Първата крачка в опознаването на Бога

Ва̄судева̄я означава „на Кр̣ш̣н̣а, сина на Васудева“. Този, който повтаря името на Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева, постига всички добри резултати, които се постигат с благотворителността и отреченията. Затова с тази мантра (ом̇ намо бхагавате ва̄судева̄я) авторът, разказвачът или читателят на Шрӣмад Бха̄гаватам отдава най-смирените си почитания на Кр̣ш̣н̣а, Върховния Бог, извора на цялото удоволствие. В Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам бяха описани основните принципи на сътворението, затова тя може да се нарече „Сътворението“.

Във Втора песен се описва вторичното космическо проявление. Различните планетарни системи са представени като различни части от вселенското тяло на Бога. По тази причина Втора песен може да се нарече „Космическото проявление“. Тя се състои от десет глави, в които се говори за целта на Шрӣмад Бха̄гаватам и за различните аспекти на тази цел. Първа глава описва величието на мантруването* и накратко излага метода, по който начинаещите предани могат да медитират върху вселенската форма на Бога. В първия стих Шукадева Госва̄мӣ започва да отговаря на въпросите на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, който пита какво трябва да прави човекът на прага на смъртта. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит посрещнал Шукадева Госва̄мӣ с радост и бил горд, че е потомък на Арджуна, близкия приятел на Кр̣ш̣н̣а. Царят всъщност бил много скромен, но въпреки това не скривал радостта си, че Бог Кр̣ш̣н̣а е бил благосклонен към прадедите му, синовете на Па̄н̣д̣у, и особено към дядо му Арджуна. Бог Кр̣ш̣н̣а винаги показвал благоразположение към рода на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, затова когато наближила смъртта на царя, Той изпратил при него Шукадева Госва̄мӣ, който да му помогне по пътя към себепознанието. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил предан на Бог Кр̣ш̣н̣а още от дете и изпитвал към Кр̣ш̣н̣а естествена привързаност. Шукадева Госва̄мӣ почувствал предаността на царя и приветствал въпросите му за човешкия дълг. От думите на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит ставало ясно, че най-висшето призвание на всяко живо същество е да обожава Бог Кр̣ш̣н̣а. Шукадева Госва̄мӣ одобрил това и казал: „Въпросът ти е славен, защото питаш за Кр̣ш̣н̣а“. Ето и преводът на първия стих.
*Мантруване, повтаряне на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. (Б.ред.)

Въпросът на Парӣкш̣ит е толкова забележителен, че сам по себе си е най-подходящото нещо за слушане. Като задава такива въпроси и слуша отговорите им, човек може да постигне най-висшето съвършенство в живота. Бог Кр̣ш̣н̣а е изначалната Върховна Личност, затова всеки въпрос, свързан с него, е изначален и съвършен. Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е казал, че най-висшето съвършенство в живота е да се постигне трансцендентално любовно служене на Кр̣ш̣н̣а. Въпросите за Кр̣ш̣н̣а и отговорите им издигат човека до тази трансцендентална позиция, затова въпросите на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит за философията на Кр̣ш̣н̣а са много славни. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит искал напълно да се потопи в мисли за Кр̣ш̣н̣а, а това може да се постигне, като се слушат повествованията за необикновените дейности на Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ например се казва, че е достатъчно човек да разбере трансценденталната природа на появяването, напускането и дейностите на Бог Кр̣ш̣н̣а, за да може веднага да се върне у дома, обратно при Бога, и никога повече да не попада сред страданията на материалното съществуване. Следователно да се слуша постоянно за Кр̣ш̣н̣а, е много благоприятно. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит помолил Шукадева Госва̄мӣ да разкаже за дейностите на Кр̣ш̣н̣а, за да може той да потопи ума си в мисли за Кр̣ш̣н̣а. Дейностите на Кр̣ш̣н̣а не се различават от самия Кр̣ш̣н̣а. Докато човек слуша за тези трансцендентални дейности, върху него не действат законите на обусловения живот в материалния свят. Разговорите за Бог Кр̣ш̣н̣а са толкова благотворни, че пречистват и разказвача, и слушателя, и този, който задава въпросите. Те са сравнявани с водите на Ганг, които извират от палеца на крака на Бог Кр̣ш̣н̣а. Водите на Ганг освещават и хората, които се къпят в тях, и земите, през които текат. По същия начин повествованията за Кр̣ш̣н̣а (кр̣ш̣н̣а-катха̄) са толкова чисти, че където и да се разказват, пречистват мястото, слушателите, говорещия, този, който задава въпросите, и всички наоколо.

В свещените писания има две названия за семейните. Едното е гр̣хастха, а другото е гр̣хамедхӣ. Гр̣хастхи са хората, които живеят със съпругите и децата си, но водят трансцендентален живот, като се стремят да осъзнаят крайната истина. Гр̣хамедхӣ са тези, които живеят само за интересите на своето семейство, в тесния или в по-широкия смисъл на тази дума, и изпитват неприязън към останалите. Думата медхӣ означава „злоба“. Гр̣хамедхӣте се интересуват единствено от собствените си семейни работи и завиждат на другите. Затова те никога не са в добри отношения един с друг. Същото става и на равнището на класите, обществата и народите, които заради користните си интереси постоянно влизат в противоречия помежду си. В епохата на Кали всички семейни хора си завиждат, защото са глухи за знанието за крайната истина. Те се интересуват от политика, наука, обществен живот, икономика и пр., но в същото време поради оскъдните си познания никога не се замислят как да решат основния проблем в живота – да победят раждането, смъртта, старостта и болестите. Целта на човешкия живот е да се сложи край на проблемите на раждането, смъртта, старостта и болестите. Но заблуждавани от материалната природа, гр̣хамедхӣте забравят всичко за себепознанието. Окончателното разрешение на всички проблеми в живота е човек да се върне вкъщи, обратно при Бога; както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (8.16), по този начин той се избавя от страданията в материалното съществуване – раждането, смъртта, старостта и болестите.

За да се върне вкъщи, обратно при Бога, човек трябва да слуша повествованията за Върховния Бог и за неговото име, форма, качества, забавления, атрибути и обкръжение. Глупавите хора не разбират това. Те искат да слушат за имената и формите на тленните неща и не знаят как да използват склонността си за слушане така, че да постигнат абсолютното благо. Освен това в заблуждението си те създават лъжлива литература, която се опитва да опише името, формата и качествата на крайната истина. Следователно човек не трябва да бъде гр̣хамедхӣ, който живее само за да завижда на другите. Напротив, той трябва да бъде истински семеен, следващ наставленията на писанията.

Спане и секс нощем, изкарване на пари и харчене за семейството денем – до това, в общи линии, се свежда животът на човека от съвременната цивилизация. Школата Бха̄гавата отрича този вид човешка цивилизация.

Човешкият живот е съчетание от материя и душа; ведическото знание има за цел да очисти душата от замърсяванията на материята. Това знание се нарича а̄тма-таттва. Хората, които са прекалено големи материалисти, не подозират съществуването на тази наука. Те се интересуват повече от икономическото развитие, защото то им носи сетивно наслаждение. Такива материалисти се наричат кармӣ – хора, които работят, за да се наслаждават на плодовете от труда си. На тях им е позволено, в определени граници, да подобряват материалното си благосъстояние и да водят регулиран полов живот. За тези, които са над кармӣте – гя̄нӣте, йогӣте и преданите, – половото наслаждение е забранено. Практически кармӣте са лишени от знанието а̄тма-таттва, затова животът им преминава, без да постигнат нещо духовно. Човек е получил живота си не за да работи до изнемога, само и само да подобри материалното си състояние, или пък да прави секс като кучетата и свинете. Единственото предназначение на човешкия живот е да разреши проблемите на материалното съществуване и да донесе освобождение от страданията. И така, нощем кармӣте прахосват човешкия си живот в спане и секс, а денем – в тежък труд за пари. По този начин те се опитват да подобрят условията на материалното си съществуване. В тази шлока бе описан накратко животът на материалистите. А сега ще видим как глупавите хора лекомислено пропиляват скъпоценния дар на човешкия живот.

Материалният свят се нарича свят на смъртта. Всяко живо същество, като се започне от Брахма̄, който живее няколко милиарда години, и се стигне до микробите, които живеят само няколко секунди, се бори за съществуване. Следователно животът е борба с материалната природа, борба, която носи смърт на всички. В човешката форма живото същество има възможността да разбере, че е обречено в огромната борба за съществуване. Но понеже е прекалено привързано към семейството, обществото, родината си и пр., то иска да покори непобедимата материална природа с физическа сила, с помощта на децата, съпругата, роднините си и т.н. Въпреки че има достатъчно опит от собственото си минало и от живота на починалите си предшественици, човек не може да разбере, че всички тези „воини“ – децата, роднините, членовете на обществото и сънародниците му, не могат да му помогнат във великата борба. Човек трябва да се замисли над факта, че баща му и бащата на баща му вече не са между живите, което показва, че той самият също ще умре. На свой ред децата му, които един ден ще станат бащи, също ще умрат, когато им дойде времето. Никой няма да оцелее в борбата с материалната природа. Историята на човешкото общество доказва, че това е вън от всякакво съмнение. И въпреки това глупците не губят надежда, че материалната наука един ден ще ги направи безсмъртни. Тази нелепа идея, която се шири сред човешкото общество, е несъмнено голяма заблуда, а коренът ѝ е в това, че хората са забравили истинската природа на живата душа. Материалният свят е само сън, който съществува благодарение на привързаността ни към него. Истината е, че живата душа няма нищо общо с материалната природа. В океана на материалната природа бушуват вълните на времето, а така наречените жизнени условия приличат на мехурчета пяна, които приемаме за свое тяло, за своя съпруга, деца, общество, сънародници и пр. Тъй като не знаем нищо за душата, ние ставаме жертви на невежеството и пропиляваме ценната енергия на човешкия живот в напразни опити да намерим вечно съществуване – нещо, което е невъзможно в материалния свят.

Нашите приятели, роднини, така наречени съпруги и деца са не само смъртни, но и заслепени от външния блясък на материалния свят. Затова те не могат да ни спасят. Но все едно, ние продължаваме да мислим, че сред семейството, обществото или в родината си сме в безопасност.

