я̄др̣шӣ ва̄ харед а̄шу
пуруш̣ася мано-малам
Дума по дума
ра̄джа̄ ува̄ча — щастливият цар каза; ятха̄ — така, както е; сандха̄ряте — понятието е изградено; брахман — о, бра̄хман̣е; дха̄ран̣а̄ — понятие; ятра — къде и как; саммата̄ — накратко; я̄др̣шӣ — пътя, по който; ва̄ — или; харет — освободен; а̄шу — без отлагане; пуруш̣ася — на човек; манах̣ — на ума; малам — нечисти неща.
Превод
Щастливият цар Парӣкш̣ит продължи с въпросите си: О, бра̄хман̣е, моля те, разкажи подробно как и върху какво човек трябва да насочи ума си и как да се закрепи в това състояние, за да очисти сърцето си от замърсяванията.
Пояснение
Замърсяванията в сърцето на обусловената душа са основната причина за всичките ѝ нещастия. Обусловената душа е подложена на многобройните страдания на материалното битие и не може да се освободи от тях заради дълбокото си невежество и замърсяванията в сърцето си, които са се трупали по време на дългото ѝ затворничество в материалния свят. Истинското предназначение на душата е да служи на волята на Върховния Бог, но заради замърсяванията в сърцето си тя предпочита да служи на измислените си желания. Вместо спокойствие на ума, тези желания носят нови и нови проблеми и така обричат обусловената душа на безкрайни раждания и смърти. Замърсяванията, причинени от плодоносните дейности и емпиричната философия, могат да се отстранят само чрез общуване с Върховния Бог. Богът е всемогъщ и чрез невъобразимите си енергии може да ни позволи да общуваме с него. Човек, който не е в състояние да вложи цялата си вяра в личностния аспект на Абсолюта, може да се обърне към неговата вира̄т̣-рӯпа – безличностния космически аспект на Бога. Този аспект е проявление на безкрайните енергии на Бога. Тъй като енергиите и притежателят на енергиите са тъждествени, дори концепцията за безличностния космически аспект на Бога помага на обусловената душа да общува по косвен начин с Бога и така постепенно да се издигне до равнището на личното общуване.
Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит вече бил в директна връзка с личностния аспект на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, затова нямал нужда да пита Шукадева Госва̄мӣ как и къде да насочва ума в безличностната вира̄т̣-рӯпа на Бога. Но той помолил за подробни обяснения заради другите, които не могат да възприемат трансценденталния личностен аспект на Бога, неговата вечна, знаеща и блажена форма. Неотдадените не могат да си представят личностния аспект на Бога. От липса на знание те не могат да се примирят със съществуването на личностните форми на Бога, например Ра̄ма или Кр̣ш̣н̣а. Представата им за могъществото на Бога е много неясна. Самият Бог обяснява в Бхагавад-гӣта̄ (9.11), че хората с оскъдни познания му се присмиват – на него, върховната личност, – смятайки го за обикновено човешко същество. Те не познават непроницаемото могъщество на Бога. Благодарение на това могъщество Той може да се появи в човешкото общество или в някоя друга общност от живи същества и да си остане същият всемогъщ Бог, без да променя ни най-малко трансценденталното си положение. И така, за благото на хората, които не могат да приемат Бога в неговата вечна лична форма, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит попитал Шукадева Госва̄мӣ как човек трябва да съсредоточи ума си върху него в началото. А Госва̄мӣ отговорил изчерпателно по следния начин.
Деванагари
श्रीशुक उवाच
जितासनो जितश्वासो जितसङ्गो जितेन्द्रिय: ।
स्थूले भगवतो रूपे मन: सन्धारयेद्धिया ॥ २३ ॥
जितासनो जितश्वासो जितसङ्गो जितेन्द्रिय: ।
स्थूले भगवतो रूपे मन: सन्धारयेद्धिया ॥ २३ ॥
Стих
шрӣ-шука ува̄ча
джита̄сано джита-шва̄со
джита-сан̇го джитендриях̣
стхӯле бхагавато рӯпе
манах̣ сандха̄райед дхия̄
джита̄сано джита-шва̄со
джита-сан̇го джитендриях̣
стхӯле бхагавато рӯпе
манах̣ сандха̄райед дхия̄
Дума по дума
шрӣ-шуках̣ ува̄ча — Шукадева Госва̄мӣ каза; джита-а̄санах̣ — контролирана поза; джита-шва̄сах̣ — контролирано дишане; джита-сан̇гах̣ — контролирано общуване; джита-индриях̣ — контролирани сетива; стхӯле — в грубата материя; бхагаватах̣ — на Божествената Личност; рӯпе — в облика на; манах̣ — умът; сандха̄райет — трябва да се съсредоточи; дхия̄ — чрез интелигентността.
Превод
Шукадева Госва̄мӣ отвърна: Човек трябва да седне в съответната поза, да управлява дишането си чрез йогическата пра̄н̣а̄я̄ма, по този начин да овладее ума и сетивата си и със силата на интелигентността да накара ума си да се съсредоточи върху грубите енергии на Бога (наречени вира̄т̣-рӯпа).
Пояснение
Обсебеният от материята ум на обусловената душа не ѝ позволява да преодолее ограничената си представа, че е тъждествена с тялото. Медитативната йога система (седящите пози, контролирането на дишането и съсредоточаването на ума върху Върховния) е предназначена да промени начина на мислене на грубите материалисти. Докато не пречистят обсебения си от материята ум, те няма да могат да насочат мислите си към трансценденталното. А за да пречисти ума си, човек може да го установи върху грубия материален (външен) аспект на Бога. Различните части от гигантската форма на Бога са описани в следващите шлоки. Чрез процеса на себеконтрол материалистите се опитват да постигнат мистични сили, но истинската цел на ограниченията в йога всъщност е да се изчистят натрупалите се материални замърсявания – похотта, гневът, алчността и т.н. Ако последователят на мистичната йога отклони вниманието си към съпровождащите процеса мистични способности, мисията му в йога е провалена, защото крайната цел на йога е осъзнаването на Бога. Тогава на такива хора се препоръчва да съсредоточат материалния си ум върху друга концепция и да осъзнаят могъществото на Бога по този начин. Когато човек разбере, че енергиите на Бога са проявления на трансценденталното, той веднага се издига до следващото равнище и така, стъпка по стъпка, накрая постига и пълно осъзнаване.
Деванагари
विशेषस्तस्य देहोऽयं स्थविष्ठश्च स्थवीयसाम् ।
यत्रेदं व्यज्यते विश्वं भूतं भव्यं भवच्च सत् ॥ २४ ॥
यत्रेदं व्यज्यते विश्वं भूतं भव्यं भवच्च सत् ॥ २४ ॥
Стих
вишеш̣ас тася дехо 'ям̇
стхавиш̣т̣хаш ча стхавӣяса̄м
ятредам̇ вяджяте вишвам̇
бхӯтам̇ бхавям̇ бхавач ча сат
стхавиш̣т̣хаш ча стхавӣяса̄м
ятредам̇ вяджяте вишвам̇
бхӯтам̇ бхавям̇ бхавач ча сат
Дума по дума
Превод
Това гигантско проявление на осезаемия материален свят е тяло на Абсолютната Истина, където материалното време се проявява под формата на миналото, настоящето и бъдещето на вселената.
