Шрӣмад бха̄гаватам 2.1.22
Текст
ятха̄ сандха̄ряте брахман
дха̄ран̣а̄ ятра саммата̄
я̄др̣шӣ ва̄ харед а̄шу
пуруш̣ася мано-малам
Дума по дума
ра̄джа̄ ува̄ча – щастливият цар каза; ятха̄ – така, както е; сандха̄ряте – понятието е изградено; брахман – о, бра̄хман̣е; дха̄ран̣а̄ – понятие; ятра – къде и как; саммата̄ – накратко; я̄др̣шӣ – пътя, по който; ва̄ – или; харет – освободен; а̄шу – без отлагане; пуруш̣ася – на човек; манах̣ – на ума; малам – нечисти неща.
Превод
Щастливият цар Парӣкш̣ит продължи с въпросите си: О, бра̄хман̣е, моля те, разкажи подробно как и върху какво човек трябва да насочи ума си и как да се закрепи в това състояние, за да очисти сърцето си от замърсяванията.
Пояснение
Замърсяванията в сърцето на обусловената душа са основната причина за всичките ѝ нещастия. Обусловената душа е подложена на многобройните страдания на материалното битие и не може да се освободи от тях заради дълбокото си невежество и замърсяванията в сърцето си, които са се трупали по време на дългото ѝ затворничество в материалния свят. Истинското предназначение на душата е да служи на волята на Върховния Бог, но заради замърсяванията в сърцето си тя предпочита да служи на измислените си желания. Вместо спокойствие на ума, тези желания носят нови и нови проблеми и така обричат обусловената душа на безкрайни раждания и смърти. Замърсяванията, причинени от плодоносните дейности и емпиричната философия, могат да се отстранят само чрез общуване с Върховния Бог. Богът е всемогъщ и чрез невъобразимите си енергии може да ни позволи да общуваме с него. Човек, който не е в състояние да вложи цялата си вяра в личностния аспект на Абсолюта, може да се обърне към неговата вира̄т̣-рӯпа – безличностния космически аспект на Бога. Този аспект е проявление на безкрайните енергии на Бога. Тъй като енергиите и притежателят на енергиите са тъждествени, дори концепцията за безличностния космически аспект на Бога помага на обусловената душа да общува по косвен начин с Бога и така постепенно да се издигне до равнището на личното общуване.
Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит вече бил в директна връзка с личностния аспект на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, затова нямал нужда да пита Шукадева Госва̄мӣ как и къде да насочва ума в безличностната вира̄т̣-рӯпа на Бога. Но той помолил за подробни обяснения заради другите, които не могат да възприемат трансценденталния личностен аспект на Бога, неговата вечна, знаеща и блажена форма. Неотдадените не могат да си представят личностния аспект на Бога. От липса на знание те не могат да се примирят със съществуването на личностните форми на Бога, например Ра̄ма или Кр̣ш̣н̣а. Представата им за могъществото на Бога е много неясна. Самият Бог обяснява в Бхагавад-гӣта̄ (9.11), че хората с оскъдни познания му се присмиват – на него, върховната личност, – смятайки го за обикновено човешко същество. Те не познават непроницаемото могъщество на Бога. Благодарение на това могъщество Той може да се появи в човешкото общество или в някоя друга общност от живи същества и да си остане същият всемогъщ Бог, без да променя ни най-малко трансценденталното си положение. И така, за благото на хората, които не могат да приемат Бога в неговата вечна лична форма, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит попитал Шукадева Госва̄мӣ как човек трябва да съсредоточи ума си върху него в началото. А Госва̄мӣ отговорил изчерпателно по следния начин.