Целият материален прогрес на човешката цивилизация може да се сравни с украсяването на труп. Всички сме вече мъртви, просто агонизираме за няколко дена, и въпреки това изразходваме цялата енергия на човешкия си живот, за да украсяваме собствения си труп.
След като разкрива безсмислието на дейностите на заблудените хора, Шукадева Госва̄мӣ посочва дълга на човешкото същество. Хората, които са лишени от знанието а̄тма-таттва, са объркани, но преданите на Бога, осъзнали до съвършенство трансценденталното знание, никога не се заблуждават.

В предишната шлока Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ описа как глупавите хора, които са привързани към материалното, губят скъпоценното си време, за да разширяват още и още материалния си живот – чрез спане, секс, икономическо развитие и поддържане на кръг от роднини, които ще бъдат унищожени и ще потънат в забвение. Като извършва тези материални дейности, живата душа се заплита в последиците им според закона за кармата. Това я въвлича в кръговрата на раждането и смъртта, който обхваща 8 400 000 вида живот: водни обитатели, растения, влечуги, птици, животни, нецивилизовани хора и отново човешката форма, даваща възможност за освобождение от цикъла на плодоносните дейности. Следователно ако човек иска да се измъкне от този порочен кръг, трябва да престане да действа като кармӣ – да се наслаждава на последиците от работата си, било то добри или лоши. Човек не трябва да прави за себе си нищо, все едно дали добро или лошо; всичко трябва да върши в името на Върховния Бог, който е истинският собственик на всичко съществуващо. Този начин на действие е препоръчан в Бхагавад-гӣта̄ (9.27), където се казва, че човек трябва да посвещава всичките си дейности на Бога. Затова той най-напред трябва да слуша за Бога. Той трябва да слуша внимателно, след това да възхвалява дейностите на Бога, по който начин ще може и постоянно да помни трансценденталната природа на Бога. Слушането за Бога и възхваляването на Бога са трансцендентални колкото и самия Бог и като извършва тези дейности, човек може да общува с Върховния постоянно. А постоянното общуване с Бога ще го защити от всички опасности. Богът е Свръхдушата (Парама̄тма̄), която се намира в сърцата на всички живи същества. Той дава възможност на всяко живо същество, което слуша за него и го възславя, да общува с него. Всеки човек, независимо какъв е, може да слуша за Бога и да го възславя. Тези два процеса ще му помогнат да постигне успех в дейностите, с които се занимава по волята на съдбата. Има различни видове хора: вършители на плодоносни дейности, философи емпирици, йогӣ мистици и, накрая, чисти предани, и всички те могат да постигнат успех в конкретните си занимания, ако следват този процес. Всеки иска да се избави от страданията и страховете и да бъде щастлив. Съвършеният процес, чрез който тази цел веднага може да се постигне, е предложен в произнесения от великия авторитет Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ Шрӣмад Бха̄гаватам. Като слуша за Бога и възславя Бога, човек може да одухотвори всичките си дейности и по този начин да победи материалните страдания.

На̄ра̄ян̣а е трансценденталната Божествена Личност, която е отвъд материалното творение. Всичко, което се създава, поддържа и накрая унищожава, е в пределите на махат-таттва (материалната субстанция) и се нарича материален свят. Битието на На̄ра̄ян̣а, Божествената Личност, не е подчинено на махат-таттва, затова името, формата и качествата на На̄ра̄ян̣а също са отвъд материалния свят. Чрез построенията на емпиричната философия, която посочва разликата между материята и духа, чрез развиването на мистични сили, които позволяват на човека да достигне всяка планета в тази вселена или отвъд нея, или чрез изпълняването на религиозните предписания човек може да постигне най-висшето съвършенство, стига да се е издигнал до равнището на̄ра̄ян̣а-смр̣ти, т.е. постоянно да помни Божествената Личност. А това равнище може да се постигне единствено чрез общуване с чист предан, който е в състояние да доведе до съвършен край трансценденталните дейности на всички гя̄нӣ, йогӣ и кармӣ в рамките на конкретните им задължения, предписани в ша̄стрите. Историята познава много примери за личности, постигнали духовно съвършенство, такива като Р̣ш̣ите Санака̄ди или деветимата прославени Йогендри. Всички те успели да станат съвършени едва след като заели своето място в преданото служене на Бога. Нито един от преданите на Бога не се е отклонявал от преданото служене, за да поеме пътищата, следвани от гя̄нӣте или йогӣте. Всеки човек се стреми да постигне съвършенство в дейността, с която се занимава. Тук се казва, че това съвършенство е на̄ра̄ян̣а-смр̣ти, и човек трябва да направи най-доброто, на което е способен, за да го постигне. С други думи, той трябва да устрои живота си така, че винаги да помни Божествената Личност.

Висшите трансценденталисти са освободени души, неподчинени на регулиращите принципи. Начинаещите, които искат да се издигнат до духовно равнище, следват наставленията на духовен учител и спазват регулиращи принципи. Те могат да бъдат сравнени с пациенти, на които лекарят предписва различни ограничения, за да ги излекува. Освен това освободените души изпитват наслаждение, когато говорят за трансценденталните дейности на Бога. Както се каза по-горе, На̄ра̄ян̣а, Хари, Божествената Личност, е отвъд материалното творение, затова формата и качествата му не са материални. Тъй като висшите трансценденталисти, освободените души, осъзнават Бога в процеса на развитието на трансценденталното познание, разговорите за трансценденталната природа на забавленията му им доставят удоволствие. В Бхагавад-гӣта̄ (4.9) Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, подчертава, че появяването и дейностите му са дивям, трансцендентални. Обикновените хора, които са подвластни на материалната енергия, смятат, че Богът е като тях, и отричат трансценденталната същност на неговата форма и име. Тъй като висшите трансценденталисти не се интересуват от нищо материално, интересът им към дейностите на Бога определено доказва, че Богът не е едно от съществата в материалния свят. Ведическата литература също потвърждава, че Върховният Бог е един, но извършва трансцендентални забавления с чистите си предани и същевременно се намира в сърцата на всички живи същества като Свръхдуша, експанзия на Баладева. Следователно най-висшето съвършенство в трансценденталното познание не е човек да се слее с Брахман, безличностното битие на Бога, към което се стремят имперсоналистите монисти; най-висшето съвършенство е човек да изпитва наслаждение, когато слуша и описва трансценденталните качества на Бога. Истинско трансцендентално наслаждение човек може да изпита, когато прославя трансценденталния Бог, а не когато се слива с безличностния му аспект.
Но има и друга категория трансценденталисти – те стоят по-ниско от висшите и не изпитват удоволствие, когато разговарят за трансценденталните дейности на Бога. Формално погледнато, те също говорят за дейностите на Бога, но истинската им цел е да се слеят с неговото битие.

В предишната шлока Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ каза, че висшите трансценденталисти, които не са подчинени на правилата и ограниченията, посвещават времето си предимно на слушане за Бога и на възхваляване на Бога. Думите му се потвърждават от личния му пример. Всички велики мъдреци, които се събрали около Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит през последните седем дена от живота му, единодушно признали Шукадева Госва̄мӣ за освободена душа и за най-висшия трансценденталист. В потвърждение на думите си Шукадева Госва̄мӣ дава за пример собствения си живот, казвайки, че самият той бил пленен от трансценденталните дейности на Бога и овладял Шрӣмад Бха̄гаватам от великия си баща Шрӣ Дваипа̄яна Вя̄садева. Човек не може да изучава Шрӣмад Бха̄гаватам или друга подобна литература самостоятелно, като разчита единствено на собствения си интелект и възможности. В книжарниците могат да се намерят много учебници по анатомия и физиология, но никой не може да стане добър лекар просто като си ги чете вкъщи. Човек трябва да бъде приет в медицински колеж и да изучава тези учебници под ръководството на квалифицирани преподаватели. По същия начин човек може да овладее Шрӣмад Бха̄гаватам, който дава „висше образование“ в науката за Бога, само ако го изучава в нозете на себепознала се личност като Шрӣла Вя̄садева. Въпреки че Шукадева Госва̄мӣ бил освободена душа още от самото си раждане, той бил длъжен да изучи Шрӣмад Бха̄гаватам под ръководството на великия си баща Вя̄садева, който пък съставил това произведение по поръка на една друга велика душа, Шрӣ На̄рада Муни. Веднъж Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху посъветвал един учен бра̄хман̣а да изучава Шрӣмад Бха̄гаватам от личност, която е бха̄гавата. Шрӣмад Бха̄гаватам е изговорен от Шрӣла Вя̄садева, инкарнация на Божествената Личност, и разказва за трансценденталното име, форма, качества, забавления, обкръжение и многообразие на Върховната Личност. Богът извършва забавленията си заедно с чистите си предани, затова в това велико произведение се споменават много исторически събития, които са свързани с Кр̣ш̣н̣а. Шрӣмад Бха̄гаватам се нарича брахма-саммитам, защото е въплъщение на Бог Кр̣ш̣н̣а в звук, както и Бхагавад-гӣта̄. Бхагавад-гӣта̄ е звукова инкарнация на Бога, защото е изговорена от Върховния Бог, а Шрӣмад Бха̄гаватам е звуково изображение на Бога, защото е изговорен от инкарнация на Бога и описва дейностите на Бога. Както се каза в началото на тази книга, Шрӣмад Бха̄гаватам е плодът от ведическото дърво на желанията и е естествен коментар към Брахма сӯтрите, най-висшият философски трактат за Брахман. Вя̄садева се появил в края на Два̄пара юга като син на Сатяватӣ, затова думата два̄пара-а̄дау, „в началото на Два̄пара юга“, в този случай означава „в навечерието на Кали юга“. Според Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ по същата логика върхът на дървото може да се нарече негово начало. Дървото започва от корена си, но човек обикновено вижда най-напред върха му, затова приема края на дървото за негово начало.