Пояснение
Всичко – и материално, и духовно – е еманация от енергията на Върховната Божествена Личност. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (13.14), всемогъщият Бог е разпрострял навсякъде трансценденталните си очи, глави и други части на тялото. Въпреки че неговата обител се намира в абсолютния свят, Той може да вижда, да чува, да осезава и да се проявява навсякъде, защото присъства като Свръхдуша у всички нищожно малки души. Относителният свят също е негово проявление, достъпно за възприятието на материалните сетива, защото не е нищо друго, освен експанзия на трансценденталната му енергия. Въпреки че Той е в своята обител, енергията му се разпространява навсякъде – така и слънцето се намира на едно място, но в същото време се разпространява навсякъде чрез лъчите си, които не се различават от него и се смятат за продължение на слънчевия диск. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а (1.22.52) се казва, че както огънят излъчва светлината и топлината си от едно място, така чрез многообразните си енергии Върховният Дух, Божествената Личност, се разпространява навсякъде. Възприеманото със сетивата проявление на огромната вселена е само една част от вира̄т̣, тялото на Бога. Глупавите хора не могат да възприемат трансценденталната, изцяло духовна форма на Бога, но различните му енергии поразяват въображението им, както туземците остават смаяни пред светкавицата, голямата планина или разклоненото баняново дърво. Туземците се възхищават на тигъра и слона заради необикновената им сила. Асурите не искат да признаят съществуването на Бога, въпреки че Той е описан подробно в свещените писания, въпреки че инкарнира и проявява необикновената си сила и енергия и е признат за Върховната Божествена Личност от светци и познавачи на Ведите като Вя̄садева, На̄рада, Асита и Девала в миналото, от Арджуна в Бхагавад-гӣта̄ и от а̄ча̄риите Шан̇кара, Ра̄ма̄нуджа, Мадхва и Бог Шрӣ Чайтаня в съвременната епоха. Асурите не признават нито фактите и доказателствата на свещените писания, нито авторитета на великите а̄ча̄рии. Те искат да видят Бога със собствените си очи още на момента. Затова могат да гледат вира̄т̣, гигантското тяло на Бога, и това е отговор на предизвикателството им. Тъй като са свикнали да се прекланят пред тези, които ги превъзхождат в материалния свят – тигрите, слоновете и светкавицата, – те могат да отдават почитания на вира̄т̣-рӯпа. По молба на Арджуна Бог Кр̣ш̣н̣а проявил своята вира̄т̣-рӯпа заради асурите. Чистите предани на Бога, които не са свикнали с тази гигантска материална форма на Бога, имат нужда от специално зрение, за да могат да я видят. Богът дал на Арджуна необходимото зрение, за да може да види неговата вира̄т̣-рӯпа, която е описана в единадесета глава на Бхагавад-гӣта̄. Богът проявил тази вира̄т̣-рӯпа не заради Арджуна, а заради неинтелигентните, които сляпо приемат за инкарнация на Бога всеки самозванец и така заблуждават обикновените хора. С това Той посочил, че за да признаят някого за инкарнация, хората първо трябва да поискат от него да покаже своята вира̄т̣-рӯпа. Проявлението на Бога като вира̄т̣-рӯпа е едновременно и предизвикателство, и проява на благоразположение към атеистите и асурите – те могат да мислят за Бога като за вира̄т̣ и по този начин да пречистят сърцата си от замърсяванията, така че в бъдеще да могат да видят трансценденталната форма на Бога. Това е благосклонността на всемилостивия Бог към атеистите и грубите материалисти.
Деванагари
अण्डकोशे शरीरेऽस्मिन् सप्तावरणसंयुते ।
वैराज: पुरुषो योऽसौ भगवान् धारणाश्रय: ॥ २५ ॥
वैराज: पुरुषो योऽसौ भगवान् धारणाश्रय: ॥ २५ ॥
Стих
ан̣д̣а-коше шарӣре 'смин
сапта̄варан̣а-сам̇юте
ваира̄джах̣ пуруш̣о йо 'сау
бхагава̄н дха̄ран̣а̄шраях̣
сапта̄варан̣а-сам̇юте
ваира̄джах̣ пуруш̣о йо 'сау
бхагава̄н дха̄ран̣а̄шраях̣
Дума по дума
ан̣д̣а-коше — в черупката на вселената; шарӣре — в тялото на; асмин — това; сапта — седем; а̄варан̣а — обвивки; сам̇юте — като направи това; ваира̄джах̣ — гигантската вселенска; пуруш̣ах̣ — форма на Бога; ях̣ — това; асау — Той; бхагава̄н — Божествената Личност; дха̄ран̣а̄ — понятие; а̄шраях̣ — предмет на.
Превод
Гигантската вселенска форма на Бога, която се намира в черупката на вселената, покрита от седем пласта материални елементи, е обектът на понятието вира̄т̣.
Пояснение
Богът притежава едновременно много различни форми и всички те са тъждествени с Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, изначалната форма на Бога, от която произлизат. В Бхагавад-гӣта̄ е доказано, че изначалната трансцендентална и вечна форма на Бога е Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Абсолютната Божествена Личност, но чрез непроницаемата си вътрешна енергия, а̄тма-ма̄я̄, Той може да се разширява едновременно в различни форми и инкарнации, без от това пълната му енергия да намалява. Той е напълно завършен и въпреки че от него произлизат безброй напълно завършени форми, Той остава съвършен, без да намалява. Това се дължи на духовната му, на вътрешната му енергия. В единадесета глава на Бхагавад-гӣта̄ се описва как Бог Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, проявил своята вира̄т̣-рӯпа, за да убеди неинтелигентните, които не проумяват как Богът се появява като човешко същество, че Той с пълно право може да бъде наречен Върховна Абсолютна Личност, с която никой не е в състояние да се сравнява и от която никой не е по-висш. Материалистите могат да възприемат, макар и много несъвършено, огромното вселенско пространство и безбройните планети с размерите на слънцето. Те виждат над главите си само овалната небесна шир, без да знаят, че тази вселена, както и стотиците хиляди други вселени, е покрита от седем материални пласта: вода, огън, въздух, небе, его, ноумен и материална природа, и тези вселени, подобно на огромни здраво напомпани футболни топки, плуват във водите на Причинния океан, където Богът лежи като Маха̄-виш̣н̣у. Всички вселени произлизат от дъха на Маха̄-виш̣н̣у под формата на семена, а Той е само част от една частична експанзия на Бога. Когато Маха̄-виш̣н̣у си поема дъх, вселените, управлявани от различните Брахма̄, се унищожават. Така материалните светове се създават и унищожават по върховната воля на Бога. Колко невежи са бедните глупави материалисти, когато вярват на голословните изявления на някой смъртен и приемат за инкарнации на Бога незначителни създания, които предизвикват Бога! Бог Кр̣ш̣н̣а проявил вира̄т̣-рӯпа само за да даде урок на тези глупци и да покаже на хората, че трябва да приемат някой за инкарнация на Бога само ако той може да покаже вира̄т̣-рӯпа, както направил Бог Кр̣ш̣н̣а. Материалистите могат да съсредоточават ума си върху вира̄т̣, гигантската форма на Бога, както препоръчва Шукадева Госва̄мӣ, защото това е в техен собствен интерес, но трябва да внимават да не бъдат заблудени от самозванци, които твърдят, че са равни на Бог Кр̣ш̣н̣а, но не могат нито да действат като него, нито да проявят вира̄т̣-рӯпа, която обхваща цялата вселена.