Най-напред човек чрез философски разсъждения осъзнава Абсолютната Истина като безличностен Брахман, а след това, с по-нататъшния си напредък в трансценденталното знание, и като Свръхдуша. Но ако по милостта на Бога имперсоналистът открие за себе си висшето знание на Шрӣмад Бха̄гаватам, той се превръща в трансцендентален предан на Божествената Личност. От невежество хората не могат да приемат мисълта, че Абсолютната Истина е личност, затова ограничените имперсоналисти отричат, че Богът може да действа като личност. Но логиката и необоримите аргументи в съчетание с трансценденталния процес за постигане на Абсолютната Истина могат да накарат и най-закоравелия имперсоналист да почувства влечение към дейностите на Бога. Никоя материална дейност не може да съблазни личност като Шукадева Госва̄мӣ. Но когато такъв предан сам се убеди в по-висшия метод, той веднага се привързва към трансценденталните дейности на Бога. Богът е трансцендентален, дейностите му също са трансцендентални, затова Той не е нито бездеен, нито безличностен.

Шрӣмад Бха̄гаватам е всепризнатата ведическа мъдрост, а системата за получаване на ведическо знание се нарича авароха-пантха̄, или получаване на трансцендентално знание чрез авторитетна ученическа последователност. За да напредва в областта на материалната наука, човек трябва да притежава определени способности и склонност към изследователска дейност, но в областта на духовното знание напредъкът зависи изцяло от милостта на духовния учител. Ученикът трябва да удовлетвори духовния си учител и тогава знанието само ще дойде при него. Не трябва обаче да се смята, че този процес е някакъв мистичен акт, а духовният учител е магьосникът, който „инжектира“ в ученика духовно знание, като че ли го зарежда с електричество. Истинският духовен учител дава на ученика си аргументирани разяснения, като се позовава на авторитетните източници на ведическа мъдрост. Ученикът обаче усвоява тези уроци не точно интелектуално, а като задава смирени въпроси и служи. Следователно и духовният учител, и ученикът трябва да притежават определени качества. В случая духовният учител, Шукадева Госва̄мӣ, е готов да повтори съвсем точно това, което е научил от великия си баща Шрӣла Вя̄садева, а ученикът, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, е велик предан на Бог Кр̣ш̣н̣а. Предан на Бог Кр̣ш̣н̣а е този, който искрено вярва, че като се отдаде на Бога, ще получи всичко необходимо за духовния живот. Самият Бог обяснява това на страниците на Бхагавад-гӣта̄, в която ясно казва, че Той (Шрӣ Кр̣ш̣н̣а) е всичко и че когато се отдаде изцяло и единствено на него, човек става най-съвършения от всички благочестиви хора. Тази непоколебима вяра в Бог Кр̣ш̣н̣а подготвя човека да започне да изучава Шрӣмад Бха̄гаватам, а този, който слуша Шрӣмад Бха̄гаватам от предан като Шукадева Госва̄мӣ, накрая със сигурност постига освобождение, както станало с Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Шукадева Госва̄мӣ и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит не са като професионалните рецитатори на Шрӣмад Бха̄гаватам и лъжепреданите, чиято вяра се основава на чутото в продължение на една седмица. Шрӣла Вя̄садева започнал да разказва Шрӣмад Бха̄гаватам на Шукадева Госва̄мӣ от самото начало, от стиха джанма̄дй ася, и Шукадева Госва̄мӣ го изложил на царя в същата последователност. В Единадесета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам Бог Кр̣ш̣н̣а, приел облика на предан (Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху), е наречен Маха̄пуруш̣а. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е самият Бог Кр̣ш̣н̣а, дошъл на Земята в образа на предан, за да дари падналите души от епохата на Кали с необикновената си милост. Следните две шлоки от Единадесета песен са много подходящи да се отдават като молитва към Маха̄пуруш̣а, въплъщението на Бога:

С други думи, пуруш̣а означава „този, който се наслаждава“, а маха̄пуруш̣а означава „върховният наслаждаващ се“, т.е. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Този, който е достоен да разбере Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, се нарича маха̄-пауруш̣ика. Всеки, който внимателно слуша Шрӣмад Бха̄гаватам от устата на разказвач, представящ великото произведение в истинската му светлина, ще стане искрен предан на Бога, дарителя на освобождение. Никой не би могъл да слуша Шрӣмад Бха̄гаватам по-внимателно от Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и никой не е по-достоен разказвач от Шукадева Госва̄мӣ. Затова този, който следва стъпките на съвършения разказвач или на съвършения слушател, т.е. на Шукадева Госва̄мӣ и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, непременно ще постигне освобождение като тях. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит постигнал освобождение просто като слушал, а Шукадева Госва̄мӣ – като разказвал. Разказването и слушането са два от деветте процеса на преданото служене и ако се старае да следва всички тези принципи или дори само част от тях, човек може да постигне равнището на абсолюта. И така, Шукадева Госва̄мӣ изрекъл пълния текст на Шрӣмад Бха̄гаватам – като се започне от стиха джанма̄дй ася и се стигне до последния стих на Дванадесета песен, – за да може Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит да постигне освобождение. В Падма Пура̄н̣а се казва, че Гаутама Муни посъветвал Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а редовно да слуша Шрӣмад Бха̄гаватам, както бил изговорен от Шукадева Госва̄мӣ, и се потвърждава, че Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а изслушал целия Шрӣмад Бха̄гаватам от самото му начало до края такъв, какъвто го предал Шукадева Госва̄мӣ. Следователно човекът, който наистина иска да разбере Бха̄гаватам, не бива да чете или да слуша по малко оттук-оттам; той трябва да следва стъпките на великите царе като Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и да слуша Бха̄гаватам от истински представител на Шукадева Госва̄мӣ.

Предишната шлока посочи колко е важно човек да развие привързаност към Мукунда. Различните хора си поставят различни цели. Обикновено по-голямата част от хората са материалисти, които искат да изпитат колкото се може повече материално удоволствие. След това идват трансценденталистите, които познават до съвършенство природата на материалното наслаждение и затова избягват подобен илюзорен живот. Благодарение на себепознанието те са постигнали вътрешно удовлетворение. По-висши от тях са преданите на Бога, които нито се стремят да се наслаждават на материалния свят, нито желаят да се освободят от него. Целта им е да удовлетворят Бога, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. С други думи, преданите на Бога не искат нищо за себе си. Те могат да приемат всички материални удобства, ако такова е желанието на Бога, но могат и да изоставят всички удобства, включително и освобождението, ако Богът желае това. Те не могат да бъдат наречени и вътрешно удовлетворени, защото единственото им желание е удовлетворението на Бога. В тази шлока Шукадева Госва̄мӣ препоръчва методът на трансценденталното повтаряне на святото име на Бога. Когато повтаря и слуша святото име на Бога без оскърбления, човек опознава най-напред трансценденталната форма на Бога, след това качествата му, после трансценденталната природа на забавленията му и т.н. Тук се казва, че след като чуе святото име на Бога от истински авторитети, човек трябва непрекъснато да го повтаря. Следователно първото важно условие е да се слуша от авторитети. Когато човек слуша святото име, постепенно у него се пробужда желанието да слуша за формата на Бога, за качествата на Бога, за неговите забавления и т.н., а това на свой ред развива потребността му да възпява величието на Бога. Този процес се препоръчва не само за хората, които искат да успеят в преданото служене, но и за тези, които са привързани към материалния живот. Според Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ този път към успеха е потвърден и сигурен; до такова заключение са стигнали и всички предишни а̄ча̄рии. И така, няма нужда от повече доказателства. Процесът е подходящ не само за тези, които искат да преуспеят в различните сфери на човешка дейност, но и за тези, които вече са постигнали успех в плодоносните дейности, философията или преданото служене на Бога.

Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ учи, че святото име трябва да се повтаря високо, а също и без оскърбления, което пък се препоръчва в Падма Пура̄н̣а. Човек може да се избави от последиците на всичките си грехове, като се отдаде на Бога. Човек може да се спаси от всички оскърбления, нанесени в краката на Бога, като приеме подслон при святото му име. Но нищо не може да защити този, който извършва оскърбления в краката на святото име на Бога. Тези десет на брой оскърбления са описани в Падма Пура̄н̣а.

Първото оскърбление е човек да говори против великите предани, които разпространяват славата на Бога.

Второто оскърбление е да се гледа на святите имена на Бога със светски представи. Богът е собственик на всички вселени, затова на различните места може да е известен с различни имена, но това ни най-малко не принизява съвършенството му. Всички имена, отнасящи се до Върховния Бог, са еднакво святи, защото назовават Бога. Те са могъщи като самия Бог, затова човек е свободен да възславя Бога, като го назовава с името, което е прието на това място, където той живее. Имената на Бога са съвършено трансцендентални, затова човек не трябва да гледа на тях като на материални обекти.

Третото оскърбление е да се пренебрегват наставленията на авторитетните а̄ча̄рии, духовните учители.

Четвъртото оскърбление е да се злослови по адрес на писанията или на ведическото знание.

Петото оскърбление е да се смята святото име на Бога за материално. Святото име е тъждествено със самия Бог; човек трябва да разбере, че между Бога и името му няма разлика.

Шестото оскърбление е да се тълкува святото име. Богът и святото му име не са фикция. Невежите мислят, че Богът съществува само във въображението на поклонниците, затова гледат и на святото име като на измислица. Ако някой мисли по този начин, никога няма да постигне успех в повтарянето на святото име.

Седмото оскърбление е човек съзнателно да извършва грехове, като се уповава на силата на святото име. В писанията се казва, че като повтаря святото име на Бога, човек може да се освободи от последиците на всичките си греховни действия. Но този, който използва трансценденталния процес, за да продължава да върши грехове, надявайки се да неутрализира последиците им с повтаряне на святото име, е най-големият оскърбител в краката на святото име. Той не може да се пречисти с нито един от препоръчаните методи за изкупление. С други думи, човек може да е извършвал грехове, преди да започне да повтаря святото име на Бога. Но след като приеме убежище при святото име и получи сигурната му закрила, той за нищо на света не трябва отново да върши грехове, разчитайки, че повтарянето на святото име ще го спаси.

Осмото оскърбление е човек да мисли, че святото име на Бога и повтарянето му са вид материална благочестива дейност. Има различни видове благочестиви дейности, чрез които могат да се постигнат определени материални блага, но святото име и повтарянето му не са просто благочестиви дейности. Несъмнено повтарянето на святото име е свята дейност, но човек не трябва да го използва за постигане на материални цели. Тъй като святото име и Богът са напълно тъждествени, човек не трябва да използва святото име в служба на човечеството. Върховният Бог е върховният наслаждаващ се. Той не е слуга на никого и не е подчинен на волята на никого. Затова човек не трябва да се опитва да прави от святото име свой слуга; святото име на Бога е тъждествено с Бога.

Деветото оскърбление е човек да обяснява трансценденталната природа на святото име пред хора, които нямат желание да го повтарят. Ако наставлява такива недоброжелателни слушатели, човек върши оскърбление в нозете на святото име.

Десетото оскърбление е човек да не изпитва влечение към святото име на Бога дори след като е слушал за трансценденталната му природа. Като следствие от повтарянето на святото име на Бога човек се освобождава от лъжливия егоизъм. Лъжливият егоизъм намира израз в това, че човек се мисли за наслаждаващия се на този свят и смята, че всичко е предназначено изключително за неговото собствено удоволствие. Целият материален свят се движи от лъжливите егоистични концепции „аз“ и „мое“, но в резултат от повтарянето на святото име човек се освобождава от тези заблуди.

Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ обяснил на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит колко важно е всички цивилизовани хора да повтарят святото име на Бога. За да окуражи царя, на когото му оставало да живее само седем дена, Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ казал, че няма никакъв смисъл човек да живее стотици години, ако не знае проблемите на живота; по-добре да живее само един миг, но с пълно съзнание за върховната цел, която трябва да постигне. Върховната цел на живота е вечността, вечното знание и блаженството. Измамени от външния облик на материалния свят, хората се отдават на животинските си склонности за ядене, пиянство и забавления и пропиляват живота си, без да забележат, че ценните години неусетно се изнизват. Трябва да разберем, че човешкият живот е даден на обусловените души, за да постигнат духовен успех, а повтарянето на святите имена на Бога е най-лесният път към тази цел. В предишната шлока стана дума за това. Сега можем да задълбочим познанията си върху различните видове оскърбления, които могат да се допуснат в нозете на святото име. Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ Прабху цитира различни автентични писания, умело подкрепяйки с доказателства казаното вече за оскърбленията в нозете на святото име. Като се позовава на Виш̣н̣у-я̄мала Тантра, той доказва, че просто като повтаря святото име на Бога, човек може да се освободи от последиците на всичките си грехове. Цитирайки Ма̄ркан̣д̣ея Пура̄н̣а, Шрӣ Госва̄мӣджӣ казва, че човек никога не трябва да говори против преданите на Бога или да слуша, когато други клеветят предан на Бога. Той трябва да възпре хулителя, като му отреже езика, а ако не може да направи това, трябва по-скоро да предпочете да се самоубие, отколкото да слуша оскърбления срещу предан на Бога. Заключението е, че човек не трябва нито да оскърбява, нито да позволява на други да оскърбяват преданите на Бога. Що се отнася до разликата между святото име на Бога и имената на полубоговете, свещените писания (Бхагавад-гӣта̄, 10.41) посочват, че всички същества, надарени с някакво могъщество, са неотделими частици от върховния енергоизточник, Бог Кр̣ш̣н̣а. С изключение на самия Бог, всички са подчинени. Никой не е независим от Бога. Никой не е по-могъщ от енергията на Върховния Бог, никой не е и равен на нея, затова ничие име не може да се равнява по могъщество с името на Бога. Като повтаря святото име на Бога, човек се сдобива не само с резултатите от повтарянето на имената на всички полубогове, взети заедно, но и с нещо повече. Затова не трябва да се слага знак на равенство между святото име на Бога и другите имена. Брахма̄, Шива и останалите полубогове не могат да бъдат равни на Върховния Бог Виш̣н̣у. Могъщото свято име на Бога може да освободи човека от последиците на всичките му грехове, но този, който иска да използва трансценденталната му сила за недостойни дела, е най-пропадналият на света. Богът и представителите му никога не прощават на такива хора. И така, човек трябва да посвети живота си на прославяне на Бога, без да извършва оскърбления. Дори ако продължава само един миг, такъв живот пак е по-добър от дългия живот, прекаран в невежество. Животът в невежество е като живота на дърветата и на другите живи същества, които живеят по десетки хиляди години, но не осъществяват никакъв духовен напредък.

Човек, който има чувство за отговорност, винаги трябва да помни кой е най-важният дълг на човешкия живот. Животът не се свежда само до задоволяване насъщните потребности на тялото. Човек трябва да има съзнание за дълга си, за да постигне възможно най-добро положение в следващия си живот. Човешкият живот ни е даден, за да се подготвим за изпълнението на този основен дълг. Тук Маха̄ра̄джа Кхат̣ва̄н̇га е наречен свят цар, защото въпреки отговорностите на държавното управление никога не забравил най-важния си дълг в живота. Такива били и другите ра̄джарш̣и (святи царе) – Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Те са пример за отговорно отношение към най-важния дълг. Полубоговете повикали Маха̄ра̄джа Кхат̣ва̄н̇га на райските планети, за да се сражава с демоните. Царят се сражавал за удоволствие на полубоговете и те, доволни от служенето му, от благодарност поискали да го възнаградят с нещо материално. Маха̄ра̄джа Кхат̣ва̄н̇га обаче никога не забравял основния си дълг и затова ги попитал колко му остава да живее. Това доказва, че той искал повече да се приготви за следващия си живот, отколкото да получи от полубоговете материални блага. И така, полубоговете отвърнали, че животът му ще продължи още един миг. Тогава царят веднага напуснал небесното царство, където има в изобилие най-висши материални наслади, слязъл на Земята и приел последно убежище при Божествената Личност, закрилника на всички. Великото му начинание се увенчало с успех и той постигнал освобождение. Въпреки че всичко продължило само миг, святият цар удържал пълна победа, защото постоянно помнел най-важния си дълг. С това Шукадева Госва̄мӣ окуражил Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит да изпълни първостепенния си дълг – да слуша Шрӣмад Бха̄гаватам, повествованието за величието на Бога, въпреки че му оставали само седем дена. По волята на Бога Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит веднага срещнал великия Шукадева Госва̄мӣ и в Шрӣмад Бха̄гаватам е описано онова голямо духовно съкровище, което мъдрецът завещал на царя.

След като посочил за пример Маха̄ра̄джа Кхат̣ва̄н̇га, който успял да се подготви за следващия си живот за много кратко време, Шукадева Госва̄мӣ насърчил Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит с думите, че има пред себе си цели седем дена и може да използва това време, за да се приготви за следващото си съществуване. Госва̄мӣ дал на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит да разбере, че през оставащите седем дена от живота си трябва да потърси убежище при звуковото въплъщение на Бога и по този начин да се освободи. С други думи, просто като слуша Шрӣмад Бха̄гаватам такъв, какъвто Шукадева Госва̄мӣ го предал на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, всеки може да се приготви по съвършен начин за следващото си съществуване. Религиозните обреди не са формалност, но както ще се каже по-нататък, все пак трябва да се спазват и някои определени условия.

Нелепостта на материализма намира израз във факта, че хората действат така, като че ли ще живеят в този свят вечно, макар да е очевидно, че рано или късно ще бъдат принудени да изоставят всичко, което са създали с помощта на ценната си човешка енергия. Тъй като не знаят за съществуването на душата, великите държавници, учени, философи и пр. наивно смятат, че този живот, траещ само няколко мига, е всичко, и че след смъртта няма нищо. От липса на знание дори тези, които се числят към т.нар. „учени“ среди, пропиляват човешката си енергия, ужасните последици от което вече остро се усещат. И въпреки това глупавите материалисти не се замислят какво ги очаква в следващия им живот. Първото наставление на Бхагавад-гӣта̄, което всеки човек трябва да знае, е че индивидът (живото същество) не загива със смъртта на тялото, което не е нищо друго, освен една връхна дреха за душата. Както човек сменя старите си дрехи, така индивидуалното живо същество сменя тялото си и тази промяна се нарича смърт. Следователно смъртта е процес на смяна на тялото, след като изтече поредният живот. Интелигентният човек трябва да се подготви за тази смяна, за да получи най-добрия вид тяло за следващия си живот. Най-висшият вид тяло е духовното тяло; такова тяло получават ония, които се връщат обратно в царството на Бога или попадат във владенията на Брахман. За това ще говорим подробно във втора глава на тази песен. Що се отнася до смяната на тялото, човек трябва да се подготвя за следващия си живот още отсега. Глупавите хора отдават по-голямо значение на сегашния краткотраен живот, затова невежите водачи на обществото съсредоточават цялото си внимание върху тялото и телесните отношения. Телесните отношения не се ограничават само в рамките на самото тяло, но включват и роднините, съпругата, децата, обществото, родината и още много други неща, на които се слага край с края на живота. След смъртта човек забравя всичко, което е било свързано с тялото му. Нещо подобно изпитваме нощем, когато спим. По време на съня ние забравяме тялото си и всичко, което е свързано с него, макар тази забрава да е временна и да продължава само няколко часа. Смъртта е един сън, продължаващ няколко месеца, през които природните закони определят в зависимост от стремежите ни какъв ще бъде следващият ни престой в затвора на тялото. Следователно човек просто трябва да промени стремежите си, а на това трябва да се научи сега, в човешкия си живот. Обучението може да започне от всеки етап на живота, дори няколко мига преди смъртта, но все пак е най-добре човек да започне да се учи от самото начало на живота си, от степента брахмачаря, и постепенно да мине през степените гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са. Системата, която осигурява такова обучение, се нарича варн̣а̄шрама дхарма, или сана̄тана-дхарма – най-добрият начин за постигане на съвършенство в човешкия живот. Затова когато навърши петдесет години, ако не и по-рано, човек трябва да изостави привързаността си към семейството, към обществения и политическия живот и да премине през а̄шрамите ва̄напрастха и сання̄са, за да се подготви за следващото си съществуване. Глупавите материалисти, предрешени като водачи на хората, са се вкопчили здраво в семейните си дела, без изобщо да възнамеряват да се оттеглят от тях. По този начин те стават жертви на природните закони и отново получават груби тела според дейностите, които са извършвали. В края на живота им хората могат да изразяват почит към тях, но това не означава, че тези глупаци остават незасегнати от природните закони, които здраво обвързват всички. Затова е най-добре човек доброволно да прекъсне връзките си със семейството, обществото, родината и всичко останало, произтичащо от тях, като пренасочи привързаността си към преданото служене на Бога. Тук се казва, че човек трябва да пренебрегне всички желания, възникващи от семейните привързаности. Но той трябва да има възможност да развие по-добри желания, в противен случай няма да успее да се раздели с отвратителните желания. Желанието е неизменна част от природата на живото същество. Живото същество е вечно, затова и желанията, които са нещо естествено за него, също са вечни. Човек не може да спре да желае, но може да промени обекта на желанията си. Той трябва да развие желанието да се върне вкъщи, обратно при Бога. Тогава желанията му за материални постижения, почести и слава ще намалеят от само себе си, според степента, до която е стигнал в преданото служене. Живото същество е предназначено да служи, затова желанията му така или иначе са съсредоточени около служенето. Като се започне от президента и се стигне до последния просяк на улицата, всички хора служат по някакъв начин на другите. Човек може да постигне съвършенство в това настроение на служене само тогава, когато пренасочи желанието си за служене от материята към духа, от Сатаната към Бога.