Деванагари
पातालमेतस्य हि पादमूलं
पठन्ति पार्ष्णिप्रपदे रसातलम् ।
महातलं विश्वसृजोऽथ गुल्फौ
तलातलं वै पुरुषस्य जङ्घे ॥ २६ ॥
पठन्ति पार्ष्णिप्रपदे रसातलम् ।
महातलं विश्वसृजोऽथ गुल्फौ
तलातलं वै पुरुषस्य जङ्घे ॥ २६ ॥
Стих
па̄та̄лам етася хи па̄да-мӯлам̇
пат̣ханти па̄рш̣н̣и-прападе раса̄талам
маха̄талам̇ вишва-ср̣джо 'тха гулпхау
тала̄талам̇ ваи пуруш̣ася джан̇гхе
пат̣ханти па̄рш̣н̣и-прападе раса̄талам
маха̄талам̇ вишва-ср̣джо 'тха гулпхау
тала̄талам̇ ваи пуруш̣ася джан̇гхе
Дума по дума
па̄та̄лам — планетите в дъното на вселената; етася — на неговите; хи — съвсем точно; па̄да-мӯлам — стъпала; пат̣ханти — те изучават това; па̄рш̣н̣и — петите; прападе — пръстите на краката; раса̄талам — планетите, наречени Раса̄тала; маха̄талам — планетите, наречени Маха̄тала; вишва-ср̣джах̣ — на създателя на вселената; атха — така; гулпхау — глезените; тала̄талам — планетите, наречени Тала̄тала; ваи — такива, каквито са; пуруш̣ася — на гигантската личност; джан̇гхе — прасците.
Превод
Личностите, които са я осъзнали, са установили, че планетите, наречени Па̄та̄ла, са стъпалата на вселенския Бог, а планетите Раса̄тала са петите и пръстите на краката му. Планетите Маха̄тала са глезените му, а планетите Тала̄тала – прасците му.
Пояснение
Проявеното космическо битие не може да съществува истински извън битието на тялото на Върховната Божествена Личност. Както се твърди и в Бхагавад-гӣта̄ (9.4), всичко в проявения свят се опира на Бога, но това не означава, че всичко, което материалистите виждат, е Върховната Личност. Понятието за вселенската форма на Бога дава възможност на материалистите да мислят за Върховния Бог, но те трябва да знаят, че представата за света, която са си изградили, мислейки се за негови господари, няма нищо общо с опознаването на Бога. Материалистичният възглед за експлоатиране на природните ресурси е породен от илюзията на външната енергия на Бога. Ето защо ако иска да осъзнае Върховната Истина чрез понятието за вселенската форма на Бога, човек трябва да развие у себе си стремеж да служи. Докато не развие този стремеж, той няма да има голяма полза от медитацията върху вира̄т̣. В нито една от формите си трансценденталният Бог не е част от материалното творение. При всички обстоятелства Той запазва същността си на Върховен Дух и никога не попада под влиянието на трите материални качества, защото всичко материално е замърсено. Богът винаги съществува чрез вътрешната си енергия.
Вселената е разделена на четиринадесет планетарни системи. Висшите планетарни системи са седем и са разположени една над друга в такава последователност: Бхӯр, Бхувар, Свар, Махар, Джанас, Тапас и Сатя. Низшите планетарни системи също са седем и са подредени една под друга по следния начин: Атала, Витала, Сутала, Тала̄тала, Маха̄тала, Раса̄тала и Па̄та̄ла. В тази шлока описанието започва от долната част, защото сред преданите е прието описанието на тялото на Бога да започва от нозете му. Шукадева Госва̄мӣ е признат предан на Бога, затова е много стриктен в описанието си.
Деванагари
द्वे जानुनी सुतलं विश्वमूर्ते-
रूरुद्वयं वितलं चातलं च ।
महीतलं तज्जघनं महीपते
नभस्तलं नाभिसरो गृणन्ति ॥ २७ ॥
रूरुद्वयं वितलं चातलं च ।
महीतलं तज्जघनं महीपते
नभस्तलं नाभिसरो गृणन्ति ॥ २७ ॥
Стих
две джа̄нунӣ суталам̇ вишва-мӯртер
ӯру-дваям̇ виталам̇ ча̄талам̇ ча
махӣталам̇ тадж-джагханам̇ махӣпате
набхасталам̇ на̄бхи-саро гр̣н̣анти
ӯру-дваям̇ виталам̇ ча̄талам̇ ча
махӣталам̇ тадж-джагханам̇ махӣпате
набхасталам̇ на̄бхи-саро гр̣н̣анти
Дума по дума
две — две; джа̄нунӣ — две колена; суталам — планетарната система, наречена Сутала; вишва-мӯртех̣ — на вселенската форма; ӯру-дваям — двете бедра; виталам — планетарната система, наречена Витала; ча — също; аталам — планетите, наречени Атала; ча — също; махӣталам — планетарната система, наречена Махӣтала; тат — на това; джагханам — хълбоците; махӣпате — о, царю; набхасталам — космическо пространство; на̄бхи-сарах̣ — вдлъбнатината на пъпа; гр̣н̣анти — те ги приемат по този начин.
Превод
Планетарната система Сутала е коленете на вселенската форма на Бога, а планетарните системи Витала и Атала са двете му бедра. Махӣтала е хълбоците му, а космическото пространство е вдлъбнатината на пъпа му.
Деванагари
उर:स्थलं ज्योतिरनीकमस्य
ग्रीवा महर्वदनं वै जनोऽस्य ।
तपो वराटीं विदुरादिपुंस:
सत्यं तु शीर्षाणि सहस्रशीर्ष्ण: ॥ २८ ॥
ग्रीवा महर्वदनं वै जनोऽस्य ।
तपो वराटीं विदुरादिपुंस:
सत्यं तु शीर्षाणि सहस्रशीर्ष्ण: ॥ २८ ॥
Стих
урах̣-стхалам̇ джьотир-анӣкам ася
грӣва̄ махар ваданам̇ ваи джано 'ся
тапо вара̄т̣ӣм̇ видур а̄ди-пум̇сах̣
сатям̇ ту шӣрш̣а̄н̣и сахасра-шӣрш̣н̣ах̣
грӣва̄ махар ваданам̇ ваи джано 'ся
тапо вара̄т̣ӣм̇ видур а̄ди-пум̇сах̣
сатям̇ ту шӣрш̣а̄н̣и сахасра-шӣрш̣н̣ах̣
Дума по дума
урах̣ — високо; стхалам — място (гръдният кош); джьотих̣-анӣкам — сияйните планети; ася — на него; грӣва̄ — шията; махах̣ — планетарната система над небесните светила; ваданам — уста; ваи — точно; джанах̣ — планетарната система над Махар; ася — на него; тапах̣ — планетарната система над Джанас; вара̄т̣ӣм — чело; видух̣ — е известна; а̄ди — изначалната; пум̇сах̣ — личност; сатям — най-висшата планетарна система; ту — но; шӣрш̣а̄н̣и — главата; сахасра — хиляда; шӣрш̣н̣ах̣ — този, който има глави.
Превод
Планетарната система на сияйните планети е гръдният кош на Изначалната Личност на гигантската форма, планетите Махар са шията ѝ, планетите Джанас – устата ѝ, а челото – планетарната система Тапас. Най-висшата планетарна система, наречена Сатялока, е главата на този, който има хиляда глави.
Пояснение
Сияйните планети, към които се числят Слънцето и Луната, са разположени почти в средата на вселената, затова те са гърдите на изначалната гигантска форма на Бога. А над сияйните планети, които са наричани още райски планети и се обитават от управляващите вселената полубогове, се намират планетарните системи Махар, Джанас и Тапас. Най-висша е планетарната система Сатялока, където живеят главните повелители на гун̣ите на материалната природа: Виш̣н̣у, Брахма̄ и Шива. Този Виш̣н̣у се нарича Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и е във всяко живо същество като Свръхдуша. В Причинния океан плуват безброй вселени и във всяка от тях се намира проявлението на вира̄т̣, формата на Бога, заедно с безчислени слънца, луни, небесни полубогове, безброй Брахма̄, Виш̣н̣у и Шива. И както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (10.42), всички те са разположени в една част от непроницаемата енергия на Бог Кр̣ш̣н̣а.