За да се приготви за по-добър следващ живот, човек трябва да напусне така наречения си дом. Системата на варн̣а̄шрама дхарма, или сана̄тана-дхарма, препоръчва човек да се оттегли от бремето на семейния живот веднага щом прехвърли петдесетте години. Семейният уют и високият жизнен стандарт са основата на съвременната цивилизация, затова след оттеглянето си от активния живот всеки намира за напълно естествено да живее в уютен дом, сред хубави деца и жена, и няма никакво намерение да напуска тази удобна обител. Висшите правителствени служители и министрите остават на доходните си служби до смъртта си и дори през ум не им минава да изоставят домашния уют. В плен на тези халюцинации, материалистите кроят планове за дори още по-удобен живот, но внезапно идва жестоката смърт, която безмилостно ги повлича, заставя ги да напуснат тялото си и да приемат друго тяло. Те приемат друг вид тяло сред осем милиона и четиристотинте хиляди форми на живот според плодовете на своите дейности. Обикновено тези, които са прекалено привързани към семейните удобства, в следващия си живот получават низше животинско тяло заради извършваните дълги години греховни дейности. Така цялата енергия на човешкия им живот се пропилява. За да избегне привързаностите към недействителни неща и опасността да провали живота си, човек трябва да посрещне сериозно предупреждението на смъртта, когато навърши петдесет години, ако не и по-рано. Всъщност предупредителните знаци за настъпването на смъртта могат да се забележат дори преди достигането на петдесетгодишна възраст, затова през целия си живот човек трябва да се подготвя за по-добро следващо съществуване. Системата сана̄тана-дхарма е организирана така, че последователят ѝ се подготвя за следващия си живот без никаква възможност да провали човешкото си съществуване. Святите места по света са за хората, които са се оттеглили от светския живот, за да се приготвят за по-добро следващо съществуване. В края на живота си, т.е. след петдесетата си година, мъдрите трябва да отидат в такива места и да се устремят към духовно възраждане, за да могат да се освободят от привързаността си към семейството – веригата, която ни държи в материалния свят. Човек трябва да напусне дома си, за да се освободи от материалните привързаности, защото докато е привързан към материалното, няма да може да разбере духовната свобода. Но той не трябва да се задоволява само с напускането на дома или пък да си създава, законно или незаконно, друг дом в святото място. Много хора изоставят домовете си и отиват в святи места, но поради лошо обкръжение и непозволени връзки с другия пол отново си създават семейство. Илюзорната материална енергия е толкова силна, че човек може да попадне под влиянието ѝ на всеки етап от живота си, дори и след като е напуснал щастливото семейно огнище. Затова той трябва да постигне контрол над себе си, като следва обет за полово въздържание и се освободи и от най-малкото желание за полово наслаждение. За този, който иска да извиси съществуването си, половото наслаждение е равно на самоубийство и дори на по-лошо. И така, оттегляне от семейния живот означава човек да овладее всички желания на сетивата си, и особено половите желания. Методът, препоръчан за постигането на това, е да седне на сламена постеля, покрита с еленова кожа и килимче, и да повтаря святите имена на Бога без оскърбления. Целта на процеса е умът да се откъсне от материалните дейности и да се установи върху лотосовите нозе на Бога. Ако следва този прост метод, човек ще може да се издигне до най-високото равнище в духовния живот.

Ом̇ка̄ра, или пран̣ава, е семето на трансценденталното познание и е съставено от трите трансцендентални букви а-у-м. Опитът на великите мистици показва, че когато използва този трансцендентален, макар и механичен начин за изпадане в транс, т.е. когато повтаря на ум ом̇ка̄ра и регулира дишането си, човек може да контролира ума си, погълнат от материалното. Умът не може да бъде унищожен. Умът и желанията не могат да бъдат спрени. Но за да може да развие желание за духовно познание, човек трябва да промени дейностите на ума си. Умът е центърът, който управлява активните сетивни органи. Следователно ако се променят мислите, чувствата и желанията, съвсем естествено ще се променят и дейностите, извършвани от сетивата-инструменти. Ом̇ка̄ра е семето на всички трансцендентални звуци, а само чрез трансценденталния звук може да се постигне желаната промяна на ума и сетивата. Трансценденталният звук може да излекува дори психически увредения човек. В Бхагавад-гӣта̄ пран̣ава (ом̇ка̄ра) е приета като пряко буквено изображение на Върховната Абсолютна Истина. Този, който не е в състояние да повтаря направо святото име на Бога, както се препоръчва по-горе, лесно може да повтаря пран̣ава (ом̇ка̄ра). Ом̇ка̄ра е форма на обръщение към Бога, подобно на „О, Господи“, както ом̇ хари ом означава „О, Господи, о, Върховна Божествена Личност“. Както обяснихме преди, святото име на Бога е тъждествено със самия Бог. Така е и с ом̇ка̄ра. Но хората, които заради несъвършените си сетива не могат да осъзнаят трансценденталната личностна форма или името на Бога (с други думи, начинаещите), напредват в себепознанието чрез този механичен процес (като управляват дишането си и повтарят на ум пран̣ава-ом̇ка̄ра). Както обяснихме вече няколко пъти, материалните сетива не могат да разберат трансценденталното име, форма, качества и забавления на Божествената Личност, затова процесът на трансцендентално осъзнаване трябва да започне от ума, който е център на сетивните дейности. Преданите съсредоточават ума си върху Личността на Абсолютната Истина. Но ония, които не могат да възприемат личностния аспект на Абсолюта, обучават ума си чрез метода на имперсонализма, за да могат да напредват по-нататък.

Първият процес на одухотворяването на ума чрез механично повтаряне на пран̣ава (ом̇ка̄ра) и управляване на дихателната система се нарича мистичен процес пра̄н̣а̄я̄ма, или пълен контрол върху дишането. Крайното равнище, което се постига чрез системата пра̄н̣а̄я̄ма, е трансът (сама̄дхи). Но опитът показва, че дори в състояние на сама̄дхи човек не може да контролира погълнатия от материалното ум. Например великият мистик Вишва̄митра Муни бил постигнал сама̄дхи, но въпреки това станал жертва на сетивата и заживял заедно с Менака̄. В историята има подобни примери. Въпреки че умът вече е спрял да мисли за сетивните дейности, на равнището на подсъзнанието той все още помни миналите сетивни дейности и с това не позволява на човека напълно да се отдаде на себепознанието. Затова като следваща стъпка Шукадева Госва̄мӣ препоръчва един сигурен процес – човек да съсредоточи ума си върху служенето на Божествената Личност. В Бхагавад-гӣта̄ (6.47) Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а също препоръчва този директен път. Когато чрез този метод умът се пречисти духовно, човек трябва да се посвети на трансцендентално любовно служене на Бога, извършвайки различните дейности на преданото служене: слушане, възпяване и т.н. Ако се следва под правилно ръководство, това е най-сигурният път за постигане на напредък, дори и за хората с неспокоен ум.

Объркани от външната енергия на Виш̣н̣у, глупавите хора не знаят, че крайната цел на търсенето на щастие е човек да общува лично с Бог Виш̣н̣у, Божествената Личност. Виш̣н̣у-таттва е безкрайна съвкупност от различни трансцендентални форми на Божествената Личност, а Говинда, Бог Кр̣ш̣н̣а, е върховната, изначалната форма на виш̣н̣у-таттва и върховната причина на всички причини. Следователно най-висшата медитация е да се мисли за Виш̣н̣у, т.е. да се медитира върху трансценденталната форма на Виш̣н̣у, и особено на Бог Кр̣ш̣н̣а. Тази медитация може да започне от лотосовите нозе на Бога. Но човек не трябва да забравя цялостната форма на Бога или да се отклонява от нея; затова той трябва да мисли последователно за различните части от трансценденталното тяло на Бога. Тази шлока категорично утвърждава, че Върховният Бог не е безличностен. Той е личност, но тялото му се различава от телата на обусловените личности, каквито сме ние. В противен случай за постигането на пълно духовно съвършенство Шукадева Госва̄мӣ нямаше да препоръчва медитация, която започва от пран̣ава-ом̇ка̄ра и стига до крайниците на тялото на самия Виш̣н̣у. Следователно големите храмове на Индия, в които се обожават формите на Виш̣н̣у, не са места за идолопоклонничество, както смятат ограничените хора. Напротив, те са духовни средища за медитация върху трансценденталните крайници на Виш̣н̣у. Благодарение на непроницаемата енергия на Бога мӯртите, обожавани в храмовете на Виш̣н̣у, са тъждествени с Бог Виш̣н̣у. Затова описаната в ша̄стрите медитация върху крайниците на Виш̣н̣у в храма дава възможност дори на начинаещите да концентрират вниманието си върху Виш̣н̣у, макар че за тях е трудно да седят неподвижно и да се съсредоточават върху пран̣ава ом̇ка̄ра или върху крайниците на Виш̣н̣у, както съветва тук великият авторитет Шукадева Госва̄мӣ. Вече обяснихме, че обикновените хора могат да извлекат по-голяма полза, ако медитират върху формата на Виш̣н̣у в храма, отколкото ако медитират върху ом̇ка̄ра, духовното съчетание „а-у-м“. Между ом̇ка̄ра и формите на Виш̣н̣у няма разлика, въпреки че хората, които не познават науката за Абсолютната Истина, се опитват да провокират разногласия, като разделят формите на Виш̣н̣у от ом̇ка̄ра. Тук се посочва, че формата на Виш̣н̣у е крайната цел на медитацията. Затова е по-добре човек да се съсредоточава върху формите на Виш̣н̣у, отколкото върху безличностната ом̇ка̄ра. Вторият процес е по-труден от първия.