Деванагари
इन्द्रादयो बाहव आहुरुस्रा:
कर्णौ दिश:श्रोत्रममुष्य शब्द: ।
नासत्यदस्रौ परमस्य नासे
घ्राणोऽस्य गन्धो मुखमग्निरिद्ध: ॥ २९ ॥
कर्णौ दिश:श्रोत्रममुष्य शब्द: ।
नासत्यदस्रौ परमस्य नासे
घ्राणोऽस्य गन्धो मुखमग्निरिद्ध: ॥ २९ ॥
Стих
индра̄дайо ба̄хава а̄хур усра̄х̣
карн̣ау дишах̣ шротрам амуш̣я шабдах̣
на̄сатя-дасрау парамася на̄се
гхра̄н̣о 'ся гандхо мукхам агнир иддхах̣
карн̣ау дишах̣ шротрам амуш̣я шабдах̣
на̄сатя-дасрау парамася на̄се
гхра̄н̣о 'ся гандхо мукхам агнир иддхах̣
Дума по дума
индра-а̄даях̣ — полубоговете, оглавявани от небесния цар Индра; ба̄хавах̣ — ръце; а̄хух̣ — се наричат; усра̄х̣ — полубоговете; карн̣ау — ушите; дишах̣ — четирите посоки; шротрам — сетивото слух; амуш̣я — на Бога; шабдах̣ — звук; на̄сатя-дасрау — полубоговете, наречени Ашвинӣ-кума̄ри; парамася — на Върховния; на̄се — ноздри; гхра̄н̣ах̣ — сетивото обоняние; ася — на него; гандхах̣ — благоухание; мукхам — устата; агних̣ — огън; иддхах̣ — пламтящ.
Превод
Ръце са му полубоговете, оглавявани от Индра, десетте посоки са ушите му, а материалният звук е слухът му. Ноздри са му двамата Ашвинӣ-кума̄ри, а материалното благоухание е негово обоняние. Уста му е пламтящият огън.
Пояснение
Описанието на гигантската форма на Божествената Личност, дадено в единадесета глава на Бхагавад-гӣта̄, продължава тук, в Шрӣмад Бха̄гаватам. Ето описанието от Бхагавад-гӣта̄ (11.30): „О, Виш̣н̣у, виждам как с устите си, които изригват пламъци, поглъщаш всички хора. С безкрайните си лъчи Ти обгръщаш цялата вселена и се проявяваш, изпепелявайки световете“. По този начин Шрӣмад Бха̄гаватам дава на възпитаниците на Бхагавад-гӣта̄ още по-висше знание. И в двете книги е изложена науката за Кр̣ш̣н̣а, Абсолютната Истина, затова те са свързани помежду си.
Тук се казва, че понятието за вира̄т̣-пуруш̣а, гигантската форма на Върховния Бог, включва всички управляващи полубогове, а също и управляваните живи същества. Дори и най-нищожната частица от живото същество е под контрола на упълномощените представители на Бога. Тъй като полубоговете влизат в състава на вселенската форма на Бога, обожаването на Бога, независимо дали в тази му материална форма или във вечната му трансцендентална форма на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, удовлетворява също и полубоговете и останалите неотделими от Бога частици, както ако поливаме корена на дървото, напояваме и останалите му части. Следователно обожаването на гигантската вселенска форма на Бога извежда човека на правия път. Това важи и за материалистите. Не е необходимо човек да рискува да бъде заблуден и за осъществяването на различните си желания да се обръща към многобройните полубогове. Единственото истинско същество е самият Бог; всички останали са въображаеми, защото Той сам съдържа в себе си всичко съществуващо.
Деванагари
द्यौरक्षिणी चक्षुरभूत्पतङ्ग:
पक्ष्माणि विष्णोरहनी उभे च ।
तद्भ्रूविजृम्भ: परमेष्ठिधिष्ण्य-
मापोऽस्य तालु रस एव जिह्वा ॥ ३० ॥
पक्ष्माणि विष्णोरहनी उभे च ।
तद्भ्रूविजृम्भ: परमेष्ठिधिष्ण्य-
मापोऽस्य तालु रस एव जिह्वा ॥ ३० ॥
Стих
дяур акш̣ин̣ӣ чакш̣ур абхӯт патан̇гах̣
пакш̣ма̄н̣и виш̣н̣ор аханӣ убхе ча
тад-бхрӯ-виджр̣мбхах̣ парамеш̣т̣хи-дхиш̣н̣ям
а̄по 'ся та̄лӯ раса ева джихва̄
пакш̣ма̄н̣и виш̣н̣ор аханӣ убхе ча
тад-бхрӯ-виджр̣мбхах̣ парамеш̣т̣хи-дхиш̣н̣ям
а̄по 'ся та̄лӯ раса ева джихва̄
Дума по дума
дяух̣ — сферата на космическото пространство; акш̣ин̣ӣ — очните ябълки; чакш̣ух̣ — на очите (сетивата); абхӯт — така стана; патан̇гах̣ — слънцето; пакш̣ма̄н̣и — клепачи; виш̣н̣ох̣ — на Шрӣ Виш̣н̣у, Божествената Личност; аханӣ — ден и нощ; убхе — и двете; ча — и; тат — неговите; бхрӯ — вежди; виджр̣мбхах̣ — движения; парамеш̣т̣хи — върховното същество (Брахма̄); дхиш̣н̣ям — пост; а̄пах̣ — Варун̣а, господарят на водите; ася — неговото; та̄лӯ — небце; расах̣ — сок; ева — несъмнено; джихва̄ — език.
Превод
Космическата сфера е окото му, а слънцето е зрението му. Негови клепачи са денят и нощта, а в движенията на веждите му се намират Брахма̄ и други подобни висши личности. Господарят на водата, Варун̣а, е небцето му, а същината на всичко е езикът му.
Пояснение
Описанието в тази шлока като че ли противоречи на здравия смисъл, защото веднъж се казва, че око на Бога е слънцето, а друг път – космическата сфера. Но ученията на ша̄стрите не се ограничават в тесните рамки на здравия смисъл. Трябва да приемем твърденията на ша̄стрите и да мислим повече за формата вира̄т̣-рӯпа, отколкото за здравия смисъл. Здравият смисъл никога не е съвършен, докато описанията на ша̄стрите винаги са съвършени и пълни. Ако откриваме в тях някакво противоречие, то се дължи не на несъвършенството на ша̄стрите, а на собственото ни несъвършенство. Това е пътят за постигане на ведическата мъдрост.
Деванагари
छन्दांस्यनन्तस्य शिरो गृणन्ति
दंष्ट्रा यम: स्नेहकला द्विजानि ।
हासो जनोन्मादकरी च माया
दुरन्तसर्गो यदपाङ्गमोक्ष: ॥ ३१ ॥
दंष्ट्रा यम: स्नेहकला द्विजानि ।
हासो जनोन्मादकरी च माया
दुरन्तसर्गो यदपाङ्गमोक्ष: ॥ ३१ ॥
Стих
чханда̄м̇сй анантася широ гр̣н̣анти
дам̇ш̣т̣ра̄ ямах̣ снеха-кала̄ двиджа̄ни
ха̄со джанонма̄да-карӣ ча ма̄я̄
дуранта-сарго яд-апа̄н̇га-мокш̣ах̣
дам̇ш̣т̣ра̄ ямах̣ снеха-кала̄ двиджа̄ни
ха̄со джанонма̄да-карӣ ча ма̄я̄
дуранта-сарго яд-апа̄н̇га-мокш̣ах̣
Дума по дума
чханда̄м̇си — ведическите химни; анантася — на Върховния; ширах̣ — главният мозък; гр̣н̣анти — те казват; дам̇ш̣т̣ра̄х̣ — челюстите; ямах̣ — Ямара̄джа, повелителят на грешниците; снеха-кала̄х̣ — изкуството на любовта; двиджа̄ни — зъби; ха̄сах̣ — усмивка; джана-унма̄да-карӣ — най-изкусителната; ча — също; ма̄я̄ — заблуждаваща енергия; дуранта — непреодолима; саргах̣ — материалното творение; ят-апа̄н̇га — чийто поглед; мокш̣ах̣ — хвърляйки.