Хората, които са под влиянието на гун̣ите на страстта и невежеството, не могат да стигнат до трансцендентално осъзнаване на Бога. Само хората, които се намират в гун̣ата на доброто, могат да постигнат знанието за Върховната Истина. Резултат от въздействието на гун̣ите на страстта и невежеството е силната жажда за богатство и жени. А тези, които са пристрастени към богатството и жените, могат да променят склонностите си само като помнят Виш̣н̣у в непроявения му, безличностен аспект. Обикновено имперсоналистите и монистите са под влиянието на гун̣ите на страстта и невежеството. Те се смятат за освободени души, но не са осъзнали трансценденталния личностен аспект на Абсолютната Истина. Всъщност те са с нечисти сърца, защото не познават личностния аспект на Абсолюта. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че след стотици и хиляди раждания философите имперсоналисти се отдават на Божествената Личност. Чрез философията на пантеизма начинаещите имперсоналисти имат възможността да осъзнаят, че всичко е свързано с Бога. А по този начин те придобиват качествата, необходими за осъзнаването на личностния аспект на Бога.

Висшата форма на пантеизма не позволява на изучаващия го да си изгражда безличностна представа за Абсолютната Истина, а пренася представата за Абсолютната Истина в областта на така наречената материална енергия. Всичко, което е създадено от материалната енергия, може да се свърже с Абсолюта чрез преданото служене, което е основната част от жизнената енергия. Чистите предани на Бога владеят изкуството, с чиято помощ могат да върнат на всичко духовната му природа, като го използват в служене на Абсолюта. Само по този път на предаността може да се усъвършенства теорията на пантеизма.

Човек може да постигне успех в практикуването на мистичната йога само с помощта на преданото служене. Пантеизмът, или системата, чрез която човек усеща присъствието на Всемогъщия като вездесъщо, подготвя ума за предаността. А елементът на преданост помага на мистика да завърши начинанието си с успех. Този, който няма у себе си поне мъничко преданост, не може да постигне успех. По-късно предаността, изграждана от пантеистичните възгледи, се развива в предано служене и това всъщност е единствената полза за имперсоналистите. В Бхагавад-гӣта̄ (12.5) се потвърждава, че безличностният начин за постигане на себепознание е по-труден, защото води до целта по заобиколен път. Накрая, след много, много време, имперсоналистите също се обръщат към личностния аспект на Бога.

Замърсяванията в сърцето на обусловената душа са основната причина за всичките ѝ нещастия. Обусловената душа е подложена на многобройните страдания на материалното битие и не може да се освободи от тях заради дълбокото си невежество и замърсяванията в сърцето си, които са се трупали по време на дългото ѝ затворничество в материалния свят. Истинското предназначение на душата е да служи на волята на Върховния Бог, но заради замърсяванията в сърцето си тя предпочита да служи на измислените си желания. Вместо спокойствие на ума, тези желания носят нови и нови проблеми и така обричат обусловената душа на безкрайни раждания и смърти. Замърсяванията, причинени от плодоносните дейности и емпиричната философия, могат да се отстранят само чрез общуване с Върховния Бог. Богът е всемогъщ и чрез невъобразимите си енергии може да ни позволи да общуваме с него. Човек, който не е в състояние да вложи цялата си вяра в личностния аспект на Абсолюта, може да се обърне към неговата вира̄т̣-рӯпа – безличностния космически аспект на Бога. Този аспект е проявление на безкрайните енергии на Бога. Тъй като енергиите и притежателят на енергиите са тъждествени, дори концепцията за безличностния космически аспект на Бога помага на обусловената душа да общува по косвен начин с Бога и така постепенно да се издигне до равнището на личното общуване.

Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит вече бил в директна връзка с личностния аспект на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, затова нямал нужда да пита Шукадева Госва̄мӣ как и къде да насочва ума в безличностната вира̄т̣-рӯпа на Бога. Но той помолил за подробни обяснения заради другите, които не могат да възприемат трансценденталния личностен аспект на Бога, неговата вечна, знаеща и блажена форма. Неотдадените не могат да си представят личностния аспект на Бога. От липса на знание те не могат да се примирят със съществуването на личностните форми на Бога, например Ра̄ма или Кр̣ш̣н̣а. Представата им за могъществото на Бога е много неясна. Самият Бог обяснява в Бхагавад-гӣта̄ (9.11), че хората с оскъдни познания му се присмиват – на него, върховната личност, – смятайки го за обикновено човешко същество. Те не познават непроницаемото могъщество на Бога. Благодарение на това могъщество Той може да се появи в човешкото общество или в някоя друга общност от живи същества и да си остане същият всемогъщ Бог, без да променя ни най-малко трансценденталното си положение. И така, за благото на хората, които не могат да приемат Бога в неговата вечна лична форма, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит попитал Шукадева Госва̄мӣ как човек трябва да съсредоточи ума си върху него в началото. А Госва̄мӣ отговорил изчерпателно по следния начин.

Обсебеният от материята ум на обусловената душа не ѝ позволява да преодолее ограничената си представа, че е тъждествена с тялото. Медитативната йога система (седящите пози, контролирането на дишането и съсредоточаването на ума върху Върховния) е предназначена да промени начина на мислене на грубите материалисти. Докато не пречистят обсебения си от материята ум, те няма да могат да насочат мислите си към трансценденталното. А за да пречисти ума си, човек може да го установи върху грубия материален (външен) аспект на Бога. Различните части от гигантската форма на Бога са описани в следващите шлоки. Чрез процеса на себеконтрол материалистите се опитват да постигнат мистични сили, но истинската цел на ограниченията в йога всъщност е да се изчистят натрупалите се материални замърсявания – похотта, гневът, алчността и т.н. Ако последователят на мистичната йога отклони вниманието си към съпровождащите процеса мистични способности, мисията му в йога е провалена, защото крайната цел на йога е осъзнаването на Бога. Тогава на такива хора се препоръчва да съсредоточат материалния си ум върху друга концепция и да осъзнаят могъществото на Бога по този начин. Когато човек разбере, че енергиите на Бога са проявления на трансценденталното, той веднага се издига до следващото равнище и така, стъпка по стъпка, накрая постига и пълно осъзнаване.

Всичко – и материално, и духовно – е еманация от енергията на Върховната Божествена Личност. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (13.14), всемогъщият Бог е разпрострял навсякъде трансценденталните си очи, глави и други части на тялото. Въпреки че неговата обител се намира в абсолютния свят, Той може да вижда, да чува, да осезава и да се проявява навсякъде, защото присъства като Свръхдуша у всички нищожно малки души. Относителният свят също е негово проявление, достъпно за възприятието на материалните сетива, защото не е нищо друго, освен експанзия на трансценденталната му енергия. Въпреки че Той е в своята обител, енергията му се разпространява навсякъде – така и слънцето се намира на едно място, но в същото време се разпространява навсякъде чрез лъчите си, които не се различават от него и се смятат за продължение на слънчевия диск. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а (1.22.52) се казва, че както огънят излъчва светлината и топлината си от едно място, така чрез многообразните си енергии Върховният Дух, Божествената Личност, се разпространява навсякъде. Възприеманото със сетивата проявление на огромната вселена е само една част от вира̄т̣, тялото на Бога. Глупавите хора не могат да възприемат трансценденталната, изцяло духовна форма на Бога, но различните му енергии поразяват въображението им, както туземците остават смаяни пред светкавицата, голямата планина или разклоненото баняново дърво. Туземците се възхищават на тигъра и слона заради необикновената им сила. Асурите не искат да признаят съществуването на Бога, въпреки че Той е описан подробно в свещените писания, въпреки че инкарнира и проявява необикновената си сила и енергия и е признат за Върховната Божествена Личност от светци и познавачи на Ведите като Вя̄садева, На̄рада, Асита и Девала в миналото, от Арджуна в Бхагавад-гӣта̄ и от а̄ча̄риите Шан̇кара, Ра̄ма̄нуджа, Мадхва и Бог Шрӣ Чайтаня в съвременната епоха. Асурите не признават нито фактите и доказателствата на свещените писания, нито авторитета на великите а̄ча̄рии. Те искат да видят Бога със собствените си очи още на момента. Затова могат да гледат вира̄т̣, гигантското тяло на Бога, и това е отговор на предизвикателството им. Тъй като са свикнали да се прекланят пред тези, които ги превъзхождат в материалния свят – тигрите, слоновете и светкавицата, – те могат да отдават почитания на вира̄т̣-рӯпа. По молба на Арджуна Бог Кр̣ш̣н̣а проявил своята вира̄т̣-рӯпа заради асурите. Чистите предани на Бога, които не са свикнали с тази гигантска материална форма на Бога, имат нужда от специално зрение, за да могат да я видят. Богът дал на Арджуна необходимото зрение, за да може да види неговата вира̄т̣-рӯпа, която е описана в единадесета глава на Бхагавад-гӣта̄. Богът проявил тази вира̄т̣-рӯпа не заради Арджуна, а заради неинтелигентните, които сляпо приемат за инкарнация на Бога всеки самозванец и така заблуждават обикновените хора. С това Той посочил, че за да признаят някого за инкарнация, хората първо трябва да поискат от него да покаже своята вира̄т̣-рӯпа. Проявлението на Бога като вира̄т̣-рӯпа е едновременно и предизвикателство, и проява на благоразположение към атеистите и асурите – те могат да мислят за Бога като за вира̄т̣ и по този начин да пречистят сърцата си от замърсяванията, така че в бъдеще да могат да видят трансценденталната форма на Бога. Това е благосклонността на всемилостивия Бог към атеистите и грубите материалисти.