Превод
Ведическите химни са мозъкът на Бога, а Яма, богът на смъртта, който наказва грешниците, е челюстите му. Изкуството на любовта е зъбите му, а съблазнителната илюзорна материална енергия е усмивката му. Огромният океан на материалното творение е само погледът, който Той хвърля върху нас.
Пояснение
Според твърденията на Ведите материалното творение е създадено от погледа, който Богът хвърля върху материалната енергия, наречена тук най-съблазнителната и измамна енергия. Обусловените души, които се поддават на материализма, трябва да знаят, че временното материално творение е само имитация на действителността и тези, които стават пленници на съблазнителния поглед на Бога, попадат под властта на Ямара̄джа, господаря на грешниците. Нежната усмивка на Бога открива зъбите му. Интелигентните, които могат да проумеят тези истини за Бога, стават напълно отдадени души.
Деванагари
व्रीडोत्तरौष्ठोऽधर एव लोभो
धर्म: स्तनोऽधर्मपथोऽस्य पृष्ठम् ।
कस्तस्य मेढ्रं वृषणौ च मित्रौ
कुक्षि: समुद्रा गिरयोऽस्थिसङ्घा: ॥ ३२ ॥
धर्म: स्तनोऽधर्मपथोऽस्य पृष्ठम् ।
कस्तस्य मेढ्रं वृषणौ च मित्रौ
कुक्षि: समुद्रा गिरयोऽस्थिसङ्घा: ॥ ३२ ॥
Стих
врӣд̣оттарауш̣т̣хо 'дхара ева лобхо
дхармах̣ стано 'дхарма-патхо 'ся пр̣ш̣т̣хам
кас тася мед̣храм̇ вр̣ш̣ан̣ау ча митрау
кукш̣их̣ самудра̄ гирайо 'стхи-сан̇гха̄х̣
дхармах̣ стано 'дхарма-патхо 'ся пр̣ш̣т̣хам
кас тася мед̣храм̇ вр̣ш̣ан̣ау ча митрау
кукш̣их̣ самудра̄ гирайо 'стхи-сан̇гха̄х̣
Дума по дума
врӣд̣а — скромност; уттара — горната; ош̣т̣ха — устна; адхарах̣ — брадичка; ева — несъмнено; лобхах̣ — жадуване; дхармах̣ — религия; станах̣ — гръд; адхарма — безбожие; патхах̣ — път; ася — неговият; пр̣ш̣т̣хам — гръб; ках̣ — Брахма̄; тася — неговите; мед̣храм — полови органи; вр̣ш̣ан̣ау — тестиси; ча — също; митрау — Митра̄-варун̣ите; кукш̣их̣ — кръст; самудра̄х̣ — океаните; гираях̣ — хълмовете; астхи — кости; сан̇гха̄х̣ — съвкупност.
Превод
Скромността е горната му устна, копнежът е брадичката му, религията е гръдта на Бога, а безбожието е гърбът му. Брахма̄джӣ, който създава всички живи същества в материалния свят, е неговите полови органи, а Митра̄-варун̣ите са двата му тестиса. Океанът е кръстът му, а хълмовете и планините са костите му.
Пояснение
Върховният Бог не е безличностен, както неправилно твърдят ниско интелигентните мислители. Напротив, Той е Върховната Личност, и това потвърждават всички автентични ведически писания. Но личността му е различна от това, което можем да си представим. Тук се казва, че Брахма̄джӣ изпълнява функцията на негови гениталии, а Митра̄-варун̣ите са двата му тестиса. Това означава, че, като личност, Той има напълно завършено тяло, притежаващо всички необходими органи, които обаче се различават от нашите органи и имат други възможности. И така, когато наричаме Бога безличностен, имаме предвид, че между неговата личност и нашата несъвършена представа за личност има голяма разлика. Но човек може да обожава Бога дори като гледа на хълмовете и планините, на океаните и на небето като на различни съставни части от гигантското му тяло, вира̄т̣-пуруш̣а. Вира̄т̣-пуруш̣а, която Бог Кр̣ш̣н̣а показал на Арджуна, е предизвикателство към невярващите.
Деванагари
नद्योऽस्य नाड्योऽथ तनूरुहाणि
महीरुहा विश्वतनोर्नृपेन्द्र ।
अनन्तवीर्य: श्वसितं मातरिश्वा
गतिर्वय: कर्म गुणप्रवाह: ॥ ३३ ॥
महीरुहा विश्वतनोर्नृपेन्द्र ।
अनन्तवीर्य: श्वसितं मातरिश्वा
गतिर्वय: कर्म गुणप्रवाह: ॥ ३३ ॥
Стих
надьо 'ся на̄д̣ьо 'тха танӯ-руха̄н̣и
махӣ-руха̄ вишва-танор нр̣пендра
ананта-вӣрях̣ шваситам̇ ма̄таришва̄
гатир ваях̣ карма гун̣а-права̄хах̣
махӣ-руха̄ вишва-танор нр̣пендра
ананта-вӣрях̣ шваситам̇ ма̄таришва̄
гатир ваях̣ карма гун̣а-права̄хах̣
Дума по дума
надях̣ — реките; ася — на него; на̄д̣ях̣ — вени; атха — и след това; танӯ-руха̄н̣и — космите по тялото; махӣ-руха̄х̣ — растенията и дърветата; вишва-танох̣ — на вселенската форма; нр̣па-индра — о, царю; ананта-вӣрях̣ — на всемогъщия; шваситам — дишане; ма̄таришва̄ — въздух; гатих̣ — движение; ваях̣ — отминаващите епохи; карма — дейност; гун̣а-права̄хах̣ — последиците на гун̣ите на природата.
Превод
О, царю, реките са вените на гигантското тяло на Бога, дърветата са космите му, а всемогъщият въздух – дъхът му. Отминаващите епохи са движенията му, а негови дейности са взаимодействията на трите гун̣и на материалната природа.
Пояснение
Божествената Личност не е нито мъртъв камък, нито е бездейна, както ограничено мислят представителите на някои философски школи. Богът се движи заедно с хода на времето, затова освен дейностите си в сегашното, знае всичко за миналото и за бъдещето. За него няма нищо неизвестно. Обусловените души са управлявани от взаимодействията на гун̣ите на материалната природа, които всъщност са дейности на Бога. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.12), гун̣ите на природата са подчинени на него и затова природните процеси не се извършват сляпо или от само себе си. Волята на Бога е силата, която привежда всичко в движение. Ето защо не трябва да мислим, че Богът е бездеен, въпреки че се срещат и подобни схващания. Във Ведите се казва, че Върховният Бог, като всеки висшестоящ, не е длъжен да прави нищо, но всичко се извършва под неговото ръководство. Дори стръкче трева не може да се полюшне без разрешението му. В Брахма сам̇хита̄ (5.48) е казано, че всички вселени и оглавяващите ги Брахма̄ съществуват само в продължение на едно негово издишване. Тук наново се твърди същото. Въздухът, в който съществуват вселените и планетите в тях, не е нищо друго, освен частица от въздуха, който си поема уникалната вира̄т̣-пуруш̣а. И така, дори като изучава реките, дърветата, въздуха и отминаващите епохи, човек може да получи представа за Личността на Бога, без да попада в капана на схващането, че Богът е лишен от форма. В Бхагавад-гӣта̄ (12.5) се казва, че хората, които предпочитат това схващане за Върховната Истина, по пътя си се сблъскват с повече трудности, отколкото тези, които са достатъчно интелигентни, за да възприемат личностната ѝ форма.
Деванагари
ईशस्य केशान् विदुरम्बुवाहान्
वासस्तु सन्ध्यां कुरुवर्य भूम्न: ।
अव्यक्तमाहुर्हृदयं मनश्च
स चन्द्रमा: सर्वविकारकोश: ॥ ३४ ॥
वासस्तु सन्ध्यां कुरुवर्य भूम्न: ।
अव्यक्तमाहुर्हृदयं मनश्च
स चन्द्रमा: सर्वविकारकोश: ॥ ३४ ॥
Стих
ӣшася кеша̄н видур амбува̄ха̄н
ва̄сас ту сандхя̄м̇ куру-варя бхӯмнах̣
авяктам а̄хур хр̣даям̇ манаш ча
са чандрама̄х̣ сарва-вика̄ра-кошах̣
ва̄сас ту сандхя̄м̇ куру-варя бхӯмнах̣
авяктам а̄хур хр̣даям̇ манаш ча
са чандрама̄х̣ сарва-вика̄ра-кошах̣
Дума по дума
ӣшася — на върховния повелител; кеша̄н — косите на главата; видух̣ — знай това от мен; амбу-ва̄ха̄н — облаците, които носят вода; ва̄сах̣ ту — дрехата; сандхя̄м — краят на деня и нощта; куру-варя — о, най-достоен от Кауравите; бхӯмнах̣ — на Всемогъщия; авяктам — първичната причина на материалното творение; а̄хух̣ — казва се; хр̣даям — интелигентност; манах̣ ча — и умът; сах̣ — Той; чандрама̄х̣ — луната; сарва-вика̄ра-кошах̣ — изворът на всички промени.
Превод
О, най-достоен сред Кауравите, дъждовните облаци са косите му, разсъмването и свечеряването са дрехата му, а върховната причина на материалното творение е интелигентността му. Негов ум е луната, източникът на всички промени.
Деванагари
विज्ञानशक्तिं महिमामनन्ति
सर्वात्मनोऽन्त:करणं गिरित्रम् ।
अश्वाश्वतर्युष्ट्रगजा नखानि
सर्वे मृगा: पशव: श्रोणिदेशे ॥ ३५ ॥
सर्वात्मनोऽन्त:करणं गिरित्रम् ।
अश्वाश्वतर्युष्ट्रगजा नखानि
सर्वे मृगा: पशव: श्रोणिदेशे ॥ ३५ ॥
Стих
вигя̄на-шактим̇ махим а̄мананти
сарва̄тмано 'нтах̣-каран̣ам̇ гиритрам
ашва̄шватарй-уш̣т̣ра-гаджа̄ накха̄ни
сарве мр̣га̄х̣ пашавах̣ шрон̣и-деше
сарва̄тмано 'нтах̣-каран̣ам̇ гиритрам
ашва̄шватарй-уш̣т̣ра-гаджа̄ накха̄ни
сарве мр̣га̄х̣ пашавах̣ шрон̣и-деше
Дума по дума
вигя̄на-шактим — съзнание; махим — материалното начало; а̄мананти — така го наричат; сарва-а̄тманах̣ — на всемогъщия; антах̣-каран̣ам — его; гиритрам — Рудра (Шива); ашва — кон; ашватари — муле; уш̣т̣ра — камила; гаджа̄х̣ — слон; накха̄ни — нокти; сарве — всички останали; мр̣га̄х̣ — елени; пашавах̣ — четириноги; шрон̣и-деше — в областта на пояса.
Превод
Материалното начало (махат-таттва) е съзнанието на вездесъщия Бог, както утвърждават опитните учени, а Рудрадева е неговото его. Конят, мулето, камилата и слонът са ноктите му, а дивите животни и всички четириноги са разположени в областта на пояса на Бога.
Деванагари
वयांसि तद्व्याकरणं विचित्रं
मनुर्मनीषा मनुजो निवास: ।
गन्धर्वविद्याधरचारणाप्सर:
स्वरस्मृतीरसुरानीकवीर्य: ॥ ३६ ॥
मनुर्मनीषा मनुजो निवास: ।
गन्धर्वविद्याधरचारणाप्सर:
स्वरस्मृतीरसुरानीकवीर्य: ॥ ३६ ॥
Стих
вая̄м̇си тад-вя̄каран̣ам̇ вичитрам̇
манур манӣш̣а̄ мануджо нива̄сах̣
гандхарва-видя̄дхара-ча̄ран̣а̄псарах̣
свара-смр̣тӣр асура̄нӣка-вӣрях̣
манур манӣш̣а̄ мануджо нива̄сах̣
гандхарва-видя̄дхара-ча̄ран̣а̄псарах̣
свара-смр̣тӣр асура̄нӣка-вӣрях̣
Дума по дума
вая̄м̇си — многообразието от птици; тат-вя̄каран̣ам — думи; вичитрам — артистичен; манух̣ — бащата на човечеството; манӣш̣а̄ — мисли; мануджах̣ — човечеството (синовете на Ману); нива̄сах̣ — обител; гандхарва — човешките същества, наречени гандхарви; видя̄дхара — видя̄дхарите; ча̄ран̣а — ча̄ран̣ите; апсарах̣ — ангелите; свара — музикален ритъм; смр̣тӣх̣ — памет; асура-анӣка — демоничните воини; вӣрях̣ — могъщество.
Превод
Многообразието от птици е израз на съвършения му художествен вкус. Ману, бащата на човечеството, е символ на изключителната му интелигентност, а човечеството е неговата обител. Небесните видове човешки същества, като гандхарвите, видя̄дхарите, ча̄ран̣ите и ангелите, представят чувството му за музикален ритъм, а демоничните воини са проявление на удивителното му могъщество.
Пояснение
Богът проявява естетическия си усет, като сътворява живописното пъстро многообразие от птици – пауните, папагалите, кукувиците. Гандхарвите и видя̄дхарите, небесните човешки видове, могат да пеят прекрасно и да завладяват сърцата дори на райските полубогове. Ритъмът на песните им представя музикалния усет на Бога. Нима тогава е възможно Той да бъде безличностен? Усетът му за музика и за изкуство и непогрешимата му интелигентност са различни особености на върховната му личност. Ману-сам̇хита̄ е книгата, в която са изложени законите за човечеството. Всяко човешко същество трябва да се ръководи от тази велика книга, която съдържа знанието за общественото устройство. Човешкото общество е жилището на Бога. Това означава, че предназначението на човека е да опознае Бога и да общува с него. Това съществуване е една възможност за обусловената душа да възстанови вечното си съзнание за Бога и с това да осъществи мисията на живота. Маха̄ра̄джа Прахла̄да е истинският представител на Бога в семейство на асури. Нито едно живо същество не е откъснато от огромното тяло на Бога. Всички имат определени задължения по отношение на това върховно тяло. Отказът на живите същества да изпълняват дълга, който им е отреден, е причина за неразбирателството между тях. Но когато се възстановят отношенията с Върховния Бог, отношенията между всички същества, дори между дивите животни и хората, стават хармонични. В джунглите на Мадхя Прадеш Бог Чайтаня Маха̄прабху показал единството на всички живи същества – дори тигрите, слоновете и други диви животни възславяли заедно с него Върховния Бог. Това е пътят към мира и разбирателството в целия свят.