Богът притежава едновременно много различни форми и всички те са тъждествени с Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, изначалната форма на Бога, от която произлизат. В Бхагавад-гӣта̄ е доказано, че изначалната трансцендентална и вечна форма на Бога е Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Абсолютната Божествена Личност, но чрез непроницаемата си вътрешна енергия, а̄тма-ма̄я̄, Той може да се разширява едновременно в различни форми и инкарнации, без от това пълната му енергия да намалява. Той е напълно завършен и въпреки че от него произлизат безброй напълно завършени форми, Той остава съвършен, без да намалява. Това се дължи на духовната му, на вътрешната му енергия. В единадесета глава на Бхагавад-гӣта̄ се описва как Бог Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, проявил своята вира̄т̣-рӯпа, за да убеди неинтелигентните, които не проумяват как Богът се появява като човешко същество, че Той с пълно право може да бъде наречен Върховна Абсолютна Личност, с която никой не е в състояние да се сравнява и от която никой не е по-висш. Материалистите могат да възприемат, макар и много несъвършено, огромното вселенско пространство и безбройните планети с размерите на слънцето. Те виждат над главите си само овалната небесна шир, без да знаят, че тази вселена, както и стотиците хиляди други вселени, е покрита от седем материални пласта: вода, огън, въздух, небе, его, ноумен и материална природа, и тези вселени, подобно на огромни здраво напомпани футболни топки, плуват във водите на Причинния океан, където Богът лежи като Маха̄-виш̣н̣у. Всички вселени произлизат от дъха на Маха̄-виш̣н̣у под формата на семена, а Той е само част от една частична експанзия на Бога. Когато Маха̄-виш̣н̣у си поема дъх, вселените, управлявани от различните Брахма̄, се унищожават. Така материалните светове се създават и унищожават по върховната воля на Бога. Колко невежи са бедните глупави материалисти, когато вярват на голословните изявления на някой смъртен и приемат за инкарнации на Бога незначителни създания, които предизвикват Бога! Бог Кр̣ш̣н̣а проявил вира̄т̣-рӯпа само за да даде урок на тези глупци и да покаже на хората, че трябва да приемат някой за инкарнация на Бога само ако той може да покаже вира̄т̣-рӯпа, както направил Бог Кр̣ш̣н̣а. Материалистите могат да съсредоточават ума си върху вира̄т̣, гигантската форма на Бога, както препоръчва Шукадева Госва̄мӣ, защото това е в техен собствен интерес, но трябва да внимават да не бъдат заблудени от самозванци, които твърдят, че са равни на Бог Кр̣ш̣н̣а, но не могат нито да действат като него, нито да проявят вира̄т̣-рӯпа, която обхваща цялата вселена.

Проявеното космическо битие не може да съществува истински извън битието на тялото на Върховната Божествена Личност. Както се твърди и в Бхагавад-гӣта̄ (9.4), всичко в проявения свят се опира на Бога, но това не означава, че всичко, което материалистите виждат, е Върховната Личност. Понятието за вселенската форма на Бога дава възможност на материалистите да мислят за Върховния Бог, но те трябва да знаят, че представата за света, която са си изградили, мислейки се за негови господари, няма нищо общо с опознаването на Бога. Материалистичният възглед за експлоатиране на природните ресурси е породен от илюзията на външната енергия на Бога. Ето защо ако иска да осъзнае Върховната Истина чрез понятието за вселенската форма на Бога, човек трябва да развие у себе си стремеж да служи. Докато не развие този стремеж, той няма да има голяма полза от медитацията върху вира̄т̣. В нито една от формите си трансценденталният Бог не е част от материалното творение. При всички обстоятелства Той запазва същността си на Върховен Дух и никога не попада под влиянието на трите материални качества, защото всичко материално е замърсено. Богът винаги съществува чрез вътрешната си енергия.

Вселената е разделена на четиринадесет планетарни системи. Висшите планетарни системи са седем и са разположени една над друга в такава последователност: Бхӯр, Бхувар, Свар, Махар, Джанас, Тапас и Сатя. Низшите планетарни системи също са седем и са подредени една под друга по следния начин: Атала, Витала, Сутала, Тала̄тала, Маха̄тала, Раса̄тала и Па̄та̄ла. В тази шлока описанието започва от долната част, защото сред преданите е прието описанието на тялото на Бога да започва от нозете му. Шукадева Госва̄мӣ е признат предан на Бога, затова е много стриктен в описанието си.

Сияйните планети, към които се числят Слънцето и Луната, са разположени почти в средата на вселената, затова те са гърдите на изначалната гигантска форма на Бога. А над сияйните планети, които са наричани още райски планети и се обитават от управляващите вселената полубогове, се намират планетарните системи Махар, Джанас и Тапас. Най-висша е планетарната система Сатялока, където живеят главните повелители на гун̣ите на материалната природа: Виш̣н̣у, Брахма̄ и Шива. Този Виш̣н̣у се нарича Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и е във всяко живо същество като Свръхдуша. В Причинния океан плуват безброй вселени и във всяка от тях се намира проявлението на вира̄т̣, формата на Бога, заедно с безчислени слънца, луни, небесни полубогове, безброй Брахма̄, Виш̣н̣у и Шива. И както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (10.42), всички те са разположени в една част от непроницаемата енергия на Бог Кр̣ш̣н̣а.

Описанието на гигантската форма на Божествената Личност, дадено в единадесета глава на Бхагавад-гӣта̄, продължава тук, в Шрӣмад Бха̄гаватам. Ето описанието от Бхагавад-гӣта̄ (11.30): „О, Виш̣н̣у, виждам как с устите си, които изригват пламъци, поглъщаш всички хора. С безкрайните си лъчи Ти обгръщаш цялата вселена и се проявяваш, изпепелявайки световете“. По този начин Шрӣмад Бха̄гаватам дава на възпитаниците на Бхагавад-гӣта̄ още по-висше знание. И в двете книги е изложена науката за Кр̣ш̣н̣а, Абсолютната Истина, затова те са свързани помежду си.

Тук се казва, че понятието за вира̄т̣-пуруш̣а, гигантската форма на Върховния Бог, включва всички управляващи полубогове, а също и управляваните живи същества. Дори и най-нищожната частица от живото същество е под контрола на упълномощените представители на Бога. Тъй като полубоговете влизат в състава на вселенската форма на Бога, обожаването на Бога, независимо дали в тази му материална форма или във вечната му трансцендентална форма на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, удовлетворява също и полубоговете и останалите неотделими от Бога частици, както ако поливаме корена на дървото, напояваме и останалите му части. Следователно обожаването на гигантската вселенска форма на Бога извежда човека на правия път. Това важи и за материалистите. Не е необходимо човек да рискува да бъде заблуден и за осъществяването на различните си желания да се обръща към многобройните полубогове. Единственото истинско същество е самият Бог; всички останали са въображаеми, защото Той сам съдържа в себе си всичко съществуващо.

Описанието в тази шлока като че ли противоречи на здравия смисъл, защото веднъж се казва, че око на Бога е слънцето, а друг път – космическата сфера. Но ученията на ша̄стрите не се ограничават в тесните рамки на здравия смисъл. Трябва да приемем твърденията на ша̄стрите и да мислим повече за формата вира̄т̣-рӯпа, отколкото за здравия смисъл. Здравият смисъл никога не е съвършен, докато описанията на ша̄стрите винаги са съвършени и пълни. Ако откриваме в тях някакво противоречие, то се дължи не на несъвършенството на ша̄стрите, а на собственото ни несъвършенство. Това е пътят за постигане на ведическата мъдрост.

Според твърденията на Ведите материалното творение е създадено от погледа, който Богът хвърля върху материалната енергия, наречена тук най-съблазнителната и измамна енергия. Обусловените души, които се поддават на материализма, трябва да знаят, че временното материално творение е само имитация на действителността и тези, които стават пленници на съблазнителния поглед на Бога, попадат под властта на Ямара̄джа, господаря на грешниците. Нежната усмивка на Бога открива зъбите му. Интелигентните, които могат да проумеят тези истини за Бога, стават напълно отдадени души.

Върховният Бог не е безличностен, както неправилно твърдят ниско интелигентните мислители. Напротив, Той е Върховната Личност, и това потвърждават всички автентични ведически писания. Но личността му е различна от това, което можем да си представим. Тук се казва, че Брахма̄джӣ изпълнява функцията на негови гениталии, а Митра̄-варун̣ите са двата му тестиса. Това означава, че, като личност, Той има напълно завършено тяло, притежаващо всички необходими органи, които обаче се различават от нашите органи и имат други възможности. И така, когато наричаме Бога безличностен, имаме предвид, че между неговата личност и нашата несъвършена представа за личност има голяма разлика. Но човек може да обожава Бога дори като гледа на хълмовете и планините, на океаните и на небето като на различни съставни части от гигантското му тяло, вира̄т̣-пуруш̣а. Вира̄т̣-пуруш̣а, която Бог Кр̣ш̣н̣а показал на Арджуна, е предизвикателство към невярващите.

Божествената Личност не е нито мъртъв камък, нито е бездейна, както ограничено мислят представителите на някои философски школи. Богът се движи заедно с хода на времето, затова освен дейностите си в сегашното, знае всичко за миналото и за бъдещето. За него няма нищо неизвестно. Обусловените души са управлявани от взаимодействията на гун̣ите на материалната природа, които всъщност са дейности на Бога. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.12), гун̣ите на природата са подчинени на него и затова природните процеси не се извършват сляпо или от само себе си. Волята на Бога е силата, която привежда всичко в движение. Ето защо не трябва да мислим, че Богът е бездеен, въпреки че се срещат и подобни схващания. Във Ведите се казва, че Върховният Бог, като всеки висшестоящ, не е длъжен да прави нищо, но всичко се извършва под неговото ръководство. Дори стръкче трева не може да се полюшне без разрешението му. В Брахма сам̇хита̄ (5.48) е казано, че всички вселени и оглавяващите ги Брахма̄ съществуват само в продължение на едно негово издишване. Тук наново се твърди същото. Въздухът, в който съществуват вселените и планетите в тях, не е нищо друго, освен частица от въздуха, който си поема уникалната вира̄т̣-пуруш̣а. И така, дори като изучава реките, дърветата, въздуха и отминаващите епохи, човек може да получи представа за Личността на Бога, без да попада в капана на схващането, че Богът е лишен от форма. В Бхагавад-гӣта̄ (12.5) се казва, че хората, които предпочитат това схващане за Върховната Истина, по пътя си се сблъскват с повече трудности, отколкото тези, които са достатъчно интелигентни, за да възприемат личностната ѝ форма.