Деванагари
ब्रह्माननं क्षत्रभुजो महात्मा
विडूरुरङ्घ्रिश्रितकृष्णवर्ण: ।
नानाभिधाभीज्यगणोपपन्नो
द्रव्यात्मक: कर्म वितानयोग: ॥ ३७ ॥
विडूरुरङ्घ्रिश्रितकृष्णवर्ण: ।
नानाभिधाभीज्यगणोपपन्नो
द्रव्यात्मक: कर्म वितानयोग: ॥ ३७ ॥
Стих
брахма̄нанам̇ кш̣атра-бхуджо маха̄тма̄
вид̣ ӯрур ан̇гхри-шрита-кр̣ш̣н̣а-варн̣ах̣
на̄на̄бхидха̄бхӣджя-ган̣опапанно
дравя̄тмаках̣ карма вита̄на-йогах̣
вид̣ ӯрур ан̇гхри-шрита-кр̣ш̣н̣а-варн̣ах̣
на̄на̄бхидха̄бхӣджя-ган̣опапанно
дравя̄тмаках̣ карма вита̄на-йогах̣
Дума по дума
брахма — бра̄хман̣ите; а̄нанам — лицето; кш̣атра — кш̣атриите; бхуджах̣ — ръцете; маха̄тма̄ — вира̄т̣-пуруш̣а; вит̣ — вайшите; ӯрух̣ — бедрата; ан̇гхри-шрита — под покровителството на стъпалата му; кр̣ш̣н̣а-варн̣ах̣ — шӯдрите; на̄на̄ — различни; абхидха̄ — с имена; абхӣджя-ган̣а — полубоговете; упапаннах̣ — завладени; дравя-а̄тмаках̣ — с подходящи предмети; карма — дейности; вита̄на-йогах̣ — извършване на жертвоприношения.
Превод
Лице на вира̄т̣-пуруш̣а са бра̄хман̣ите, ръце са му кш̣атриите, бедра са му вайшите, а шӯдрите са защитени от стъпалата му. Полубоговете, които хората обожават, също са негови подчинени. Дълг на всеки е да принася в жертва всичко, с което може да заслужи благосклонността на Бога.
Пояснение
Тук всъщност е изложена доктрината на монотеизма. Ведическата литература говори за жертвоприношения, посвещавани на различни видове полубогове, известни под различни имена, но в тази шлока се казва, че всички полубогове са включени във формата на Върховната Божествена Личност; те са само неотделими части от изначалното цяло. Подразделенията на човешкото общество – бра̄хман̣ите (интелигенцията), кш̣атриите (управниците), вайшите (търговското съсловие) и шӯдрите (работниците) – също се намират в тялото на Върховния. Затова на всички се препоръчва да принасят в жертва подходящи неща, за да удовлетворят Върховния. Обикновено в жертвоприношенията се предлагат пречистено масло и зърно. С течение на времето обаче хората са започнали да използват суровините на материалната природа, за да произвеждат от тях различни други изделия. Следователно за разпространяване величието на Бога човечеството трябва да принася в жертва не само пречистено масло, но и други, произведени стоки. Това ще направи човешкото общество съвършено. Интелигентните хора, бра̄хман̣ите, могат да дават наставления, как да се извършват тези жертвоприношения в съответствие с препоръките на а̄ча̄риите от миналото; управниците могат да създават необходимите условия за извършването на жертвоприношенията; вайшите (търговците и производителите на материални блага), могат да доставят необходимите стоки за жертвоприношенията, а класата на шӯдрите може да предложи физическия си труд за успешното осъществяване на цялата церемония. По този начин чрез взаимно сътрудничество всички групи хора могат да извършват жертвоприношението, препоръчано за тази епоха – общото възпяване святото име на Бога, за благото на всички хора по земята.
Деванагари
इयानसावीश्वरविग्रहस्य
य: सन्निवेष: कथितो मया ते ।
सन्धार्यतेऽस्मिन् वपुषि स्थविष्ठे
मन: स्वबुद्ध्या न यतोऽस्ति किञ्चित् ॥ ३८ ॥
य: सन्निवेष: कथितो मया ते ।
सन्धार्यतेऽस्मिन् वपुषि स्थविष्ठे
मन: स्वबुद्ध्या न यतोऽस्ति किञ्चित् ॥ ३८ ॥
Стих
ия̄н аса̄в ӣшвара-виграхася
ях̣ саннивешах̣ катхито мая̄ те
сандха̄ряте 'смин вапуши стхавиш̣т̣хе
манах̣ сва-буддхя̄ на ято 'сти кин̃чит
ях̣ саннивешах̣ катхито мая̄ те
сандха̄ряте 'смин вапуши стхавиш̣т̣хе
манах̣ сва-буддхя̄ на ято 'сти кин̃чит
Дума по дума
ия̄н — всички тези; асау — този; ӣшвара — Върховен Бог; виграхася — на формата; ях̣ — въобще; саннивешах̣ — както са разположени; катхитах̣ — обяснено; мая̄ — от мен; те — на теб; сандха̄ряте — човек може да се съсредоточи; асмин — върху тази; вапуши — форма вира̄т̣; стхавиш̣т̣хе — в грубия; манах̣ — ум; сва-буддхя̄ — чрез интелигентността; на — не; ятах̣ — отвъд него; асти — има; кин̃чит — нищо друго.
Превод
И така, описах ти вселенската форма на Върховния Бог, изградена от груби материални елементи. Човек, който наистина желае освобождение, съсредоточава ума си върху тази форма на Бога, защото в материалния свят няма нищо друго, освен нея.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (9.10) самият Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, обяснява, че материалната енергия е просто негов пълномощник, който изпълнява нарежданията му. Тя е една от многобройните енергии на Бога и действа под неговото ръководство. Върховният трансцендентален Бог хвърля поглед върху материалната субстанция и по този начин я възбужда, а дейностите, които възникват като резултат от това, се проявяват една след друга, минавайки през шест последователни промени. По този начин цялото материално творение се движи и периодически се появява и изчезва.
Неинтелигентните хора, които са лишени от познания, не могат да привикнат с мисълта за непроницаемото могъщество на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, чрез което Той се появява досущ като човешко същество (Бхагавад-гӣта̄, 9.11). Появяването му в материалния свят като един от нас е проява на безпричинната му милост към падналите души. Той е трансцендентален към всички материални схващания, но от безкрайна милост към чистите си предани идва и се проявява като Божествената Личност. Вниманието на материалистите – философи и учени – е погълнато от атомната енергия и гигантската вселенска форма. Те отдават по-голямо значение на външния феноменален облик на материалното проявление, отколкото на ноуменалното начало на духовното съществуване. Трансценденталната форма на Бога не се подчинява на законите на материалните дейности. Философите и учените не могат да проумеят как Богът е едновременно локализиран и всепроникващ, защото разглеждат всичко от гледната точка на своя собствен опит. Те не са в състояние да приемат личностния аспект на Върховния Бог, затова Богът милостиво проявява аспекта вира̄т̣ на трансценденталната си форма, на която тук Шукадева Госва̄мӣ дава нагледно описание. Мъдрецът стига до заключението, че не съществува нищо друго, освен този гигантски аспект на Бога. Никой от мислителите материалисти не може да излезе отвъд рамките на концепцията за гигантската вселенска форма. Умовете на материалистите са неспокойни и непрекъснато блуждаят от обект на обект. Затова тук се препоръчва човек да мисли за Бога, като мисли за частите на огромното му тяло. Единствено с помощта на интелигентността си той може да осъзнае присъствието на Бога във всички проявления на материалния свят – в гората, в планината, в океана, в човека, животното, полубога, птицата, хищника и т.н. Всяка съставна част на материалното проявление произлиза от определена част от тялото на гигантската форма; по този начин неспокойният ум може да се установи върху Бога, без да се отклонява към нищо друго. Постепенно процесът на съсредоточаване върху отделните части от тялото на Бога ще унищожи демоничния предизвикателен дух на атеизма и ще доведе човека до предано служене на Бога. Всичко е неотделима част от Пълното Цяло и начинаещият ученик постепенно ще разбере смисъла на химните на Ӣшопаниш̣ад, в които се казва, че Върховният Бог е навсякъде. По този начин той ще овладее изкуството да не извършва оскърбления спрямо тялото на Бога. Това чувство за приобщаване към Бога ще унищожи у човека гордостта, която го кара да се съмнява в съществуването на Бога. А по този начин той ще се научи да почита всичко, защото всичко, което съществува, е неотделима част от тялото на Върховния.
Деванагари
स सर्वधीवृत्त्यनुभूतसर्व
आत्मा यथा स्वप्नजनेक्षितैक: ।
तं सत्यमानन्दनिधिं भजेत
नान्यत्र सज्जेद् यत आत्मपात: ॥ ३९ ॥
आत्मा यथा स्वप्नजनेक्षितैक: ।
तं सत्यमानन्दनिधिं भजेत
नान्यत्र सज्जेद् यत आत्मपात: ॥ ३९ ॥
Стих
са сарва-дхӣ-вр̣ттй-анубхӯта-сарва
а̄тма̄ ятха̄ свапна-джанекш̣итаиках̣
там̇ сатям а̄нанда-нидхим̇ бхаджета
на̄нятра саджджед ята а̄тма-па̄тах̣
а̄тма̄ ятха̄ свапна-джанекш̣итаиках̣
там̇ сатям а̄нанда-нидхим̇ бхаджета
на̄нятра саджджед ята а̄тма-па̄тах̣
Дума по дума
сах̣ — Той (Върховната Личност); сарва-дхӣ-вр̣тти — процесът на осъзнаване чрез всички видове интелигентност; анубхӯта — съзнаващ; сарве — всеки; а̄тма̄ — Свръхдушата; ятха̄ — доколкото; свапна-джана — човек, който сънува; ӣкш̣ита — видяно от; еках̣ — едно и също; там — на него; сатям — Върховната Истина; а̄нанда-нидхим — океанът от блаженство; бхаджета — човек трябва да обожава; на — никога; анятра — нищо друго; саджджет — привързан; ятах̣ — с което; а̄тма-па̄тах̣ — своята деградация.
Превод
Човек трябва да съсредоточи ума си върху Върховната Божествена Личност, която се разпространява в безброй много проявления, както хората създават в сънищата си хиляди образи. Човек трябва да съсредоточи ума си върху Бога, който е единствената и всеблажена Абсолютна Истина. В противен случай той ще бъде заблуден и сам ще причини собствената си деградация.
Пояснение
В тази шлока великият Госва̄мӣ Шрӣла Шукадева говори за преданото служене. Той се опитва да ни внуши, че вместо да отклоняваме вниманието си към различните процеси за постигане на себепознание, трябва да се съсредоточим върху Върховната Божествена Личност, която е върховният обект на познание, обожание и преданост. Да се започне пътят на себепознанието, означава да се сложи край на борбата за материално съществуване и да се поведе борба за вечен живот. Затова заблуждаващата външна енергия коварно предлага на йогӣте или на преданите много изкушения, които биха могли да върнат тези велики воини отново в оковите на материалното съществуване. Един йогӣ може да постигне невероятни материални способности, например ан̣има̄ и лагхима̄, чрез които да става по-малък и от най-малкото и по-лек и от най-лекото, или, както най-често става, да получи материални блага под формата на богатство и жени. Но той трябва да избягва тези съблазни, защото новото обвързване с илюзорното удоволствие означава деградация и продължаване на затворничеството в материалния свят. Като помни това предупреждение, човек трябва да слуша единствено гласа на бдителната си интелигентност.
Върховният Бог е един, но експанзиите му са многобройни. Затова Той е Свръхдушата във всичко, което съществува. Когато използваме зрението си, трябва да знаем, че то е вторично; първично е зрението на Бога. Човек не може да види нещо, преди да го е видял Богът. Това се казва във Ведите и Упаниш̣адите. Затова независимо какво виждаме или правим, Свръхдушата на всичко, което вършим или виждаме, е Богът. Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху проповядвал теорията за едновременната еднаквост и различие между индивидуалната душа и Свръхдушата – философия, известна под името ачинтя-бхеда̄бхеда-таттва. Вира̄т̣-рӯпа, гигантският аспект на Бога, включва в себе си всичко, което се намира в материалното проявление, следователно вира̄т̣ е Свръхдушата на всичко живо и неживо. Но вира̄т̣-рӯпа е също и проявление на На̄ра̄ян̣а, Виш̣н̣у, и усъвършенствайки зрението си, човек осъзнава, че Бог Кр̣ш̣н̣а е изначалната Свръхдуша на всичко съществуващо. Заключението е, че човек без колебание трябва да започне да обожава Бог Кр̣ш̣н̣а, или в случая На̄ра̄ян̣а, пълната му експанзия, и никого другиго. Във ведическата литература се казва, че в началото На̄ра̄ян̣а хвърлил поглед върху материята и така било създадено творението. Преди сътворението не е имало нито Брахма̄, нито Шива, а още по-малко пък другите. Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря приема безусловно, че На̄ра̄ян̣а е отвъд материалното творение, а всички останали се намират в пределите на материалното творение. Следователно цялото материално творение е едновременно и еднакво, и различно от На̄ра̄ян̣а и ачинтя-бхеда̄бхеда-таттва, философията на Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, потвърждава това. Цялото материално творение е породено от енергията на погледа на На̄ра̄ян̣а, затова не се различава от него. Но понеже е създадено от външната енергия (бахиран̇га̄-ма̄я̄) на На̄ра̄ян̣а и е отделено от вътрешната енергия (а̄тма-ма̄я̄), материалното творение е същевременно различно от него. Аналогията със съновиденията, която е направена тук, е много подходяща. В съня си човек създава различни образи – по този начин от прост наблюдател се превръща в участник в преживяваните събития и изпитва последиците от тях. Всъщност материалното творение е като сън, сънуван от Бога. Но Богът е трансценденталната Свръхдуша и затова нито е подчинен на това „сънно“ творение, нито е замесен по някакъв начин в него. Той запазва трансценденталната си позиция винаги, но всъщност Той е всичко – отделно от него не съществува нищо. Следователно човек трябва да се съсредоточи единствено върху него и да не се отклонява към нищо друго, защото е част от него; в противен случай със сигурност ще попадне под влиянието на различните енергии на материалното творение. В Бхагавад-гӣта̄ (9.7) това се потвърждава по следния начин:
сарва-бхӯта̄ни каунтея
пракр̣тим̇ я̄нти ма̄мика̄м
калпа-кш̣айе пунас та̄ни
калпа̄дау виср̣джа̄мй ахам
пракр̣тим̇ я̄нти ма̄мика̄м
калпа-кш̣айе пунас та̄ни
калпа̄дау виср̣джа̄мй ахам
„О, сине на Кунтӣ, в края на епохата всички материални проявления влизат в моята природа, а в началото на следващата епоха Аз ги създавам отново чрез моята енергия“.
Човешкият живот обаче дава възможност за измъкване от порочния кръг на сътворението и унищожението. Той е средството, чрез което човек може да се освободи от външната енергия на Бога и да влезе във владенията на вътрешната му енергия.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към първа глава от Втора песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Първата крачка в опознаването на Бога“.