Богът проявява естетическия си усет, като сътворява живописното пъстро многообразие от птици – пауните, папагалите, кукувиците. Гандхарвите и видя̄дхарите, небесните човешки видове, могат да пеят прекрасно и да завладяват сърцата дори на райските полубогове. Ритъмът на песните им представя музикалния усет на Бога. Нима тогава е възможно Той да бъде безличностен? Усетът му за музика и за изкуство и непогрешимата му интелигентност са различни особености на върховната му личност. Ману-сам̇хита̄ е книгата, в която са изложени законите за човечеството. Всяко човешко същество трябва да се ръководи от тази велика книга, която съдържа знанието за общественото устройство. Човешкото общество е жилището на Бога. Това означава, че предназначението на човека е да опознае Бога и да общува с него. Това съществуване е една възможност за обусловената душа да възстанови вечното си съзнание за Бога и с това да осъществи мисията на живота. Маха̄ра̄джа Прахла̄да е истинският представител на Бога в семейство на асури. Нито едно живо същество не е откъснато от огромното тяло на Бога. Всички имат определени задължения по отношение на това върховно тяло. Отказът на живите същества да изпълняват дълга, който им е отреден, е причина за неразбирателството между тях. Но когато се възстановят отношенията с Върховния Бог, отношенията между всички същества, дори между дивите животни и хората, стават хармонични. В джунглите на Мадхя Прадеш Бог Чайтаня Маха̄прабху показал единството на всички живи същества – дори тигрите, слоновете и други диви животни възславяли заедно с него Върховния Бог. Това е пътят към мира и разбирателството в целия свят.

Тук всъщност е изложена доктрината на монотеизма. Ведическата литература говори за жертвоприношения, посвещавани на различни видове полубогове, известни под различни имена, но в тази шлока се казва, че всички полубогове са включени във формата на Върховната Божествена Личност; те са само неотделими части от изначалното цяло. Подразделенията на човешкото общество – бра̄хман̣ите (интелигенцията), кш̣атриите (управниците), вайшите (търговското съсловие) и шӯдрите (работниците) – също се намират в тялото на Върховния. Затова на всички се препоръчва да принасят в жертва подходящи неща, за да удовлетворят Върховния. Обикновено в жертвоприношенията се предлагат пречистено масло и зърно. С течение на времето обаче хората са започнали да използват суровините на материалната природа, за да произвеждат от тях различни други изделия. Следователно за разпространяване величието на Бога човечеството трябва да принася в жертва не само пречистено масло, но и други, произведени стоки. Това ще направи човешкото общество съвършено. Интелигентните хора, бра̄хман̣ите, могат да дават наставления, как да се извършват тези жертвоприношения в съответствие с препоръките на а̄ча̄риите от миналото; управниците могат да създават необходимите условия за извършването на жертвоприношенията; вайшите (търговците и производителите на материални блага), могат да доставят необходимите стоки за жертвоприношенията, а класата на шӯдрите може да предложи физическия си труд за успешното осъществяване на цялата церемония. По този начин чрез взаимно сътрудничество всички групи хора могат да извършват жертвоприношението, препоръчано за тази епоха – общото възпяване святото име на Бога, за благото на всички хора по земята.

В Бхагавад-гӣта̄ (9.10) самият Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, обяснява, че материалната енергия е просто негов пълномощник, който изпълнява нарежданията му. Тя е една от многобройните енергии на Бога и действа под неговото ръководство. Върховният трансцендентален Бог хвърля поглед върху материалната субстанция и по този начин я възбужда, а дейностите, които възникват като резултат от това, се проявяват една след друга, минавайки през шест последователни промени. По този начин цялото материално творение се движи и периодически се появява и изчезва.

Неинтелигентните хора, които са лишени от познания, не могат да привикнат с мисълта за непроницаемото могъщество на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, чрез което Той се появява досущ като човешко същество (Бхагавад-гӣта̄, 9.11). Появяването му в материалния свят като един от нас е проява на безпричинната му милост към падналите души. Той е трансцендентален към всички материални схващания, но от безкрайна милост към чистите си предани идва и се проявява като Божествената Личност. Вниманието на материалистите – философи и учени – е погълнато от атомната енергия и гигантската вселенска форма. Те отдават по-голямо значение на външния феноменален облик на материалното проявление, отколкото на ноуменалното начало на духовното съществуване. Трансценденталната форма на Бога не се подчинява на законите на материалните дейности. Философите и учените не могат да проумеят как Богът е едновременно локализиран и всепроникващ, защото разглеждат всичко от гледната точка на своя собствен опит. Те не са в състояние да приемат личностния аспект на Върховния Бог, затова Богът милостиво проявява аспекта вира̄т̣ на трансценденталната си форма, на която тук Шукадева Госва̄мӣ дава нагледно описание. Мъдрецът стига до заключението, че не съществува нищо друго, освен този гигантски аспект на Бога. Никой от мислителите материалисти не може да излезе отвъд рамките на концепцията за гигантската вселенска форма. Умовете на материалистите са неспокойни и непрекъснато блуждаят от обект на обект. Затова тук се препоръчва човек да мисли за Бога, като мисли за частите на огромното му тяло. Единствено с помощта на интелигентността си той може да осъзнае присъствието на Бога във всички проявления на материалния свят – в гората, в планината, в океана, в човека, животното, полубога, птицата, хищника и т.н. Всяка съставна част на материалното проявление произлиза от определена част от тялото на гигантската форма; по този начин неспокойният ум може да се установи върху Бога, без да се отклонява към нищо друго. Постепенно процесът на съсредоточаване върху отделните части от тялото на Бога ще унищожи демоничния предизвикателен дух на атеизма и ще доведе човека до предано служене на Бога. Всичко е неотделима част от Пълното Цяло и начинаещият ученик постепенно ще разбере смисъла на химните на Ӣшопаниш̣ад, в които се казва, че Върховният Бог е навсякъде. По този начин той ще овладее изкуството да не извършва оскърбления спрямо тялото на Бога. Това чувство за приобщаване към Бога ще унищожи у човека гордостта, която го кара да се съмнява в съществуването на Бога. А по този начин той ще се научи да почита всичко, защото всичко, което съществува, е неотделима част от тялото на Върховния.

В тази шлока великият Госва̄мӣ Шрӣла Шукадева говори за преданото служене. Той се опитва да ни внуши, че вместо да отклоняваме вниманието си към различните процеси за постигане на себепознание, трябва да се съсредоточим върху Върховната Божествена Личност, която е върховният обект на познание, обожание и преданост. Да се започне пътят на себепознанието, означава да се сложи край на борбата за материално съществуване и да се поведе борба за вечен живот. Затова заблуждаващата външна енергия коварно предлага на йогӣте или на преданите много изкушения, които биха могли да върнат тези велики воини отново в оковите на материалното съществуване. Един йогӣ може да постигне невероятни материални способности, например ан̣има̄ и лагхима̄, чрез които да става по-малък и от най-малкото и по-лек и от най-лекото, или, както най-често става, да получи материални блага под формата на богатство и жени. Но той трябва да избягва тези съблазни, защото новото обвързване с илюзорното удоволствие означава деградация и продължаване на затворничеството в материалния свят. Като помни това предупреждение, човек трябва да слуша единствено гласа на бдителната си интелигентност.

Върховният Бог е един, но експанзиите му са многобройни. Затова Той е Свръхдушата във всичко, което съществува. Когато използваме зрението си, трябва да знаем, че то е вторично; първично е зрението на Бога. Човек не може да види нещо, преди да го е видял Богът. Това се казва във Ведите и Упаниш̣адите. Затова независимо какво виждаме или правим, Свръхдушата на всичко, което вършим или виждаме, е Богът. Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху проповядвал теорията за едновременната еднаквост и различие между индивидуалната душа и Свръхдушата – философия, известна под името ачинтя-бхеда̄бхеда-таттва. Вира̄т̣-рӯпа, гигантският аспект на Бога, включва в себе си всичко, което се намира в материалното проявление, следователно вира̄т̣ е Свръхдушата на всичко живо и неживо. Но вира̄т̣-рӯпа е също и проявление на На̄ра̄ян̣а, Виш̣н̣у, и усъвършенствайки зрението си, човек осъзнава, че Бог Кр̣ш̣н̣а е изначалната Свръхдуша на всичко съществуващо. Заключението е, че човек без колебание трябва да започне да обожава Бог Кр̣ш̣н̣а, или в случая На̄ра̄ян̣а, пълната му експанзия, и никого другиго. Във ведическата литература се казва, че в началото На̄ра̄ян̣а хвърлил поглед върху материята и така било създадено творението. Преди сътворението не е имало нито Брахма̄, нито Шива, а още по-малко пък другите. Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря приема безусловно, че На̄ра̄ян̣а е отвъд материалното творение, а всички останали се намират в пределите на материалното творение. Следователно цялото материално творение е едновременно и еднакво, и различно от На̄ра̄ян̣а и ачинтя-бхеда̄бхеда-таттва, философията на Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, потвърждава това. Цялото материално творение е породено от енергията на погледа на На̄ра̄ян̣а, затова не се различава от него. Но понеже е създадено от външната енергия (бахиран̇га̄-ма̄я̄) на На̄ра̄ян̣а и е отделено от вътрешната енергия (а̄тма-ма̄я̄), материалното творение е същевременно различно от него. Аналогията със съновиденията, която е направена тук, е много подходяща. В съня си човек създава различни образи – по този начин от прост наблюдател се превръща в участник в преживяваните събития и изпитва последиците от тях. Всъщност материалното творение е като сън, сънуван от Бога. Но Богът е трансценденталната Свръхдуша и затова нито е подчинен на това „сънно“ творение, нито е замесен по някакъв начин в него. Той запазва трансценденталната си позиция винаги, но всъщност Той е всичко – отделно от него не съществува нищо. Следователно човек трябва да се съсредоточи единствено върху него и да не се отклонява към нищо друго, защото е част от него; в противен случай със сигурност ще попадне под влиянието на различните енергии на материалното творение. В Бхагавад-гӣта̄ (9.7) това се потвърждава по следния начин:

„О, сине на Кунтӣ, в края на епохата всички материални проявления влизат в моята природа, а в началото на следващата епоха Аз ги създавам отново чрез моята енергия“.

Човешкият живот обаче дава възможност за измъкване от порочния кръг на сътворението и унищожението. Той е средството, чрез което човек може да се освободи от външната енергия на Бога и да влезе във владенията на вътрешната му енергия.